Р Е Ш Е Н И Е

№ 577 / 30 Ноември 2017г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На петнадесети ноември 2017 г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

С участието на прокурор:

Йорданка Антонова от Окръжна прокуратура – Плевен

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 640/2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Административното дело е образувано по искова молба на „Рая Ге 2011“ ЕООД – гр. Искър, представлявана от управителя М.Д.Д., чрез адв. З. *** с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 300 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 2779/2015г. по описа на Районен съд – Плевен, завършило с отмяна на Наказателно постановление № ЗГ-1/15.10.2015г. на Зам. Кмета на Община – Плевен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба. В първото съдебно заседание ищецът е посочил, че претендира законна лихва върху сумата, считано от 14.06.2016г. – датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено НП като незаконосъобразно. Претендира направените разноски като представя и списък на разноските. Възразява за прекомерност на исканото юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Община – Плевен, чрез юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност на иска. Излага доводи, че договореното възнаграждение не е платено от дружеството и не представлява имуществена вреда, която да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадено НП, а произтича от договор за правна помощ и съдействие. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Прокурорът дава заключение, че исковата молба е основателна, тъй като е доказано, че НП е отменено като незаконосъобразно и ищецът е заплатил хонорар във връзка с правна защита по посоченото НАХД, видно от договора за правна помощ . Затова съобразно ТР № 1/15.03.2017г. на ВАС са налице условията на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетението. Счита, че сумата е дължима от датата, на която е влязло в сила съдебното решение. Предлага да се уважи исковата претенция.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу надлежен ответник – Община - Плевен, която е юридическо лице и пасивно легитимирана страна по иска на осн. чл. 205 от АПК, тъй като административно-наказващият орган, издал отмененото НП е Зам. Кмет на Община Плевен и е част от структурата на Община Плевен.

Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че с Решение № 288/14.06.2016г. на Административен съд – Плевен по КАД № 347/2016г. по описа на съда е отменено Решение № 152/14.03.2016г. на Районен съд - Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2779/2015г., а по същество е постановено друго, с което съдът е отменил като незаконосъобразно НП № ЗГ-1/15.10.2015г. на Зам.Кмета на Община Плевен, с което на „Рая Ге-2011“ ЕООД – Искър на осн. чл. 266 ал.2 и ал.1 вр. чл. 104 ал.1 т.5 от Закона за горите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. Без значение за настоящото производство са съображенията на съда за отмяната на НП като незаконосъобразно.

В съдебното производство пред районния съд жалбоподателят е бил защитаван от адв. З. ***, въз основа на представено писмено пълномощно по делото от 26.10.2015г.(л.6) срещу договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., платими до началото на първото заседание. В приложения по делото оригинал на пълномощно и договор за правна защита и съдействие не е уговорен начина на плащане – в брой или по банков път и не е отразено договорената сума да е заплатена при сключването на договора. Поради това този договор няма характер на писмена разписка за плащане между страните. По делото на Районния съд не се съдържа доказателство за извършено плащане на договорената сума впоследствие с платежни документи – по банков път или в брой. Към исковата молба е представено заверено копие на същото адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 588/26.10.2015г., в който се съдържа допълнително вписване за плащане на 150 лв. на 16.11.2015г. и е отбелязано, че договореното възнаграждение от 300 лв. е платено в брой. Направеното вписване в договора за правна защита и съдействие е допълнително и няма характер на разписка между страните, защото е извършено в по-късен момент и е едностранно и не може да породи такива правни последици. Освен това липсват каквито и да било други доказателства за извършено плащане след сключването на договора. Ето защо съдът счита за недоказано, че договореното възнаграждение е било платено.

Дейността на администрацията по издаване на наказателни постановления е преценена като вид административна дейност по смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ съгласно мотивите в съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015г. на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. Според него делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване са подсъдни на административните съдилища. Счита се, че дейността на администрацията по налагане на административни наказания също е вид административна дейност.

Според Тълкувателно решение № 2/2009г. на ОСК на ВАС в производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат, защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда присъждане на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по административно-наказателни дела както пред районния съд, така и пред касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от изхода на правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда репариране на направените разноски за жалбоподателя, когато бъде отменено НП, по същия начин както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално представителство за административно-наказващия орган, когато е защитаван от юрисконсулт или адвокат, в случай, че наказателното постановление бъде потвърдено.

Но с Тълкувателно постановление № 1/15.03.2017г. на ВАС е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите е посочено, че в тези производства съдът следва да установи дали е настъпил правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар и едва след това да установи неговия действителен размер. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Тълкувателните постановления и тълкувателните решения са задължителни и обвързващи за съдилищата.

В случая е налице първата предпоставка на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, което е акт на държавната администрация, в резултат на възложената й със закон административно-наказателна дейност.

Но не е налице втората предпоставка – имуществена вреда, тъй като договореното адвокатско възнаграждение не е било реално платено след сключването на договора за правна защита и съдействие.

В случая не е доказано, че ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение по повод обжалването на отмененото като незаконосъобразно НП, които да са пряка и непосредствена последица от него.

Затова предявеният на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв., ведно със законната лихва върху сумата е изцяло неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

При този изход на делото на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК и чл. 10 ал.2 от ЗОДОВ в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. съобразно чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ искова молба на „Рая Ге 2011“ ЕООД – гр. Искър, представлявана от управителя М.Д.Д., чрез адв. З. *** с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 300 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 2779/2015г. по описа на Районен съд – Плевен, завършило с отмяна на Наказателно постановление № ЗГ-1/15.10.2015г. на Зам. Кмета на Община – Плевен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.06.2016г. – датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено НП като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА „Рая Ге 2011“ ЕООД – гр. Искър, представлявана от управителя М.Д. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :