Решение по Административно дело 592/2016г.

РЕШЕНИЕ

№ 42

гр. Плевен, 09.02.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Д.Д. изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 592 по описа за 2016 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето.

Делото е образувано по жалба на Басейнова дирекция Дунавски район с център гр.Плевен /БДДР/, с адрес гр.Плевен, ул.”Чаталджа” №60, чрез Директора П.Д., срещу Експертно решение /ЕР/ №0610 от заседание 082/20.06.2016 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - първи специализиран състав по неврологични болести в частта, в която е указано на д-р Л. и ЛКК по неврология към МБАЛ „Д-р Г. Странски”, гр.Плевен да издадат нови болнични листове за О.Х..

В жалбата се твърди, че неправилно е прието, че по отменения болничен лист №2015 1275125, поради процедурно нарушение на чл.9, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, следва лекарят – д-р Л. да издаде нов с корекция на дата на започване на отпуска – 06.03.2015 г., както и по отменения болничен лист №2015 1929837, поради процедурно нарушение на чл.14, ал.3 от НМЕ от ЛКК по неврология към Университетска болница “Георги Странски” ЕАД Плевен следва да се издаде нов от ЛКК с корекция на датата - 20.03.2015 г. Твърди се, че ЕР в частта му, с която е указано да се издадат нови болнични листа с корекция на датите, е незаконосъобразо и нищожно, тъй като съгласно чл.51 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ при обжалване ЕР на ТЕЛК Националната експертна лекарска комисия може: 1. да потвърди решението на ТЕЛК; 2. да го отмени и да издаде ново решение; 3. да го отмени изцяло или отчасти и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението. Сочи, че извън правомощията на НЕЛК е да дава указания за издаване на нови болнични листове, особено когато същите са признати за незаконосъобразни. В случая НЕЛК е излязла извън правомощията си и се е произнесла по искане, което не е съществувало в нито една от подадените жалби, а именно е дала указание за издаване на нови болнични. Твърди, че каквато и незаконосъобразност да е извършена при издаване на болнични листове, като краен резултат НЕЛК винаги ще постанови да се издадат нови болнични листове, което е неправилно. Счита, че законодателят е предвидил да се преклудира възможностите за злоупотреба при незаконно ползване и издаване на болнични листове /БЛ/. Сочи, че в случая не е приложима т.3, от чл.51 на ПУОРОМЕРКМЕ, доколкото се касае за издаване на БЛ, а не за ЕР на ТЕЛК по състоянието на работоспособността/вида и степента на увреждането на лицето. Моли да се прогласи за нищожна, алтернативно да се отмени като незаконосъобразна частта от ЕР, с която е наредено да се издадат нови БЛ със съответните корекции. Представя писмени бележки (л. 140), в които посочва, че решението следва да бъде отменено и да бъде изпратено на НЕЛК за ново произнасяне, тъй като не са съобразени всички приложения към жалбата, които не са изпратени от РЗИ Плевен. Посочва, се че епикризата на Х. не отразява промяна в здравословното й състояние при приемане за лечение и след напускане на болничното заведение и счита, че не е налице сочената диагноза. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от НЕЛК и срещу искането за присъждане на разноски на заинтересованата страна, тъй като такива не се присъждат на заинтересованите страни по аргумент на чл. 143 АПК и чл. 78 от ГПК.

Съдът с оглед жалбата, в която се оспорва ЕР на НЕЛК само в частта относно дадени указания за издаване на болнични листове, а не се спори относно здравословното състояние на Х. е дал указание в с.з на 24.11.2016 година до оспорващия да посочи, какво оспорва, като с писмо от 09.12.2016 година оспорващият посочва, че заключението относно здравословното състояние на лицето представлява анализ на доказателствата, като няма да ангажира нови доказателства.

Ответникът по жалбата- НЕЛК , гр. София , бул. „Акад. Ив. Е. Гешов” № 15, чрез юрк.А., е подал писмен отговор по жалбата /л.л.32,33/. В същия се сочи, че ЕР е постановено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, функциониращ в надлежен състав, като е спазена писмената форма. Твърди, че не е налице влязъл в сила административен акт, с който издадените БЛ да са признати като незаконосъобразни. В развилото се производство безспорно е установено, че е нарушена административната процедура по издаването на БЛ. По тези причини ЕР на ТЕЛК е отменено и преписката е върната на лекуващия лекар и ЛКК в качеството им на първични органи на медицинската експертиза, като следва да се издадат коригирани болнични листове, които ще подлежат на последващ контрол по реда на ЗЗ. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - О.Я.Х.,*** също е подала писмен отговор по жалбата /л.л.39,40/, в който сочи, че същата е допустима, но неоснователна. ЕР е постановено от компетентен орган, който установява, че в съответния период е било налице състояние на временна неработоспособност, но са налице процесуални нарушения при издаването на БЛ, поради което ги отменя и връща за издаване на нови, коригирани БЛ. Счита, че с жалбата на практика се цели за съответните дати лицето да остане без издадени БЛ, което би осигурило на работодателя нерегламентирано предимство в трудовия спор с нея. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят разноски за един адвокат.

В съдебно заседание оспорващият - Басейнова дирекция Дунавски район -Плевен, не изпраща представил.

В съдебно заседание ответникът -НЕЛК, не изпраща представител.

В съдебно заседание заинтересованите страни – ТП на НОИ Плевен, пл. „Иван Миндиликов” № 8, Дирекция “Социално подпомагане” - Плевен, пл. „Иван Миндиликов” № 8 Агенция за хората с увреждания – София, гр. София 1233, ул. „С. Врачански” 104-106, ТЕЛК втори състав при УМБАЛ “Д-р Георги Странски”, редовно уведомени от предходно съдебно заседание не изпращат представител.

В съдебно заседание заинтересованата страна - О.Я.Х.,***, се представлява от адв. Х., който оспорва жалбата и намира решението за правилно и законосъобразно, като твърди, че правилно е указано издаване на нови болнични листове, като счита, че по отношение на болничен лист от ЛКК не е налице правен интерес от оспорване, тъй като оспорващият не е работодател на лицето, тъй като е прекратено служебното правоотношение. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени разноски. Представя писмени бележки, в които се поддържа вече изложеното в отговор по жалбата и в съдебно заседание.

Административен съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.03.2015 г. д-р Л. от неврологичен кабинет на ДКЦ “Авис Медика” издава първичен БЛ Е20151275125 на О.Я.Х. – директор на дирекция АФПД на БДУВДР-Плевен /л.1 от МЕД/. Посочено е, че причина за временната неработоспособност е общо заболяване – световъртеж от централен произход, определен е режимът на лечение като домашен – амбулаторен, срокът на временната неработоспособност е определен на 14 дни – от 05.03 до 18.03.2015 г. включително. Срещу този БЛ е подадена жалба на 16.03.2015 г. от и.д. директор на БДУВДР /л.л.17,18 от МЕД/, като в същата се твърди, че БЛ е незаконосъобразен. Сочи се, че на 05.03.2015 г. служителката е била на работа, подписвала е контролни листове, в 14.38 часа е депозирала поискани писмени обяснения във връзка с дисциплинарно дело срещу нея, и след това е напуснала сградата на БДУВДР. Оспорва се липсата на съобразяване на БЛ с чл.9, ал.1 от НМЕ, доколкото след като Х. е била на работа на 05.03.2015 г., е следвало БЛ да се издаде от следващия ден. Освен това се оспорва и валидността на поставената диагноза – световъртеж от централен произход, доколкото преди прегледа същата е изпълнявала задълженията си, а също е подготвила и подписала жалба срещу заповед на Директора на БДУВДР, която е подадена на 09.03.2015 г. пред Административен съд – Плевен. Правят се и доказателствени искания, моли да се отмени БЛ.

На 19.03.2015 г. Х. е прегледана от невролог — д-р П., и е издаден амбулаторен лист, приобщен на л.35 от МЕД, с който е преценено, че следва да се насочи за хоспитализация. Издадено и е направление за хоспитализация /л.36 от МЕД/. Видно от представена епикриза /л.42 от МЕД/, в периода 20-26.03.2015 г. Х. е била на лечение в УМБАЛ “Д-р Георги Странски” ЕАД-Плевен. Поставени са диагнози: Световъртеж от централен произход, придружаващи заболявания: Корова атрофия. В епикризата са описани анамнеза, соматичен и неврологичен статус, извършени изследвания /включително КТ на глава/, консултации, проведеното лечение, изход от заболяването, препоръки и лекарствата, с които да продължи лечението след изписването. Посочено е, че по отношение на времената неработоспособност е издаден БЛ №Е20151929837. Във връзка с приема в болницата, от лечебното заведение е била издадена и служебна бележка, че Х. е приета на лечение /л.12 от МЕД/, като съпругът на Х. е представил същата на БДУВДР със заявление от 20.03.2015 г. /л.34 от МЕД/.

На 24.03.2015 г. ДКЦ ІІ Плевен е изпратило на Х. уведомително писмо /л.13 от МЕД/, с което във връзка с направеното оспорване на първоначалния БЛ Е20151275125 е поискано от нея да се яви в посочени часове на 30.03 или 01.04.2015 г. в ДКЦ ІІ Плевен, като носи подробно индивидуализирани документи. Посочено е, че при неявяване БЛ се анулира служебно. Видно от обратната разписка, писмото не е било доставено на Х. или на лице от близките и /л.14 от МЕД/.

С решение на ЛКК №113/07.04.2015 г. /л.16 от МЕД/ се отменя БЛ БЛ Е20151275125 от 05.03.2015 г., като мотивът е, че лицето не се явява пред ЛКК и не представя документи. Така постановеното решение на ЛКК е благоприятно за осигурителя – БДДР и жалба не е подадена, но не благоприятно за лицето. В решението на ЛКК не е посочено, пред кого и в какъв срок решението може да бъде обжалвано, като не са представени доказателства, кога това решение е съобщено на Х..

Издаденият от УМБАЛ “Д-р Георги Странски” ЕАД-Плевен БЛ №Е20151929837 с период от 19.03.2015 г. вкл. до 05.04.2015 г. вкл., приобщен на л.56 от МЕД, е издаден като продължение на предходния БЛ. Посочено е, че причина за временната неработоспособност е общо заболяване – световъртеж от централен произход, 8 дни са болничен режим, а 10 дни са домашен – амбулаторен. Същият БЛ е обжалван от осигурителя с жалба вх.№15-03051/06.04.2015 г. (л. 69), подадена чрез РЗИ Плевен.(в медицинското досие на лицето е налична жалбата и приложенията към нея, описани в 6 точки към жалбата). В жабата е направено искане за присъединяване на производството по обжалване на БЛ Е20151275125 _05.03.2015 година.

С жалба от 19.05.2015 г. до ТЕЛК, приета с вх.№5137/20.05.2015 г. на УМБАЛ /л.л.49, 50 от МЕД/ Х. обжалва решение на ЛКК №113/07.04.2015 г., като сочи, че е узнала за него на 08.05.2015 г., и че не е била надлежно поканена да се яви пред ЛКК, доколкото в момента, когато е търсена за връчване на писмото от ЛКК, е била на лечение в болница.

С ЕР №2469 от заседание №111/19.06.2015 г. ТЕЛК втори състав при УМБАЛ “Д-р Георги Странски” /л.52 от МЕД/ разглежда двете жалби – на Х. и БДУВДР, като след преглед на медицинската документация и преглед на Х. посочва, че в ЛАК на Х. /л.л.22-33 от МЕД/ са отразени многократни прегледи във връзка с пристъпно главоболие и световъртежни кризи, датиращи от 2003 г., за които е лекувана многократно, включително в УМБАЛ ”Свети Наум”. През периода 20-26.03.2015 г. в неврологична клиника на УМБАЛ Плевен са провеждани редица изследвания, включително КТ на главен мозък, установена е начална корова атрофия. ТЕЛК приема, че БЛ Е20151275125 е правилно издаден съгласно чл.9, ал.1 от НМЕ, съгласно който БЛ се издава в деня на установяване на временната неработоспособност и го узаконява. Приема, че БЛ Е20151929837 е издаден в нарушение на чл.14, ал.3 от НМЕ, като не е от деня на хоспитализацията, и въз основа на чл.6, ал.6 от НМЕ следва ЛКК да преуреди временната неработоспособност за 19.03.2015 г. ЕР на ТЕЛК е получено от осигурителя на 25.06.2015 г., видно от обратната разписка на л.66 от МЕД.

Срещу ЕП на ТЕЛК на 03.07.2015 г. е подадена жалба от осигурителя пред НЕЛК /л.л.71-73 от МЕД/. В същата се твърди, че БЛ Е20151275125 е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на чл.9, ал.1 от НМЕ, доколкото на 05.03.2015 г. служителката е била на работа. Твърди, че произнасянето по следващия БЛ Е20151929837 в ЕР е неправилно, доколкото следва да има отделно решение на ТЕЛК по подадената от БДУВДР жалба, и същият БЛ е незаконосъобразен, доколкото е издаден в нарушение на чл.14, ал.3 от НМЕ, следва да е издаден от лекуващия лекар, а не от ЛКК. Моли да се отменят ЕР на ТЕЛК и двата БЛ.

Въз основа на тази жалба НЕЛК се произнася с процесното ЕР. В същото е посочено, че се произнася по жалбата на работодателя, като доколкото се обсъждат БЛ за минало време, НЕЛК не се произнася по работоспособността към момента на освидетелстването. В ЕР подробно се описват фактите по отношение на издадените БЛ, жалби, решения на ЛКК и ТЕЛК, епикризата от лечебното заведение. Направен е извод от приложената медицинска документация, че има описано състояние на временна неработоспособност на лицето в периода на издадените БЛ. Има и процедурни нарушения при издаването на БЛ – нарушения съответно на чл.9, ал.1 и чл.14, ал.3 от НМЕ. Съгласно чл.9, ал.1 от НМЕ, когато временната неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на работа, независимо от отработените часове, или след изтичане на работното му време отпускът, даден за временна неработоспособност, започва задължително от следващия календарен ден, независимо че той може да е неработен за лицето; по тази причина е посочено, че БЛ Е20151275125 следва да започва от 06.03.2015 г.. Съгласно чл.14, ал.3 от НМЕ, болничен лист за болнично лечение се издава задължително от деня на постъпването, независимо дали преди това осигуреният има издаден друг болничен лист, поради което БЛ Е20151929837 следва да започва от 20.03.2015 г. – датата на постъпването. Направено е заключение, че ЕР на ТЕЛК се отменя по процедура, двата БЛ се потвърждават по същество, но се отменят поради нарушената процедура, като на издалите БЛ Д-р Л. и ЛКК при УБ “Д-р Георги Странски” е указано да издадат нови БЛ с корекция на датите, и същите да са от 06.03 и от 20.03.2015 г. ЕР в частта му, в която е наредено връщане за издаване на нови БЛ, е предмет на настоящето дело. Същото е получено от осигурителя на 01.07.2016 г. /л.12 от делото/, а на 13.07.2016 г. е подадена жалбата чрез НЕЛК, видно от входящия номер на НЕЛК /л.3/.

С протоколно определение от о.с.з. от 24.11.2016 г., на основание чл.55 ГПК, във вр. чл.144 АПК, съдът е определил, че не се спори между страните по обстоятелството, че здравословното състояние на Х. в спорните периоди е правилно определено в ЕР на НЕЛК.

След като съобрази релевираните от оспорващия основания за оспорване на административния акт, изложени в жалбата, събраните по делото доказателства и след извършена проверка за законосъобразност на основание чл. 168 АПК във вр. с чл. 146 АПК, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане: подадена е в законовия 14-дневен срок от съобщаване на ЕР на НЕЛК; атакува индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол съгласно чл. 112, ал., т.4 от ЗЗ, като осигурителят изрично е посочен като заинтересовано лице – чл.112, ал.2 от ЗЗ.

Разгледана по същество е неоснователна.

С оглед чл. 145, ал.1 от АПК от компетентността на съда е да се произнесе единствено по законосъобразността на оспорения административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на закона.

По отношение на компетентността на издателя на оспорения индивидуален административен акт съдът съобрази следното: съгласно чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗ, пред НЕЛК се обжалват ЕР на ТЕЛК. НЕЛК е била сезирана с жалба от осигурителя срещу ЕР на ТЕЛК, подадена в срок, и се е произнесла по така направеното оспорване с обжалваното ЕР. С оглед на изложеното, оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган – НЕЛК, който е бил надлежно сезиран с редовна жалба от осигурителя. Същият акт се оспорва от БДУВДР само в частта му, в която е наредено лекуващият лекар и ЛКК да издадат нови болнични листа вместо отменените поради нарушение на процедурата по издаването им.

ЕР на НЕЛК е писмено, в съответствие с чл.59, ал.2 от АПК, като по отношение на спазването на формата с оглед наличието на мотиви, спазването на административно производствените правила и материалния закон съдът съобрази следното:

В чл.112, ал.1, т.1-3 от ЗЗ е описан административния ред за обжалване на решенията на органите на медицинската експертиза, който задължително предшества обжалването им по съдебен ред. Видно от приобщените доказателства, в случая този ред е спазен, като БЛ на лекуващия лекар е обжалван пред ЛКК от осигурителя, решението на ЛКК е обжалвано от Х. пред ТЕЛК, решението на ТЕЛК е обжалвано пред НЕЛК.

Болничен лист, издаден от ЛКК при УМБАЛ „Д-р. Г.Странски” Плевен, е обжалван от осигурителя пред ТЕЛК. ТЕЛК се е произнесъл с едно решение по двете жалби пред него, което е правилно с оглед нуждата от събиране на всички доказателства относно здравословното състояние на Х. и необходимостта от непротиворечиво решение относно свързаните помежду си БЛ, доколкото вторият БЛ се явява продължение на първия.

Съдът намира, че са спазени сроковете за обжалване на всички решения. Решение на ЛКК №113/07.04.2015 г. е обжалвано от Х. пред ТЕЛК на 20.05.2015 г. /видно от вх.№ на жалбата/, като не са събрани доказателства относно датата на връчване на това решение на ЛКК, поради което съдът приема, че същото е станало известно на Х. на 08.05.2015 г., както същата сочи в жалбата си срещу него, с оглед на което тази жалба също е подадена в срок. Освен това, доколкото в същото решение на ЛКК не е указано, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, е приложим чл.140, ал.1 АПК, поради което жалбата срещу това решение на ЛКК е подадена в срок, дори да се приеме, че същото е станало известно на Х. по-рано.

Спорен по делото е въпросът, може ли НЕЛК да отмени решение на ТЕЛК и да върне преписката за ново произнасяне на съответните органи на медицинската експертиза – лекуващ лекар и ЛКК, за издаване на нови БЛ, при съобразяване с дадени указания от нейна страна. По тази въпрос съдът съобразява следното:

Съгласно чл.6, ал.1 от НМЕ, временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи, като се посочват отделни хипотези. В чл.6, ал.2 е посочено, че отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а от Закона за здравето. В НМЕ изрично са посочени и случаите, когато БЛ не се издава – чл.12 от НМЕ. Видно от тези разпоредби, когато осигурено лице страда от общо заболяване, което води до състояние на временна неработоспособност, се издава БЛ. ЕР на НЕЛК не е оспорено в частта му относно преценката на здравословното състояние на Х. за периода на издадените БЛ. Видно от същото, е прието въз основа на приложената медицинска документация, че е описано състояние на временна неработоспособност в периода на издадените болнични листове. В тази му част ЕР на НЕЛК като неоспорено е влязло в сила и е задължително, включително и за настоящия съд.

В настоящия случай, когато едно осигурено лице боледува, и заболяването му е довело до временна неработоспособност, същото лице има право да му се издаде БЛ за настъпилата временна неработоспособност, дори органите на медицинската експертиза са длъжни да издадат БЛ, дори съответното лице да не иска да му бъде издаден такъв – в този смисъл е чл.9, ал.3, изр. първо от НМЕ, съгласно която разпоредба в случаите, при които лекуващият лекар или ЛКК са констатирали състояние на неработоспособност, но осигуреният откаже да му се издаде болничен лист, последният задължително се издава и служебно се изпраща на работодателя/осигурителя, където работи осигуреният.

Ако липсва състояние на временна неработоспособност, то БЛ не се издава, а ако е издаден – при оспорването същият ще бъде отменен, и така въпросът ще бъде решен по същество, като няма да има необходимост от връщане на органа, издал БЛ за ново произнасяне. В конкретната хипотеза, когато въз основа на събраната медицинска документация се констатира от горестоящите органи на медицинската експертиза /както в случая от НЕЛК/, че лицето е било в състояние на временна неработоспособност в съответния период, то лицето не може да бъде лишено от отпуск за временна неработоспособност за този период поради процесуални нарушения, извършени от органите на медицинската експертиза, които са били установени при осъщественото обжалване на БЛ. В тези случаи следва издадените незаконосъобразни БЛ да се отменят, като преписката се върне за ново произнасяне и издаване на нови БЛ.

С процесното решение на НЕЛК е прието, че Х. е била със състояние на временна неработоспособност в периода на издадените БЛ, който е от 05.03.2015 г. до 05.04.2015 г. включително. Доколкото първият БЛ е издаден неправилно, като е обхващал 05.03.2015 г. – ден, в който Х. е била на работа, е отменен и е посочено, че следва да се издаде нов БЛ, с начална дата 06.03.2015 г.. По тази причина съдът приема, че е указано новият БЛ отново да е за 14 дни, при същият режим и пр. БЛ е отменен, не защото не е било налице състояние на временна неработоспособност, а защото лекуващият лекар неправилно не е приложил разпоредбата на чл.9, ал.1, изр. 3 и 4 от НМЕ. Съгласно тези разпоредби, когато лицето е било на работа в деня на прегледа, отпускът за временна неработоспособност по изключение следва да започне от следващия ден.

Болничен лист №Е20151929837/26.03.2015 г. за периода 19.03-05.04.2015 г. е отменен, доколкото е издаден в нарушение на разпоредбата на чл.14, ал.3 от НМЕ, съгласно която разпоредба болничен лист за болнично лечение се издава задължително от деня на постъпването, независимо дали преди това осигуреният има издаден друг болничен лист. Наредено е да се издаде нов, започващ от датата на прием в болницата – 20.03.2015 г. Поради липсата на други указания следва да се приеме, че отпускът поради временна неработоспособност следва да продължи до 05.04.2015 г., при същия режим и пр. Въпреки непрецизния изказ в ЕР на НЕЛК, ясна е волята на органа лицето, което е било в състояние на временна неработоспособност по смисъла на НМЕ, да му се издадат БЛ в съответствие с приложимите разпоредби на НМЕ. В случая НЕЛК правилно е приложил нормата на чл.97, ал.2 АПК /макар че същата разпоредба не е посочена изрично в ЕР/, като след отмяната на БЛ е върнал за ново произнасяне, с указание за издаване на нови БЛ от лекуващия лекар и ЛКК. Нормата на чл.97, ал.2 АПК изисква въпросът при обжалване по административен ред да се реши по същество, освен ако исканият акт е от изричната компетентност на долустоящия орган. В случая е налице тази хипотеза - исканият акт е от изричната компетентност на долустоящия орган, доколкото издаването на БЛ е от компетентност на лекуващия лекар и ЛКК, а не от компетентността на ТЕЛК и НЕЛК. Разпоредбата на чл.97, ал.2 АПК се намира в акт от по-висока степен по смисъла на чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове и същата следва да бъде приложена с предимство пред разпоредбата на правилник, приет от Министерския съвет. В случая ЕР на НЕЛК е правилно в оспорената му част, доколкото е съобразено с тази разпоредба, а не с разпоредбата на чл.51, т.3 от ПУОРОМЕРКМЕ, която е в нормативен акт от по-ниска степен, а именно в правилник, издаден от Министерския съвет. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.51, т.3 от ПУОРОМЕРКМЕ не урежда случаи като настоящия, доколкото не съобразява, че ТЕЛК не издава БЛ. Ако се приеме становището на оспорващия, би следвало отменителното решение на НЕЛК да се върне на ТЕЛК, същият да го върне на ЛКК, тя да го върне на лекуващия лекар, и всеки от тези актове за връщане ще подлежи на самостоятелно обжалване по административен и съдебен ред, което противоречи на законовия разум.

По отношение на твърдението, че искане за връщане и ново произнасяне не е било налице в жалбата, то НЕЛК е обвързан с жалбата пред него доколкото не може да се произнесе служебно по ЕР на ТЕЛК, ако срокът за служебно произнасяне по чл.113, ал.1 от ЗЗ е изтекъл. НЕЛК обаче не може да се произнесе по същество, когато исканият акт е от изричната компетентност на долустоящия орган по смисъла на чл.97, ал.2 АПК, доколкото БЛ се издава от лекуващ лекар и ЛКК. След като е установил наличие на състояние на временна неработоспособност на осигуреното лице и порочни БЛ, НЕЛК е длъжен след отмяната на БЛ да върне преписката на компетентните долустоящи органи за издаване на нови, законосъобразни БЛ.

Целта на закона е на осигурените лица, за които е налице състояние на временна неработоспособност по смисъла на НМЕ, да им бъде издаден БЛ за това състояние, за да могат да използват правата си. Когато по вина на органите на медицинската експертиза, въпреки наличието на състояние на временна неработоспособност, БЛ се отменят, следва да бъдат издадени нови такива, за да се защитят правата на осигурените, които действително са били в състояние на временна неработоспособност.

Съдът намира, че не е налице съществено нарушение на административно-производствените правила при произнасяне на ТЕЛК и НЕЛК, тъй като оспорващият твърди, че не са съобразени приложенията към жалбата му при обжалване на БЛ №№Е20151929837/26.03.2015 г и на този от 05.03.2015 г., тъй като не са изпратени от РЗИ до ТЕЛК. В медицинското досие са налични всички описани в жалбата срещу №Е20151929837/26.03.2015 г. приложения и същите са взети предвид при постановяване на оспореното решение.

С оглед на изложеното, ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила, материалния закон и целта на закона, предвид което съдът намира жалбата за неоснователна и същата следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски- юрисконсултско възнаграждение (л. 33), и на основание чл. 143, ал.4 от АПК вр. чл.19 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира, че Басейнова дирекция Дунавски район с център гр.Плевен /БДДР/, с адрес гр.Плевен, ул.”Чаталджа” №60 следва да заплати на НЕЛК , гр. София , бул. „Акад. Ив. Е. Гешов” № 15 разноски в размер на 300 лева.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на з.с. О.Х. за присъждане на разноски, представен договор за правна защита и съдействие от 13.08.2016 г. на л. 155 по делото, в който е посочено, че договореното възнаграждение от 500 лева е изплатено и на основание чл. чл. 143, ал. 3 от АПК Басейнова дирекция Дунавски район с център гр.Плевен /БДДР/, с адрес гр.Плевен, ул.”Чаталджа” №60 следва да заплати на О.Я.Х., ЕГН ********** *** разноски в размер на 500 лева.

Неоснователно е твърдението на ответника, че на з.с. не се дължат разноски, тъй като такива не са предвидени в ГПК. В случая в чл. 143, ал. 3 от АПК е регламентирана хипотезата за дължимост на разноски при отхвърляне на оспорването за страната, за която актът е благоприятен, а в случая за з.с. Х. ЕР на НЕЛК е благоприятно и не следва да намери приложение ГПК, тъй като съгласно чл.144 от АПК Кодексът се прилага за неуредените в дял ІІІ от АПК въпроси, а по отношение на разноските е налице изрична уредба в АПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 173, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Плевен, пети състав,

РЕШИ:

Отхвърля жалба на Басейнова дирекция Дунавски район с център гр.Плевен /БДДР/, с адрес гр.Плевен, ул.”Чаталджа” №60, чрез Директора П.Д., срещу Експертно решение /ЕР/ №0610 от заседание 082/20.06.2016 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - първи специализиран състав по неврологични болести в частта, в която е указано на д-р Л. и ЛКК по неврология към МБАЛ „д.р Г. Странски”, гр.Плевен да издадат нови болнични листове на О. Х..

Осъжда Басейнова дирекция Дунавски район с център гр.Плевен /БДДР/, с адрес гр.Плевен, ул.”Чаталджа” №60 да заплати на НЕЛК , гр. София , бул. „Акад. Ив. Е. Гешов” № 15 разноски в размер на 300 лева.

Осъжда Басейнова дирекция Дунавски район с център гр.Плевен /БДДР/, с адрес гр.Плевен, ул.”Чаталджа” №60да заплати на О.Я.Х., ЕГН ********** *** разноски в размер на 500 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: