РЕШЕНИЕ № 462

гр. Плевен, 20 Октомври 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар В. М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 646/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

Образувано е по жалба на П.И.Н. ***, срещу Заповед № 2573-78/21.07.2017 г. на Началник Районно управление Долни Дъбник при ОД на МВР – Плевен, с която му е отказано издаването на разрешение за придобиване на един брой ловно оръжие и боеприпаси за него.

Жалбоподателят иска оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Сочи, че за да обоснове отказа си, на основание чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ, административният орган е посочил обстоятелства, че жалбоподателят има две криминални регистрации от 08.04.2014 г. и от 26.05.2016 г. в РУ на МВР гр. Долни Дъбник, две досъдебни производства, както и че има наказателно постановление и фиш по ЗДвП, а така също и две заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, очевидно по ЗДвП и наказателно постановление № 206-А/02.05.2014 г. по ЗБЛД. Счита, че не са налице условията на чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ. Сочи, че в заповедта не е посочено, какви административни наказания са му налагани, с какъв акт и кога последният е влязъл в законна сила, за да може да се прецени, дали през последните три години е нарушавал обществения ред най-малко три пъти и за това да са му налагани административни наказания, по които актът в този срок да е влязъл в законна сила. Сочи, че видно от посоченото в заповедта наказателно постановление № 206-А/02.05.2014 г. по ЗБЛД е извън тригодишния срок, а що се касае до посочените в заповедта заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП от 20.07.2015 г. и от 06.12.2016 г., с тях не се налагат административни наказания, а по същество са временни принудителни административни мерки, изчерпателно изброени в чл. 171 от ЗДвП. Моли да бъде отменена обжалваната заповед.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат Г.А. *** с пълномощно на л. 45 от делото. Поддържа жалбата на П.И.Н. срещу Заповед № 2573-78/21.07.2017 г. на Началник Районно управление Долни Дъбник и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Счита, че посоченото в жалбата постановление по Закона за българските лични документи, макар в становището да се казва, че то е извън тригодишния срок не е следвало да бъде сочено. Относно заповедите за прилагане на ПАМ, счита, че те не са административни наказания по смисъла ЗАНН. Посочва, че първата заповед не е обжалвана по простата причина, че при пробата за алкохол на жалбоподателя са отчетени 0,5 промила и не се е налагало да бъде издавано наказателно постановление. В таза насока счита, че не са налице основания, които да дават основание да се приеме, че в течение на три години назад жалбоподателят е извършил нарушения на обществения ред, за които са му налагани административни наказания. Счита, че заповедта е допуснато разширително тълкуване на понятието „обществен ред“. Сочи, че смисълът на закона в чл. 58, т. 7 от ЗОБВВПИ е, че няма право да ползва оръжие лице, което през последните три години, три или повече пъти е нарушавало обществения ред, за което са му налагани административни наказания, като става въпрос за такива нарушения свързани с евентуално противоправно нарушение на лицето. Посочва, че липсва посочване като аргумент на наказанията от ЗДвП за отказ за издаване на разрешително за оръжие. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, поради което моли да бъде отменена.

Ответникът – началник на РУ гр. Долни Дъбник при ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.

Административното производство е започнало по повод заявление на жалбоподателя от 28.06.2017г., с което е сезиран Началника на РУ-Долни Дъбник с искане за издаване на разрешение за придобиване на 1 брой ловна гладкоцевна пушка. Искането е мотивирано с посочването „за лов“. Към заявлението са приложени декларация по чл. 76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ и по чл. 133, т.1 от същия закон, удостоверение от Окръжна прокуратура – Плевен, че срещу жалбоподателя няма образувани и неприключили наказателни производства и повдигнати обвинения от общ характер, свидетелство за съдимост, че лицето не е осъждано, удостоверение от УМБАЛ „д-р Г. Странски“ ЕАД, Плевен, че лицето не е диспансезиризано и няма данни за психични разстройства и злоупотреба в алкохол и наркотични вещества, копие от ловен билет валиден до 31.12.2017г., членска карта № 1277, че жалбоподателят членува в сдружение на ловците и риболовците в Д.Дъбник, диплом за средно образование.

Въз основа на подаденото заявление е извършено проучване на жалбоподателя, за което са съставени документи: докладна записка № 257р-5320/18.07.2017г., от която се установява, че подадените документи отговарят на изискванията на ЗОБВВПИ, лицето е създало необходимите условия за съхраняване на ООБ. Сочи се още, че в информационните фондове на МВР има данни за криминални прояви на жалбоподателя от 2013 и 2016 г.. Заключението е, че може да бъде издадено разрешение за дейности с ООБ. Изготвена е и справка № 257р-5296/18.07.2017г., която потвърждава данните от докладната записка, че жалбоподателят има две регистрации в криминалните масиви на МВР. Изготвена е и справка № 257р-5295/18.07.2017г., която е с заключение, че на лицето може да бъде издадено разрешение за съхранение и носене на ловно оръжие.

При тези данни е издадена оспорваната заповед за отказ за издаване на разрешително за придобиване на ловно оръжие и боеприпаси с мотива, че през последните три години, лицето три и повече пъти е нарушило обществения ред, за което са му налагани административни наказания. От правна страна като основание е посочено, чл. 155, ал.11 вр. чл. 58, ал.1, т.7 от ЗОБВВПИ.

Оспорваната заповед е издадена от компетентен орган /чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ/, в кръга на предоставените му от закона правомощия. Оспорената заповед е издадена от М. Петров - началник на РУ Долни Дъбник и следователно е имал правомощие да се произнася по искания за издаване на разрешително за придобиване, носене и съхранение на оръжие и боеприпаси, съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ.

Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма. Може да се приеме, че заповедта е и мотивирана. В нея като мотиви от фактическа страна са посочени двете криминални регистрации от 08.04.2014 г.по ДП №2847/2013 г. на РП-Плевен по чл. 216 и от 26.05.2016 г. по ДП 232/2016г. на РП-Плевен по чл. 131, ал.1, т. 1 от НК, както и издадени наказателно постановление № 15-0257-000327/22.12.2015 г., фишове № К-1021502/14.09.2015 г. № Ъ-668748/04.08.2016 г. № м325532/04.12.2016 г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 20.07.2015 г., от 06.12.2016 г. и наказателно постановление № 206-А/02.05.2014г.

Няма спор между страните, че жалбоподателят е редовен член на сдружението на ловците и риболовците в гр. Долни Дъбник. И следователно е доказан мотива, че искането за разрешително за носене на оръжие е свързано с упражняването на заниманието лов. Ловните цели са посочени сред основателните причини, въведени от законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие в чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ.

Спорен между страните е въпросът налице са три или повече прояви на жалбоподателя през последните три години, с които е нарушил обществения ред и дали е бил санкциониран за това, както изисква чл. 58, ал.1 т.7 от ЗОБВВПИ. Нормата сочи, че „разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице: т. 7 което през последните три години три или повече пъти е нарушавало обществения ред, за което са му налагани административни наказания.“

На първо място следва да определим тригодишния период, изискван от посочената норма. Заявлението, поставило начало на административното производство е подадено на 28.06.2017 г., от която дата назад следва да изчислим този период, като се получава 28.06.2014 г.. След което следва да проверим има ли жалбоподателя три и повече нарушения на обществения ред, за които са му налагани наказания за периода от 28.06.2014 г. до 28.06.2017 г.

Първото досъдебно производство, което е посочено от ответника като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е от 2013 г., видно от справка на Районна прокуратура Плевен /л.28 от делото/. Следователно това провинението на жалбоподателя, което е било предмет на това досъдебно производство, не може да послужи за фактическо основание за издаване на спорната заповед, тъй като попада извън тригодишния период сочен от чл. 58, ал.1, т. 7 от ЗОБВВПИ.

Второто досъдебно производство, което е посочено от ответника като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е от 2016 г., като в неговия ход жалбоподателят е привлечен като обвиняем. Същото е приключило с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК и последното е наложено. Може да се заключи, че доколкото производството е водено за престъпление по чл. 131, ал.1 т.1 от НК, а именно за причиняване на телесна повреда на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползуващо се с международна защита, то се доказва от фактическа страна, че жалбоподателя е нарушил обществения ред сериозно и за деянието му от 2016 г. му е било наложено административно наказание по чл. 78а от НК. Налице е едно доказано нарушение на обществения ред, в тригодишния период от подаване на заявелението.

На следващо място, като фактическо основание за издаване на оспорената заповед са посочени: наказателно постановление № 15-0257-000327/22.12.2015 г., фишове № К-1021502/14.09.2015 г., № С-668748/04.08.2016 г., № М-325532/04.12.2016 г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 20.07.2015 г. и от 06.12.2016 г. и наказателно постановление № 206-А/02.05.2014г.

Първото НП се отнася до това, че жалбоподателят на 06.12.2015 г. не е носил свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, квалифицирано като нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, за което му е наложено наказание – глоба в минимален размер. Нарушението по време попада в тригодишния период, но не може да бъде определено като такова, което нарушава обществения ред. ". Под обществен ред следва да се разбира установения в страната с нормативни актове ред, който гарантира здравето, живота и спокойствието на българските граждани. Не носеното на свидетелство за регистрация на МПС е административно нарушение, но не такова което застрашава живота здравето или спокойствието на другите граждани. Следователно това нарушение не може да послужи за обосноваване от фактическа страна отказа на ответника да издаде разрешително за носене на огнестрелно оръжие за ловни цели.

Същото се отнася до административните нарушения, санкционирани с фиш. Едното от тях е от 04.12.2016 г. и се изразява в това, че жалбоподателя е управлявал автомобил без задължително включени светлини през деня /л.41/, а другото е от 07.08.2016г., като жалбоподателят е санкциониран, затова че не носи със себе си контролен талон към свидетелството си за управление на моторно превозно средство.

Няма представени доказателства, че на жалбоподателя са налагани административни наказания например за хулигански прояви или за демонстрирано спрямо трети лица агресивно поведение, или за други прояви насочени срещу живота, здравето и спокойствието на гражданите, поради което не би могло да се счете, че носенето и съхраняването на огнестрелно оръжие за ловни цели от страна на жалбоподателя ще създаде опасност за обществото, която следва да бъде изключена с отказ за издаване на разрешително за оръжие.

Наказателното постановление № 206-А/02.05.2014г. по време попада извън тригодишния срок от подаване на заявлението назад, а по съществото си се доколкото е свързано с нарушение по Закона за българските документи за самоличност също не може да обоснове постановения отказ.

Що се отнася до посочените като фактическо основание в оспорената заповед – заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, те също не са годно основание за постановяване на отказ за издаване на разрешително за оръжие за ловни цели. Преди всичко с тях не се налага административно наказание, а се осъществява превенция. И двете ЗПАМ са с правно основание по Закона за движението по пътищата, според който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат посочените в този закона принудителни административни мерки. Те са вид държавна принуда, но не са административно наказание. В случая и двете мерки са свързани фактически с неносене на свидетелство за управление на МПС, което управлява от жалбоподателя, другото основание управление под въздействието на алкохол с концентрация над 0,5 промила, не е доказано и за това че е предоставил автомобила си на друго лице, което не е било правоспособен водач. Не са приложени доказателства, че за това последно нарушение е ангажирана административно наказателната отговорност на лицето.

Налага се извод, че от всички посочени фактически основания за издаване на оспорената заповед, жалбоподателят само веднъж е нарушил обществения ред, за което е бол санкциониран с административно наказание по чл. 78 а от НК, поради което постановения отказ за издаване на разрешително за носене и съхранение на ловно огнестрелно оръжие на основание чл. 58, ал.1 т. 7 от ЗОБВВПИ се явява неоснователен и постановен при несъответствие с представените доказателства и неправилно приложение на материалния закон.

Целта, която преследва законът с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ с понятието "нарушаване на обществения ред", употребено в тази правна норма, следва да се тълкува стеснително като свързано само с нарушение на обществения ред като такъв и/или извършването на други нарушения, които при наличието на притежавано разрешително и съответно на огнестрелно оръжие, могат да доведат до неговото нарушаване или до други, още по-тежки, но свързани с него последици. Само в посочените случаи ще бъде осигурено спазването на действителната цел на закона. В случая ответникът е направил едно разширително тълкуване, като е приел, че „нарушаване на обществения ред“ е неспазването на което и да е писано правило от цялата нормативна база. Такова тълкуване е пресилено и не съответства на целта на закона и общия му смисъл. Като е тълкувал така посочената правна норма ответникът е допуснал неправилно приложение на материалния закон и несъобразяване с неговата цел, при постановяване на оспорената заповед.

Не следва да се забравя, че и всеки административен акт следва да е съобразен с основния принцип за съразмерност, посочен в чл. 6 от АПК. Той определя, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат правата и законните интереси в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, която се определя от закона или от целта, за която се издава акта. В случая заповедта за отказ за издаване на разрешение за носене и съхранение на оръжие за ловни цели излиза извън целта на закона и засяга несъразмерно законния интерес на жалбоподателя да практикува заниманието лов.

Заповедта, предмет на настоящото дело, е незаконосъобразна, като постановена при несъответствие с материалния закон и целта на същия, поради което следва да бъде отменена, а преписката върната за ново произнасяне, съгласно мотивите на настоящото решение.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 2573-78/21.07.2017 г. на Началник Районно управление Долни Дъбник при ОД на МВР – Плевен, с която на П.И.Н. *** е отказано издаването на разрешение за придобиване на един брой ловно оръжие и боеприпаси за него за ловни цели.

ВРЪЩА административната преписка, по заявление №257000-2327/28.06.2017г на П.И.Н. ***, на Началника Районно управление Долни Дъбник при ОД на МВР – Плевен за ново произнасяне съгласно мотивите на настоящото решение в срок от 14 дни от влизане на решението в сила.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: