Р E Ш Е Н И Е

№ 397

гр.Плевен, 25.09.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Eлка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 592 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 464 от 06.06.2017 г., постановено по нахд № 3132/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 16-0938-004208 от 24.11.2016 г. на Началник на група при сектор „ПП“ при ОД на МВР – Плевен, с което на В.П.М. ***, с ЕГН **********, на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.40 ал.1 от ЗДвП за това, че на 11.11.2015 г. в 11,40 часа в гр.Плевен, на ул.Иван Рилски, до № 11, като водач на лек автомобил БМВ216Д Актив Турер с рег.№ ХХХХ, предприема маневра с движение на заден ход, като не се уверява, че пътят зад него е свободен и удря косо със задна дясна част на автомобила преминаващия пешеходец.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от В.П.М., който счита изводите на съда за едностранчиви и основани предимно на показанията на пострадалия, който е очевидно заинтересован от изхода на делото, с цел извличане на облага от застраховката „Гражданска отговорност“, както и посочените свидетели, които не са очевидци, а са пристигнали на мястото по-късно. Твърди, че съдът напълно е изключил от доказателствения материал само показанията на единствения очевидец на събитието, като освен това е постановил делото да бъде изпратено на прокуратурата, за да бъде преценено дали са налице условията за възбуждане на наказателно преследване за извършено престъпление по чл.290 от НК, само защото показанията на единствения очевидец се различават от показанията на другите свидетели, които не са очевидци. Моли да се вземе предвид, че не е отговорен за настъпването на произшествието, а единствено отговорен е пострадалият, който не се е огледал преди да навлезе на пътното платно, по което е имало движещи се автомобили. Моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание ответникът ОД на МВР – Плевен не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН № 4208/11.11.2016г. от мл.автоконтрольор при сектор „ПП” при ОД на МВР - Плевен, в присъствието на свидетеля П.Г.в, както и на нарушителя В.М.. Съставен е за това, че на 11.11.2016г. около 11:40 часа в гр.Плевен, ул. „Св.Иван Рилски“ до №11, като водач на л.а. „БМВ 216Д“ с рег.№ХХХХ, предприема маневра с движение на заден ход, като не се уверява, че пътят зад него е свободен, като удря косо със задна дясна част на автомобила преминаващият пешеходец П. А. И. и по този начин реализира ПТП с леко пострадал – нарушение по чл.40 ал.1 ЗДвП. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; Представил е такива по реда и в срока на чл.44 ал.1 ЗАНН, относно фактическата обстановка и процесуалната изрядност на АУАН. Административнонаказващият орган изцяло е приел описаната в АУАН фактическа обстановка. На тази основа е издал обжалваното Наказателно постановление, с което на М. е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.2 т.11 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.40 ал.1 ЗДвП.

Съдът изложил мотиви, че актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление - издадено от компетентни лица /л.24 – 25 от делото/. Приел за неоснователни възраженията на М. за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Неправилното вписване в акта за нарушение на обстоятелството, че свидетелят П. Г. е очевидец, както и непосочването в акта за нарушение на данни за местоработата на нарушителя, както и за точния адрес на лица, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, съдът приел за несъществени нарушения на процесуалните правила, необосноваващи отмяна на НП.

По отношение правилността на НП съдът анализирал показанията на разпитаните свидетели К. П., П. И., Д. С., В. П. и П. Г. и писмените доказателства на л.6 – 8, л.21, л.50 – 51 от делото. Съдът преценил като непредубедени и добросъвестни показанията на свидетелите К. П., П. И., В. П. и П. Г., които приел за взаимно потвърждаващи се и направил извод, че от тях следва по убедителен начин фактическата обстановка, приета от актосъставителя и административнонаказващия орган. Съдът изложил съображения, че до известна степен, в потвърждение на същата са и показанията на св.Д. С., която съобщила пред съда, че св.И. сам се е „ударил“ в управлявания от жалбоподателя л.а. „БМВ“, което е давало на заден ход, като съдът е цитирал показанията на свидетелката. Анализирайки нейните показания съдът счел, че те не внасят никаква яснота в нейната позиция, тъй като . не изнася данни, от които да би могло да се приеме, че св.И.. сам, по своя воля, се е „ударил“ в управляваното от жалбоподателя превозно средство. Съдът приел подобна теза за житейски неправдоподобна и лишена от логика. Показанията и на свидетеля И. според съда съдържали моменти, които будят недоверие- например, че след като е бил ударен от процесното МПС, същото го е отхвърлило на приблизително два метра и е получил „нокаут“ – обстоятелства, които не се потвърждават от никой друг от разпитаните свидетели нито пряко, нито – косвено. Но съдът отчел напредналата възраст на свидетеля /77 години/, както и обстоятелството, че погледнати цялостно, неговите показания съдържат подробен разказ за случилото се, който не оставя прицнипни съмнения в добросъвестността на свидетеля и приел с доверие съобщеното от него, че при преминаване в близост до задната част на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, се е огледал - за разлика от твърдяното от страна на св.С.. Съдът счел, че макар да не са били очевидци на случая, полицейските служители са беседвали с наказания и пострадалия и от така проведените беседи са стигнали до предадената фактическа обстановка, а именно – че при потегляне на заден ход, жалбоподателят не се уверил, че пътят зад него е свободен и че именно по този начин, между л.а. „БМВ“ и пострадалия И. е настъпил удар. За косвено доказателство в подкрепа на приетото за установено съдът приел и показанията на св.П., която е видяла своя познат И. да лежи на земята в близост до процесния лек автомобил, а жалбоподателят да му оказва помощ. Съдът изложил мотиви, че по делото липсват доказателства, освен заявеното от страна на св.С., от които да се направи извод, че св.И. рязко, изненадващо се е появил иззад управляваното от жалбоподателя превозно средство и едва ли не – че по свое желание се е блъснал в същото. Съдът направил извод, че всички доказателствени източници са еднопосочни в това, че пострадалият, макар и движейки се по пътното платно, не се е появил ненадейно за водача и в този смисъл – изводът, че последният не е подходил с необходимото внимание при осъществяване на маневра на заден ход, като в резултат на това е блъснал пешеходеца, причинявайки му леки наранявания, приел за правилен, а фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП – за доказана по убедителен начин. Показанията на св.С. приел за изолирани в доказателствената съвкупност и не ги кредитирал с доверие.

На основание анализа на приобщените доказателства съдът направил извод за съставомерност и доказаност на нарушението по чл.40 ал.1 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на М.. Изложил доводи, че същото е от категорията на формалните, като се е изразило в бездействие, при дължимо от дееца действие – преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, както и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Това задължение за водача е налице дори при евентуално неправомерно поведение от страна на пешеходците, в т.ч. – например в нарушение на чл.114 , чл.113 ал.1 т.1 ЗДвП. Не намерил основания да се приеме, че появата на пешеходеца зад процесното превозно средство е била такава, че за водача да е било обективно или субективно невъзможно да изпълни задълженията си по чл.40 ал.1 ЗДвП и по този начин – да предотврати сблъсъка с И.. Не намерил основания да квалифицира случая като маловажен. На тези основания съдът потвърдил НП.

Касационната инстанция намира така оспореното решение за неправилно и необосновано на събраните по делото доказателства. НП по същество се явява необосновано, тъй като събраните по делото доказателства са противоречиви и от тях не се установява по безспорен начин, че М. е извършил нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност по начина, описан в НП, още по-малко, че това е станало виновно. Фактическите констатации, отразени в АУАН са били оспорени на всеки един етап от административнонаказателното производство, като оспорването на фактически установените данни от актосъставителя, е било поддържано и пред ПРС, и пред настоящата инстанция.

Актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от изрично посочени от закона длъжностни лица по установен ред и форма. Той е основният процесуален документ, който очертава една необходима и незаменима фаза от развитието на административно наказателното производство. До съставянето на акта се стига чрез извършване на предварителна дейност по изясняване на основните въпроси на производството: наличие на деяние, съставлява ли същото нарушение, кой е неговият автор и дали е извършено виновно. Тази предварителна дейност е свързана със събирането по надлежния ред на допустими и относими доказателства за релевантните за спора факти. Под доказателства се разбират всички фактически данни, които се използват за установяване на обстоятелствата по административнонаказателното производство в съответствие с принципа на обективната истина. В зависимост от характера на източника, от който постъпва доказателствената информация, доказателствата се подразделят на първоначални и производни. Първоначални са тези, които се явяват първоизточник на информация за установяване на обстоятелства по административнонаказателното производство. В случая такива годни първоначални доказателства по административнонаказателната преписка съставляват единствено показанията на св. С., които РС не е кредитирал с доверие, като ги е приел за житейски неправдоподобни и лишени от логика. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че С. е единственият свидетел –очевидец на деянието, която при това не е вписана в АУАН като очевидец, а вместо това като такъв е вписан полицейският служител Г.. Невписването на св.С., както правилно е приел и РС, не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като целта на вписване на определени лица като свидетели не е формална, а при евентуални спорове тези свидетели с показанията си да могат да допринесат за изясняване на действителните факти така , както са се случили. Касационната инстанция обаче не споделя изводите на решаващия съд, че показанията на св.С. са недостоверни. Това, което е съобщила свидетелката пред РС, са фактите - че е имало съприкосновение между пострадалото лице и автомобила, управляван от М., механизма, по който според нея е станало това съприкосновение - при тръгване на заден ход на автомобила, излизайки от колоната с паркиралите автомобили. Останалите й показания за събитията не съставляват съобщение за фактите, а оценката, която според своите възприятия тази свидетелка прави на събитията. Тя е съобщила, че според нея пострадалият се е блъснал в колата, тъй като е излязъл между двата автомобила, без да спре и без да се огледа. Това не навежда непременно извода, до който е достигнал РС, че И. сам, по своя воля се е ударил в управляваното от жалбоподателя превозно средства. Оценката на показанията на свидетеля следва да се прави съвкупно с оглед на установените обстоятелства и останалите събрани доказателства, а не буквално. Съобщените от свидетелката факти следва да се преценяват през призмата на обективно и безспорно установените факти. В този смисъл съобщеното от С. може да се прецени и като възприемане на поведение на пострадалото лице, което е довело до причиняване /съпричиняване на деянието-например внезапно появяване зад автомобила от място, към което водачът няма видимост; неспазване на правилата за движение на пешеходците-например установено е безспорно, че мястото, където е станало произшествието е второстепенна улица, тупик, служеща за обслужване на жилищните кооперации в района, т.е. за паркиране, а не е пешеходна зона, не е установено да има пешеходна пътека и т.н. По-същественото е, че всички тези предположения не са установени по делото, както не е установено по безспорен начин, че деянието не се дължи на случайно деяние, на поведение на пострадалото лице, или на други обстоятелства, за които има индиция именно от показанията на единствения свидетел-очевидец. Затова и извода на съда за недостоверност на показанията на св.С. са едностранчиви и не отчитат, че съставляват не съобщаване на факти относно това кой кого е блъснал, а оценка на тези факти така, както ги е възприела свидетелката. Начинът на съобщаването им не следва да се буквализира, а де се преценява на плоскостта на съвкупна оценка на фактите, тази оценка на свидетелката е следвало да бъде индиция за повишено внимание така, щото да бъде разпитана допълнително за изясняване на действителния смисъл, който тя е вложила в употребените думи и изрази. За изясняване на действителния механизъм на причиняване на деянието и отговорното за него лице, още в хода на административно-наказателното производство е следвало да се съберат допълнителни доказателства и да се направят съответни изводи. От материалите по административнонаказателната преписка и от показанията на полицейските органи в съдебно заседание се установява, че механизмът на настъпване на ПТП е установен въз основа на показанията на двамата водачи, единият от които е наказаното лице, а другият-пострадалият от ПТП, както и въз основа на следите върху автомобила и по-конкретно от липсата на прах на определен участък от него, което обаче сочи единствено на осъществено съприкосновение между автомобила и пострадалото лице, но не изяснява механизма на осъществяване на деянието, още по-малко отговорното за това лице. Други лица няма данни да са разпитвани по преписката относно механизма на осъществяване на деянието, а по данни от самото пострадало лице-свидетелят И., на място са се събрали други лица „да гледат, но знам ли ги какви са, не ги познавам“. Т.е. на мястото на инцидента е имало и други лица, които са станали очевидци на деянието и са могли да дадат сведения относно механизма на деянието. Самите полицейски органи не са очевидци на настъпилото ПТП, не са имал преки и непосредствени впечатления за деянието, дошли са след деянието и са констатирали същото след беседа, както е установил и РС, с наказаното и с пострадалото лица. Ето защо, протоколът за ПТП и АУАН са съставени само и единствено въз основа на обяснения на лица, които изцяло са заинтересовани от случая-водачът и пострадалият, както и въз основа на субективната преценка на контролните органи за евентуалните причини за ПТП, изцяло основана на вида и характера на следите от съприкосновение върху автомобила и констатираните последици –намиращия се паднал на пътя пешеходец, което поставя под съмнение тяхната доказателствена стойност.

Данни за противоречива оценка на събитията се установяват и от самото пострадало лице, което от една страна съобщава, както е констатирал и РС, че е имало много силен, много страшен удар, който го е отхвърлил може би на два метра, при което целият му крак е бил в рани, получил е и много силен удар в главата, получил е както се е изразил той „нокаут“. Неговите показания от друга страна се разколебават и опровергават относно интензитета и силата на удара и вида и степента на нараняванията, от показанията на другите разпитани свидетели. Например свидетелят П. съобщава, че пострадалото лице е било леко ранено, не е имало фрактура или по-сериозна телесна повреда, св. П. съобщава, че И. е имал леки охлузвания, разговарял е, бил е в съзнание, бил е поизплашен, според свидетеля Г. пострадалият не е имал почти никакви наранявания, и те не са били причинени от удара с автомобила, а от падането на земята, но заради възрастта на пострадалия е преценено той да посети лечебно заведение, за да бъде прегледан. Съдът намира, че при наличие на наранявания от вида на съобщените от пострадалото лице, то ще настоява да бъде прегледано от лекар, а не да си ходи в къщи, както съобщава свидетелката П. при разпита си в съдебно заседание, а именно, че И. е искал да се прибира, но касаторът е настоял да изчакат МВР и Бърза помощ, както и не е логично да се водят в такъв момент разговори за обезщетение при идването на съпругата на пострадалия, каквито данни има от показанията на актосъставителя.

Анализът на всички тези доказателства сочи, че липсват категорични и еднозначни доказателства, които да установяват по безсъмнен начин, че е налице виновно извършено деяние от страна М.. Актосъставителят и свидетелят Г. не са очевидци и не са разпитали други свидетели-очевидци, каквито е имало данни, че са присъствали, а са очертали картина на деяние единствено въз основа на беседа с двете заинтересовани в производството лица-касаторът и пострадалото лице; показанията на единственият свидетел-очевидец С. по своето съдържание и смисъл навеждат изводи, че е възможно да се касае за случайно деяние или такова , извършено при съпричиняване или неспазване на правилата за движение от страна на пешеходеца, но не са категорични и от тях не могат да се правят еднозначни изводи; показанията на пострадалото лице са вътрешно противоречиви и се разколебават от показанията на останалите свидетели; свидетелката П. не е очевидец и не изяснява факти във връзка с механизма на причиняване на деянието. В този смисъл административнонаказателното обвинение почива на предположения и догадки, което е недопустимо. Нарушаване на правилата на движение и то виновно от страна на водача М. не е доказано по категоричен начин, поради което неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Ето защо съдът намира, че липсват годни, събрани по надлежния ред доказателства за обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение, които да послужат за съставяне на акта. Самото съставяне на акта представлява единствено официална констатация за извършеното нарушение, за неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се изразява така наречената констативна функция на акта. Самият акт , обаче, не може да бъде доказателство в подкрепа на един или друг извод, при липса на първични такива, които да носят достоверна информация за релевантните за спора факти.

В този смисъл актосъставителят е процесуален орган на административното обвинение, чиято основна функция е да разследва нарушението, да събира доказателства, да разобличава нарушителя и да създава процесуално условие за издаване на законосъобразно и обосновано наказателно постановление. От своя страна, преди да издаде НП, наказващият орган е трябвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по случая и да извърши разследване на установените спорни обстоятелства. Наказващият орган не е извършил проверка на обосноваността на акта, преди да се произнесе по преписката в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Нарушението е съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП, поради обстоятелството, че е било привлечено към отговорност и наказано за нарушение лице, без да е доказано по несъмнен начин извършеното нарушение.

При тези данни, се налага извод, че актът и НП са постановени при неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата.

Липсата на безспорни доказателства за деянието не означава само по себе си, че не е извършено това нарушение, но е основание за повишена процесуална активност от страна на АНО с цел обективно, всестранно и пълно установяване на фактическата обстановка. Липсата на първични доказателства, установяващи извършеното нарушение, прави издаденото НП необосновано, което е основание за неговата отмяна. Като не е достигнал до аналогични правни изводи, ПРС е постановил едно валидно и допустимо, но неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което да се отмени оспореното НП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 464 от 06.06.2017 г., постановено по нахд № 3132/2016 г., с което Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 16-0938-004208 от 24.11.2016 г. на Началник на група при сектор „ПП“ при ОД на МВР – Плевен, с което на В.П.М. ***, с ЕГН **********, на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.40 ал.1 от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0938-004208 от 24.11.2016 г. на Началник на група при сектор „ПП“ при ОД на МВР – Плевен, с което на В.П.М. ***, с ЕГН **********, на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.40 ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.