Р Е Ш Е Н И Е

№ 431

гр.Плевен, 5 Октомври 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц. Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №605 по описа на Административен съд-Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от М.Б.Н. ***, чрез пълномощника му адв. П.А. *** със съдебен адрес ***, против Заповед за прилагане на ПАМ №17-0938-001115/06.05.2017 год. на Началник сектор“ПП“ към ОД на МВР-Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година.

С жалбата се претендира единствено да бъде изменена оспорената заповед, като съдът намали срока на приложената принудителна административна мярка от една година на шест месеца. Жалбоподателят не оспорва извършеното нарушение, за което му е приложена мярката, навежда доводи за наличие на извинителни обстоятелства за факта на управление на МПС след употреба на алкохол, а именно-че на негова близка, която е управлявала собствения му автомобил , е станало лошо по време на движение и това е наложило жалбоподателят да придвижи автомобила, като е преценил, че не е консумирал голямо количество алкохол. Изразява съжаление за извършеното нарушение, твърди, че друг път не е управлявал автомобил след употреба на алкохол.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.А. *** с пълномощно на л.6 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да измени заповедта за приложената мярка относно срока, който да намали до предвидения в закона минимален такъв.

В съдебно заседание ответникът –Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен се явява лично и с юрисконсулт Ф. с пълномощно на л.49 от делото, която оспорва жалбата, моли съда да остави в сила оспорената заповед. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, с всички необходими реквизити. Не са допуснати административни нарушения, в заповедта се съдържат фактическите и правни основания за издаването й. Счита, че е подкрепена от представените по делото доказателства, във връзка с извършване на нарушението, връчена е лично и срещу подпис на нарушителя. Отговаря изцяло на целта на закона, а именно да се предотврати ПТП след употреба на алкохол. Моли съда да не кредитира свидетелските показания на св.П., т.к. не са относими по случая. Твърди, че има разминаване между тях и заявеното от жалбоподателя по време на медицинското изследване. От свидетелските показания се установява, че жалбоподателят е пил няколко малки уискита, а пред медицинските лица е казал, че е изпил 1-2 бири. Твърди, че свидетелката не е присъствала на момента, когато Б. и жалбоподателят са се качили в автомобила на Н. след употребения от него алкохол, поради което не е пряк свидетел. Счита, че жалбоподателят е могъл да се придвижи до дома си и с такси. Моли съда да потвърди издадената заповед за ПАМ в нейния размер и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Алтернативно моли съда, ако се произнесе в полза на жалбоподателя, да не присъжда разноски за адвокатско възнаграждение, т.к. в представеното пълномощно по делото липсват данни за договорено и заплатено възнаграждение. Началникът на сектор „ПП“ сочи от своя страна, че не следва да се намалява срокът на приложената мярка, тъй като алкохолната концентрация в кръвта на жалбоподателя е на горната граница, за която се следва административно наказание.

Административният съд, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 6.07.2017 год., видно от отбелязването върху разписката на гърба на л.7 от делото, а жалбата против същата е подадена на 18.07.2017 год., поради което жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със Заповед за прилагане на ПАМ №17-0938-001115/06.05.2017 год. на Началник сектор“ПП“ към ОД на МВР-Плевен, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година. За да приложи мярката, административният орган е взел предвид, че на 6.05.2017 год. около 04:34 часа в гр.Плевен, на ул „Димитър Константинов“ срещу №4, посока ул „Данаил Попов“ , Н. управлява МПС-АУДИ А6 с рег.№ЕН***КА, след употреба на алкохол 1,13 промила, измерено с техническо средство 7410 с фабричен №0267. За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение №2425/6.05.2017 год.на л.10 от делото, връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на 6.05.2017 год., с който акт на Н. е иззето и свидетелството за управление МПС, контролен талон, СРМПС.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е Началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Плевен, на когото са делегирани правомощия със Заповед № 316з-1332/21.04.2017 год. на Директора на ОД на МВР-Плевен, приложена на л.57-58 от делото.

Оспорената заповед е издадена и в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл.59 от Административно процесуалния кодекс, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата освен позоваване на съставения акт за нарушение, се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ.

При издаване на заповедта са спазени процесуалните правила на закона. Действително жалбоподателят не е бил уведомен за започване на административното производство, съгласно изискването на чл.26 от АПК, но неизпълнението на това процесуално задължение от страна на ответника не е накърнило значително права и законни интереси на Н.. Поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяната на издадения ИАА. В случая неуведомяването на жалбоподателя за започналото производство не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременно издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която тя е предназначена. Следователно, формалното нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК от административния орган не обуславя извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Спазени са материалноправните разпоредби на Закона за движение по пътищата –чл.171, т.2а в приложимата към датата на издаване на заповедта редакция - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г. Цитираната разпоредба предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай Н. е собственик на МПС (арг.: документ на л.44 от делото), който е управлявал същото след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред-с техническо средство. Конкретните факти, изпълващи тази хипотеза за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, а и следва да се има предвид, че описаната в акта фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, напротив-той признава извършването на вмененото с акта нарушение-основание за прилагане на ПАМ. Съставеният акт за нарушение и останалите приложени по административната преписка доказателства съгласно чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл. 40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. Не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение, по арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно управление на алкохол в кръвта с концентрация над 0,5 на хиляда съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Тези обстоятелства не се и оспорват от жалбоподателя.

В този смисъл, мярката по чл. 171, т.2а от Закона за движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината; чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН).

Искането на жалбоподателя се свежда единствено до намаляване срока на действие на приложената мярка, който според оспорената заповед е една година, а разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП предвижда възможност прилагането й да е за срок от шест месеца до една година. Административният орган е преценил, че следва да бъде приложена мярката за максималния срок от една година, поради факта, че концентрацията на алкохол в кръвта е установена към максимално предвидения такъв от 1,1 промила, обуславящ налагането на административно наказание (от 1,2 промила нагоре се предвиждат наказание по НК), според становището на ответника в съдебно заседание. При определяне на конкретния срок на мярката съдът намира, че следва да се изхожда от целта на прилагане на мерките по глава VІ от ЗДвП, а именно, същите се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата чрез отстраняване от участие в тях на неизправни водачи с множество или сериозни нарушения по ЗДвП, както и за преустановяване на бъдещото им извършване. В конкретния случай, независимо от младата възраст на водача, признанието за извършеното нарушение и изразеното съжаление за него, следва да се има предвид, че самият характер на извършената простъпка – управление на МПС след употреба на алкохол, в тъмната част на денонощието, при намалена видимост, превозвайки и други пътници в автомобила (по данни от св.П. лице на име Б. първоначално е управлявало МПС, а впоследствие е било заменено от жалбоподателя, но е било в автомобила) и сравнително високата концентрация на алкохол от 1,13 промила, прави извършеното от Н. деяние с висока степен на обществена опасност. Водачът в това състояние на алкохолно опиянение, съчетано с обективното му физиологично състояние –по данни от самия Н. при вземане на материал за химическа експертиза той е имал втрисане и е употребил и антибиотик Оспамокс 1000, от друга страна самото съчетаване на алкохол и антибиотик е ноторно известно, че може да причини множество сериозни странични ефекти, са били обективно годни да направят водача опасен и за самия себе си, и за всички останали участници в движението, което от една страна е показателно за отношението на самия водач към простъпката му и от друга страна налага извод за голяма степен на вероятност от настъпване на сериозни последици от деянието, което само по себе го прави опасно. Фактът, че Н. е бил адекватен и в ясно съзнание по данни от протокола за медицинско изследване на гърба на л.40 от делото сочи, че е осъзнавал общественоопасния характер на деянието си и неговите последици. Фактът, че здравословен проблем е попречил на ангажирания от него водач да продължи да управлява автомобила, е могъл да бъде разрешен по друг начин-жалбоподателят и неговата спътница са могли да се приберат с такси и не смекчава отговорността му за извършеното деяние. На последно, но не по важност място следва да се има предвид, че санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, въз основа на която е наказан Н. с НП №17-0938-002425/17.05.2017 год. по данни от справката на л.12 от делото за процесното извършено нарушение, диференцира отговорността на водачите именно въз основа на установеното количество алкохол в кръвта. Според чл.174, ал.1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.; 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Т.е. самият законодател е предвидил пропорционален режим на защита в зависимост от концентрацията на алкохола, установен в кръвта на водача и е предвидил по-засилена защита при по-висока такава, преценявайки и изхождайки от степента на обществена опасност. В случая установената алкохолна концентрация в кръвта на Н. попада в предметния обхват на чл.174, ал.1, т.2 - над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, за което се следва административно наказание „лишаване от правоуправление“ за срок от 12 месеца, което напълно съответства на срока на приложената ПАМ-прекратяване регистрацията на МПС за срок от една година. Което налага извод, че преценката на органа относно срока на приложената мярка е съответна и на разпоредбите на закона, диференциращи отговорността според установени в закона критерии.

Ето защо и предвид съвкупната преценка на всички обсъдени доказателства съдът намира, че определеният с оспорената заповед срок на приложената принудителна мярка би способствал в най-голяма степен за постигане целите на мярката от една страна и за мотивиране на Н. към спазване на разписаните в закона правила за движение по пътищата с цел несъздаване на предпоставки за увреждане на живота, здравето и имуществото на гражданите.

На това основание жалбата против оспорената заповед следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, на ответника следва да се присъдят поисканите в съдебно заседание от юрисконсулт Фердинадова разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.24 от НЗПП.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и 2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, VI състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Б.Н. ***, чрез пълномощника му адв. П.А. *** със съдебен адрес ***, против Заповед за прилагане на ПАМ №17-0938-001115/06.05.2017 год. на Началник сектор“ПП“ към ОД на МВР-Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година.

ОСЪЖДА М.Б.Н. *** да заплати в полза на ОД на МВР-Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: