РЕШЕНИЕ № 436

гр. Плевен, 10 Октомври 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар В. М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 601/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във вр. с чл.5, ал.2, т.2, ал.12, т.3 и т.5 от НАРЕДБА № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /по-долу Наредбата/.

Образувано е по жалба на М.И.Л. ***, чрез адв. Г. срещу Заповед № 03-150-РД/272 от 03.07.2017 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен /ОДЗ/, с която е отказано финансиране по заявление за подпомагане ИД № 15/06/3/0/00157 от 15.07.2016 г.

Жалбоподателят иска оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна и неправилна. Счита изложените мотиви за отказ от финансиране за неоснователни и извършени на база превратно тълкуване на представените документи в административната преписка. Счита, че със заповедта са нарушени административнопроизводствените правила и същата е постановена в разрез с материалноправните разпоредби. Посочва, че с Наредба № 10/10.06.2016 г. са уредени условията и редът за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малките стопанства“ от Мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /ПРСР/, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и няма как писма с тълкувания на Министерството на земеделието, храните и горите да се уреждат условия за финансиране. Посочва, че в чл. 5 от Наредбата ясно е конкретизирано кои лица могат да кандидатстват за подпомагане и при какви условия. Сочи, че с оглед доказване на обстоятелствата по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата жалбоподателката е представила договор за наем от 06.03.2015 г., договор за аренда, фактури, обяснения и всички необходими документи, изискани от администрацията и напълно доказващи обстоятелствата по чл. 5. Посочва и, че регламента на чл. 5, ал. 12, т. 3 от Наредбата допуска и наличие на договор за наем, като с оглед представения договор за наем от 06.03.2015 г. е безспорно, че жалбоподателката е ползвала съответния имот, от който е добила приходи от земеделска дейност от отглеждане на култури в рамките на вегетационния период. Счита, че са изпълнени условията за подпомагане и съгласно чл. 5, т. 3, б. „а“ от Наредбата за същия имот е представен и договор за аренда, сключен и регистриран в периода предхождащ годината на кандидатстване. Счита, че при това положение е налице неправилно интерпретиране в заповедта на документите, доказващи обстоятелствата по чл. 5 от Наредбата. Счита, че административния орган неправилно и незаконосъобразно на практика е извършил преценка извън своите правомощия относно действителността на представените документи, в това число и на договора за наем, което е недопустимо. Счита, че правно и житейско е обосновано стопанин да обработва земя по силата на договор за наем /който може да бъде и неформален/, да реализира приходи от него, а в последствие и съгласно договор за аренда. Сочи, че няма законова пречка гражданите да отдават своите земи по силата на договори за наем, които /както е в случая/ да нямат нотариална заверка, обратното противоречи на закона и морала. Счита, че няма как да се вмени във вина на жалбоподателката, че администрацията месеци наред е в невъзможност да определи точни и ясни правила за кандидатстване. Счита, че са налице неясноти, неразбиране и невъзможност за бързо и компетентно реагиране на въпросите, съпровождащи процеса по кандидатстване. Сочи, че Бизнес планът и заявлението са изготвени с помощта на Националната служба за съвети в земеделието – областен офис гр. Плевен към Министерство на земеделието и храните, които като структура на министерството, създадено за подпомагане на земеделските производители и стопани се приема, че е запознато с всички нормативни документи и изисквания към кандидатите и проектите. Счита, че неяснотите при прилагане на Наредбата, безпринципните, небезпристрастни и превратни тълкувания, извършени от различни лица са ясно доказателство, че по отношение на Л. е постановен незаконосъобразен отказ от подпомагане в разрез с принципите и целите, залегнали в Подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малките стопанства“. Моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отменена оспорената заповед. Претендира и направените деловодни разноски.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат Г.Г. с пълномощно на л. 7 от делото. Моли да бъде уважена подадената жалба и да бъде отменена атакуваната заповед. Посочва, че мотивът за отказ от финансиране е един единствен и се свежда до това, че се приема, че не е представен документ, доказващ правното основание за ползване на имотите от страна на жалбоподателката, на които е произведена съответната продукция. Счита, че превратно са тълкувани представените документи, превратно административният орган е счел, че представеният договор не следва да бъде ценен, като е изложил мотив, че същият няма нотариална заверка, което счита, че не е нужно, след като съобразно разпоредбата на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. всички документи, които са представени със заявлението за кандидатстване следва да бъдат ценени към датата на подаване на това заявление. Посочва, че е изминал един доста дълъг период от подаването на заявлението, след което административният орган е изискал от жалбоподателката и други документи, като изисканите документи са били представени. Сочи, че жалбоподателката е била класирана, но с оглед превратното тълкуване от страна на административния орган е бил постановен пълен отказ за финансиране. Счита, че договорите за наем могат да бъдат и неформални и е достатъчно да се докаже, че жалбоподателката е реализирала такава продукция, което е безспорно, но административният орган е отказал финансиране. Сочи, че с оглед реализирането на продукцията жалбоподателката е могла да представи не фактура, а единствено разписка, поради тази причина счита, че отказът е незаконосъобразен. Счита, че е налице изключително непознаване на материята от страна на администрацията. Счита, че ако се приеме, че заповедта е законосъобразна, то това означава, че администрацията подвежда хората и че липсата на плащане е отказ от финансиране на тези хора, които са отговорили на всички критерии, а това е злоупотреба с европейски пари. Моли да бъде уважена жалбата по аргументите изложени в жалбата и съдебното заседание. Претендира разноски по делото, за което представя списък.

Ответникът – Директорът на Областна дирекция „Земеделие” – Плевен, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Л. Х. с пълномощно на л. 294 от делото. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена подадената от М.Л. жалба, като неоснователна и недоказана. Счита, че административният акт е издаден съобразно административно производствените правила. Сочи, че Наредбата и специално чл. 5, ал. 12, т. 3, буква „а“ точно и ясно казват, че имотите следва да са ползвани въз основа на документи, доказващи правно основание за ползване на имотите, които са регистрирани в Общинската служба по земеделие по реда на чл. 37б от ЗСПЗЗ. Счита, че условието е договорът да е вписан и това дали е неформален не е относимо в случая по отношение на изискването, което е задължително в Наредба № 10, а именно същите да са вписани в Общинската служба по земеделие. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В писмена защита допълнително твърди, че представянето на договорите за наем или аренда в ОСЗ по чл.37б от ЗСПЗЗ не е елемент от самия договор, а способ за установяване на това кой е носителят на правно основание за ползване на имота.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото заповедта е получена на 06.07.2017 г. /известие за доставяне на л.273/, а жалбата е подадена на 18.07.2017 г., видно от поставения вх.№ на органа /л.3/. Жалбата е и от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

Със заповед №РД 09-434/20.06.2016 г. на министъра на земеделието и храните /л.л.9,10/ е определен период на прием на заявления за подпомагане по подмярка 6.3. "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014-2020 г. от 04.07. до 12.08.2016 г.

Със заповед № ОЗ-РД/2211 от 14.07.2016 г. /л.11/ изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на директорите на ОДЗ да издават заповеди за одобрение/отказ на финансиране на заявлението за подпомагане, подадени по подмярка 6.3. "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014-2020 г.

М.И.Л. *** е подала на 15.07.2016 г. заявление за подпомагане по тази подмярка /л.12 и сл./. Видно от същото, в земеделското и стопанство се отглеждат 5 дка сливи и 60 пчелни семейства. Част от заявлението е бизнес план /л.26 и сл./, като в същия се сочи, че е регистрирана като земеделски производител /ЗП/ на 17.12.2015 г., не е кандидатствала по други схеми и мерки за подпомагане, съпругът и също не е кандидатствал. Сливите се отглеждат в ПИ №291018 в землището на с.Садовец, който имот е нает под аренда съгласно договор за аренда на земеделска земя, сключен на 10.12.2015 г., в сила от 01.10.2015 г., за срок от 7 стопански години. Насажденията от сливи са засети през пролетта на 2015 г., като от същия имот е произведена земеделска продукция от късни междуредови култури – домати и пипер. Пчелинът е в ПИ №621001 в землището на с.Садовец, който ПИ се ползва въз основа на договор за аренда от 10.05.2016 г., за срок от 7 години. На 25.05.2016 г. ОДБХ Плевен е издала за пчелина Удостоверение №101/14341 за регистрация на животновъден обект с регистрационен № 5896-0261. Извършват се задължителни профилактични ветеринарно медицински прегледи. Видно от бизнес плана, се предвижда създаване на още три декара сливови насаждения, закупуване на фургон и косачка. Към заявлението са приложени регистрационна карта на земеделски стопанин /л.46/, от която е видно, че Л. е регистрирана като такъв на 17.12.2015 г., и анкетни карти /л.л.47-65/, от които е видно отглеждането на 5 дка сливи и 60 пчелни семейства през стопанската 2015-2016 г. Приложена е справка – декларация по образец /приложение №2 към Наредбата - л.л.66-68/, съгласно която Л. през 2015 г. е получила приход от земеделска продукция – домати и пипер в размер общо на 1800 лева. Приложена е коригираща данъчна декларация на Л. /л.л.69-72/, съгласно която са декларирани получените от стопанска дейност 1800 лева, като е определен данък за довнасяне в размер на 70 лева. Приобщен е договор за аренда на земеделска земя от 10.12.2015 г. /л.л.73-75/, съгласно който ПИ №291018 с площ 5 дка се предоставя на арендатора Л. за 7 години, считано от 01.10.2015 г., срещу сумата 50 лева на декар. Същият договор е регистриран в ОСЗ на 27.06.2016 г. /л.76/. Приложени са също фактура, издадена от ЗП Л., и издаден от нея ПКО /л.л.77,78/, съгласно които е продала на В. П. М. на 17.08.2015 г. домати и чушки на стойност 178 лева. Приложено е писмо от НОИ /л.79/, съгласно което Л. е получавала пенсии и добавки, като са посочени получаваните суми за всеки месец, като общата сума е 2146,16 лева. От удостоверение от НАП /л.80/ е видно, че Л. няма задължения. От удостоверение за семейно положение /л.81/ е видно, че Л. е омъжена и има две деца. От договор за аренда, вписан на 11.05.2016 г. /л.л.82-84/ е видно, че Л. е арендатор на ПИ №621001, с площ 1 дка, за срок от седем години, считано от 10.05.2016 г., за двадесет лева на декар. Същият договор е регистриран в ОСЗ /л.85/. Налице е опис на пчелните семейства с регистрационен номер на пчелина, рег.№ на пчелното семейство, и вид система на кошера /л.л.86-87/. Приобщено е удостоверението за регистрация на животновъден обект №101/14341 от 25.05.2016 г. /л.88/, от което е видно, че в ПИ №621001 се отглеждат 60 броя пчелни семейства. Приобщена е декларация на Л. относно обстоятелствата по чл.131, §4 във вр. чл.106, §1 и чл.107 от Регламент №966/2012 /л.л.89-91/. Приложени са и декларации за запознаване с администрирането на лични данни, декларация за нередности, декларация за обстоятелствата по чл.3 и чл.4 от Закона за малките и средните предприятия /л.л.92-96/. Приложено е писмо от РИОСВ /л.л.97,98/, съгласно което за отглеждането на пчелни семейства в ПИ №621001 не е необходимо провеждане на процедура по реда на глава втора от наредбата за ОС.

По заявлението на Л. са осъществени административни проверки, и след предварително уведомяване /л.109/ е извършена проверка на място, за което е съставен контролен лист от 29.09.2016 г. /л.110 и сл./. Видно от същия, кошерите са правилно номерирани, като е приобщен снимков материал на същите и на сливовите насаждения. До Л. е изпратено УП изх.№01-151-6500/69 от 13.01.2017 г. /л.л.207-209/, като със същото се иска да се предоставят 1. Писмено обяснение и документи, доказващи правното основание за ползване, доколкото анкетната карта е от 17.12.2015 г., договора за аренда влиза в сила на 01.10.2015 г., а разходо-оправдателните документи са от 17.08.2015 г. 2. Да се конкретизира поотделно площта, от която са произведени доматите и пипера; 3. Да се представят удостоверения от НОИ за получени парични обезщетения или парична помощ, и удостоверение по чл.54а от КСО за парично обезщетение за безработица; 4. Да се представи писмено обяснение дали в животновъден обект с № 5896-0534, регистриран от съпруга на Л. има налични животни, вид и брой, и съотносими документи, издадени от ветеринарен лекар; 5. Да се представи коректно попълнена таблица 12 към бизнес плана, доколкото не е конкретизирано, какви ДМА ще се закупят и на каква цена поотделно. Поискано е и предоставяне на свидетелство за съдимост, удостоверение от органите по приходите и от общината за липса на задължения, декларация по приложение №3 към наредбата. УП е получено на 25.01.2017 г. /обратна разписка на л.210/. С писмо от 31.01.2017 г. /л.л. 211,212/ Л. прилага обяснения и документи. Сочи, че през 2015 г. е наела ПИ № 2981018, като площта на отглежданите домати и пипер е по около 1 декар за всяка култура. В анкетния формуляр няма място за отразяване на междуредови култури, затова не ги е отбелязала. В последствие е сключила дългосрочен договор за имота. Прилага незаверен от нотариус договор за наем за същия имот от 06.03.2015 г. /л.л. 214,215/. Прилага удостоверения от НОИ, че не е получавала обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, и че не й е изплащано парично обезщетение или помощ. В обяснение сочи, че повече от 2 години съпругът и не отглежда никакви животни, както и справка от ветеринарен лекар, че в животновъдния му обект няма животни. Представя нова таблица 12 към бизнес плана. Прилага също свидетелство за съдимост, удостоверения от НАП и община Долни Дъбник, че няма задължения, и декларация по приложение №3 от Наредбата. От ДФЗ е изпратено писмо до ОСЗ Долни Дъбник /л.229/, с което се иска информация, кой е бил ползвател на ПИ №291018 в землището на с.Садовец за стопанската 2014-2015 г., и договорът за наем на същия имот от 06.03.2015 г. регистриран ли е в ОСЗ. Получен е отговор от ОСЗ /л.232/, съгласно който договорът за наем, предоставен в копие от ДФЗ, не е бил представен за регистрация в ОСЗ. За стопанската 2014/2015 г. за същия имот не е регистриран ползвател, тъй като за него няма подадена декларация по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ или заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ.

От ДФЗ е изпратено писмо до МЗХ /л.л.233-238/, с което се иска становище по отношение на определени случаи, включително и по отношение на казуса в подаденото от Л. заявление. Във връзка с това писмо е издадена заповед № 03-150-РД/189 от 19.04.2017 г. /л.л.241,242/, с която е спряна обработката на заявлението, подадено от Л.. Срещу тази заповед е подадена жалба от Л. до Министъра на земеделието и храните, както и до други органи /л.л.244-246/. Няма данни по така подадената жалба срещу спирането да е налице произнасяне. Министърът на земеделието, храните и горите е изпратил до ДФЗ писмо /л.л.259-262/, с което се отговаря на въпросите, които са повдигнати пред него във връзка с програмата. Със заповед № 03-150-РД/258 от 20.06.2017 г. /л.270/ производството по обработка на заявлението на Л. е възобновено. Издадена е процесната заповед № 03-150-РД/272 от 03.07.2017 г., с която е отказано да бъде финансирано заявлението на Л. за подпомагане. Като основание за отказ е посочено, че заявлението не отговаря на изискването, посочено в чл.5, ал.2, т.2 от Наредбата – да е получила от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година, което условие съгласно чл.5, ал.12 от същата наредба се доказва по определен начин, като са цитирани тези две разпоредби /ал.12 – без точка 4/. Посочено е, че в предходната година преди кандидатстване не получен приход – доход от растениевъдство, в размер на 45,61 % от доходите. В коригиращата данъчна декларация е посочен доход от 1800 лева като регистриран земеделски стопанин, като доходите са от непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, но доколкото Л. е регистрирана като земеделски производител на 27.12.2015 г., приходните документи - фактура и ПКО, свързани със земеделска дейност, са издадени от нея преди да придобие качеството земеделски производител. Културите домати и пипер не са декларирани в стандартния анкетен формуляр. Посочено е, основавайки се и на писмото на МЗХГ, че приходите от земеделска дейност следва да се признават, ако са представени документи, доказващи правно основание за ползване на имотите, на които е произведена селскостопанската продукция, в рамките на вегетационния период на съответните култури, което е в съответствие с чл.5, ал.12, т.3 от Наредбата, която изисква представяне на документи, доказващи правно основание за ползване на имотите, на които е произведена земеделската продукция. Договорът за аренда на ПИ №291018 е извън агротехническите срокове, а договорът за наем на същия ПИ от 06.03.2015 г. не е регистриран в ОСЗ, поради което с него не може да се докажат приходи от продажби от земеделска дейност. На тези основания е постановен отказ от финансиране.

Така установеното от фактическа страна води да следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В случая правомощията на изпълнителния директор за издаване на заповеди за одобрение или отказ са посочени в чл.27, ал.2 от Наредбата, в същата разпоредба е посочена и възможността за делегирането им на директорите на ОДЗ. С приобщената по делото заповед /л.11/ тези правомощия са делегирани на издалия заповедта - директор на ОДЗ-Плевен, каквато възможност се дава и от Наредбата, като делегирането на тези правомощия е съгласно териториалната компетентност на директора на ОДЗ-Плевен.

Заповедта е предвидената в чл.59, ал.2 вр. ал.3 АПК писмена форма. Същата е мотивирана – в нея са изложени фактически и правни основания за издаването й.

По отношение на мотивите, спазването на административно производствените правила, материалния закон и целта на закона, съдът намира:

Като правно основание за отказ са посочени разпоредбите на чл.5, ал.2, т.2 и чл.5, ал.12, т.3 и т.5 от Наредбата, изложени са и фактически констатации, които са подведени под тези разпоредби.

Разпоредбата на чл.5, ал.2, т.2 от наредбата изисква към датата на подаване на заявлението за подпомагане съответните лица да са получили от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година. Доколкото Л. е подала заявление през 2016 г., същата следва да е получила от земеделска дейност през 2015 г. поне 33 % от общите си доходи, за да изпълни това условие на наредбата. Жалбоподателката е декларирала пред органа доходи от пенсия в общ размер на 2146,16 лева, и доходи от земеделска дейност в размер на 1800 лева и е посочила в заявлението, че доходите и от земеделска дейност са 45,61 % от общия доход. Органът не оспорва изчислението /което при така декларирания размер на доходите от пенсия и от земеделска дейност е правилно/, а самото получаване на доходи от земеделска дейност. Приема, че получените доходи от земеделска дейност не са доказани по установения от наредбата ред. Следва да се посочи, че съгласно посочената разпоредба на чл.5, ал.12, т.3 от наредбата пред органа следва да се представят документи, доказващи правно основание за ползване на имотите, на които е произведена селскостопанската продукция, чрез чиято реализация са сформирани приходите/доходите в ГДД за предходната календарна година спрямо годината на кандидатстване, съгласно чл. 41, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители; По отношение на имотите под наем или аренда /какъвто е имотът, от който се твърдят доходи/ са налице и допълнителни изисквания, изразени в три отделни букви на т.3, като с оглед на факта, че е използван и съюзът „или“ между отделните букви на точката, следва да се приеме, че изпълнението на коя и да е от трите букви е достатъчно за доказване на правно основание за ползване на имота по т.3 на ал.12. Точка „а“ изисква имотите да са ползвани въз основа на документи, доказващи правното основание за ползване, които са регистрирани в общинската служба по земеделие по реда на чл. 37б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи не по-късно от края на предходната календарна година спрямо годината на кандидатстване. Договорът за наем от 06.03.2015 г., въз основа на който се твърди ползване, при което са произведени и продадени домати и пипер, не е регистриран в общинската служба по земеделие по реда на чл. 37б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, нито до края на предходната календарна година, нито след това. Съгласно буква „б“, се изисква не по-късно от края на предходната календарна година спрямо годината на кандидатстване да са посочени в анкетните формуляри на анкетната карта по Наредба № 3 от 1999 г. за стопанската година, през която е произведена селскостопанската продукция, чрез чиято реализация са сформирани приходите/доходите в ГДД. Тези формуляри са приложени към заявлението и делото, като са приобщени на л.л.47-65, като нито в един от тях не е посочено отглеждането на домати и пипер в нает от Л. ПИ. Следва да се посочи, че е неправилно твърдението на Л. пред органа, че понеже в тях няма място за деклариране на междуредови култури, не ги е декларирала по тези причини. В тези формуляри има място за деклариране както на основни, така и на втори и междинни култури, като формулярите са по образеца съгласно приложение № 2 към чл.8, ал.1 на НАРЕДБА № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (Загл. изм. – ДВ, бр. 31 от 2015 г., в сила от 28.04.2015 г.). Освен това, сочените от Л. домати и пипер са произведени през стопанската 2014-2015 г. /"стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година, съгласно Закона за арендата в земеделието/. Анкетните карти, които са приложени в заявлението, са само за 2015-2016 г., поради което с тях въобще няма възможност да се изпълни изискването на буква „б“ на т.3, дори ако в тях беше налице такова деклариране за домати и пипер – те са за следващата стопанска година, а не за тази, за която се иска доказване на доход от земеделска дейност. Съгласно буква „в“ на т.3, имотите, от които е произведена селскостопанската продукция, следва да са ползвани въз основа на документи, доказващи правното основание за ползване, които са нотариално заверени не по-късно от края на предходната календарна година спрямо годината на кандидатстване. В случая договорът за наем не е нотариално заверен. Същият не може да бъде заместен от договора за аренда, доколкото договорът за аренда е за следващата стопанска година, и не доказва правно основание за ползване на ПИ по времето, когато се твърди производство на домати и пипер, които са източник на доход според жалбоподателката.

Следва да се посочи, че в заповедта е посочена и разпоредбата на чл.5, ал.12, т.5 от наредбата. Съгласно тази разпоредба, следва да се представят приходни/разходни документи, в случай че са издадени съгласно ЗСч, ЗДДФЛ и ЗКПО, свързани със земеделската дейност, от която са сформирани приходите/доходите за предходната календарна година от годината на кандидатстване. Пред органа са представени само една фактура и съответен ПКО за сумата от 178 лева, които са издадени преди Л. да бъде регистрирана като ЗП. Твърди се обаче в заявлението, че получената от продажбите на домати и пипер сума е в размер на 1800 лева. За повече от 90 % от тази сума обаче липсват каквито и да са документи, каквото изискване има в чл.5, ал.12, т.5 от Наредбата, която разпоредба също е посочена в заповедта като основание за издаването и. Изискването на тази точка, което е кумулативно с изискванията на другите 4 точки на чл.5, ал.12 от Наредбата, също не е изпълнено. Разпоредбата изисква да се докажат със съответни приходни/разходни документи формираните приходи/доходи от предходната календарна година. Такива документи за 1612 лева от декларираните 1800 лева не са налице.

По така изложените причини, жалбоподателката не е доказала пред органа изискуемия доход от земеделска дейност, който да е повече от 33% от общия неин доход. С оглед на този факт заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, който предвижда подпомагане само на лица, които реализират значителна част от доходите си, именно от земеделска дейност.

За пълнота съдът отбелязва, че в заповедта са цитирани и изискванията на чл.5, ал.12, т.1 и т.2 от наредбата. Доколкото обаче по отношение на същите в заповедта не са налице фактически констатации, нито твърдения, че тези разпоредби не са изпълнени, съдът счита, че същите не мотивират издаването и. Освен това, изискуемите по тези точки документи са налице по делото, и съдържанието им не се оспорва, поради което отказът не може да бъде мотивиран с неизпълнението на чл.5, ал.12, т.1 и т.2 от Наредбата.

Съдът не е обвързан с тълкуването от страна на МЗХГ на Наредбата. Позоваването по тази причина на неговото писмо в заповедта от страна на органа е неправилно, но доколкото в действителност са налице законовите предпоставки за отказ, нарушението не е съществено.

По останалите твърдения на страните съдът намира:

ПИ може да бъде ползван, както с договор за наем, така и въз основа на договор за аренда. За доказване обаче на това ползване Наредбата изисква тези договори да бъдат нотариално заверени, или да бъдат регистрирани в ОСЗ. В случая договорът за наем, действащ през периода, в който се твърди производство на домати и пипер, не е нито нотариално заверен, нито е регистриран в ОСЗ. По тази причина не се доказва правото на ползване на ПИ по един определен в наредбата начин. Житейски не е обосновано стопанин да обработва земя по силата на договор за наем /който може да бъде и неформален/, и да реализира приходи от ПИ, доколкото ако не е регистриран съответният договор в ОСЗ, за имота може да бъде издадена заповед за създаване на масиви, и друго лице, явяващо се правоимащо по тази заповед, да има правото да обработва земята на ПИ. ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не изискват нотариална заверка на договорите за наем, но за лицата, които искат да обработват земеделските си земи в реални граници, следва да е налице регистрация на договорите в ОСЗ. В случая такава регистрация не е извършена, а договорът за наем не е нотариално заверен. Органът не вменява във вина на жалбоподателката, че администрацията месеци наред е в невъзможност да определи точни и ясни правила за кандидатстване, както се твърди в жалбата. Напротив, тези правила са определени в наредбата, и колкото и непрецизно да са формулирани, не е имало пречка да бъдат изпълнени, ако наистина Л. е реализирала приходи от стопанска дейност през 2015 г. в размер над 33 % от общите и доходи, които приходи да могат да бъдат доказани по предвидения от наредбата ред. Органът и е дал възможност да представи допълнителни доказателства в тази насока, като така е спазил административно производствените правила. Фактът, че Бизнес планът и заявлението са изготвени с помощта на Националната служба за съвети в земеделието – областен офис гр. Плевен към Министерство на земеделието и храните, не означава, че органът – в случая директорът на ОДЗ, е длъжен да постанови одобрение. Тази служба следва да подпомага ЗП, но не и да замести преценката на компетентния орган. Същият прави преценка въз основа на представените документи, и въз основа на фактите, които са доказани. Отказът не е постановен поради пропуски при изготвяне на заявлението, а поради липсата на доказан доход в предходната година, и по – точно поради липсата на факти, обстоятелства и документи, които да докажат такъв доход по предвидения в Наредбата ред. Жалбоподателката не е била класирана по програмата, и липсва превратното тълкуване от страна на административния орган по заявлението. Вярно е, че съгласно Закона за задълженията и договорите, договорите за наем могат да бъдат и неформални, но за доказване съществуването на такъв договор наредбата изисква регистрация в ОСЗ или нотариална заверка, каквито в случая липсват. Не е доказано, че е реализирала продукция на стойност 1800 лева, доколкото няма документи за продажби на такава стойност – има документи за продажби само на стойност 178 лева, и няма дори разписки за продажби над тази сума. В настоящия случай липсва злоупотреба с парични средства на ЕС, доколкото злоупотреба може да е налице само, когато такива средства се отпускат без правно основание.

С оглед на изложеното, заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила, материалния закон и целта на закона, поради което следва жалбата срещу нея да бъда отхвърлена.

При този изход на делото претенциите на присъждане на направените в производството разноски от страна на процесуалния представител на директора на ОДЗ се явяват основателни. Следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в поискания минимален размер за настоящата инстанция съгласно чл.24 на НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК в размер на 100 лева.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, четвърти състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.Л. срещу Заповед № 03-150-РД/272 от 03.07.2017 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен.

ОСЪЖДА М.И.Л. ***, ЕГН ********** да плати в полза на Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен сумата от 100 /сто/ лева, като разноски по административно дело № 601 по описа на съда за 2017 г.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: