Р E Ш Е Н И Е

№ 459

гр.Плевен, 17 Октомври 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря А. П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 647 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 504 от 15.06.2017 г. г., постановено по анд № 2350/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 15-0000217 от 25.08.2016 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, с което на ЗП И. В. Г. от гр.Плевен, ЕИК:**********, със седалище и адрес: ***, представлявано от И. В. Г. с ЕГН **********, на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл.1 ал.2 от КТ, във връзка с чл.62 ал.1 от КТ, за това, че при проверка, извършена на място на 7.07.2016 г. в 11,30 часа в обект „зеленчукова градина“, намираща се в гр.Долна Митрополия в местността „Над линията“, стопанисван от ЗП И. В. Г. и при извършена проверка по документи на 12.07.2016 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен е установено, че ЗП И. В. Г. в качеството си на работодател е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, като е допуснал до работа като общ работник в гореописаното землище лицето Г. В. Ц. с ЕГН **********, без отношенията между нея и работодателя да са уредени като трудовоправни отношения – няма сключен трудов договор, двустранно подписан в писмена форма.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ЗП И. В. Г. чрез пълномощника му адвокат Г.Г. ***, която счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че съдът едностранчиво е тълкувал доказателствата по делото. Твърди, че доверителят й е сключил с Г. Ц. граждански договор, носещ характеристиките на договор за услуга и че на същата не й е възлагано да престира работната си сила за определен период от време, а по силата на договора е следвало да постигне определен резултат. Твърди също, че от показанията на свидетелката Б. Х. е станало ясно, че както от нея, така и от останалите свидетелки не се е изисквало спазването на дадено работно време, не им е било предоставено работно облекло, не са били подчинени в отношения работодател-работник и не е било уговорено никакво месечно възнаграждение, за да е налице твърдяното от административния орган нарушение на КТ. Счита, че съдът тенденциозно е кредитирал единствено показанията на свидетелите на ответника, а именно тях не следва да цени не само предвид служебното качество на двамата, но и с оглед безспорната предубеденост, заинтересованост и грубата проява на необективност от тяхна страна в административното производство. Навежда доводи, че сключването на какъвто и да е трудов договор – срочен или безсрочен, става само и единствено с волеизявление и на двете страни – работодател и работник, което следва да съвпада, като е недопустимо по закон да се сключи против волята на която и да е от страните, а от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че нито едно от описаните в НП лица не е желаело сключване на трудов договор. На второ място според касатора напълно неправилно съдът е приел, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.114а от КТ, където е регламентиран трудовият договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа и че тези изводи на съда са абсолютно неправилни и в пълно противоречие със съдебната практика по приложението на цитираната норма. На следващо място счита, че е налице процесуално нарушение, изразяващо се в липса на конкретизация на мястото на нарушението и че отразеното в АУАН и НП място – „зеленчукова градина“, намираща се в гр.Долна Митрополия в местността „Над Линията“, не конкретизира в смисъла, който влагат процесуалните норми на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН мястото на извършване на нарушението, което е съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото рефлектира негативно върху правото на защита. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена молба от пълномощника на касатора, в която се сочи, че се поддържа касационната жалба, моли съда да я уважи.

В съдебно заседание за ответника по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен се представлява от юрисконсулт И. с редовно пълномощно по делото, която оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 07.07.2016г. в 11:30 часа свидетелите Р. и Н. извършили проверка в обект „зеленчукова градина”, намираща се в гр. Долна Митрополия в местността „Над линията“, стопанисван от ЗП И. В. Г..   На място заварили работещото там в момента на проверката лице – Г. В. Ц., която работила като общ работник в зеленчуковата градина.Последната декларирала писмено, че работи в обекта на 7.07.2016г. на длъжност „общ работник“. На 12.07.2016г. в Д ”ИТ” гр. Плевен била извършена проверка на документи, при която се установило, че ЗП Г. като работодател е допуснал до работа Г. В. Ц., работеща по време на проверката като общ работник, без отношенията между нея и работодателя да са уредени като трудовоправни отношения – т.е. няма сключен трудов договор, двустранно подписан в писмена форма – при предоставяне на работна сила. За констатираното нарушение бил съставен АУАН.

Съдът приел за установена описаната в акта за нарушение фактическа обстановка въз основа на показанията на разпитаните свидетели Р. и Н., отчасти от показанията на св. Г. В., Б. Х. и П. Х.. От показанията на актосъставителя Р. съдът установил, че заема длъжността Главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен и на 7.07.2016г. във връзка с настъпила злополука била извършена проверка в обект – зеленчукова градина,  находяща се в гр. Долна Митрополия, стопанисвана от ЗП Г., в хода на която проверка Р. раздал декларации на лицата, които извършвали трудова дейност в зеленчуковата градина. Според св.Р. Г. Ц. попълнила собственоръчно декларация с личните си данни и записала, че от месец април 2016г. работи в зеленчуковата градина като общ работник. ЗП и свидетелката написали и писмени обяснения във връзка с настъпила злополука с една от жените, които са осъществявали дейност в градината, която починала в последствие. Твърди още, че призовали жалбоподателя за явяване в Д „ИТ” за извършване на документална проверка по случая, а именно да представи трудови договори на лицата, които работили при него към момента на проверката. Сочи, че съставил АУАН, за това, че лицето Г. Ц. е било допуснато до работа в обекта, преди да е сключила трудов договор с работодателя. От показанията на св. В. Н. - Главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен съдът установил, че на датата на процесното събитие във връзка с разследване за трудова злополука извършили проверка в обект – зеленчукова градина, намираща са в землището на гр. Долна Митрополия. На заварените на място в зеленчуковата градина лица раздали писмени декларации. В последствие при извършена проверка по документи в Дирекция „Инспекция по труда”-Плевен констатирали, че лицето Г. Ц. полага труд без да има сключен трудов договор с работодателя, т.е. без отношенията й с работодателя да са уредени като трудови правоотношения.  Съдът изцяло кредитирал показанията на свидетелите Р. и Н., като ги счел за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, в синхрон помежду си, отговарящи на приобщените по делото писмени доказателства.

От показанията на св.Г. Ц. съдът установил, че тя от няколко години се познава с жалбоподателя и един-два дни в месеца е ходила да му помага в зеленчуковата градина, без да поучава парично възнаграждение. Собственоръчно е попълнила дадената и от проверяващите декларация , но под диктовката на св. Р., който я накарал да впише, че работи срещу възнаграждение от пет лева на ден. Съдът констатирал, че в тази насока са и показанията на св. Б. Х., която също твърди, че е ходила да помага на жалбоподателя в зеленчуковата градина за по един-два часа,  един-два дена в месеца. Не е сключвала трудов договор с жалбоподателя, не е получавала възнаграждение, а само готова  продукция – дини, домат и лук. Присъствала по време на проверката, при която служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ им дали да попълнят декларация. Обяснили на свидетеля Р., че не получават пари, но той ги  подвел да напишат сумата от пет лева, колкото да се оформи документа. Тъй като се доверили на Р., допуснали грешка.От показанията на св.П. Х. съдът установил, че е присъствала по време на проверката в зеленчуковата градина на жалбоподателя. Проверяващите били мъж и жена, а свидетелките Б. Х. и Г. Ц. започнали да пишат нещо, казали, че работят срещу продукция, а св. Р. ги карал да пишат някаква сума.  

Преценявайки поотделно и в съпоставка помежду им показанията на свидетелките Г. Ц., Б. Х. и П. Х. районен съд приел, че те съдържат както вътрешни противоречия и съществени противоречия помежду им- например Ц.  веднъж твърди, че е попълнила декларацията под диктовката на Р., но същевременно заявява, че не помни какво й е диктувал. Приел, че наивно, алогично и неубедително звучат показанията на св. Ц., дадени в открито съдебно заседание на 10.05.2017г., че когато пристигнали проверяващите поставили въпрос за пет лева: „…Ние казахме, че не вземаме пари, а те поне пет лева да се пише”. Показанията на тези свидетели при преценката на структурата и съдържанието на изложението им съдът приел за непоследователни  и бедни на детайли и конкретна информация. Единственото нещо, което и трите свидетелки поддържат в показанията си е, че св. Р. ги е мотивирал по различен начин да запишат в декларацията, че работят за по пет лева на ден. Съдът не кредитирал тези показания в частта им, в която твърдят, че св. Р. ги е накарал да запишат в предоставените им декларация, че работят срещу възнаграждение от 5 лева на ден, предвид, че в тази им част, показанията на свидетелките са нелогични и противоречащи на останалите гласни доказателства и най-вече на тези на свидетелите Р. и Н., както и на писмените обяснения и декларация от Г. Ц., където е записала, че работи от месец април 2016г. в зеленчуковата градина като общ работник от 08:30 часа до 17 часа срещу възнаграждение от 5 лева.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приел за безспорно, че ЗП Г. в качеството си на работодател е осъществил състава на вмененото му нарушение, като на 7.07.2016г. в 11:30 часа е допуснал до работа в посочения обект лицето Г. В. Ц. без отношенията между нея и работодателя да са уредени като трудовоправни отношения – няма сключен трудов договор, двустранно подписан в писмена форма, какво е изискването на чл.1, ал.2 от КТ и чл.62, ал.1 от КТ. Изложил мотиви, че съществен белег на трудовото правоотношение, който го отличава от гражданския договор, респ. договора за изработка или поръчка е този, че дължимата престация е работна сила, а не резултат, като характерни са още подчиненост и зависимост на работника или служителя от работодателя и многократност и продължителност на изпълнението. Тези белези съдът намерил, че в конкретния случай са налице, изхождайки от представените по делото доказателства и характера на осъществяваната от Ц. работа, според показанията на която „правели разсад и миели лук”. Съдът констатирал, че времето от когато е започнала работа /месец април 2016/, работното време /от 8:30ч. до 17ч./, работното място /зеленчукова градина в гр. Долна Митрополия/, длъжността /общ работник/, като основни елементи на трудовото правоотношение, са подробно описани  в  приложената на лист 14 декларация, а качеството работодател на ЗП приел, че не се оспорва.

Съдът направил изводи, че в конкретния случай периода на изпълнение на работата е кратък, като КТ допуска  трудов договор да се сключи и за определен срок. Това с пълна сила се отнася до договорите за сезонна работа, за какъвто приел процесния случай, които обичайно се сключват в земеделието за един сезон – обичайно между няколко дни – до 3-4 месеца. Договорът за сезонна работа в земеделието според РС също е трудов договор. Независимо, че е за относително кратък срок – от няколко дни – до 3-4 месеца, при полагането на сезонна работа в земеделието отново са налице белезите на трудовото правоотношение – дължи се поведение – не резултат, работи се с работно време, средствата за производство се осигуряват от работодателя и е налице подчиненост на земеделския работник от работодателя, който определя какво, колко и къде да работи. Има и многократност, продължителност на изпълнението, което продължава до няколко месеца – един земеделски сезон.  Изложеното обосновало извод у ПРС за осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно нарушение по чл.414, ал.3, във вр. с чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, както правилно деянието е квалифицирано от административно-наказващия орган, тъй като установено въз основа на гореизложеното е, че работникът Г. Ц. е предоставяла работната си сила на работодателя И. Г. без да е бил сключен писмен трудов договор преди това, с което е допуснато нарушение на цитираната норма. Съдът анализирал и разпоредбата на чл.114а от КТ, с който е регламентиран трудовият договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа , който може да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин за работа за един ден, като това време не се признава за трудов стаж. Такъв еднодневен трудов договор може да се сключва за професии, неизискващи специална квалификация, в основна икономическа дейност “Растениевъдство” – само за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула. С един работник може да се сключват такива трудови договори общо за не повече от 90 дни в една календарна година. Този договор трябва да съдържа данни за страните, място на работа, наименование на длъжността, размер на трудовото възнаграждение, дата на изпълнение на работата, продължителност, начало и край на работния ден. Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника срещу разписка в края на работния ден. Този договор се регистрира, а работниците, полагащи труд по еднодневни трудови договори също се осигуряват при условия и ред, установени в КСО и ЗЗО.

На тези основания ПРС потвърдил оспореното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказаност и съставомерност на вмененото на ЗП И. В. Г. деяние. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

От събраните пред РС-Плевен писмени и гласни доказателства се установява следното: Според обясненията на И. В. Г., дадени в съдебното заседание на 10.05.2017 год., които са гласно доказателствено средство в процеса според глава XIII, раздел II, чл.115 от НПК, свидетелите Г. Ц. и Б. Х. му помагат в работата, като помощта се изразява в обща работа, помагане по прибиране на реколтата в градината, основно в кампанията по прибиране на реколтата и в производството на разсади, като в кампанията по прибирането в месеца някои от жените са идвали по два-три пъти в месеца, когато е възниквала нужда – например при бране на домати, бране на диня. В момента на проверката той и жените са почиствали лук, миели са лука и са правели връзки за пазара. Според показанията на св.Р., по принцип лицата са извършвали различни дейности в зеленчуковата градина, свързани с полската работа. При разпита си пред съда св.Б. Х. съобщава, че ходи някой път да помага на Г., по начало не работи по цял ден, а е ходила да помага за час-два, защото е с високо кръвно налягане. Ходила е да помага в градината за два-три часа, един-два пъти в месеца, не постоянно, заплата не получава, а Г. й дава дини, домати, лук и каквото произвежда, понякога, когато има нужда-например ако й спрат тока, й дава пари, 10лева, но не като заплата. Св.Б. Х. съобщава, че в деня на проверката е била в зеленчуковата градина, заедно с Г., Х. отишла да занесе една кора с яйца на съпругата на Г. и заварила лица да връзват връзки с лук, а по принцип Г. ги е викал да садят дини, домати-такава земеделска работа. Свидетелката Г. Ц. също съобщава, че е ходила да помага в зеленчуковата градина на Г. за два-три часа, докато свършат работата, един-два-три пъти в месеца, когато има реколта, правили разсад, след това го разсаждали и чакали да стане за бране, за труда си получавали продукция, не и възнаграждение. В приложеното писмено обяснение от Г. В. Ц. на л..17 от делото на РС същата е записала, че в деня на инцидента са били на работа в зеленчуковата градина с нейната колежка А. С., слагали отрова по тревата, шишенца „ран дъб“ по паламидата, „Б. Т. до линията“. В писмените си обяснения на л.13 от делото на РС, жалбоподателят е посочил, че лицата Б. и Г. му помагат в градината, не идват постоянно, няма всеки ден нужда за помощ, като работата се изразява в плевене, бране, поливане на разсадите, торене и други мероприятия.

От съвкупния анализ и оценка на всички посочени доказателства за касационната инстанция се налага извод, че лицето Г. В. Ц., която е установена от контролните органи в деня на проверката в зеленчуковата градина, стопанисвана от ЗП Г. да сортира и връзва лук, е извършвала определени операции и дейности през определени периоди от годината, свързани с плевене, бране, поливане на разсади, торене и други селскостопански мероприятия в зеленчуковата градина, находяща се в местност „Над линията” в гр.Долна Митрополия, стопанисвана от касатора. Тези дейности касационната инстанция преценява като сезонна работа в зеленчуковата градина, с периодичен характер и различно съдържание и продължителност, в зависимост от конкретните нужди-плевене, бране, поливане, торене и др. на различни насаждения. Сезонни са работите, които зависят от сезона - период от време през календарната година, който се характеризира с относително постоянство и устойчивост на атмосферните, температурните и други подобни климатични условия. Тези условия благоприятстват и налагат извършването на определени работни операции и дейности само през това време на годината, когато съответните условия позволяват това и имат периодичен характер. Изпълняват се през определени периоди от календарната година и са в зависимост от природо-климатичните дадености и възникналите нужди за отглеждане и развитие на продукцията . Т. е. тази осъществявана от св.Г. Ц. дейност не е имала целогодишен, постоянен и непрекъснат характер, и нейното осъществяване е интензивно и усилено само в периодите на конкретно възникнали необходимости.

Ето защо и предвид, че с извършваните периодично дейности не се цели постигането на конкретен трудов резултат, а се касае за предоставяне на работната сила от страна на Г. Ц. за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим , касационната инстанция счита, че се касае за трудови функции, а не за работа по граждански договор. При договора за изработка (т.нар. "граждански договор") изпълнителят е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от него доставянето на резултата от работата, а при трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и е зависим от него. Ц. е извършвала дейност на обект (зеленчукова градина), посочен и стопанисван от земеделския производител, който им е възлагал и казвал кога, къде и какво да извършват, според конкретно възникналите необходимости, като конкретната работа е била свързана винаги с предоставяне на работна сила-плевене, бране, поливане на разсади, торене и други селскостопански мероприятия, а не постигане и предаване на конкретен овеществен трудов резултат. При така установеното, касационната инстанция намира, че са налице достатъчно доказателства, за да се счете, че се касае за прикрити трудови, а не за гражданскоправни отношения. Ангажирането на едно лице да извърши плевене, бране, поливане на разсади, торене и други селскостопански мероприятия на конкретен масив- зеленчукова градина, не е еднократно действие, а периодична, при възникване на конкретна необходимост деятелност, и затова сочи на извод за полагане на труд, предоставяне на работна сила. В случая предмет на договора е предоставяне на работна сила срещу дневна надница от 5 лв., както е записано в подписаната от св.Ц. декларация и както се установява от свидетелските показания на св.Р. и Н., които и касационната инстанция кредитира с доверие. Настоящата инстанция не кредитира с доверие показанията на св.Ц. в съдебно заседание пред РС , че е била принудена да впише тази сума от пет лева като получавано възнаграждение, защото е съзнателен възрастен човек на 68 години към датата на нарушението, и няма данни да е съществувала конкретна причина да впише под натиск нещо неверно, нереално, още повече ако не е получила това възнаграждение. Косвен аргумент в насока, че дейността на Ц. и другите лица, за които съобщава, че са работили при възникване на необходимост , е трудова дейност, е употребеният в обясненията на л.17 от делото на РС от самата Ц. термин за А. С. - Ц. я нарича „колежка” (това е лице, което има същата професия, длъжност), а за извършваната през процесния ден дейност казва, че са били на работа, а не да помагат, в зеленчуковата градина, което налага извод за извършване на трудова функция срещу възнаграждение, а не просто оказване на помощ на близък човек. При договор за изработка (т.нар.граждански договор) има уговорен точно определен по съдържание и обем краен трудов резултат и уговорено конкретно по размер цялостно, крайно възнаграждение за този резултат, а не възнаграждение на ден, както е в случая. Плевене, бране, поливане на разсади, торене и други селскостопански мероприятия срещу дневна надница от 5 лв. не е дейност по изработка, а дейност по предоставяне на работна сила за постигането на определен, но само по съдържание, а не и по обем, трудов резултат.

Сезонният характер и краткотрайността на извършваната работа не е критерий за наличие на облигационно, а не трудово правоотношение. Кодексът на труда изрично е уредил възможността за сключване на срочни трудови договори - чл. 68 от кодекса. В чл. 68, ал. 1, т. 1 се предвижда сключването на трудов договор за определен срок, който не може да е по-дълъг от 3 години - законът не предвижда минимална продължителност като ал. 3 изрично указва, че принципно такива срочни договори се сключват именно за временни, краткотрайни или сезонни работи. Временни са работите, които имат случаен и еднократен характер спрямо постоянния и основен предмет на дейност, който те подпомагат, като очевидно процесните не попадат в предметното съдържание на термина „временни”. Съдържанието на понятието „сезонни работи” вече беше изяснено в настоящото изложение и съдът счита, че именно такива са процесните развили се отношения между страните. Възможно е било трудовият договор да бъде сключен в конкретния случай и за извършването на „краткотрайни работи”, каквито са работите с епизодичен и подчертано кратък срок за тяхното изпълнение - такива са например известните в миналото краткотрайни услуги по чл.145, ал.3 от КТ от 1951 год. (отм.)-те имат епизодичен характер, изчерпват се с тяхното завършване и имат кратка продължителност за завършването им. В конкретната хипотеза, в зависимост от вида, характера и съдържанието на извършваната трудова дейност, би могла да бъде приложена и разпоредбата на чл.114а от КТ –сключване на трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа между работник и регистриран земеделски стопанин за работа за един ден, в сектор „Растениевъдство”, за обработка на насаждения и ръчно прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци розов цвят и лавандула. Всяка от посочени възможности би могла да обхване конкретно извършваната от Г. Ц. епизодична/сезонна работа. Същественото в случая е, че лицето е осъществявало определени трудови функции – плевене, бране, поливане на разсади, торене и други селскостопански мероприятия, които по своето естество представляват престиране на работна сила, а не постигане на определен резултат или възлагане на работа, определена по обем и като краен резултат. Възникналото правоотношение правилно е определено от АНО като трудово.

Неоснователно е възражението на касатора, че не е посочено конкретно мястото на нарушението. Последното е индивидуализирано достатъчно, в степен и наказаното лице, и при обикновен прочит да се разбере къде е извършено нарушението. От друга страна, ангажирането на административно-наказателната отговорност не се предпоставя от издадено Постановление по чл.405а от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Последното не е предпоставка за ангажиране на административно-наказателната отговорност на лице, което не е уредило правоотношенията с даден работник или служител като трудови.

Ето защо оспореното решение, в което съдът е изложил аналогични съображения за наличие на трудовоправна връзка между страните, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 504 от 15.06.2017 г. г., постановено по анд № 2350/2016 г.на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.