РЕШЕНИЕ № 617

гр. Плевен, 18 Декември 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 603 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.294 и сл. от АПК, във връзка с чл.225а, ал.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на В.А.К. и К.М.К.,***, срещу мълчалив отказ на община Плевен по искане, обективирано в жалба вх.№ 94В-1929-1#105/02.06.2017 г. и неоснователно бездействие от страна на община Плевен за изпълнение на заповед №РД-12-829/16.12.2014 г. на кмета на община Плевен, оставена в сила с решение на ВАС № 13897/17.12.2015 г., и на заповед № РД-12-61/29.01.2016 г. на кмета на община Плевен.

Сочат, че обжалваните мълчалив отказ и неоснователно бездействие са незаконосъобразни, искат същите да се отменят и да се укаже на административния орган да изпълни в пълен обем заповедите за премахване на незаконен строеж. Посочват следните факти: с посочените заповеди е разпоредено премахване на незаконни строежи „Масивна сграда и пристройка“, находящи се в гр.Плевен, УПИ VIII, 3295,3294 в кв.344 по плана на гр.Плевен. Поради отказ от доброволно изпълнение от страна на лицата, извършили незаконното строителство, е предприета процедура за принудително премахване на същото. Извършено е частично премахване на незаконните строежи. Поради това неколкократно е бил сезиран кметът на община Плевен. Поради бездействието му е било внесено искане вх.№ 94В-1929-1#105/02.06.2017 г. да бъде изцяло премахнато незаконното строителство. По това искане няма отговор, поради което считат, че е налице мълчалив отказ, а също и неоснователно бездействие за изпълнение на влязъл в сила административен акт. При принудителното изпълнение на заповедта не е премахната калканната стена на незаконния строеж „Масивна сграда и пристройка“ - сграда с идентификатор 56722.659.704.4, която стена не е укрепена, и е налице реална опасност от самосрутване. За сграда идентификатор 56722.659.704.3 не е изпълнено нареденото в т.3 от заповед № РД-12-61/29.01.2016 г., като в определения срок не е приведена във вида, съгласно одобрения проект. На същата сграда не са премахнати отлетите два броя стоманенобетонни плочи с размери 2х20 м, и три броя бетонни колони и греди – неотносими към одобрения от община Плевен проект от 23.11.2010 г. за „Преустройство покрив на съществуваща сграда“ и издаденото разрешение за строеж /РС/ №457 от 30.11.2010 г. Сочат, че като съсобственици на ПИ в качеството им на заинтересовани страни, не са давали съгласие за изпълнените в нарушение на одобрения проект и РС стоманенобетонни плочи, греди и колони. Моли да се отмени мълчаливият отказ и неоснователното бездействие на кмета на община Плевен, и да се укаже на органа да изпълни в пълен обем и изцяло посочените заповеди, както и да се присъдят направените по делото разноски. Правят и доказателствени искания.

Жалбоподателите са били редовно уведомени за откритото съдебно заседание, не се явяват, представляват се от адв. Д.. Същият отново навежда твърденията от жалбата и сочи, че процесните сгради с идентификатори 3 и 4 са незаконно построени, не са премахнати изцяло и следва да се премахнат калканната стена на сграда № 4, а относно сграда № 3 - цялата стоманенобетонна конструкция - бетонна плоча между първи етаж и избено помещение, бетонни колони, греди и трегери, новоизградени тухлени зидове. Моли да се присъдят разноски, както и доразвива аргументите си в писмена защита.

Ответникът – Заместник кмет териториално развитие на Община Плевен, редовно уведомен, не се явява, представлява се от юрк.З.. Моли да се отхвърли жалбата, като счита, че липсва предмет на обжалване, доколкото липсва подадено искане за извършване на дължимо съгласно закона задължение. Твърди, че липсва и бездействие по отношение на задължението по чл.225а, ал.3 ЗУТ, доколкото заповедта за премахване е изпълнена съгласно Наредба № 28 на Общински съвет – Плевен, като незаконното строителство е премахнато до кота „терен“ относно сграда № 4, и както и до „негодно за ползване“ по отношение на сграда №3, което е в съответствие с §1 от ДР на Наредба №28. Сочи, че така са премахнати изцяло сграда № 4 и изградения навес над първи етаж и над маза на процесната пристройка. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В представени писмени бележки допълнително твърди, че калканния зид не е съборен, доколкото има опасност да се увреди законната постройка с идентификатор 56722.659.704.2, и оставянето му е с цел да не се вреди. Смята, че тази опасност е потвърдена и от ВЛ.

Заинтересованата страна И.Х.П. – редовно уведомена по реда на чл. 137, ал. 7 от АПК, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по делото.

Заинтересованата страна „РЕСПЕКТ 10“ ЕООД – гр.Плачковци – редовно уведомена по реда на чл. 137, ал. 7 от АПК, не изпраща представител и не ангажира становище по делото.

От събраните доказателства, включително от приобщеното дело №22/2015 по описа на настоящи съд, се установява следната фактическа обстановка:

Със Заповед № РД-12-829/16.12.2014 г. на Кмета на Община Плевен на осн. чл. 225а, ал.2 от ЗУТ на И.Х.П. е наредено да премахне незаконно извършен строеж - „Масивна жилищна сграда с пристройка с идентификатор 56722.659.704.4” и подобект „Масивна ограда с дължина 11,55 м.”, намиращ се в УПИ VІІІ-3294, 3295 кв.344 по плана на гр. Плевен /л.л.46,47/. В мотивите на заповедта е посочено, че масивната жилищна сграда с пристройка с идентификатор 4 е изпълнена на мястото на масивна жилищна сграда и шопрон навес и с подобект масивна ограда и представлява незавършено строителство, което е извършено през месеците август-септември 2012 г., след този период няма данни да са извършвани нови строителни работи от собственика. Обектите са разположени на вътрешната регулационна линия със съседния УПИ с идентификатор 56722.659.699 и строежът е от пета категория съгласно чл. 10 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи.  Съгласно същата заповед строежът подлежи на премахване на осн. чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като съгласно диспозитива на Заповед № ДК-02-СЗР-174/22.11.2012 г. на Началника на РДНСК – СЗР, „Разрешение за строеж № 457/30.11.2010 г. е неотносимо към констатирания строеж”. Сочи се, че съгласно ПЗР на кв. 344, одобрен със Заповед № РД-14-02-1143/1985 г. на министъра на МССУ за УПИ VІІІ-3294, 3295 по плана на гр. Плевен е предвидено ниско основно застрояване до 3 етажа, разположено на уличната регулационна линия и застрояването е реализирано, не се предвижда допълващо застрояване.  Издаденото Разрешение за строеж № 457/30.11.2010 г. се отнася за „преустройство на покрив на съществуваща сграда” от допълващо застрояване. Реализираното строителство на масивната сграда с монолитна конструкция, ограждащи тухлени стени е без одобрени проекти и разрешение за строеж в нарушение на чл. 148 от ЗУТ, 137, ал.1, т.5, „г” и чл. 137, ал.3 от ЗУТ.

Срещу заповедта е подадена жалба от П., като е образувано дело № 22/2015 по описа на настоящия съд /приобщено към настоящето/. С решение №231/18.05.2015 г. по същото дело съдът е отменил заповедта. Решението е обжалвано по касационен ред. С решение №13897 от 17.12.2015 г. по адм.д. № 7163/2015 г., ВАС е оставил без разглеждане касационната жалба в частта и по отношение на оградата. Отменил е в останалата му част решението на настоящия съд, като е отхвърлил жалбата на П. срещу заповедта. Видно от мотивите на ВАС в това решение, същият е приел, че процесния строеж е извършен от П. през м.08-09.2012 г. до фаза "груб строеж" в съсобствен УПИ VIII, кв.344 по плана на гр.Плевен, на мястото на масивна жилищна сграда и шопрон навес, заснети в кадастралната карта с идентификатори накрая 704.4 и 704.3, без изискуемите се строителни книжа-одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Приетото по първоинстанционното дело заключение на СТЕ, потвърждава констатациите в съставения КА №14/29.07.2014 г. и в заповедта, че строежа представлява елемент на допълващо застрояване в това УПИ, което не е предвидено с действащия ПУП-ПРЗ, одобрен през 1985 г. С този ПУП за УПИ VIII е предвидено основно ниско застрояване на жилищна сграда, до 3 ет., разположено на уличната регулация, което е реализирано. За съществуващата сграда, с идентификатор по КК 704.4, на чието място е извършен новия строеж, е издадено РС №457/30.11.2011 г. за обект: "Преустройство на покрив на съществуваща сграда", което не касае констатирания строеж. От заключението на неоспорената СТЕ е установено, че строежа представлява две сгради №3 и №4 /на скицата на в.л. стр.694 от дело 22/2015/, функционално свързани като една, тъй като подхода към сграда №4 е през сграда №3. Освен това и двете са конструктивно свързани - имат общи основи, колони, греди и плоча. Изградени са на мястото на заснетите в КК едноетажни жилищни сгради с идентификатор 704.4 и 704.3, които по нот.акт №78/2010 г. /стр.99 от дело 22/2015/ са описани като жилищна сграда и шопрон навес. Височината на калканната стена на сграда №4 съответства на височината по одобрения инвестиционен проект за преустройство на покрива й, а височината на тази откъм двора не съответства на този проект, налице е завишение с 0,30 м. Това несъответствие е без значение след като е установено, че извършеното строителство не представлява ремонт на покрив на старите съществуващи сгради №3 и №4, а е строеж, при който старите сгради са съборени и преизградени на същото място, с нови конструктивни елементи и материали. От огледа на вещото лице и снимковия материал към заключението на СТЕ се установява, че по сграда №4 са изпълнени: нови бетонови ивични основи, нови стоманобетонови колони, греди и пояси, нова плоча между първия и таванския етаж, нова дървена покривна конструкция, иззидани са нови неносещи тухлени зидове от тухли четворки, направен е дублиращ зид от стари единични тухли до сграда №2, т.е налице е възстановяване /преизграждане/ на сградата, след като е била съборена. Такова възстановяване е налице и по отношение на пристройката, т.нар.сграда №3, функционално свързана със сграда №4, чрез изграждането на общи основи, колони, греди и плоча. Тези установявания съответстват на описанието на строежа по съставения КА №14/29.07.2014 г. и по оспорената заповед за премахването му. За процесния строеж, изграден до фаза "груб строеж", липсват строителни книжа, каквито се изискват, съгласно чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ. На тези основания ВАС е приел, че заповедта в частта и относно сградата и пристройката е законосъобразна и е отхвърлил жалбата на П. срещу нея в тази й част.

Издадена е последваща заповед № РД-12-61 от 29.01.2016 г. на кмета на община Плевен /л.л.36,37 от настоящето дело/. С т.1 от същата е наредено П. да премахне изградена пристройка към сграда с идентификатор 56722.659.704.3 с размери 1,90м/1,65м/2,80м от западната и страна в срок от 30 дни от влизане в сила на заповедта. С т.2 от същата заповед са вменени задължения на двамата настоящи жалбоподатели по отношение внасяне за одобрение на проект за „Преустройство на покрив на съществуващи сгради“, по отношение на сгради с идентификатори 56722.704.2, 56722.704.3 и 56722.704.4. С т. 3 от заповедта П. е задължена да приведе сгради 56722.704.3 и 56722.704.4. в съответствие с одобрения проект. В т.4 е посочено, че изпълнените стоманенобетонни елементи не променят статута на сградите в ПИ като временни строежи. Заповедта не е била обжалвана и е влязла в сила.

Комисия на общината е констатирала с Протокол №2 от 02.08.2016 г. /л.13/, че масивна сграда и пристройка, находящи все в гр.Плевен, ул. “Борис Шивачев“ №45, УПИ VІІІ-3294, 3295, кв.344 по плана на гр. Плевен не са премахнати. В последващ протокол от 29.09.2016 г. /л.14/ е посочено, че строежът следва да се премахне принудително, чрез избор на възложител по ЗОП. С писмо, приобщено на л.8 от делото, принудителното изпълнение е възложено на „Респект 10“ ЕООД. Писмото за възлагане е съобщено по реда на §4, ал.1 от ЗУТ /служебни бележки на л.10/. В протокол от 12.12.2016 г. /л.16/, е посочено, че са премахнати масивна сграда и пристройка в УПИ VІІІ-3294, 3295, кв.344 по плана на гр. Плевен, посочени в двете заповеди на кмета на общината и решението на ВАС, като строителните отпадъци са извозени на определеното място.

Настоящите жалбоподатели са отправили две жалби - № ТСУиС-94В-1929-1 от 21.03.2017 г. /л.л.21,22/ и № ТСУиС 94В-1929-1 от 02.06.2017 г. /л.24/, в които сочат, че двете заповеди за премахване не са изпълнени изцяло, като не е премахната калканната стена на сграда с идентификатор 56722.659.704.4 на границата със сграда с идентификатор 56722.659.704.2, и има опасност от самосрутване; на сграда с идентификатор 56722.659.704.3 не са премахнати отлетите два броя стоманенобетонни плочи с размери 2х20 м, три броя бетонни колони и греди – неотносими към одобрения от община Плевен проект от 23.11.2010 г. за „Преустройство покрив на съществуваща сграда“ и издаденото разрешение за строеж /РС/ №457 от 30.11.2010 г. По жалбата от 31.03.2017 г. е налице произнасяне с писмо от зам.кмет на община Плевен /л.23/, в което се сочи, че двете заповеди и решението на ВАС са приведени в изпълнение принудително, поради което образуваната преписка по жалбата се счита за приключила. По втората жалба не е налице произнасяне, въпреки че от кмета на общината на заместник – кмета арх.И. е възложено да се произнесе /л.24/.

По делото са назначени първоначална и допълнителна съдебно техническа експертиза /СТЕ/. Съгласно заключението на първоначалната СТЕ /л.л.212-221/, калканната стена на сграда с идентификатор 56722.659.704.4 е частично съборена, като е запазена новоизградената стена към сграда с идентификатор 56722.659.704.2; Сграда с идентификатор 56722.659.704.3 е частично разрушена, като няма покрив, но стоманенобетонната конструкция /колони, греди и плоча/ и зидовете не са разрушени. Одобреният проект от 2010 г. касае ремонт на покрива, и няма проектно решение за изграждане на стоманенобетонови колони, греди и плоча. След издаване на заповед №РД-12-1117/17.08.2012 г. за спиране на строителството няма издавана заповед за продължаване на строителството. Счита, че в заповед за премахване № РД-12-829/16.12.2014 г. не са описани правилно сградите и не е ясно под „сграда с пристройка с идентификатор 56722.659.704.4“ дали се има предвид сграда 56722.659.704.3, 56722.659.704.4 и пристройката към 56722.659.704.3. В договора за възлагане на премахването, в техническата част е посочено, че следва да бъдат премахнати сгради с идентификатори 56722.659.704.3 и 56722.659.704.4. По техническото предложение на изпълнителя не са съборени сгради с идентификатори 56722.659.704.3 и 56722.659.704.4. Съставен е протокол от 12.12.2016 г., съгласно който са премахнати сградите, посочени в решението на ВАС и заповедите на кмета на община Плевен. Масивна жилищна сграда с пристройка се отнася за сграда с идентификатор 56722.659.704.4. В скицата от 1968 г. шопрон навесът е разположен извън очертанията на съществуващите сгради в североизточния ъгъл на дворното място. Проектът „Преустройство на покрив на съществуваща сграда“ касае ремонта на покрива на сгради с идентификатори 56722.659.704.2, 56722.659.704.3 и част от сграда с идентификатор 56722.659.704.4. Заповед №РД-12-61/29.01.2016 г. касае изградената пристройка към входа на сграда с идентификатор 56722.659.704.3.

Съгласно заключението на допълнителната СТЕ /л.л.250-260/, сграда с идентификатор 56722.659.704.2 и сгради с идентификатори 56722.659.704.3 и 56722.659.704.4 са със самостоятелни калканни зидове. По скица на АГКК от 2015 г., на сграда с идентификатор 56722.659.704.3 съответстват антре и спалня, а на сграда с идентификатор 56722.659.704.4 отговарят дневна и кухня по скицата за делба и НА, от които П. черпи правата си на собственост. При изготвяне на кадастралния план некоректно е заснета сградата и едното жилище, а именно дял втори, е отразено с два идентификатора. Сграда с идентификатор 56722.659.704.3 не отговаря на нормативните изисквания и не може да представлява отделно жилище, сграда с идентификатор 56722.659.704.4 отговаря на нормативните изисквания и може да представлява отделно жилище. Няма връзка между конструкцията на постройката с идентификатор 56722.659.704.2 и стоманенобетоновата конструкция на сгради с идентификатори 56722.659.704.3 и 56722.659.704.4. В о.с.з. ВЛ в отговор на въпроси заявява, че събарянето на калканния зид със съответни технически указания как да бъде извършено е технически възможно и не би трябвало да доведе до проблеми със сграда №2. Притеснителни са вибрациите, които се получават при разбиване на стоманобетон - да не напукат гредоредовата конструкция на сграда №2. Но между двата зида има фуга. Смята, че калканната стена може да бъде съборена при конструктивно становище на проектант – изпълнител.

По делото са приобщени нотариални актове /НА/, като съгласно НА на л.90 К. е собственик на ½ ид.част от УПИ, а съгласно НА на л.91 К. и К. са собственици на масивна сграда в УПИ с площ 42 кв.м. Съгласно НА от 2010 г., приобщен на л.л.93-95, И.Х.П. е собственик на ½ от УПИ, на жилищна сграда с площ 48 кв.м с идентификатор 56722.659.704.4, както и на шопрон навес от 16 кв.м с идентификатор 56722.659.704.3.

По делото е приобщена и заповед № РД 10-2024 от 23.11.2015 г. на кмета на община Плевен, с която са възложени функциите и правомощията на кмета на общината по ЗУТ на арх. Н. И. – зам.кмет на общината /л.262/.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Обжалването не касае мълчалив отказ /както се сочи в жалбата/, а се отнася до изпълнително производство, и по-конкретно до обжалване на бездействието на органа по изпълнението по реда на чл. 294 и сл. от АПК. До този извод, съдът стигна след анализ на доказателствата по делото и обстоятелствената част на жалбата. В последната е посочено, че се оспорва мълчалив отказ на кмета да изпълни влезли в сила заповеди. Въпреки че жалбоподателите квалифицират случая като мълчалив отказ, от обстоятелствената част на жалбата се установява, че се касае за атакуване на незаконосъобразно бездействие на орган по изпълнението. Следва да се посочи, че самите жалбоподатели квалифицират случая и като незаконосъобразно бездействие. Безспорно е установено, че има влезли в сила индивидуални административни актове, като първият от тях - Заповед № РД-12-829/16.12.2014 г. на кмета на Община Плевен за премахване на строеж е оставена в сила с решение на ВАС, което е цитирано в жалбата и приложено по делото, а като доказателство е приобщено цялото дело 22/2015 г. по обжалване на тази заповед. Тази заповед е била отменена само в частта относно построена ограда, която ограда не е предмет на настоящето дело. Влезлите в сила заповеди представляват изпълнителни основания по смисъла на чл. 268, ал. 1 от АПК. При наличието на влезли в сила административни актове, съответният орган няма правна възможност да издаде идентични такива със същия предмет и страни. Органът по изпълнението по аргумент на чл. 271, ал. 1, т. 1 от АПК е кметът на Общината, като доколкото същият е възложил правомощията си по ЗУТ на зам.кмета арх. И., същата следва да бъде задължена с решението по настоящето дело.

При така установените факти и обстоятелства и предвид заявеното в жалбата искане да се премахнат калканен зид, стоманенобетонни плочи, бетонни колони и греди, които не са били премахнати при извършеното принудително изпълнение, действителната воля на жалбоподателите е това останало застрояване да бъде премахнато. Предвид това всъщност се оспорва незаконосъобразното бездействие на органа по изпълнението и респективно производството е такова по реда на чл. 294 и сл. от АПК.

Жалбата е подадена от лица с активна правна легитимация по чл. 295 от АПК, според която трети лица имат право да обжалват бездействието на органа по изпълнението, когато техни права, свободи или законни интереси са засегнати в случая от бездействието. Безспорно правата и интересите на К. и К. са нарушени и застрашени от непремахването на посочените части от строежа, доколкото същите части са разположени в имот, който К. притежава в съсобственост с друго лице, а двамата притежават сграда, построена в същия УПИ. Налице са и писма и молби, подадени до органа на изпълнението. В съответствие с чл. 296, ал. 1 от АПК жалбата е депозирана до компетентния съд. Съгласно чл. 296, ал. 2 от АПК, бездействието на органа по изпълнението може да се обжалва безсрочно след изтичане на 7 дни от подаване на искането за извършване на изпълнителното действие. Последното подадено заявление на жалбоподателите е от 02.06.2017 г., а жалбата е с входящ номер на общинската администрация от 17.07.2017 г., което я определя като подадена съобразно нормативно определения срок. Не са основателни твърденията на процесуалния представител на ответника, че липсва искане за премахване на незаконния строеж, налице е такова искане от 02.06.2017 г. С оглед горното, настоящият състав на Административен съд, гр. Плевен намира жалбата за допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Регламентираната в чл. 294 от АПК защита е процесуална по своя характер и предмет на същата са постановленията, действията и бездействията на органа по изпълнението, в конкретния случай - фактически бездействия, изразяващи се в непълно изпълнение на процесуални задължения - Заповед №РД-12-829/16.12.2014 г., потвърдена с решение на ВАС № 13897/17.12.2015 г., и Заповед № РД-12-61/29.01.2016 г. Производството по изпълнение на индивидуалните административни актове е съвкупност от регулирани от нормите на АПК и/или специални нормативни актове последователно развиващи се правни и фактически действия, насочени към реализирането на разпоредените с актовете последици. Общите правила досежно изпълнението на административните актове са регламентирани в дял V, глава ХVII от АПК. Установените в АПК процесуални изисквания за образуването и движението на изпълнителното производство са приложими дотолкова, доколкото не е предвиден специален ред за изпълнение на административния акт. Тъй като подлежащите на изпълнение административни актове са издадени на основание чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, в случая приложим е ЗУТ. По аргумент от нормата на чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ, ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет. Въз основа на тази законова делегация Общински съвет Плевен с Решение № 545 от 25.04.2013 г. приема Наредба №28 за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от Община Плевен (Наредба № 28), в приложното поле на която, съгласно чл. 1, ал. 1 от нея, са включени всички незаконни строежи. Поради това съдът приема, че приложимият нормативен ред за принудителното изпълнение на посочените по-горе заповеди на кмета на Община Плевен е редът, регламентиран в приетата от Общински съвет Плевен Наредба №28.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал.1 от Наредба № 28, в тридневен срок след изтичане на срока за доброволно изпълнение, определен със заповедта за премахване, се извършва проверка по изпълнението и на местостроежа от служителите по 223, ал. 2 ЗУТ, за което се съставя констативен протокол. В случая такава проверка е била осъществена и е съставен КП, като е установено, че строежът не е премахнат. Съгласно чл.4, ал.2, при констатирано неизпълнение на заповедта се пристъпва към действия по принудителното й изпълнение. В случая е било пристъпено към принудително изпълнение, като съгласно чл.7 от Наредбата е бил определен изпълнител по реда на ЗОП. Същият е пристъпил към премахване на 12.12.2016 г. Съгласно чл.13 от наредбата, след изпълнението на заповедта за принудително премахване на незаконния строеж се съставя протокол от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ и изпълнителя в присъствието на представители на експлоатационните предприятия и органите на Министерството на вътрешните работи, екземпляр от който се изпраща на Агенцията по кадастъра, картография и геодезия/ Службата по агенция, картография, кадастър и геодезия. В случая такъв протокол е съставен, като жалбоподателите сочат, че премахването на незаконния строеж, отразено в този протокол, не е било цялостно, и посочват конкретни части от строежа, които не са премахнати.

Съгласно заключението на СТЕ /първоначална и допълнителна/, калканната стена на сгради с идентификатори 56722.659.704.2 /която сграда не е предвидена за премахване с горепосочените заповеди/ и тази на сгради 56722.659.704.3 и 56722.659.704.4 /които подлежат на премахване/ са самостоятелни, разделени са с импрегнирана черна хартия, и разрушаването на новоизпълнените зидове следва да се извършва внимателно, тъй като сграда с идентификатор 56722.659.704.2 е с гредоредова конструкция. Съгласно първоначалната СТЕ, сграда с идентификатор 56722.659.704.3 е частично разрушена. Същата няма покрив, но стоманенобетоновата конструкция /колони, греди и плоча/ и зидовете не се разрушени.

Видно от решение на ВАС № 13897/17.12.2015 г., за строеж „Масивна жилищна сграда с пристройка с идентификатор 56722.659.704.4” е прието, че същият е незаконен, като видно от мотивите на ВАС, същият строеж представлява новоизграждане на сграда с идентификатор 56722.659.704.4, а пристройката, която се има предвид в тази заповед, е сграда с идентификатор 56722.659.704.3. Следователно с решението на ВАС е оставена в сила заповед №РД-12-829/16.12.2014 г. на кмета на общината в частта и, с която е наредено премахването на сгради с идентификатори 56722.659.704.3 и 56722.659.704.4, като е наредено същите да бъдат премахнати изцяло. Доколкото ВЛ установява, че части от тези сгради не са премахнати, то жалбата, поставила началото на настоящето производство, е основателна. Следва органът по изпълението да премахне останалите части от сградите, като вземе необходимите мерки да не се повреди сграда с идентификатор 56722.659.704.2. Видно от заключението на допълнителната СТЕ, която не е оспорена, такова премахване е възможно, като следва да се вземат съответните мерки, включително конструктивно становище от проектант – изпълнител. Такива мерки не са необходими по отношение на частите от сграда с идентификатор 56722.659.704.3, доколкото същата не граничи с други сгради след разрушаването на сграда с идентификатор 56722.659.704.4 в по-голямата й част.

За пълнота съдът отбелязва, че заповед № РД-12-61/29.01.2016 г. не е била оспорена и не е проверена за законосъобразност по съдебен ред. Доколкото същата касае сгради с идентификатори 56722.659.704.3 и 56722.659.704.4, предвиденото в нея по отношение на тези сгради относно изготвяне на проекти и реализирането им не може да бъде противопоставено на предвиденото в предходната, влязла в сила заповед №РД-12-829/16.12.2014 г. на кмета на общината, с която е предвидено тези сгради да бъдат премахнати. Вярно е, че тази предходна заповед не е написана особено ясно, но ВАС е съобразил както нея, така и представените в преписката по нейното издаване документи, и е заключил, че същата касае премахването именно на сгради с идентификатори 56722.659.704.3 и 56722.659.704.4. След като е потвърдил тази заповед в частта и относно сградите, същата е влязла в сила и следва да бъде изпълнена изцяло в тази и част. Това изпълнение обезмисля представянето на проекти по последващата заповед на кмета на общината /която не е проверена за законосъобразност/, но това обезсмисляне не е основание да се откаже изпълнението на потвърдената от ВАС заповед. Тази последваща заповед на кмета на общината е с невъзможен предмет в частта и относно проекти за подлежащи на премахване сгради, но не е предмет на жалба за незаконосъобразност, и настоящият съд не може да се произнася инцидентно по законосъобразността и. След като с предходна, потвърдена при обжалване по съдебен ред заповед е наредено да се премахнат сгради с идентификатори 56722.659.704.3 и 56722.659.704.4 /съгласно решението на ВАС/ същите сгради не могат да бъдат преустройвани, покривите им не могат бъдат привеждани в съответствие с предходно разрешение на строеж и пр. Видно от решението на ВАС, същите сгради са нови, построени през 2012 г. на мястото на старите, които са посочени в НА на П., и следва да се премахнат. ВЛ има съмнения относно това за кои сгради се отнася заповед №РД-12-829/16.12.2014 г. на кмета на общината, но настоящият съд отбелязва, че този въпрос е решен с посоченото по-горе решение на ВАС, който приема, че тази заповед се отнася за сгради с идентификатори 56722.659.704.3 и 56722.659.704.4. Доколкото част от тези сгради е останала непремахната, следва тази останала част да бъде премахната.

По отношение на посочената разпоредба на §1 от ДР на Наредба №28 съдът отбелязва, че същата гласи: „„Премахване на незаконен строеж" представлява разрушаването му до кота терен и/или до състояние негоден за ползване при спазване нормите по противопожарна безопасност, хигиена и безопасност на труда.“ Следва да се отбележи, че така даденото определение в Наредба №28 не съответства на ЗУТ. Вярно е, че ЗУТ не дава легална дефиниция на понятието „премахване на незаконен строеж“. Но с оглед на използваната в ЗУТ дума „премахване“, съдът приема, че същата има смисъл на пълно, цялостно премахване от обективната действителност на строеж с всичките му части. Съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ, "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. С оглед този дефиниция премахване на незаконен строеж в настоящия случай означава премахване изцяло на извършените строителни работи в УПИ, включително калканен зид, стоманенобетонни плочи, греди, колони и пр. Съгласно чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Следователно в случая следва да се приложи ЗУТ, като премахване на незаконен строеж означава същият изцяло да се премахне от обективната действителност, а не само да се събори до кота терен или да се доведе до състояние – негоден за ползване. За да се изпълни заповед №РД-12-829/16.12.2014 г. е необходимо всички елементи на строежите да бъдат премахнати.

Когато подлежащото на изпълнение задължение е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, действието се извършва от органа по изпълнението за сметка на длъжника, съобразно чл. 286 от АПК. Поради това упълномощения зам.кмет се явява компетентния орган по изпълнението, в чиито правомощия е да инициира и проведе производството по принудителното изпълнение на постановения и влязъл в сила административен акт. Принудителното изпълнение е способ за изпълнение на изискуемо задължение, който способ се прилага само ако задължението не бъде изпълнено доброволно, т. е. принудителното изпълнение замества дължимото, но неосъществено доброволно изпълнение. Безспорно е по делото, че длъжникът по изпълнението не е предприел никакви действия както в предоставения му срок за доброволно изпълнение, така и впоследствие. Извършеното принудително изпълнение от органа чрез изпълнител, избран по реда на ЗОП е било частично, като посочените в жалбата части от строежа не са били премахнати. Следователно, административното задължение не е изпълнено изцяло, като административният орган в противоречие на нормативната уредба е проявил бездействие и не е предприел релевантните за пълно изпълнение на влезлия в сила административен акт мерки.

Предвид наличието на всички предпоставки за започване на процедурата по принудително изпълнение на влезлите в сила заповеди на кмета на общината, бездействието на зам.кмета на Община Плевен да изпълни изцяло заповедите следва да се квалифицира като незаконосъобразно такова.

Предвид изложеното, съдът приема, че зам.кметът на общината не е извършил фактически действия, които е бил длъжен да извърши по силата на релевантната нормативна уредба, с което незаконосъобразно е засегнал законните интереси на жалбоподателите. Поради това и на основание  чл. 298, ал. 1, изр. второ от АПК настоящата съдебна инстанция следва да задължи органа по изпълнението да извърши дължимото и да определи срок за това.

Следва да се посочи, че искането на жалбоподателите за премахване на незаконен строеж е основателно въз основа на посочената от тях заповед №РД-12-829/16.12.2014 г.която е влязла в сила. Както е посочено по-горе, последващата заповед № РД-12-61/29.01.2016 г. не може да се приложи, поради липса на предмет. Доколкото обаче първата заповед е достатъчна да се извърши премахването на незаконния строеж изцяло, искането до съда на жалбоподателите е изцяло основателно.

При този изход на делото, основателно се явява искането на жалбоподателите за присъждане на разноски. Такива са направени в размер на 20.00 лева за държавни такси за образуване на делото /л.л.7, 76/ - по 10 лева за всеки от жалбоподателите, в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение на един адвокат, упълномощен и от двамата жалбоподатели /л.224/, и в размер на 200 лева за депозити за двете СТЕ /л.л.86,245/, внесени от жалбоподателката К.. Следва да се присъдят разноските на двамата жалбоподатели така, като са ги направили, като с оглед липсата на уточняване на частта на платения от тях адвокатски хонорар следва да се присъди половината от същия на всеки от жалбоподателите.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 298, ал.1 от АПК, Административен съд Плевен, първи състав

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА Заместник кмета на Община Плевен в 7-дневен срок от уведомяването му за настоящото решение, да предприеме действия по принудително изпълнение на Заповед №РД-12-829/16.12.2014 г. на кмета на общината, като премахне калканната стена на сграда с идентификатор 56722.659.704.4 и непремахнатите части от сграда с идентификатор 56722.659.704.3.

ОСЪЖДА Община Плевен да плати в полза на В.А.К. ЕГН **********, сумата от 460 /четиристотин и шестдесет/ лева като разноски по административно дело № 603 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 г.

ОСЪЖДА Община Плевен да плати в полза на К.М.К., ЕГН **********, сумата от 260 /двеста и шестдесет/ лева като разноски по административно дело № 603 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 298, ал. 4 от АПК.

СЪДИЯ: