Р Е Ш Е Н И Е
№ 381
гр.Плевен, 21 Септември 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в
открито съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря В. М. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като
разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело
№ 648 по описа за 2016 г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.195б и §9 от ПЗР на
Закона за водите /ЗВ/.
Производството по делото е образувано по жалба
и допълнителна молба към нея от дата 29.08.2016г. от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД гр.София, представлявано от управителя Н.Н., против Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №1/12.05.2016г., издаден от
Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ с център Плевен.
В жалбата и
допълнителната молба единствено се твърди, че АУПДВ е издаден при съществено
нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с
материалния закон, без да се навеждат конкретни доводи. Моли се за отмяна на
АУПДВ.
От Директора на
Басейнова дирекция „Дунавски район“ с център Плевен е депозирано становище
(л.504), в което се счита жалбата за неоснователна.
В съдебно заседание за
оспорващото дружество, редовно призовано, не се явява представител.
Ответникът, редовно
призован, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт М., която счита
жалбата за неоснователна. Навежда доводи, че при издаване на оспорения АУПДВ не
са нарушени изискванията на закона, като е доказан размера на вземането. Моли
жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски, съобразно представен
списък по чл.80 от ГПК.
Представителят на
Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че предвид събраните по делото
доказателства жалбата е неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, като се
съобрази и заключението на комплексната експертиза.
Административен съд - Плевен,
седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка
на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното:
АУПДВ №1/12.05.2016г.
е получен от „ВиК“ ЕООД гр.София на 14.05.2016г., видно от приложената на л.23
от делото обратна разписка. Съобразно указаната в акта възможност за обжалване
по административен ред, чрез Директора на БДДР-Плевен до МОСВ по пощата на 27.05.2016г.
(л.16) е депозирана жалба от дружеството(л.15), която с Решение №132/30.06.2016г.
на Министъра на околната среда и водите е отхвърлена като неоснователна и е
потвърден АУПДВ (л.7-10). Решението на горестоящия административен орган е
получено от „ВиК” ЕООД гр.София на 07.07.2016г., видно от обратната разписка на
л.5 от делото, като съобразно разпоредбата на чл.98 ал.2 изр.второ от АПК и в
срока по чл.149 ал.3 във вр. с ал.1 от АПК на 18.07.2016г. по пощата (л.4) е
подадена жалба от дружеството по съдебен ред пред Административен съд-Плевен.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано
лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за
обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред
компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 04.04.2016г. до „ВиК“ ЕООД гр.София е изпратено
писмо (л.29), с което дружеството е уведомено за започване на административно
производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане за
дължими такси по ЗВ за водовземане и заустване за 2013г и 2014г. и дължими
такси по ЗВ за водовземане за 2015г. Писмото е получено на 08.04.2016г. (л.41).
С писмото на дружеството е изпратена Покана за
доброволно изпълнение на задълженията, издадена съгласно чл.195б ал.2 т.3 от ЗВ
и чл.182 ал.1 от ДОПК (л.30-32), в която е отразено, че дружеството дължи такса
по ЗВ в общ размер на 509 326,99лева за периода 2013г.-2015г., като е
направена и разбивка по години и основание. Указано е, че дължимата сума следва
да бъде заплатена в 14-дневен срок от получаване на писмото, като при
незаплащане ще се пристъпи към принудително събиране по реда на ДОПК чрез НАП.
На 03.05.2016г. от
служители на Басейнова дирекция „Дунавски район“ с център Плевен, във връзка с
направена проверка по документи на „ВиК“ ЕООД гр.София относно установяване на
платените и дължимите такси за водовземане от повърхностни води и подземни води
и за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за периода 2013г.,
2014г. и 2015г., е изготвен констативен протокол (л.25-27). В последния,
съобразно представени от дружеството в БДДР-Плевен справки за иззети водни
количества по водоизточници и декларации по чл.194б от ЗВ, са направени
следните констатации: 1.За 2013г.
начислената такса за водовземане от подземни и повърхностни води и ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води е в общ размер на 267 798,76лева
и след приспадане на извършените плащания остава дължима сума в размер на 57 728,76лева; 2.За 2014г. начислената такса за водовземане от подземни и
повърхностни води и ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води е в
общ размер на 234 151,09лева и след приспадане на извършените плащания
остава дължима сума е в размер на 234 081,09лева;
3. За 2015г. начислена такса за
водовземане от подземни и повърхностни води е в общ размер на 217 517,14лева, като няма платена
такса; или общо дължима такса за периода
2013г.-2015г. е сума в размер на 509 326,99лева без лихвата, като
същата е дължима до пълното погасяване на главницата. Отразено е още в
констативния протокол, че 14-дневният срок за заплащане на дължимите такси,
който срок е посочен в поканата за доброволно изпълнение, е изтекъл на
22.04.2016г., като дължимите такси не са заплатени. Констативният протокол е
изпратен на дружеството и е получен на 05.05.2016г. (л.28).
С АУПДВ
№1/12.05.2016г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ с
център Плевен, на основание чл.166 ал.1 от ДОПК и чл.195б ал.1 и ал.2 от ЗВ, е
установено по основание и размер парично задължение на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД гр.София за заплащане на такса за водовземане от повърхностни
и подземни води и за заустване на отпадъчни води за периода 2013-2015г. в общ
размер на 509 326,99лева, като
лихвата е дължима до пълното погасяване на главницата. В АУПДВ е посочена дължимата
такса и по години, съответно: за 2013г. – 57 728,76лева, платима до
31.03.2014г., изискуема от 01.04.2014г.; за 2014г. – 234 081,09лева,
платима до 31.03.2015г., изискуема от 01.04.2015г, и за 2015г. –
217 517,14лева, платима до 31.03.2016г., изискуема от 01.04.2016г.
Основанието за издаване на АУПДВ за водовземане от повърхностни и подземни води
и за заустване за 2013г и 2014г. е чл.194 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗВ за осъществено
водовземане от повърхностни води; чл.194 ал.1 т.1 б.“б“ от ЗВ за осъществено водовземане
от подземни води и чл.194 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗВ за осъществено ползване на воден
обект с цел заустване на отпадъчни води и §9 от ПЗР на ЗВ. Основанието за
издаване на АУПДВ за водовземане от повърхностни и подземни води за 2015г. е
чл.194 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗВ за осъществено водовземане от повърхностни води;
чл.194 ал.1 т.1 б.“б“ от ЗВ за осъществено водовземане от подземни води и §9 от
ПЗР на ЗВ. В АУПДВ е посочено още, че таксата за повърхностни води е изчислена
съгласно чл.8 ал.1 и чл.10 ал.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване; за подземни води съгласно чл.8 ал.1 и
чл.10 ал.2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, и съгласно чл.12 ал.1 и ал.2 от Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване за заустване на отпадъчни води в
повърхностни водни обекти. Административният орган се е позовал в АУПДВ и на
изпратените от ВиК дружеството справки за иззети водни количества по
водоизточници и декларации по чл.194б от ЗВ; изпратеното уведомително писмо от
04.04.2016г., поканата за доброволно изпълнение от 04.04.2016г.и констативния
протокол от 03.05.2016г., както и на приложение №1 с посочени разрешителни, на
които дружеството е титуляр, представени по делото и комплектовани в три броя
класьори.
Именно този АУПДВ е
предмет на оспорване в настоящето съдебно производство при приложимост на
нормата на чл.98 ал.2 изр.2 от АПК и след обжалване на акта по административен
ред пред Министъра на околната среда и водите. Горестоящият административен
орган, след разглеждане на доказателствата и изясняване на фактите, е направил
извод за законосъобразно издаден АУПДВ и с Решение №132/30.06.2016г. е
отхвърлил жалбата на „ВиК” ЕООД гр.София, като е потвърдил АУПДВ.
От фактическа страна
по делото се установява още, че оспорващото дружество е титуляр на разрешителни
за водовземане от повърхностни и подземни води и на разрешителни за ползване на
воден обект с цел заустване на отпадъчни води (три броя класьори), както и на
основание §9 от ПЗР на ЗВ добива/ползва води без необходимите за това
разрешителни.
По делото са приобщени и представените от дружеството
декларации по чл.194б от ЗВ за периода 2013г-2015г., както и справки за иззети водни количества по водоизточници.
По делото е назначена
и комплексна експертиза с вещи лица инженер геолог-хидролог и
икономист-счетоводител, чието заключение като неоспорено от страните съдът
приема за компетентно и безпристрастно изготвено. Съгласно последното, през
2013г. добитите водни количества от подземни води са
11 159 488,20куб.м., от повърхностни води са
1 440 202,00куб.м. и от заустени количества –
3 172 963,00куб.м., общо дължима такса в размер на
267 858,62лева, като добитите водни количества през годината са отразени в
приложение №1 към заключението по № на разрешително. През 2014г. добитите водни количества от
подземни води са 9 520 336,60куб.м., от повърхностни води са
1 439 760,00куб.м. и от заустени количества –
2 989 829,00куб.м., общо дължима такса в размер на
234 151,08лева, като добитите водни количества през годината са отразени в
приложение №2 към заключението по № на разрешително. През 2015г. добитите водни
количества по водоизточници от подземни води са 9 226 332,80куб.м и
от повърхностни води – 1 649 524,00куб.м.,общо дължима такса в размер
на 217 517,14лева, като добитите водни количества през годината са
отразени по № на разрешително в приложение №3 към заключението. Посочено е също
в заключението, че размерът на дължимата такса се изчислява съгласно чл.8 ал.1
и чл.10 ал.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и
за замърсяване – за водовземане от повърхностни води; съгласно чл.8 ал.1 и
чл.10 ал.2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване – за водовземане от подземни води; и съгласно чл.12 ал.1 и ал.2 от
Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване -
за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти. Според вещите лица,
дължимите такси в АУПДВ са правилно изчислени по отношение на размера на
таксата, с една малка разлика в количеството за 2013г. – 2993куб.м. по-малко от
АУПДВ за 59,86лева. Посочено е още в заключението, че понятието „категория на
водите“, във връзка с определяне на цената на ползваните повърхностни или
подземни води е премахнато от Закона за водите и придружаващите го наредби
преди 01.01.2012г., като дължимите такси са изчислени съгласно Тарифа за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване.
Така установената
фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
На първо място следва да се посочи, че в с.з. на
17.05.2017г. процесуалният представител на оспорващото дружество е заявил, че
се оспорва само процедурата по издаване на АУПДВ, но съобразно чл.168 от АПК
съдът ще извърши проверка на законосъобразността на оспорения акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган,
съобразно разпоредба на чл.195б от ЗВ, съгласно която компетентен да издава
актове за установяване на публични държавни вземания, с които се определят вземанията за неизплатените такси по този
закон е директорът на съответната Басейнова дирекция. Таксите, размера на които
е определен с оспорения АУПДВ, са такива по
чл.194 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗВ за осъществено водовземане от повърхностни
води; чл.194 ал.1 т.1 б.“б“ от ЗВ за осъществено водовземане от подземни води и
по чл.194 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗВ за осъществено ползване на воден обект с цел
заустване на отпадъчни води и §9 от ПЗР на ЗВ.
За пълнота съдът посочва, че таксите за водовземане от
повърхностни и подземни води и заустване
представляват публични държавни вземания, тъй като с оглед характера им са
нормативно установени вземания в полза на Държавата. По силата на чл.162, ал.2,
т.3 от ДОПК, публични са държавните и общински вземания за държавни и общински такси,
установени по основание със закон. Основанието за дължимите такси са
регламентирани със ЗВ. Разпоредбите на чл.194, ал.1 т.1 и т.3 и §9 от ПЗР на ЗВ
установяват заплащането на такси за водовземане и за заустване, когато се
осъществява на основание издадени разрешителни или без основание. Таксите за
водоползване и заустване по основание са установени със закон, а начинът им на
изчисляване е определен в подзаконов нормативен акт - Тарифа за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм. от 01.01.2017г.,
но действаща към момента на издаване на оспореният АУПДВ). Тези такси, съгласно
чл.15 ал.1 от Тарифата е следвало да се заплатят не по-късно от 31 март на следващата
година, съотв. за 2013г.-до 31.03.2014г.; за 2014г. – до 31.03.2015г. и за
2015г. – до 31.03.2016г.
При издаване на АУПДВ е спазено изискването за форма
съгласно чл.59 ал.2 от АПК, включително с посочване на фактически и правни
основания. Спазена е и процедурата по неговото издаване. В изпълнение на
разпоредбата на чл.195б ал.2 от ЗВ АУПДВ е издаден въз основа на представени от
ВиК дружеството справки за иззети водни количества по водоизточници и
декларации по чл.194б от ЗВ за периода 2013г.-2015г., като от дължимите такси
са приспаднати сумите, които са заплатени в размер на 210 140,00лева.
Изготвено е уведомително писмо за започване на административно производство по
издаване на АУПДВ, изпратена е покана за доброволно изпълнение и след изтичане
на 14-дневния срок, указан в нея, е изготвен констативен протокол от проверка
за изпълнение на задължението. След установяване на дължимите такси е издаден
оспореният АУПДВ. Ето защо е неоснователно възражението, че актът е издаден при
съществени нарушения на административно-производствените правила.
Процесният АУПДВ съответства и на материалния закон. По
делото не се спори за размера на добитите водни количества от подземни и
повърхностни водоизточници и заустени водни количества за всяка от трите
години. Добитите водни количества са определени въз основа на представени от
„ВиК“ ЕООД гр.София справки за иззети водни количества по водоизточници и
декларации по чл.194б от ЗВ. За тези водни количества дружеството дължи
заплащане на такса. На база на представените данни са изчислени таксите,
съответно съгласно чл.8 ал.1 и чл.10 ал.1 от Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване – за водовземане от повърхностни
води; съгласно чл.8 ал.1 и чл.10 ал.2 от Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване – за водовземане от подземни води; и
съгласно чл.12 ал.1 и ал.2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване - за заустване на отпадъчни води в повърхностни
водни обекти. В § 9 на ПЗР на
ЗВ е регламентирано, че когато използването на водите се осъществява
на основа на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо
водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в закона, считано от влизането в
сила на тарифите, предвидени с него
/закон/, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или
преоформяне на разрешителното. По делото не е спорно, че изчислените такси не
са заплатени в пълен размер. От заключението на вещите лица по безспорен начин
се установява, че дължимите за периода 2013г-2015г. такси в АУПДВ са правилно
изчислени по отношение на размера на таксата, с една малка разлика в
количеството за 2013г. – 2993куб.м. по-малко от АУПДВ за 59,86лева. Във връзка
с установената разлика за 2013г. следва да се посочи, че в АУПДВ е посочена за
тази година общо дължима такса в размер на 267 798,76лева, а според вещите
лица общо дължимата такса за водовземане и заустване е в размер на 267 858,62лева, т.е. в акта е определена сума с
59,86лева по-малко от реално дължимата. За тази разлика органът има право да
издаде отделен АУПДВ, като разликата не може да бъде присъждана от съда.
Предвид изложеното по-горе, оспореният АУПДВ е
законосъобразен, а жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.София като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и направено своевременно
искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на
разноски, съдът намира, че оспорващото дружество следва да бъде осъдено да
заплати на Басейнова дирекция „Дунавски район“ с център Плевен, съобразно правилата
на чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с
чл.25 ал.2 във вр. с ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, разноски
в размер на 450лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като за
останалата част до претендираните 7 623,27лева следва искането да бъде
отхвърлено. На ответника следва да бъдат присъдени и направените разноски в
размер на 250лева за депозит за вещо лице. Общо разноските, които следва да
бъдат присъдени на ответника са в размер на 700лева.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2
предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД гр.София, представлявано от управителя Н.Н., против Акт за установяване на
публично държавно вземане (АУПДВ) №1/12.05.2016г., издаден от Директора на
Басейнова дирекция „Дунавски район“ с център Плевен.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.София,
представлявано от управителя Н.Н., с ЕИК:832046330, да заплати в полза на
Басейнова дирекция „Дунавски район“ с център Плевен разноски в размер на
700лева (седемстотин лева).
ОТХВЪРЛЯ претенцията на процесуалния представител на
Басейнова дирекция „Дунавски район“ с център Плевен за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение за разликата от 450лева до 7623,27лева.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: