Р Е Ш Е Н И Е
№ 63
гр.Плевен, 22 Февруари 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, IІ-ри състав, в открито съдебно заседание на тридесет и
първи януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия Данева
СЕКРЕТАР: Д.Д.
ПРОКУРОР: Иван Шарков
Като разгледа
докладваното от съдия Данева адм.дело №594
по описа за 2016 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
/Закон за отговорността на държавата и общините за вреди/.
Делото е образувано по искова молба /ИМ/ от Й.Х.М. –
лишен от свобода, изтърпяващ наказанието в Затвора – Плевен, ЕГН **********,
против Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/, с която се
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20000 лева.
Сочи се в ИМ, че ГДИН не е осигурила условия за поддържане на физическото и
психическото му здраве, не е зачела правата и достойнството му, като го е
поставила умишлено и напълно съзнателно да изтърпява наказанието си в неблагоприятни
условия в периода 17.01.2011 г. – 17.07.2016 г. Сочи, че доколкото в този
период е принуден да изтърпява своята присъда при унизителни, мизерни условия,
това е довело да увреждане на неговото здраве. При постъпването си в затвора Ловеч
е бил напълно здрав, но е бил лишен от нормални човешки условия, и липсата на
такива е довело до развитие на заболявания – диабет тип 2, хипертония, сърдечна
аритмия, простата и висок холестерол, за които болести е регистриран в
Медицинския център и ежедневно приема лекарства, предписани от лекари – специалисти.
Описва подробно условията, които са довели до посочените заболявания – не му е
осигурена минимална жилищна площ от 4 кв.м, като в момента съжителства с още 15
лишени от свобода на площ 25 кв.м, която площ включва и санитарния възел, не е
осигурена постоянна течаща вода, ГДИН не е осигурявала годността и чистотата на
дрехите, доколкото не му е осигурена пералня. Получава месечно 2 броя сапун, с
които е принуден всеки ден да си мие лицето и ръцете, да се къпе и пере своите
дрехи, но след изпиране няма къде да ги простира поради липсата на простор. В
исковия период никога не му е осигурявана килия за непушачи, поради което е
принуден като непушач да съжителства с 15 пушачи, диша тютюнев дим, който е дал
трайно отражение върху здравето му. Твърди, че искът е основателен, доколкото
нанесените му здравословни вреди ще му останат за цял живот, болестите, които е
започнал да развива, са неизлечими. С допълнителна „искова молба” /л.л.9,10/ по указание на съда
е уточнил, че в Затвора Ловеч е постъпил на 17.01.2011 г., като при постъпването
не е уважено искането му да бъде в килия с непушачи, бил е настанен в малка килия
- №311, с 12 пушачи, килията е била пренаселена, имало е влага и мухъл. За една
година условията са довели до влошаване на неговото здраве, и лекар кардиолог е
констатирал хипертония и аритмия, за което му е предписал медикаменти. На
10.05.2012 г. е преместен от Затвора Ловеч в ЗО /Затворническо общежитие/ „Атлант“
Троян, където условията са били идентични. Бил е принуден да съжителства с
22 пушачи в едно помещение, килията е
била в мухъл и влага, не са му били осигурени 4 кв.м. Редовно е бил и наказван
да чисти и мие коридорите на корпуса на затвора. Обжалвал е наказание, наложено
му от началника на ЗО „Атлант“ под №70/27.03.2014 г., като директорът на ГДИН
със заповед №13895/07.04.2014 г. го е отменил. Поради незаконосъобразните
актове, действия и бездействия на администрацията на ЗО „Атлант“ е започнал да
развива болестта диабет тип 2, а по късно се е разболял от простата и висок
холестерол, поради което лекар ендокринолог
му е предписал лечение с медикаменти, които и до настоящия момент
продължава да приема. На 14.12.2015 г. е преместен от ЗО “Атлант“ в затвора Плевен,
където е и понастоящем. Съжителства с 18 пушачи в една килия, и освен от
минималните 4 кв.м пространство, е лишен от постоянна течаща вода, липсва
пералня за пране на личното облекло, получава 2 сапуна месечно за миене на
лице, ръце и за пране, като липсва простор за същото. В килиите на затвора
Плевен има хлебарки, дървеници и други насекоми. Настоява да се осъди ГДИН да
му заплати обезщетение в размер на 20000 лева.
Ответникът по иска – ГДИН, е подал чрез юрк. Г. писмен
отговор на исковата молба /л.л.25,26/. Твърди, че предявеният иск е неоснователен.
Разпределянето на лишените от свобода по килии става съгласно изискванията на
чл.27, ал.1 от ППЗИНЗС - въз основа на капацитетните възможности на отделните
помещения в групата, личностната характеристика на лишения от свобода, възможността
да оказва или да се поддава на отрицателно влияние и естеството на възложената
работа. Желанията за съвместно настаняване се отчитат, ако не противоречат на
изискванията на чл.27, ал.1 ППЗИНЗС. Няма законова разпоредба, която да
предвижда задължение на администрацията да премества лишения от свобода от една
килия в друга. Условията, при които ищецът е изтърпявал наказанието, не
надхвърлят минималния предел, над който да се определи, че са нечовешки или
несъвместими с неговото достойнство, като поставянето му в тези условия не е
имало цел, нито е довело да потискане, унижаване или неблагоприятно засягане на
неговата личност, нито има пряка връзка с неблагоприятно засягане на неговото
здравословно състояние. Поддържането на хигиената не е административна дейност,
от която могат да се претендират вреди, доколкото съгласно чл.21, ал.2 от
ППЗИНЗС грижата за хигиената се възлага на лишените от свобода, а
администрацията има задължение само да осигури условия за полагането на тази
грижа. Сочи справка от Затвора Ловеч и писмо от Затвора Плевен, съгласно които
администрацията осигурява условия за поддържане на хигиената, а също така
осигурява минимално изискуемата площ на всеки лишен от свобода. Сочи, че
доказването на вредите е в тежест на ищеца, а също причината връзка между
незаконосъобразната административна дейност и вредите, които се твърдят. Моли
да се отхвърли иска, като на ГДИН се присъдят разноски – юрисконсултско възнаграждение
в размер на 1130 лева на основание чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, алтернативно – в размер на 846 лева на
основание чл.9, ал.1 от същата наредба.
В
съдебно заседание по същество ищецът поддържа исковата си молба и моли ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата, която претендира, тъй като от всички тези условия, в които е бил по
затворите в страната, се е разболял от хипертония и диабет. Това е болест
за цял живот и отсега нататък е половин
човек-инвалид. Постоянно трябва да е на медикаментозно лечение и животът му не
е такъв какъвто е бил преди. Разболял се
е в затвора в Троян. Първо е бил в Ловеч - от 2011 години до 2012 години. Май
месец 2012 г. са го преместили в Троян. През 2014 г. в болницата в Троян е
установено, че от 2-3 месеца е започнал да развива диабет. В семейството му няма
болни от диабет и лекарското заключение е, че болестта е започнала да се
развива във връзка с преживения от него стрес и тежките условия в затвора. Има
незаконосъобразни действия спрямо него. Посочено е в ЗИНЗС, че има право на
свободно, лично пространство и постоянно течаща вода. Липсата на тези неща и
най-вече липсата на помещение за непушачи е оказало въздействие върху неговото
здравословно състояние и това е очевидно. Моли да бъде уважен искът така, както
го е предявил.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че във фактическият състав за
отговорността на държавата и дейността на администрацията, визиран в чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на длъжностните органи на държавата при или по повод изпълнение на
административната дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв административен акт и
причинно-следствена връзка от постановен незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпил вредоносен резултат. При липсата, на който и да е от
тези елементи, не може да се ангажира отговорността на държавата по чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ. С оглед на доказателствата по делото счита, че не са настъпили
вреди за ищеца, в следствие на незаконосъобразни действия на лица от затвора и
моли, исковата молба на Й.М. да бъде оставена без уважение.
Административен
съд-Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено
следното относно допустимостта на иска:
Исковата молба, съответно
допълнена и уточнена, е допустима. Всяко лице има право да предяви иск за
обезщетение за вреди, причинени от отменени административни актове, действия
или бездействия /каквито се твърдят/ на административни органи и длъжностни
лица /чл.203, ал.1 от АПК/. Незаконосъобразността на действията и
бездействията, които се твърдят, се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетението.
Въз основа на събраните доказателства се установява
следната фактическа обстановка по отношение на иска:
Видно от справка на л.21, М. изтърпява едно общо
наказание в размер на девет години лишаване от свобода, като към 19.08.2016 г.
остатъка за изтърпяване е 1 г., 2 м. и 7 дни, а начало на изпълнение на
наказанието е 17.01.2011 г. Видно от писмо от началника на Затвора – Ловеч
/л.л.28-31/, М. е пребивавал в затвора в периода 17.01.2011 г. – 14.12.2015 г.,
както следва: 03.01.2011 г. – 07.06.2012 г. в трета група в корпуса на затвора,
07.06.2012 г. – 22.01.2015 г. – ЗОЗТ „Атлант“ –Троян, 22.01.2015 г. –
17.08.2015 г. – десета група в корпуса на затвора, 17.08.2015 г. до 14.12.2015
г. в ЗОЗТ „Атлант“ Троян. Сочи, че през 2006 г. в корпуса на затвора Ловеч е
направен ремонт в спалните помещения, като са поставени ПВЦ дограми и всички
помещения са оборудвани със санитарен възел и постоянно течаща вода. По време
на престоя в ЗОЗТ „Атлант“ М. е пребивавал в различни спални помещения, като
тези с номера 3/6 и 3/10 са без санитарен възел и постоянно течаща вода. В
същите е пребивавал съответно в периодите 06.07.2013 г. – 29.07.2013 г. и
17.09.2013 г. - 07.04.2014 г. Месечно на лишените от свобода се предоставят 2
броя сапун, 100 г прах за пране и 100 мл веро. Дадени са таблици, в които са
отразени килиите в ЗОЗТ „Атлант“, трета и десета групи в корпуса на затвора
Ловеч, като е посочен капацитетът на съответните килии при настаняване на 4
кв.м. Видно от справка на л.35 от затвора – Плевен, М. *** на 17.12.2015 г.
Настанен е в четвърта група, 212 килия с обща площ 36,04 кв.м, в която са
настанени общо 13 лишени от свобода. Килията разполага със собствено обособено
тоалетно помещение, оборудвано с тоалетна чиния, казанче, мивка и постоянно
течаща вода. Всички настанени на етажа, вкл. и М., имат неограничен достъп и до
общите тоалетни помещения и умивални на етажа в часовете от 5.30 до 20.30 часа.
На всички лишени от свобода, включително и на М., се отпускат ежемесечно по 1
тоалетен и 1 сапун за пране. Имат възможност ежеседмично да дават както дрехи,
така и спални комплекти за автоматично пране в затворническата пералня, като
консумативите са изцяло за сметка на затвора.
По делото е приобщено копие на медицинската
документация, намираща се в медицинското досие на М.. Приложени са копия на
амбулаторните листи /АЛ/ от извършени лекарски прегледи на М. /л.л.56-82/, като
видно от същите, са му поставени диагнози: Хипертонично сърце без застойна
сърдечна недостатъчност, други видове стенокардия, неинсулинозависим захарен
диабет без указания за усложнения, хиперплазия на простатата, други невромускулни
дисфункции на пикочния мехур, конюктивит неуточнен, смесена хиперлипидемия,
други видове пруриго, хроничен бронхит неуточнен, хиперметропия, други
разстройства на обмяната на липопротеините, камък в бъбрека с камък в уретера,
остър бронхит неуточнен, хроничен ринит. За заболяванията е назначавано
лекарствено лечение. Приобщени са и резултати от направени изследвания
/л.л.83-97/, като и фиш за спешна медицинска помощ /л.98/. Приобщена е
рецептурна книжка на хронично болния /л.л.99-113/. Представен е и опис на
иззети лекарства /л.114/ и рапорт /л.115/ на медицински фелдшер, съгласно който
при личен обиск и претърсване от М. са иззети медикаменти в количества,
значително надвишаващи нуждите на пациента от лечение. Поради съмнения в коректността
на лишения от свобода същите са иззети, намират се в медицинския център и ще му
се предоставят под контрол. По делото са приобщени и 5 броя жалби на М. до
различни държавни органи /л.л.118-122/, в които се оплаква от условията в местата
за лишаване от свобода в Троян и Плевен.
По искане на ищеца в о.с.з. на 06.12.2016 г. е била
назначена комплексна съдебно – медицинска експертиза с вещи лица кардиолог и
ендокринолог, като съдът е определил депозит за същата, доколкото ищецът е
заявил в о.с.з., че е готов да заплати за експертиза, тъй като финансово има тази
възможност. Поради невнасяне на депозит съдът с протоколно определение от
о.с.з. на 31.01.2017 г. е отменил определението за назначаване на комплексна
съдебномедицинска експертиза.
По искане на ищеца по делото са разпитани трима
свидетели /били са допуснати четирима, но от един ищецът се е отказал и същият
е заличен/. Свидетелят М.М.К. в момента
изтърпява наказание в ЗО в гр. Троян. Бил е заедно с ищеца и в гр. Ловеч преди
2011 г. Били са заедно на един етаж с ищеца в ЗО в гр. Троян, на третия етаж. Бил
срещу него в килията и ищецът се е оплаквал, че няма сили, не е разположен и се
чувства болен, защото е диабетик. Един ден св. му е измерил кръвната захар,
била е висока. Няколко пъти е измерил и е видял, че има признаци на диабет.
После се е открило, че наистина има диабет. Преди да открият диабета, е бил в
самостоятелна килия. След разправии за диабета и условията в тази килия, са го
завели в друга килия. Там са били 24-25 човека. Тя е на същия етаж, голяма е тази
302-ра килия. Има теч, вода, конденз, пуши се. Много са лоши условията. Самостоятелната
килия е била десета килия. Той е бил
сам. Били са две легла, но той е бил сам. Тази килия е била голяма около 2.5 -
3 метра. В нея условията са били сравнително добре. За сметка на това, в
коридора всички пушат и пушекът пак влиза вътре. В нея няма тоалетна.
Свидетелят М.М.К. изтърпява наказанието си в затвора в
Плевен. Познава ищеца от януари 2015 г., когато последният е постъпил в затвора
в Плевен, където свидетелят вече е изтърпявал наказанието си „лишаване от
свобода”. Били са в една килия - 212-та общо 17 човека. В килията има тоалетна,
но няма течаща вода. Имало е режим на водата за по един час сутрин и вечер. Няма
възможност да си простират прането, простират по леглата, по решетките. Не са
вземали дрехите за пералня, сами се грижат за прането. Ищецът е болен от високо
кръвно налягане, има високи стойности на кръвната захар. Пие хапчета. Измерва
си кръвното редовно. Случвало се е вечер да чука, защото е зле. Идват, но след
един час. Много лоши са условията в килията. Голяма мръсотия е. Една година е
бил там. Сега пак е в същата килия. Местили са го за малко, св. не помни къде.
За 2-3 месеца и после пак са го върнали. На въпрос на ищеца за килия 216, какви
са условията отговаря, че във всички килии са лоши условията. Има много пушачи.
Сега са 12 човека, в 212-а килия, включително и ищецът. Не може да каже колко е
голяма. Всички легла, които са на два етажа, са заети.
Свидетелят Р.П.Б. заявява, че излежава в момента
наказанието си в затвора в Ловеч. Познава ищеца от април 2011 г. Били са заедно
в 311 килия. В килията е имало мухъл. Били са шест човека в една малка килия.
Леглата са на два етажа. Малко е пространството. Ищецът е хипертоник и се е
налагало да викат „Спешна помощ”, защото вдига високо кръвно. Мерил си го е през нощта. Често се налагало да ги
викат. Идвали са и са му давали лекарства. Ищецът е имал кашлица и други
простудни заболявания. И свидетелят се е разболявал, всички са се разболявали. Когато
свидетелят е отишъл в Ловеч през април 2011 година, той е бил там. Около година
и нещо са били заедно и след това са го преместили.
Така
установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:
Към периода, посочен в уточнението на ИМ, както и
понастоящем, действа Законът за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/. Съгласно последния, местата за лишаване от свобода се създават
и закриват със заповед на министъра на правосъдието, т.е. с акт на държавен
орган в рамките на неговата компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.
1 ЗИНЗС общото ръководство на местата за лишаване от свобода и контролът върху
тяхната дейност се осъществява от Министъра на правосъдието. Министърът на
правосъдието определя структурите и щатовете, създава и закрива структурни
служби в рамките на утвърдения бюджет и числен състав в Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби (чл. 10, ал. 2,
т.8 ЗИНЗС), а прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода се осъществява от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" (чл. 12, ал. 1 ЗИНЗС). Съгласно изричната разпоредба на чл.
12, ал. 2 ЗИНЗС тази дирекция е юридическо лице към министъра на правосъдието
със седалище София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити /с
изменение на алинеята, в сила от 01.01.2014 г. - на бюджетна издръжка/, а
затворите, поправителните домове и областните служби "Изпълнение на
наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" (чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС). Съгласно чл.41, ал.2 от ЗИНЗС, към
затворите могат да се създават затворнически общежития от закрит и открит тип,
а към поправителните домове - затворнически общежития от открит тип. Следователно
ГДИН е администрация, която следи дейността по изпълнение на наложените
наказания да бъде изпълнявана в съответствие с установените в нормативните
актове изисквания и следва да носи отговорност за неизпълнението на задълженията,
възложени на нейните служители в тази насока.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на гл.ХІ от АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се
прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203, ал.2 от АПК).
Разпоредбата на чл.4 от
ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Искът за вреди може да се
предяви след отмяна на административен акт по съответния ред или заедно с
оспорването му (чл.204, ал.1 и ал.2 от АПК), а в случаите на незаконосъобразни
действия и/или бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда,
пред който е предявен искът.
Искът се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът по
настоящето дело - ГДИН, е юридическо
лице. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затворническото общежитие и длъжностни лица в
системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. В конкретния
случай ГДИН-София е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за
вреди на ищеца М..
Искът за обезщетението за
неимуществени вреди в случая е предявен за вреди от отменен административен
акт, незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от
администрацията на Затвора – Ловеч, включително относно Затворническо общежитие
от закрит тип /ЗОЗТ/ “Атлант” – Троян, и Затвора- Плевен, които съгласно чл.128,
ал.1, т.5 от АПК са в подведомствеността на административния съд, а местната
подсъдност е съобразно чл.7 от ЗОДОВ.
В контекста на
посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова
претенция по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за
обезщетение за претърпени вреди, като се сочи, че в резултат от лошите условия
в затворите в Ловеч и Плевен и ЗО в Троян ищецът е получил заболявания, които
се налага постоянно да бъдат лекувани, и неимуществените му вреди са резултат
именно от възникването на тези заболявания.
По отношение на
битовите условия и дейността на администрацията на отделните места, където М. е
изтърпявал наказанието си в исковия период, съдът съобразява следното:
М. е пребивавал в корпуса на затвора Ловеч в периодите
от 03.01.2011 г. до 07.06.2012 г. /в трета група/, и от 22.01.2015 г. до
17.08.2015 г. /в десета група/. Оплакванията му, видно от уточнението на ИМ се
отнасят само до първия период. Видно от показанията на св. Б., който дава показания
относно този период, св. е бил с ищеца в 311 килия, в която е имало мухъл, била
е малка, а са били 6 човека, като леглата са били на два етажа. Съдът приема
така описаните факти за доказани. Следва да се посочи, че ответникът не е
ангажирал никакви доказателства за своите твърдения в отговора на ИМ. В
справката от служители на ответника за капацитета на килиите в Затвора Ловеч и
ЗО в Троян /л.31/, никъде не се сочи, че предвидения капацитет, при който са
осигурени 4 кв.м на всеки лишен от свобода, е спазен. Липсват и доказателства
за посочената в ИМ 311 килия, като не посочено каква е нейната площ и колко
лица са били настанени в нея в периода, когато ищецът е пребивавал в нея. Съдът
обаче не приема за доказани твърденията на св. Б., че често се е налагало да
викат „Спешна помощ“. В приобщената изцяло медицинска документация е налице
само един фиш за спешна медицинска помощ /л.98/, който не се отнася за периода
на пребиваване в затвора - Ловеч. Съдът приема за недоказано и твърдението в
ИМ, че в 311 килия са били 12 пушачи, доколкото св.Б. не дава такива показания.
Не е доказано и твърдението в ИМ, че именно в първата част на този период лекар
кардиолог е констатирал хипертония и аритмия, за което му е предписал
медикаменти. От приложената медицинска документация на М. няма данни касаещи
прегледи в периода на първото пребиваване в затвора – Ловеч, и следователно не
може да се счита за доказано, че именно в този период са били констатирани от
лекари – специалисти заболяванията хипертония и аритмия, както се твърди в ИМ. Нещо
повече, в АЛ, отразяващи прегледи в последващи периоди, е посочено, че
хипертонията е налична от 8 години при прегледите през 2013 г. /АЛ на л.л.81, 82/,
от 9 години при прегледите през 2014 г./АЛ на л.л.75, 78/, от 10 години при
прегледите през 2015 г. /АЛ на л.л.67, 68/. По тази причина съдът приема, че
хипертонията е съществувала от 2005 г., преди постъпването на М. в затвора и
преди исковия период, поради което не може да се приеме, че е възникнала от
условията в затвора. В медицинската документация въобще липсва заболяването
аритмия, посочено в ИМ. Налице е заболяване стенокардия, за което не са налице
твърдения в ИМ. Следва да се посочи, че по отношение на втория период на
пребиваване на М. в затвора – Ловеч, не са ангажирани никакви доказателства по
отношение на условията, като за този период в ИМ и уточнението към нея също не
са изложени никакви твърдения.
В ЗОЗТ„Атлант“ – Троян ищецът е пребивавал в периодите
от 07.06.2012 г. до 22.01.2015 г. и от 17.08.2015 г. до 14.12.2015 г. За този
период съдът приема за доказани въз основа на показанията на св. М.К., че
ищецът е бил сам в 10 килия, която е била малка и без санитарен възел, но
условията са били сравнително добри, макар че пушекът от пушачите е влизал от
коридора. Бил е преместен в 302 килия, която е голяма, но са били настанени 24-25
човека. В килията е имало теч, вода, конденз, пушило се е, много са лоши били условията.
Въз основа на приложената медицинска документация съдът приема, че в този период
са били констатирани други заболявания, посочени в ИМ, а именно
неинсулинозависим захарен диабет без усложнения /посочен и като втори тип
захарен диабет/, други разстройства в обмяната на липопротеините /АЛ на л.л.73,
74, 77/, хиперплазия на простатата /АЛ на л.76/. По отношение на броя на реално
настанените лишени от свобода в килиите в ЗОЗТ „Атлант“ съдът отбелязва, че
ответникът не е посочил този брой. По тази причина съдът приема за доказано, че
в част от този период М. е пребивавал в пренаселена килия, с теч, вода,
конденз, в която се е пушило. Следва да се посочи, че са недоказани твърденията
в уточнението на ИМ, че е налице отменена заповед за наложено на ищеца
дисциплинарно наказание. Ищецът не е поискал събирането, нито е представил на
съда доказателства за това твърдение, поради което съдът приема, че същото не е
доказано.
В Затвора – Плевен ищецът пребивава от 14.12.2015 г.
до края на исковия период – 17.07.2016 г., както и понастоящем. За този период
съдът приема за доказани въз основа на показанията на св. М.К., че в една килия
- 212-та, са пребивавали заедно общо 17 човека, включително ищеца. В килията
има тоалетна, но течаща вода е имало по един час сутрин и вечер. Няма
възможност да се простира пране, простирало се е по леглата, по решетките. Не
са вземали дрехите за пералня, лишените от свобода сами се грижат за прането. В
килията е мръсно. Ищецът е бил преместен за 2-3 месеца и после пак е върнат. Във
всички килии са лоши условията. Съдът приема, че твърденията на ответника, че в
затвора Плевен е налице възможност ежеседмично да се дават както дрехи, така и
спални комплекти за автоматично пране в затворническата пералня, като
консумативите са изцяло за сметка на затвора, са недоказани. Не са представени
никакви протоколи, разписки или други документи, от които да е видно, че М.
ползва услугите на тази пералня, а ако се твърди, че не я ползва, въпреки че му
е възможно – документи, от които да е видно, че други затворници ползват тази
пералня. Следва да се посочи, че в ИМ относно този период се сочи, че ищецът получава
2 сапуна месечно за миене на лице, ръце и за пране, който факт съдът приема за
доказан с оглед признанието на ответника, че М. получава месечно 1 тоалетен и 1
сапун за пране /л.35/. От това признание също е видно, че в 212 килия с площ
36,04 кв.м са настанени 13 лишени от свобода, поради което на всеки от тях,
включително на М., се падат 2,77 кв.м, поради което може да се приеме, че
оплакванията за недостатъчна жилищна площ са доказани и от признанието на
ответника. Следва да се посочи обаче, че не е доказано твърдението в ИМ, че в
килиите на затвора Плевен има хлебарки, дървеници и други насекоми, доколкото
св. не дава показания в тази насока.
С оглед на изложеното, съдът приема, че частично се
потвърждават изложените в ИМ и уточнението към нея лоши битови условия. Следва
да се посочи обаче, че твърдението на ищеца, че поради тези условия той се е разболял
от болестите, посочени в ИМ, са недоказани. Видно от приложената медицинска
документация, заболяването хипертония е съществувало преди постъпването му в
затвора. Заболяване аритмия не е констатирано. Заболяванията захарен диабет,
както и заболяванията, свързани с простатата и холестерола, наистина са
установени при престоя му в затвора, но няма доказателства, че са възникнали
поради условията в затвора. Общоизвестно е, че от тези заболявания боледуват и
лица, които не са били в затвора, поради което причинната връзка между условията
в затвора и възникналите заболявания е предмет на доказване. Ищецът е поискал
комплексна медицинска експертиза, заявил е, че ще заплати за извършването и, но
не е внесъл определения депозит, не е поискал освобождаване от разноски, нито е
представил доказателства за липса на средства за покриване на разноските,
поради което съдът е отменил определението си, допускащо такава експертиза. Така
наличието на причинна връзка между условията и възникването на заболяванията е
останало недоказано. Следва да се отбележи, че съдът не може да излезе от
пределите на ИМ и описания в нея механизъм на причиняване на вредите, нито да
се произнесе по вреди, които не са били заявени в ИМ. В случая са заявени само
вреди, изразяващи се в нововъзникнали поради условията в затвора заболявания.
По останалите твърдения на страните съдът съобразява
следното:
Не е доказано твърдението на ищеца в съдебно заседание , че в семейството му няма болни от
диабет и лекарското заключение е, че болестта е започнала да се развива във
връзка с преживения от него стрес и тежките условия в затвора. Не са представени
доказателства по отношение на това твърдение, като в АЛ, отразяващи извършените
прегледи, липсва отбелязване в тази насока.
Разпределението на лишените от свобода, дори да е
извършено при съблюдаване на изискванията на чл.27, ал.1 от ППЗИНЗС, не
освобождава ответника от отговорност, ако поради лоши условия в килията
лишеният от свобода претърпи вреди.
За пълнота съдът отбелязва, че от ищеца при личен обиск
са иззети лекарства, които са му били изписани за лечението на заболяванията
му, като изписването е било както по НЗОК, така и от аптеката на медицинския
център на затвора. Наличието на голям брой неизползвани лекарства показва, че
ищецът не е приемал редовно изписаните му лекарства, поради което се е наложило
същите да му се дават под контрол на медицинско лице.
По тези причини съдът приема, че въпреки наличието на част
от лошите битови условия, посочени в ИМ, и наличието на част от заболяванията,
посочени в ИМ, не е доказано, че заболяванията са възникнали поради условията в
затвора, както се твърди, с оглед на което не може да се приеме, че настъпилите
вреди, изразяващи се в доказаните въз основа на медицинската документация
заболявания, са възникнали от условията в затвора. Поради липсата на доказано
заболяване аритмия, и поради липсата на причинна връзка между доказаните
заболявания и условията в затвора, искът следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Й.Х.М. – лишен от свобода, изтърпяващ
наказанието в Затвора – Плевен, ЕГН **********, против Главна Дирекция “Изпълнение
на наказанията”, с който се претендира обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 20000 лева поради неосигурени условия за поддържане на
физическото и психическо здраве в периода 17.01.2011 г. – 17.07.2016 г., в
резултат на което се е разболял от диабет тип 2, хипертония, сърдечна аритмия,
простата и висок холестерол.
ОСЪЖДА Й.Х.М., ЕГН ********** да заплати на Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” 846 /осемстотин четиридесет и шест/ лева разноски
по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” за присъждане на разноски в частта му над 846 лева до 1130 лева.
Решението може да се обжалва чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: