Р E Ш Е Н И Е
№ 453
гр.Плевен, 16 Октомври 2017год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, седми състав, в
открито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря В. М., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 608 по описа за 2017 год. на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.40 ал.2 от Закона за достъп до обществена информация.
Производството по делото е образувано по жалба и
допълнително уточнение от П.Й.П. *** срещу Решение №3/06.07.2017г. на Директора
на НУИ „П.Пипков“ гр.Плевен в частта на частично предоставения достъп до
обществена информация в Констативен протокол №КМД-02-276/14.06.2017г. и Жалба
вх.№682/02.05.2017г.
В жалбата се твърди, че със заявление от 20.06.2017г.
по реда на ЗДОИ е поискано предоставянето на обществена информация от Директора
на НУИ „П.Пипков“ гр.Плевен, като на 10.07.2017г. е получено Решение
№3/06.07.2017г., с което в предоставените Констативен протокол
№КМД-02-276/14.06.2017г. и Жалба вх.№682/02.05.2017г. информацията е непълна,
поради заличаване на текст. Счита се, че поради заличените данни не става ясно
съдържанието на текста. Счита се още, че заличената информация в двата
документа не съставлява „лични данни“ и по същество е налице отказ от
предоставяне на обществена информация. Моли се директорът на училището да бъде
задължен да предостави Констативен протокол №КМД-02-276/14.06.2017г. и Жалба
вх.№682/02.05.2017г. в съответния им цялостен вид. Претендира се присъждане на
разноски.
В депозирано по делото становище от ответника се
счита, че жалбата е неоснователна. Твърди се, че не са допуснати нарушения при
издаване на оспореното решение. Сочи се, че е искано съгласието на трети лица,
поради което актът не е издаден извън законовия срок.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв.Д.
с надлежно пълномощно, която поддържа депозираната жалба. Отново твърди, че в
законовия срок не е издадено решение по заявлението на П. и е налице мълчалив
отказ. Твърди още, че заличената информация в констативен протокол и жалбата не
представлява лични данни по смисъла на закона. Твърди, че е право на оспорващия
да получи исканите документи в тяхната цялост. Иска отмяна на решението и
ответникът да бъде задължен да предостави исканите документи. Претендира
присъждане на разноски в размер по представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по делото-Директорът на НУИ „П.Пипков“
гр.Плевен се явява лично и с адв.З. от АК-Шумен, която счита жалбата за
неоснователна. Твърди, че в представените документи са заличени лични данни и
не е нарушен закона. Счита, че твърдението за мълчалив отказ не отговаря на
обективната истина. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Административен
съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата срещу Решение №3/06.07.2017г. на Директора на
НУИ „П.Пипков“ гр.Плевен е подадена в
законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във
вр. с чл.40 ал.2 от ЗДОИ, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
Производството е започнало по подадено от П. искане
вх.№1019/20.06.2017г. до Директора на НУИ „П.Пипков“ гр.Плевен, в което е
поискан достъп до обществена информация свързана с извършена проверка на
работата на П., в качеството му на старши учител по изобразително изкуство, по
подадена жалба от родители, а именно: 1.Констативен протокол от проверката от
05.06.2017г.; 2.Становище от Етична комисия във връзка с жалбата, предмет на
проверката на 05.06.2017г.; 3.Документ, на база който е сформирана Етична
комисия, извършила проверка на 05.06.2017г.; 4.Документ, на база който на
Етичната комисия е възложена проверка на 05.06.2017г.; 5.Жалбата, на база която
е инициирана проверка на 05.06.2017г.
Въз основа на заявлението е издадено Решение
№3/06.07.2017г., с което на основание чл.28 ал.2 и чл.34 ал.1, чл.31 ал.1 и
ал.2, чл.2 ал.5, чл.37 ал.2 и §1 т.2 от ЗДОИ, е предоставен частичен достъп до
обществена информация съдържаща се в 1.Констативен протокол от проверката от
05.06.2017г., с изключение на изрично ограничените със Закона за защита на
личните данни, със заличаване на текстове на основание чл.2 ал.1 от ЗЗЛД във
вр. с чл.2 ал.5, чл.37 ал.2 и §1 т.2 от ЗДОИ; 2.Становище на Етичната комисия
във връзка с жалбата, предмет на проверката на 05.06.2017г.; 3.Документ –
заповеди №РД 15-911/30.05.2016г. и №РД 15-233/29.05.2017г. за сформиране на
Етична комисия; 4.Документ-писмо до Етичната комисия с искане за становище от
07.06.2017г.; 5.Жалба, на база която е инициирана от външни представители
посочената проверка на 05.06.2017г., с изключение на изрично ограничените със
ЗЗЛД, със заличаване на текстовете на основание чл.2 ал.1 от ЗЗЛД във вр. с
чл.2 ал.5, чл.37 ал.2 и §1 т.2 от ЗДОИ.
В мотивите на оспореното решение е посочено, че задълженият
субект по чл.3 от ЗДОИ дължи писмено произнасяне по заявлението, при
разглеждането на което и след изискано
писмено съгласие от трети лица, във връзка с изисканата информация в т.5, е
прието, че заявителят не е визирал „надделяващ обществен интерес“ по смисъла на
§1 т.6 от ДР на ЗДОИ.
На 10.07.2017г. П. е получил документите, съдържащи
информацията, която му е предоставена.
Именно това решение в частта на частично предоставения
достъп до обществена информация в Констативен протокол №КМД-02-276/14.06.2017г.
и Жалба вх.№682/02.05.2017г. са предмет на настоящето производство.
От фактическа страна по делото се установява още, че
до подателите на жалба вх.№682/02.05.2017г. (родители на ученици от училището)
на основание чл.31 ал.2 от ЗДОИ са изпратени писма с искане за изразяване на
изрично писмено съгласие/несъгласие за предоставяне на исканата от П.
информация. Лицата изрично са заявили, че не дават съгласие за предоставяне на
исканата информация.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл.3 ал.1 от ЗДОИ, този закон се прилага за
достъп до обществена информация, която се създава или съхранява от държавни
органи или органи на местното самоуправление в Република България, а ал.2 т.1
сочи, че законът се прилага и за достъп до обществена
информация, която се създава и съхранява от публичноправни субекти, различни от
тези по ал. 1, включително публичноправните организации. Безспорно е в случая,
че НУИ „П.Пипков“ гр.Плевен е публичноправна организация, която е юридическо
лице, създадено с цел да задоволи обществени интереси, а именно осигурява
правото на гражданите на образование съобразно държавните образователни
изисквания, като приходите му се осигуряват от държавния бюджет и то се явява
задължен субект, а неговият представляващ - директорът, пред когото е подадено
заявлението за достъп до обществена информация, е задължен да отговори на
заявлението на лице по чл.4 ал.1 от с.з. и дължи произнасяне. Ето защо
оспореният акт е издаден от компетентен орган.
Решението в оспорената му част е издадено
в предвидената от чл.28 ал.2 от ЗДОИ писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити по чл.38 от ЗДОИ, вкл. правното
и фактическото основание за отказ, датата на приемане на решението и редът за
неговото обжалване.
Спазена е и процедурата по издаване на решението, като
е съобразена с приложимите за случая норми на ЗДОИ и не са налице процесуални
нарушения, засягащи нейната законосъобразност. Оспореният акт е издаден при
съобразяване със сроковете по чл.28 ал.1 (14-дневен след датата на
регистриране) и чл.31 ал.1 от с.з. (удължаване на срока за произнасяне, но с не
повече от 14 дни когато исканата обществена информация се отнася до трето лице
и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й), поради което не е налице
и мълчалив отказ по подаденото заявление, както се твърди от пълномощника на
оспорващия.
По отношение спазването на материалния закон, съдът
съобрази следното:
Правото да се търси и получава информация е
конституционно признато в чл.41 ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република
България, като това право обхваща и корелативното задължения на задължените по
закон субекти да осигурят достъп до общественозначима информация с изключение
на нормативно уредените ограничения на правото. Един от правните способи за
упражняване правото на достъп до информация е регламентиран в ЗДОИ. Съгласно
чл.4 ал.1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до
обществена информация при условията и по реда определени в този закон, освен
ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и
разпространяване на такава информация. Съответно с разпоредбата на чл.2 ал.1 от
ЗДОИ обществената информация по смисъла на този закон е дефинирана като всяка
информация свързана с обществения живот в РБългария и даваща възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по
закона субекти. В чл.9 ал.1 от ЗДОИ е регламентирано, че обществената
информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации е
официална и служебна, като в чл.10 и чл.11 са дадени легалните дефиниции на
тези понятията. Според чл.10 от ЗДОИ „официална обществена информация“ е
информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на
местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а съгласно
чл.11 „официална служебна информация“ е
информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официална
информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.
Във връзка с изложеното, съдът намира, че исканата от П.
информация е обществена по смисъла на закона, като по своя характер е служебна,
тъй като извършената проверка на работата на учителя и резултатите от нея,
касаят работата на училището и отношенията между ученици и учители и
представлява обществен интерес, като дава възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение относно дейността на училището.
По правилото на чл.13 ал.1 от ЗДОИ, достъпът до
служебна обществена информация е свободен с изключение на случаите, изрично
уредени с разпоредбата на чл.13 ал.2 от ЗДОИ, чиито предпоставки в случая не са
налице, като достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава
при наличие на надделяващ обществен интерес (ал.4). Съгласно чл.37 ал.1 т.2 от
ЗДОИ, основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена
информация-официална и служебна е налице, и в случая когато достъпът засяга
интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне
на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен
интерес. Легалната дефиниция „надделяващ обществен интерес“ съдържаща се в §1
т.6 от ДР на ЗДОИ определя, че такъв е налице когато чрез исканата информация
се цели разкриване на корупция и злоупотреба с власт, повишаване на
прозрачността и отчетността на субектите по чл.3. А съгласно §1 т.2 от ДР на
ЗДОИ, "Лични данни" са всяка информация,
отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде
идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или
повече специфични признаци, свързани с неговата физическа, физиологична,
генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна или социална идентичност.
В конкретния случай е налице частично предоставяне на
информация, тъй като са предоставени Констативен протокол
№КМД-02-276/14.06.2017г. и Жалба вх.№682/02.05.2017г. със заличени данни, т.е. не е налице предоставяне
на информация от органа в констативния протокол относно имената на ученици и
класовете, в които учат и имената на членовете на комисията, извършила
проверката по жалбата и изготвила констативния протокол, а в жалбата относно
имената на родителите, подали жалбата и класовете, в които учат децата им.
Безспорно е, че достъпът до исканата информация засяга
интересите на трети лица - родители на
ученици и самите ученици от училището. Ето защо правилно е поискано тяхното
изрично съгласие за предоставяне на исканата информация, съгласно чл.31 ал.1 и
ал.2 от ЗДОИ. В разпоредбата на ал.3 и ал.4 е регламентирано, че в решението си
по чл. 28 ал.2 съответният орган е длъжен да
спази точно условията, при които третото лице е дало съгласие за предоставяне
на отнасящата се до него информация, като при изрично несъгласие от третото
лице в срока съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем
и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите на
третото лице. След като третите лица изрично са заявили несъгласие да бъде
предоставена исканата информация, за каквото са налични доказателства по
делото, то директорът на НУИ „П.Пипков“ гр.Плевен е предоставил частичен достъп
до информацията в Констативен протокол №КМД-02-276/14.06.2017г. и Жалба
вх.№682/02.05.2017г. при съобразяване с нормите на чл.2 ал.1 от Закона за
защита на личните данни, чл.2 ал.5, чл.37 ал.2 и §1 т.2 от ДР на ЗДОИ. Съгласно
чл.2 ал.1 от ЗЗЛД, лични данни са всяка информация,
отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде
идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или
повече специфични признаци. Именно в края на констативния протокол и жалбата,
при тяхното предоставяне е посочено, че заличените текстове са ограничени за
предоставяне на основание чл.2 от ЗЗЛД. А чл.2 ал.5 и чл.37 ал.2 от ЗДОИ
определят, че ЗДОИ не се прилага за достъп до лични данни, като при ограничение
се предоставя частичен достъп само до
онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. С оспорената част
на решението е предоставен достъп до обществена информация в обем и по начин,
който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице, при
съобразяване с чл.31 ал.4 от ЗДОИ. Не са налице и предпоставките за надделяващ
обществен интерес по смисъла на §1 т.6 от ДР на ЗДОИ.
Като е съобразил нормите на ЗЗЛД и ЗДОИ и изричното
несъгласие на третите лица, чиито интереси се засягат от искания достъп до
обществена информация, директорът на НУИ „П.Пипков“ гр.Плевен е издал решение,
което в обжалваната му част е съобразено с процесуалния и материалния закон.
За пълнота следва да се посочи, че твърденията в
жалбата до съда, че вследствие на заличените данни текстът в документите се
явява непълен до такава степен, че не става ясно неговото съдържание, не
отговаря на действителността. От представените документи със заличените в тях
данни се установява за каква нередност е подадена жалбата, какъв е бил предмета
на проверката и какъв е резултатът от нея, като заличените данни са лични
такива по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗЗЛД и §1 т.2 от ДР на ЗДОИ. С тях се
идентифицира и може да бъде идентифицирано дадено лице по смисъла на Закона за защита на личните данни,
чиято цел е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез
осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на
свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
Затова относно тази информация е приложима разпоредбата на чл.2 ал.5 от
ЗДОИ.
Воден от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.последно от АПК,
Административен съд-Плевен, VІI състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Й.П. *** срещу Решение
№3/06.07.2017г. на Директора на НУИ „П.Пипков“ гр.Плевен в частта на частично
предоставения достъп до обществена информация в Констативен протокол
№КМД-02-276/14.06.2017г. и Жалба вх.№682/02.05.2017г.
Решението може да се оспорва с касационна жалба, чрез
Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: