Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

 

  11/  10. Януари 2017г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и първи декември 2016г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 624/2016г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 195б от Закона за водите.

Образувано е по жалба на ЕТ „И. – ПКВК – П. И. – К.И.”***, чрез адв. М. ***/22.06.2016г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район” – Плевен за установяване на публично държавно вземане на осн. чл. 166 ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 195б ал.1 и ал.2 от Закона за водите във вр. с чл. 194 ал.1 т.1 б. „а” от Закона за водите за осъществено водовземане от повърхностни води за периода 01.01.2008г. – 07.10.2013г.  от ЕТ „И. – ПКВК – П. И. – К.И.”*** като правоприемник на ЕТ „И. – ПКВК – П. И.”, представляващо незаплатени дължими такси за водовземане от повърхностни води в размер на 1801, 97 лв. – главница, ведно с дължимата лихва до пълното погасяване на главницата.

Жалбоподателят оспорва акта като незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и целта му. Не оспорва , че за процесния период не са извършвани плащания в посочения размер и че няма монтирани измервателни устройства. Но счита, че след измененията в ЗВ (ДВ – бр. 36/2008г.) - §96 от ЗИД на Закона за рибарството и аквакултурите с отмяната на чл. 194 ал.1 т.2 б. „б” от ЗВ – отпада задължението за плащане на такси за ползване на воден обект за риборазвъждане и аквакултури.  А според второто изменение съгласно § 96 от ЗИД на ЗРА с приемането на разпоредбата на чл. 194 ал.7 т.4 от ЗВ, съгласно която такси за водовземане по т.1 б. „а” и б. „б” не се заплащат в случаите по чл. 46 ал.1 т.2 от ЗВ – т.е. – за аквакултури и свързаните с тях дейности, отпада и таксата за водовземане. Счита, че с оглед целта на водовземане, посочена в издаденото разрешително, а именно риборазвъждане т.е. аквакултури и свързаните с тях дейности, такса за водовземане не се дължи след 2008г. Сочи съдебна практика в този смисъл и конкретно идентичен случай – Реш. № 4044/07.04.2016г. по адм.д. № 4430/2015г. ІІІ отд. на ВАС. На второ място счита, че неправилно в акта е посочено като основание валидно разрешително, вместо, че ползва води без основание. Сочи, че правоприемниците съгласно чл. 79 ал.2 от ЗВ са заявили издаване на ново разрешително, което не е издадено и следователно старото разрешително е невалидно и в този смисъл правното основание в акта е сгрешено. Моли за отмяна на акта, претендира разноски по представен списък.

Ответникът – Директорът на БДДР – Плевен, чрез юрисконсулт Х. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че с оглед целта на водовземането – риборазвъждане, а не аквакултури и свързаните с тях дейности такса за водовземане по издадено разрешително за водовземане(водоползване) по чл. 44 ал.1 и ал.2 от ЗВ се дължи. Акта е издаден на правоприемника на едноличния търговец за задължения, възникнали за титуляра по време на действие на разрешителното. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

АУПДВ е връчен на 18.07.2016г. с обр. разписка.  Жалбата е подадена по пощата на 21.07.2016г., видно от пощенското клеймо, в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е  ОСНОВАТЕЛНА.

ЕТ „И. – ПКВК – П. И.” – Тетевен е бил титуляр по издадено разрешително за водоползване № 100815/08.02.2005г., издадено на осн. чл. 44 ал.1 и ал.2 от ЗВ с цел на водоползването – риборазвъждане, място на водоползването - „рибарник в местността „Върбака” в землището на гр. Тетевен, което се осъществява от повърхностен воден обект р. Васильовска, приток на р. Бели Вит, чрез отбивен довеждащ канал и преливна шахта с открит канал към р. Бели Осъм, със срок на действие на разрешителното 28.02.2005г. – 07.10.2013г. Съгласно разрешителното е длъжен да заплаща такси за правото на водоползване в размер, определен в съответствие с чл. 2 ал.1 и ал.2 – Раздел І от „Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект ( ПМС № 154/2000г., обн. ДВ – бр. 65/2000г. изм. и доп. бр. 97/2001г., бр.11/2004г.) за риборазвъждане (т.21 от таблицата) при ІІ-ра категория повърхностни води.

Със Заповед № 24/31.03.2016г. Директорът на БДДР – Плевен е назначил комисия на осн. чл. 195б ал.2 т.4 от ЗВ, която да извърши проверка относно дължимите и платени такси по ЗВ на титурярите на разрешителни. Изпратено е уведомление изх. № 3190/05.05.2016г. до ЕТ „И.-ПКВК-П.И.-К.И.”*** в качеството на правоприемник на титуляра по разрешителното за започване на административно производство по издаване на АУПДВ и покана за доброволно изпълнение по чл. 195б ал.2 т.3 от ЗВ и чл. 182 ал.2 т.1 от ДОПК относно дължимите такси за водовземане от повърхностни води по ЗВ за осъществено водовземане без наличие на монтирани измервателни устройства за периода от 01.01.2008г. – 07.10.2013г., изчислени за цел „аквакултури – риборазвъждане” на база разрешено годишно водно количество съгласно Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/2000г.  за периода 01.01.2008г. – 31.12.2011г. и за периода от 01.01.2012г. – 07.10.2013г. съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011г. общо в размер на 1801,97лв. и лихви върху главницата за всяка една година до пълното й погасяване. Получени са на 12.05.2016г.

Изготвен е констативен протокол от 20.05.2016г. от назначената комисия, според който ЕТ „ И.- ПКВК-П. И.” като титуляр на разрешителното с краен срок на действие – 07.10.2013г. видно от справка в търговския регистър, се е преименувал на ЕТ „И. – ПКВК – П.И. – К.И.”. Последният се явява правоприемник на титуляра и неговото търговско предприятие, в т.ч. всички активи и пасиви, преминават в правната сфера на правоприемника. Констатирано е, че начислената такса за водовземане от повърхностни води, изчислена на база разрешено водно количество за периода 01.01.2008г. – 07.10.2013г. не е била заплатена и в 7-дневния срок след получаване поканата за доброволно изпълнение – до 19.05.2016г. вкл.

С писмо Изх. № 3190/20.05.2016г. жалбоподателят е бил уведомен за започване на административно производство по издаване на АУПДВ, към писмото е приложен и констативния протокол. Впоследствие е издаден и оспорения Акт № 5/22.06.2016г. за установяване на публично държавно вземане на осн. чл. 195б ал.1 и ал.2 от ЗВ за дължимите такси за водовземане от повърхностни води на осн. чл. 194 ал.1 т.1 б. „а” от ЗВ за периода 01.01.2008г. – 07.10.2013г. общо в размер на 1801,97 лв.

Директорът на БДДР – Плевен е материално и териториално компетентния орган, който съгласно чл. 195б ал.1 от ЗВ издава акт за установяване на публични държавни вземания по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за незаплатените такси по чл. 194 ал.1 т.1 б. „а” от ЗВ – т.е. за дължимата такса за правото на използване на водите, а именно такса за водовземане от повърхностни води.

При издаване на акта е спазена разписаната в чл. 195б ал.1 и ал.2 от ЗВ процедура, тъй като е издаден на база изследване и проверка на фактите и обстоятелствата по случая. Изяснено е, че титулярът по разрешителното не е представил справки-отчети за иззети водни количества и декларации по чл. 194б от ЗВ за потребеното водно количество и не е заплащал такса за водовземане за аквакултури – риборазвъждане, определени съгласно тарифата за таксите по чл.194 ал.6 от ЗВ за периода 01.01.2008г. до 07.10.2013г. Изготвен е констативен протокол за установяване и изчисляване точния размер и основание за възникване на задължението за такса. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до задълженото лице – в случая до правоприемника на титуляра по разрешителното, след извършена справка в търговския регистър.

Но е в противоречие с материалния закон и целта му.

Жалбоподателят ЕТ „И.-ПКВК-П. И. – К.И.”*** ЕИК 202223370 е правоприемник на търговското предприятие на ЕТ „И.-ПКВК- П. И.” – гр. Тетевен ЕИК 820152639 включително на всички негови активи и пасиви, в т.ч. и права и задължения, включително и задължения за заплащане на публични държавни вземания, в частност задължения за  заплащане на такси по издадени в полза на праводателя разрешителни, ако те са били дължими и не са били заплатени.

Праводателят на жалбоподателя - ЕТ „И. – ПКВК – П. И.” е титуляр по издадено Разрешително за водоползване № 100815/08.02.2005г. от повърхностни води с цел на водоползването – риборазвъждане, за което по тогава действащото законодателство – чл. 194 ал.1 от ЗВ е дължал заплащане на такси за правото на водоползване. Съгласно редакцията на разпоредбата (ДВ – бр. 34/2001г. за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект за рекреация, риборазвъждане, за добив и възпроизводство на аквакулутури и други биологични ресурси, за добив на пясък и баластра, за заустване на отпадъчни води се заплаща такса. С последващо изменение на разпоредбата (ДВ-бр. 94/2005г.) в чл. 194 ал.2 ЗВ изрично е посочено, че не се заплащат такси за водоползване за рибностопански нужди, с което задължението за заплащане на тази такса е отпаднало. Впоследствие (ДВ – бр. 65/2006г.) в чл. 194 ал.1 ЗВ е посочено, че за правото на използване на водите се заплащат – т.1 б. „а”  такса за водовземане от повърхностни води  и съгласно т.2 б. „б” – такса за ползване на воден обект за авкакултури и свързаните с тях дейности. Съгласно относимата за случая редакция на разпоредбата на чл. 194 ЗВ  с изм. в ДВ бр. 36/2008г. е отменена ал.1 т.2 б. „б”, с което отпада таксата за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. Едновременно в нова ал.7 т.4 се посочва, че такса за водовземане по ал.1 т.1 б. „а” и „б” (от повърхностни и подземни води) не  се заплаща в случаите по чл. 46 ал.1 т.2 от ЗВ – за аквакултури и свързаните с тях дейности. А изрично в нова ал.8 се казва, че таксите за водовземане и ползване на воден обект не се заплащат при управление на рибните ресурси, възложено по реда на чл. 15а от Закона за рибарството и аквакултурите на сдружения за любителски риболов. Анализът на изменението на чл. 194 от ЗВ – ДВ бр. 36/2008г. показва, че след 2008г. е отпаднало задължението за заплащане на такса за водовземане на основание чл. 194 ал.7 т.4 от ЗВ (в относимата редакция, сега ал.11) и на такса за ползване на воден обект – поради отпадането на б. „б” от чл. 194 ал.1 т.2 ЗВ, когато целта на водовземането/водоползването е аквакултури и свързаните с тях дейности. Това изменение е в съответствие с Регламент (ЕО) № 1198/2006г. на съвета за Европейския фонд за рибарство, в този смисъл за съответствие на таксите с европейското законодателства са и изложените съображения при гласуване на изменението на закона. В §1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите се съдържа легална дефиниция на понятието „аквакултури”. Това са дейности, свързани с развъждането и отглеждането на риби и други водни организми, както и получената по съответните технологии продукция от тях. Следователно целта на водоползване според издаденото разрешително – „риборазвъждане” попада в понятието „аквакултури и свързаните с тях дейности”. Затова по смисъла на чл. 194 ал.7 т.4 ЗВ (ДВ- 36/2008г.) с оглед целта на водовземането не се дължи такса за водовземане от повърхности води, така както не се дължи и такса за ползване на воден обект за същите цели за целия период от 2008г. до 2013г. вкл. В този смисъл по идентичен на процесния случай е Решение № 4044/07.04.2016г. по адм.д. № 4430/2015г. на ВАС, цитирано в жалбата. В същия смисъл е и Решение № 6626/15.05.2013г. по адм.д. № 8991/2012г., както и други подобни с аналогични мотиви, касаещи процесния период.

С изменението на ЗВ – ДВ бр. 36/2008г. се считат за мълчаливо отменени по смисъла на чл. 13 ал.1 от Закона за нормативните актове и съответните текстове - чл.2 ал.1 и ал.2 т.2 относно таксата за водоползване с цел риборазвъждане, от действащата Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/2000г., която е подзаконов нормативен акт от по-ниска степен и не може да противоречи на разпоредби на закона, а при противоречие се прилага закона. Приетата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване ( ПМС  № 177/ 2011г. -ДВ-бр. 50/2011г.), на която се е позовал административният орган при изчисляване на задължението за периода 2012г. – 07.10.2013г. също противоречи на действащите разпоредби на закона в частта за определеното задължение за водовземане от повърхностни води с цел на водоползване – аквакултури ( чл. 10 ал.1 т.2 от таблицата) и като нормативен акт от по-ниска степен не следва да се прилага на осн. чл. 15 ал.3 от Закона за нормативните актове.

По изложените съображения процесният АУПДВ е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и целта му и следва да се отмени.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. и 50 лв. държавна такса. Заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, предвид материалния интерес, разноски за пътуване за две съдебни заседания и сложността на материята и казуса, който обхваща значителен период от време от 2008г. - 2013г. и изисква да се издири, проследи, сравни и анализира изменението в законодателството и основни понятия в ЗВ относно водоползването и водовземането и съответните тарифи, ЗРА, ДОПК, съдебната практика, вкл. мотиви при приемане на законопроекта за изменение на ЗВ и затова разкрива значителна правна сложност.

         Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Акт № 5/22.06.2016г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район” – Плевен за установяване на публично държавно вземане на осн. чл. 166 ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 195б ал.1 и ал.2 от Закона за водите във вр. с чл. 194 ал.1 т.1 б. „а” от Закона за водите за осъществено водовземане от повърхностни води за периода 01.01.2008г. – 07.10.2013г.  от ЕТ „И. – ПКВК – П. И. – К.И.”*** като правоприемник на ЕТ „И. – ПКВК – П. И.”, представляващо незаплатени дължими такси за водовземане от повърхностни води в размер на 1801, 97 лв. – главница, ведно с дължимата лихва до пълното погасяване на главницата.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Дунавски район” – Плевен да заплати на ЕТ „И. – ПКВК – П. И. – К.И.”***, представляван от К.В.И. деловодни разноски в размер на 1250 лв., от които 1200 лв. – адвокатски хонорар и 50 лв. – държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

                                                        С Ъ Д И Я :