Р Е Ш Е Н И Е

№ 522 / 07 Ноември 2017г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На осемнадесети октомври 2017г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М. К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 617/2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Н.Д.А. *** срещу Заповед № 17-0938-001400/11.06.2017г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, затова че със съставен АУАН № Д216363/10.06.2017г. е установено, че на 10.06.2017г. около 09:30ч. в гр. Плевен, бул. „Д. Попов“ до № 18 управлява личният си лек автомобил „Волво”С - 40 с Рег. № ЕН***ВК, който е спрян от движение на 05.05.2014г. по чл. 171 т.2 б. „ж“, при проверката не представя СУМПС, при направената справка се установило, че СУМПС на А. е унищожено на 10.08.2016г. поради изтекъл срок на валидност, с което виновно е нарушил чл. 150а ал.1 от ЗДВП – управлява МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство в условията на повторност и чл. 5 ал.3 т.2 от ЗДвП – управлява МПС, спряно от движение. Отнети са 2 бр. рег. табели ЕН***ВК.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й. Посочва, че изтичането срока на валидност на СУМПС не го прави неправоспособен водач, защото според § 2 от ЗБЛД документ с изтекъл срок не е невалиден, а нередовен. Посочва, че СУМПС е подновено на 11.07.2017г.

Ответникът – Началникът на Сектор ПП към ОД на МВР – Плевен, чрез юрисконсулт Ф. изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че от събраните доказателства е видно, че жалбоподателят към момента на проверката не е притежавал валидно СУМПС. Обръща внимание, че то е изтекло на 01.11.2015г., а новото СУМПС е издадено на 11.07.2017г. и за целия този период жалбоподателят е управлявал МПС без необходимия документ. От доказателствата по делото е видно, че още през 2016г. лицето е било санкционирано за същото извършено нарушение по чл. 150а ал.1 от ЗДвП, като през 2016г. СУМПС е било иззето и унищожено. Въпреки предходно наложено наказание лицето не е предприело никакви мерки за издаване на ново валидно СУМПС. Възразява, че съгласно разпоредбите на ЗБДС, СУМПС е официален удостоверителен документ със срок на валидност и след изтичането на този срок то се счита за нередовно, което се приравнява на чл. 171 т.2а от ЗДвП – управление без съответното свидетелство. Поради това счита заповедта за законосъобразна и съответна на целите на закона. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 04.07.2017г. Жалбата е подадена на 18.07.2017г., в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт и от активно легитимирана страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със съставен АУАН № Д216363/10.06.2017г. е установено, че на 10.06.2017г. около 09:30ч. в гр. Плевен, бул. „Д. Попов“ до № 18 А. управлявал личният си лек автомобил „Волво”С - 40 с Рег. № ЕН***ВК, който е спрян от движение на 05.05.2014г. по чл. 171 т.2 б. „ж“, при проверката не представя СУМПС, при направената справка се установило, че СУМПС на А. е унищожено на 10.08.2016г. поради изтекъл срок на валидност, с което виновно е нарушил чл. 150а ал.1 от ЗДВП – управлява МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство в условията на повторност и чл. 5 ал.3 т.2 от ЗДвП – управлява МПС, спряно от движение. Отнети са 2 бр. рег. табели ЕН***ВК. А. е подписал акта без възражения и не оспорва установената с него фактическа обстановка, която се подкрепя и от приложените по делото справки от информационната система на МВР.

Според посочената в акта като нарушена правна норма - чл. 150а ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Актът е редовен от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не е оспорил установените с акта факти и видно от жалбата не оспорва, че на 10.06.2017г. е управлявал собствения си автомобил в гр. Плевен със СУМПС, чийто срок на валидност е изтекъл на 01.11.2015г. Последното се потвърждава от приложената служебна справка на МВР. СУМПС е било унищожено на 10.08.2016г. поради изтичане срока на валидност. На 07.07.2017г. А. е подал молба за подновяване на СУМПС и на 11.07.2017г. е издадено ново СУМПС, валидно до 11.07.2027г. и нов контролен талон към него.

СУМПС представлява удостоверителен български документ за самоличност съгласно чл. 13 ал.1 т.3 от Закона за българските лични документи. Съгласно §1 т.2 б. „ж“ документ с изтекъл срок на валидност по смисъла на закона представлява „нередовен български личен документ“. Следователно за определен период от време – от 02.11.2015г. до 11.07.2017г. жалбоподателят не е притежавал валидно СУМПС, удостоверяващо правоспособността му да управлява лек автомобил. Безспорно е установено, че на 10.06.2017г. е управлявал собствения си лек автомобил без да притежава валидно СУМПС.

Следователно на 10.06.2017г. жалбоподателят не е притежавал валидно СУМПС и не е имал право да управлява МПС, заради което за трети пореден път му е съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 150а ал.1 от ЗДвП и издадена процесната заповед за ПАМ с правно основание чл. 171 т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца чрез отнемане на регистрационните табели.

Според справката за регистрация на МПС, автомобилът е собственост на жалбоподателя.

Съгласно чл. 171 т.2а от ЗДвП – за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление – за срок от 6 м. до 1 година.

В случая са налице материално-правните предпоставки за прилагането на принудителната административна мярка, а именно жалбоподателят е управлявал МПС, без да е притежавал валидно свидетелство за управление, тъй като срокът на валидността на издаденото му СУМПС е бил изтекъл.

Мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, за определен срок от 6м. до 1 год. Определения със заповедта срок от 6 м. е минималния, предвиден в закона, съобразен е с целите на мярката и е постигнал целения дисциплиниращ по отношение на водача ефект – да поднови незабавно свидетелството си.

Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По силата на ал.2 т.3 от същата разпоредба, налагането на ПАМ се извършва чрез отнемането на документите по чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, свързани с управлението на МПС и чрез отнемането на табелите с регистрационния номер. Съгласно чл. 172 ал.4 от ЗДвП в случаите на чл. 171 т.2а от ЗДвП със съставянето на акта за административно нарушение се изземва СРМПС и табелите с регистрационния номер, както е процедирано в случая. СРМПС е било отнето още на 05.05.2014г. със съставяне на акт за нарушение, когато автомобилът е бил спрян от движение.

Заповедта е издадена от Началника на Сектор ПП при ОД на МВР – Плевен, който има правомощия по силата на закона като ръководител на службата за контрол, определени и съгласно Заповед № 316з-1612/19.05.2017г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, да издава мотивирани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т.2а от ЗДвП.

Мотивирана е със съставения АУАН, чието съдържание е възпроизведено в мотивите на заповедта като фактическо основание. Последното обосновава издаването на заповедта с правно основание по чл. 171 т.2а от ЗДвП за прекратяване на регистрацията на собственото на водача МПС за срок от 6 месеца, поради управление на МПС от него без да притежава валидно СУМПС. Съдържанието на заповедта позволява да се разбере правното и фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка, вида и срока на действието й и в този смисъл е мотивирана, а обосноваващите я факти и обстоятелства са доказани с приложените по делото доказателства.

Налице са правните и фактически основания за прилагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС – собственост на водач, управляващ МПС без да притежава СУМПС, налице е преследваната от закона цел - преустановяване на нарушението. Мярката е временна, за определен срок. Минималния срок на мярката - прекратяване регистрацията на МПС е 6 месеца и той е приложен в случая от административния орган и в този смисъл е законосъобразно определен.

Принудителната административна мярка се прилага по отношение на собственик, който управлява МПС без да притежава СУМПС. В случая процесното МПС е регистрирано като собствено на водача, който и следва да понесе неблагоприятните последици от мярката, които имат за цел да окажат върху него дисциплиниращ ефект и да препятстват реално възможността да управлява МПС, след като не притежава свидетелство за правоспособност. Въпреки издадените предходни НП за нарушение на чл. 150а ал.1 от ЗДвП, спирането на автомобила от движение с отнемане на СРМПС и унищожаването на СУМПС след изтичане срока му на валидност още на 01.11.2015г., жалбоподателят е продължил да управлява автомобила си. Това показва, че предходните предприети административно-наказателни и административни мерки не са оказали върху водача дисциплиниращо въздействие и не са постигнали целения възпиращ и преустановителен ефект. Такъв ефект е оказала едва предприетата с процесната заповед принудителна административна мярка, което означава, че целените с нея законови последици са били постигнати.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.

Затова жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК вр. чл. 144 АПК в минимален размер 100 лв. съгласно наредбата по чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.А. *** срещу Заповед № 17-0938-001400/11.06.2017г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Н.Д.А. *** да заплати на Областна Дирекция на МВР – Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :