РЕШЕНИЕ

№ 527

 

гр.Плевен, 8 Ноември 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд- Плевен, първоинстанционен тричленен състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Полина Богданова-Кучева

                                               ЧЛЕНОВЕ:Цветелина Кънева

Снежина Иванова

 

при секретаря Д. Д. и с участието на прокурор Йорданка Антонова от Окръжна прокуратура –Плевен, като разгледа докладваното  от съдия Иванова административно дело № 620 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.185-196 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

            Административното дело е образувано въз основа на протест  от прокурор в Окръжна прокуратура -Плевен  против чл.1, ал. 2, ,чл. 21, ал. 3, чл.22, чл.26, ал. 2, чл.27, чл. 29, ал. 2, чл. 31, чл. 32, чл. 33, чл. 66, чл. 67 и чл. 68 от Наредба за управление на общинските пътища в Община Червен бряг, изменена с решение № 623/26.06.2017 г. от Общински съвет гр. Червен бряг , с искане за отмяна.

В протеста са изложени доводи за противоречие на протестираните норми с разпоредби от Закона за пътищата и Наредбата за специално ползване на пътищата. Твърди се, че в чл.1 ал.2 от Наредбата не е включена разпоредбата на чл.1 ал.2 т.1 от Закона за пътищата, която гласи, че законът не се прилага за улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републиканки или общински пътища, поради което тази норма от общинската наредба е незаконосъобразна. Счита, че  чл. 21, ал. 3 от Наредбата не съответства на чл. 8, ал. 3 от НСПП, тъй като съгласно нормата на НСПП разрешението за ползване е валидно за срок от 1 година, а не за 2 години. Посочва се, че въведените изисквания за документи в чл.9 от НСПП липсват в чл.22 от Наредбата.  Твърди се, че текстът на чл.26 ал.2 от Наредбата не е съобразен с изменението на чл.13 ал. 2 от НСПП, а разпоредбата на чл. 27 от Наредбата противоречи на чл.14 от НСПП, разпоредбата на чл.29 ал.2 от Наредбата не съответства на чл.16, ал. 2 от НСПП. Счита се, че разпоредбите на чл. 31, 32 и чл.33 от Наредбата , не са съобразени с чл. 18, 19  и 20 от НСПП. Счита, че чл. 66,67,68 от Наредбата на са съобразени  с чл. 52,  чл. 53 и чл. 54 от НСПП.  Моли за отмяна на разпоредбите от Наредбата, които противоречат на нормативен акт от по-висока степен – Закона за пътищата и НСПП.

В съдебно заседание – за протестиращия  прокурор от ОП-Плевен се явява прокурор Шарков, който поддържа протеста и счита, че протестираните норми следва да бъдат отменени , като бъдат присъдени разноски в размер на 20 лева.

В съдебно заседание ответникът – Общински съвет Червен бряг не се представлява.

 В съдебно заседание за контролиращата страна -Окръжна прокуратура – Плевен се явява прокурор Антонова, която дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства протестът е основателен. Моли за отмяна на разпоредбите и присъждане на разноски в полза на ОП Червен бряг.

Административен съд, гр. Плевен, първоинстанционен тричленен състав, като се запозна със становищата на страните и въз основа на приобщените по делото доказателства и закона, намира за установено следното от фактическа страна: 

Наредба за управление на общинските пътища в Община Червен бряг е изменена с решение № 623/26.06.2017 г., като „ за” са гласували 23 общински съветници и четирима са гласували „въздържал се“ – л. 130 по делото.

Изменението на Наредбата е прието по предложен проект от кмета на Община Червен бряг, който е внесен в Общински съвет Червен бряг на 18.05.2017 г. (л.21), като мотиви са промените в Закона за пътищата и Наредбата за специално ползване на пътищата.

По делото са  представени становища от обсъждане на проекта от Постоянните комисии към Общински съвет Червен бряг и предложение от председателя на Общински съвет /л. 33 по делото/, че всички постоянни комисии решават да приемат Наредба за изменение и допълнение на Наредба за управление на общинските пътища в Община Червен бряг.

По делото, на л. 147 , е представено обявление по чл.26, ал. 3 от ЗНА от 18.05.2017 г.

Представен е Правилник за организацията и дейността на Общински съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация за мандат 2015-2019г. който е относими към приемането на Наредбата.  В раздел VII и VIII е регламентиран редът  за провеждане на заседания на общинския съвет и редът  за внасяне, обсъждане и приемане на проекти за решения и други актове на общинския съвет.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Оспорването е съобщено по реда на чл. 181, ал.1 и ал.2 от АПК във вр. с чл. 188 от АПК, чрез публикуване на обявлението в бр.74/2017 г. на "Държавен вестник" /л.235 от делото/ и в сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд-Плевен. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл. 189, ал.2 от АПК.

Предмет на оспорване в настоящето производство са разпоредбите на Наредба за управление на общинските пътища в Община Червен бряг, изменена с решение № 623/26.06.2017 г. от Общински съвет гр. Червен бряг и съгласно чл. 186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. А съгласно ал.2 на същата разпоредба, прокурорът може да подаде протест срещу акта т.е. законодателят е предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по чл. 127, т.5 от Конституцията на РБ и чл. 16, ал.1, т.1 от АПК.

С оглед чл. 187, ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. От изложеното следва извода, че производството е резултат от валидно и допустимо сезиране на съда.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Според чл. 168, ал.1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 196 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от протестиращия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на протестираните разпоредби на Наредбата на всички основания по чл. 146 от АПК. Протестираните норми са приета през 2017 година и следва да се съобрази съответствието им със закона към момента на приемането им, а именно към 26.06.2017 година.

Редът за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в чл.75-80 от АПК, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно Закона за нормативните актове по аргумент от чл.80 от АПК.

Общинският съвет като орган на местно самоуправление на територията на Община Червен бряг, решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По силата на чл.76, ал.3 от АПК вр. чл.8 от ЗНА и чл.21, ал.2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни административни актове под формата на Наредби.  Изменението на Наредбата е прието на заседание на 26.06.2017 г. с  необходимото мнозинство от гласове на общински съветници, което е в съответствие с изискванията на чл.27 ал.4 от ЗМСМА. Спазена е и изискуемата от закона специална форма-в решението, с което е приета е посочен видът на акта, органът, който го е приел и е отразен главният му предмет. При приемане на изменението на  Наредбата съдът намира, че е спазена процедурата, тъй като предложението е внесено от кмета на общината, същото е разпределено за обсъждане на постоянните комисии, които са изразили становища, публикувано е съобщение по чл. 26, ал. 3 от ЗНА на страницата на Община Червен бряг, своевременно и изготвена покана с дневен ред и настоящият състав намира, че не е налице нарушение на административно-производствените правила при приемане на протестираните норми.

По отношение на съответствието с материалния закон съдът, намира следното:

Съгласно чл.1 ал.2 от Наредбата, наредбата не се прилага за: улиците в населените места и селищни образувани, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републиканските или общински пътища; 2.селскостопански пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи; 3. горските пътища; 4 частните пътища, неотворени за обществено ползване. В протеста се твърди, че тази разпоредба е незаконосъобразна, тъй като е в противоречие с чл.1 ал.2 от Закона за пътищата, съгласно който законът не се прилага за 1. (доп. - ДВ, бр. 75 от 2009 г.) улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища и още три хипотези. В закона има още едно предложение –т.1, в която хипотеза законът се явява неприложим, а именно относно улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища. В случая обаче именно с изменението от 26.06.2017 г. се въвежда тази т. 1 от чл. 1, ал. 2 от ЗП и в Наредбата и протестираната  разпоредба не противоречи на чл.1, ал.2 от Закона за пътищата, тъй като я възпроизвежда изцяло.

Втората от протестираните норми е тази на чл.21, ал. 3 от Наредбата,  съгласно която разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него е валидно за срок от две години. В протеста се твърди, че тази разпоредба е в противоречие с нормата на чл.8 ал.3 от НСПП. Съгласно последната, разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него е валидно за срок от две години, като в този си вид нормата е изменена с ДВ бр.90 от 2016г., в сила от 15.11.2016г., като именно идентично е и съдържанието на нормата на чл. 21, ал. 3 от Наредбата и същата не е материално незаконосъобразна.

Третата протестирана норма  е тази на чл. 22 от Наредбата, в която са посочени изискуемите документи към искането за издаване на разрешение за специално ползване на пътя. Съгласно чл. 22 е необходимо представяне на 1. Удостоверение за наличие или липса на публични задължения по чл. 87, ал. 1 от ДОПК; 2.Копие от документа за платена такса за издаване на разрешението; 3. Копие от скицата (визата) за проектиране, с която се определят местоположението на обекта и пътната връзка към него, включително спрямо съседните поземлени имоти; 4. становище на органите на Министерството на вътрешните работи и т. 5 съгласуван технически проект - част "Пътна" и "Организация на движението“.   В протеста се твърди, че тази разпоредба е в противоречие с чл.9 от НСПП , но съдържанието на тази разпоредба е буквално възпроизведено в протестираната норма от Наредбата  и същата е приета в съответствие с НСПП.

Четвъртата протестирана норма е 26, ал. 2 от Наредбата, съгласно която разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на рекламно съоръжение е валидно за срок от шест месеца. В протеста се твърди, че тази разпоредба е в противоречие с нормата на чл.13 ал.2 от НСПП, съгласно която разрешението за специално ползване чрез изграждане на рекламно съоръжение е  валидно за шест месеца и това е редакцията, действаща към 24.04.2014 година. В случая съдържанието на протестираната норма е идентично с разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от НСПП          В протеста се посочва на пето място, че нормата на чл. 27 от Наредбата не съответства на чл. 14 от НСПП.  В чл. 27 от Наредбата са посочени документите, които заинтересуваното лице по чл. 26 прилага към исканото разрешение: 1.удостоверение за налчие или липса на публични задължения по чл. 87 ал. 1 от ДОПК; 2.копие от документа за платена такса за издаване на разрешението; 3. съгласуван работен проект от администрацията, управляваща пътя, съгласно чл. 5, ал. 2 НСПП или декларация-съгласие за изграждане на рекламно съоръжение, съответстващо на определен типов проект, съгласно чл. 13, ал. 3 НСПП; 4. нотариално заверено съгласие от собственика на земята, когато рекламното съоръжение се изгражда в обслужващите зони на пътя, копие на документ за собственост и актуална скица на имота;5. протокол за предварителен оглед от администрацията, управляваща пътя, органите на Министерството на вътрешните работи и заинтересуваното лице. Съдържанието на чл. 14 от НСПП е възпроизведено буквално в чл. 27 от Наредбата и не е налице материална незаконосъобразност.

На шесто място се протестира законосъобразността на чл. 29, ал. 2 от Наредбата с твърдение, че противоречи на чл. 16., ал. 2 от НСПП.  Съгласно нормата от Наредбата към искането заинтересуваното лице прилага констативен протокол за изграденото рекламно съоражение, като такъв е текстът на чл. 16, ал. 2 от НСПП и е предвидена хипотеза, че когато искането за издаване на разрешение за експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващите зони е подадено по електронен път, констативният протокол за изграденото рекламно съоръжение се подава на хартиен носител. Тази хипотеза не е предвидена в местната наредба, но при липса на уредба нормата не е незаконосъобразна, а следва съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА да се приложи именно чл. 16, ал. 2, предл. второ от НСПП.

В протеста се твърди, че нормите на чл. 31, 32 и чл. 33  от Наредбата не съответстват на чл. 18, чл. 19 и 20 от НСПП. Нормите уреждат редът  за прокарване и ремонт на подземни и надземни проводи и съоражения в обхвата на пътя и съдът , след като извърши проверка установи, че разпоредбите от Наредбата възпроизвеждат буквално тези от НСПП и не е налице материална незаконосъобразност.

На последно място се протестират чл. 66, 67 и чл. 68 от Наредбата с доводи за противоречие с чл. 52, чл. 53 и чл. 54 от Закона за пътищата. Тези административно-наказателни норми от Наредбата изцяло възпроизвеждат нормите от ЗП  и не е налице противоречие, а пълно съответствие.

Предвид горепосоченото съдът счита, че протестът следва да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен, тъй като именно с промените от 26.06.2017 година  на Наредба за управление на общинските пътища в Община Червен бряг, горепосочените разпоредби са съобразени с измененията на НСПП и ЗП.

С оглед изхода на делото и искането на протестиращия прокурор за присъждане на разноски -20 лева държавна такса за обнародване , съдът намира  същото за неоснователно.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, първоинстанционен тричленен състав

 

РЕШИ:

 

Отхвърля протест  от прокурор в Окръжна прокуратура -Плевен  против чл.1, ал. 2, ,чл. 21, ал. 3, чл.22, чл.26, ал. 2, чл.27, чл. 29, ал. 2, чл. 31, чл. 32, чл. 33, чл. 66, чл. 67 и чл. 68 от Наредба за управление на общинските пътища в Община Червен бряг, изменена с решение № 623/26.06.2017 г. от Общински съвет гр. Червен бряг , с искане за отмяна.

Оставя без уважение искането на прокурор в Окръжна прокуратура -Плевен  за присъждане на разноски..

Решението да се съобщи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

След влизане в сила на съдебното решение същото да се изпрати на Общински съвет-Червен бряг за обнародване по начина, по който е обнародвано оспореното решение, като се представят доказателствата пред Административен съд –Плевен за изпълнение на това задължение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                              2.