Р E Ш Е Н И Е

№ 475

гр.Плевен, 23 Октомври 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на трети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав: Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря А. П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 629 по описа за 2017 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №416 от 18.05.2017г., постановено по НАХД №524 по описа за 2017г., Районен съд-Плевен е потвърдил Наказателно постановление №16-0938-004310/18.11.2016г. на Началник група към ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на Р.Д.А. ***, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лева, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лева и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лева, за извършени нарушения по чл.137А ал.1, чл.100 ал.1 т.2 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Р.А. ***, в която се сочи, че поради сложният процес на връчване на призовки е била лишена от възможността да се яви на делото и да представи доказателства. Твърди, че има заболяване и проблем с горните крайници, поради което поставянето на колан ограничава движението й, за което представя ЕР на НЕЛК. Твърди, че е забравила документите си поради подмяна на личната чанта, както и че талонът й е отнет от органите на КАТ. В заключение се моли решението на районния съд да бъде преразгледано.

В съдебно заседание касаторът Р. А. се явява лично и моли решението на районния съд да бъде отменено.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР-Плевен не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление на А. е реализирана административно-наказателната отговорност за това, че на 05.11.2016г. в 16.35часа в гр.Плевен на ул.“Дойран“ срещу СИЦ с посока на движение ДНА управлява л.а. „Фиат Мултипла“ с рег.№СА *** СС без да използва обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС, не представя СРМПС част 2 и не представя контролен талон към СУМПС. Деянията са квалифицирани като нарушения по чл.137А ал.1, чл.100 ал.1 т.2 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

За да потвърди обжалваното наказателно постановление районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че А. е осъществила от обективна и субективна страна вменените й нарушения. Счел е, че наказващият орган е приложил санкционните норми правилно, като при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателна отговорност на А.. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.

Възраженията в касационната жалба се свеждат до лишаване от възможността за явяване в съдебно заседание за представяне на доказателства, както и до наличие на заболяване на горните крайници. Същите са неоснователни. Съгласно чл.61 ал.2 от ЗАНН съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е намерен на посочения от него адрес. Ето защо и при няколкократна невъзможност А. да бъде намерена на посочения от нея адрес в жалбата съдът е приложил хипотезата на чл.61 ал.2 от ЗАНН и е дал ход на делото. Т.е. не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а лицето не следва да търси облага от собственото си неправомерно действие.

По отношение твърдението за наличие на заболяване на горните крайници с касационната жалба са представени доказателства, от които се установява, че А. има рядко срещаното заболяване Болест на Манделунг, което засяга лакътни и радиоулнарни стави, като оперативно лечение е проведено на лява ръка. По делото безспорно е установено, че лицето е нарушило изискванията на чл. 137а ал.1, вменявящ задължения на водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Въпросът е дали е приложима нормата на чл.137А ал.2 от ЗДвП, която въвежда изключения от общото правило, посочено в ал.1. Касационната инстанция счита, че не е приложима хипотезата на чл.137А ал.2 т.2 и т.3 от ЗДвП. По делото не са налични доказателства, които да установяват че автомобилът на лицето е адаптиран спрямо неговите нужди, както и че заболяването на горните крайници, от което страда А. е такова, че да не позволява използването на обезопасителен колан. По отношение другите две нарушения самата А. в касационната жалба сочи, че не е носила изискващите от закона документи. Ето защо решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №416 от 18.05.2017г., постановено по НАХД №524 по описа за 2017г., Районен съд-Плевен

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.