Р E Ш Е Н И Е

№ 476

гр.Плевен, 23 Октомври 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на трети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря А. П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 648 по описа за 2017 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №522 от 19.06.2017г., постановено по НАХД №611 по описа за 2017г, Районен съд Плевен е потвърдил Наказателно постановление №17-0938-000175/27.01.2017г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР-Плевен, с което на В.К.К. ***, на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от В.К., чрез адв. И.К. *** която са изложени съображения за неправилност на съдебния акт. Счита се, че е налице неяснота в правните норми при описание на нарушението, което води до незаконосъобразност на АУАН и издаденото въз основа на него НП. В тази връзка се сочи, че отразените в акта като нарушени норми (освен чл.174 ал.3 от ЗДвП), а именно чл.5 ал.3 т.1 и чл.147 ал.1 от ЗДвП нямат отношение към отказа на водач на МПС да му бъде извършена проверка за алкохол, поради което се счита, че същите не са във връзка с основната норма на чл.174 ал.3 от ЗДвП. Счита се, че по този начин е нарушено правото на защита на лицето да разбере какво е противозаконно деяние е извършил. Посочва се, че в НП тези норми не са отразени, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е налице единство между акта и НП. Твърди се още, че е налице и разминаване на обстоятелствата отразени в АУАН и НП, като не става ясно по първото или по второто предложение на чл.174 ал.3 от ЗДвП е санкциониран К.. В тази връзка се сочи, че в НП са описани две нарушения, които са квалифицирани общо по чл.174 ал.3 от ЗДвП без да е направено разграничение между тях, като е наложено само едно наказание. За нарушен се счита и чл.3 от Наредба №30 от 2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Твърди се, че събраните по делото доказателства не са ценени в тяхната съвкупност, като са взети предвид само показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, но не и тези на С. Н.-тъща на касатора. Счита се също, че са налице противоречия в показанията на актосъставителя и представителите на РУ Пордим. Счита се, че по делото не са събрани и безспорни доказателства, че К. има качеството на „водач“ по смисъла на закона. Твърди се, че са налице доказателства, че същият е бил само пътник. Твърди се също, че актът е съставен на базата на свидетелските показания, които са субективни и произлезли от ситуация на напрежение и конфликт, а не от установени факти. В заключение се твърди, че не е извършвано нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, както и че проба за алкохол не е давана, тъй като К. не е бил водач на автомобила, нито е управлявал същия. Моли се за отмяна на решението и отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът В.К. не се явява, представлява се от адв.К., която поддържа касационната жалба. В допълнение сочи, че в момента е единствен член на семейството, който има СУМПС и на нея се пада тежката отговорност да управлява автомобила за целия период от време, като се налага да вози детето от София до с.Долни Богров, където то посещава детска градина. Моли тези последни факти да бъдат взети предвид при постановяване на решението.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР - Плевен не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

На В.К. е съставен АУАН от 14.01.2017г. за това, че на 14.01.2017г. около 00.45часа в с.Коиловци, ул.“Братя Гъркови“ №24, управлява собствения си лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ЕН *** КА, като нарушава: 1.Отказва да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр.№0258; 2.Автомобилът не е преминал ГТП, видно от знак за първоначален технически преглед №3006245 валиден до 18.09.2016г. В акта е посочено още, че К. мирише на алкохол, трудно контролира говора и поведението си, както и че е издаден талон за медицинско изследване №0015366. Констатираното е квалифицирано като нарушения по чл.174 ал.3 във вр. с чл.5 ал.3 т.1 и по чл.147 ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което е реализирана административно-наказателната отговорност на К. за това, че на 14.01.2017г. около 00.45часа в с.Коиловци, ул.“Братя Гъркови“ до №24, управлява собствения си лек автомобил „Мицубиши“ с рег.№ЕН *** КА, като отказва да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр.№0258; Автомобилът не е преминал ГТП, видно от знак за първоначален технически преглед валиден до 18.09.2016г. ; издаден е талон за медицинско изследване №0015366. Като нарушена правна норма е посочен чл.174 ал.3 от ЗДвП.

За да потвърдил наказателното постановление районният съд е направил подробен анализ на доказателствата по делото, вкл. събраните гласни доказателства, като е посочил защо кредитира с доверие показанията на актосъставителя Й. и св. А., К. и С. и защо не възприема показанията на св.Н. и М.. Приел е, че от всички събрани по делото доказателства по безспорен начин се установява, че К. е управлявал процесния автомобил и е осъществил от обективна и субективна страна нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Посочил е, че тази норма съдържа два състава на административни нарушения, а именно 1.отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол или други упойващи вещества и 2.неизпълнение на предписанието за медицинско изследване. В тази връзка е счел, че К. е осъществил и двата състава на нарушение по разпоредбата и правилно е реализирана отговорността му. Счел е още, че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на лицето. За неоснователно е прието възражението, че е налице неяснота по отношение на нарушените правни норми, като е посочил, че дори да има такова в акта, същото е преодоляно чрез нормата на чл.53 ал.2 от ЗАНН в издаденото НП.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателна отговорност на К. по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.

По отношение на възраженията направени в касационната жалба настоящият съдебен състав счита същите за неоснователни. Основната част от възраженията касаят анализа на гласните доказателства, като касационната инстанция намира, че районният съд правилно е анализирал в тяхната съвкупност доказателствата и правилно е възприел фактическата обстановка, вкл. и по отношение това, че К. е управлявал МПС и има качеството на водач по смисъла на ЗДвП, поради което може да носи отговорност по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Следва да се посочи още, че не е налице неяснота нито в акта, нито в НП дали К. е нарушил първото или второто предложение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, съотв. за кое от двете е санкциониран. Ясно и недвусмислено както в АУАН, така и в НП е отразено, че лицето управлява лек автомобил „Мицубиши“ с рег.№ЕН *** КА, като отказва да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр.№025. За яснота е отразено, че на лицето е издаден талон за медицинско изследване, но никъде не е посочено, че е налице неизпълнение на медицинското изследване, каквото е второто предложение на нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП. В тази връзка е необходимо да се посочи, че не е налице и неяснота по отношение на нарушените правни норми и няма разминаване между акта и НП в този насока. С акта са констатирани две отделни нарушения извършени от К., а именно 1.отказа да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство (чл.174 ал.3 във вр. с чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, като посочената норма на чл.5 ал.3 т.1 е пояснителна във връзка със задължението на водачите на ППС да не управляват под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози) и 2.лекият автомобил не е преминал ГТП (чл.147 ал.1 от ЗДвП), а с НП е реализирана отговорността на К. само за нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП.

Не е допуснато и нарушение на разпоредбата на чл.3 от Наредба №30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, както се твърди в касационната жалба. Този извод следва от съвкупна преценка на доказателствата по делото. На първо място, както в АУАН, така и в НП са посочени вида на техническото средство, модела и фабричния номер. Що се касае до показанията на техническото средство няма как да бъдат посочени доколкото нарушението, което е извършено е за отказ да бъде извършена проба за употреба на алкохол, а в издаденият медицински талон няма подпис на К., поради отказ от негова страна да го подпише.

От анализа на всички доказателства по делото касационният състав намира, че е налице извършено нарушение на разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП и правилно е реализирана отговорността на К. и като е достигнал до аналогичен правен извод районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Фактът, че адв.К. е единственият правоспособен водач, който може да управлява семейното МПС е обстоятелство ирелевантно по отношение извършеното нарушение от К..

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №522 от 19.06.2017г., постановено по НАХД №611 по описа за 2017г. на Районен съд Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.