Р Е Ш Е Н И Е

№ 209

гр.Плевен, 23 Май 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №589 по описа за 2016г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118 ал.1 от КСО.

Производството по делото е образувано по жалба от Б.П.Я. *** против Решение №2153-14-64/27.06.2016г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена негова жалба вх.№1012-14-51/02.06.2016г. и е потвърдено Разпореждане №2171-14-14#3/16.05.2016г. на Ръководител ПО като правилно и законосъобразно.

В жалбата се изразява недоволство от оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане. Твърди се, че задължението на самоосигуряващите се лице и в частност на тези, които са регистрирани като ЕТ, да заплащат осигурителни вноски е функция и произтича от извършваната от тях трудова дейност. Т.е. от значение не е самата регистрация на физическото лице като ЕТ, а действително извършваната дейност като търговец. В тази връзка се сочи, че към пенсионната преписка са представени доказателства, че не е упражнявана реална дейност като търговец през процесния период, макар и регистрацията като ЕТ да не е била заличена. Сочи се още, че липсата на декларация по обр. по чл.1 ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и морските лица, не води до извода, че не е осъществявана трудова/търговска дейност. Твърди се, че за процесния период от 01.01.2000г-16.07.2005г. е бил осигуряван, но не при условията и реда на самоосигуряващо се лице. Сочи се, че са реализирани доходи от трудови правоотношения и сключени граждански договори. В заключение се моли за отмяна на решението на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката за ново произнасяне.

От ответника - Директора на ТП на НОИ-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и моли решението да бъде отменено, като съдът съобрази описаното в жалбата. Сочи, че иска осигуряването по трудово правоотношение да му бъде признато и да бъде определена пенсията в реален размер.

Ответникът по делото-Директорът на ТП на НОИ-Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Т. с надлежно пълномощно, която намира жалбата за неоснователна. Счита, че правилно административният орган е съобразил фактите за спорния период и правилно е приложил нормативната уредба.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Оспореното Решение №2153-14-64/27.06.2016г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка на Б.Я. (л.88, л.93) и е получено на 30.06.2016г. лично от лицето. Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата на оспорващия е подадена до Административен съд - Плевен чрез Директора на ТП на НОИ-Плевен на 11.07.2016г. и е заведена с рег. № 1012-14-51#5 от същата дата. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление №2112-14-197/03.09.2015г. Б.П.Я. е направил искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с представяне на документи за осигурителен стаж, както и ЕР №2777/03.09.2014г. на ТЕЛК-трети състав и ЕР №2656/14.08.2015г. на ТЕЛК-трети състав.

С Разпореждане №3/14.09.2015г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Плевен на Б.Я. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 51% трайно намалена работоспособност в минимален размер, считано от 01.07.2015г.

Във връзка с представените със заявлението документи е извършена проверка за периода 22.12.1997г.-16.07.2005г. по разходите на ДОО на ЕТ „Андрони-Б.Я.”, за което е изготвен Констативен протокол №КВ-5-14-00087982/02.12.2015г., от който се установява, че Я. е регистриран по ф.д.№1946/1997г. като ЕТ „Андрони-Б.Я.”, упражняващ таксиметров и пътнически транспорт. В заключението е посочено, че е установено, че осигурителят е подал в ТД на НАП-Плевен ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ само за 2002г., в която е отразил получени суми по граждански договори, като за периода 22.12.1997г.-31.12.2004г. няма подадени декларации обр.1 с информация по чл.5 ал.4 от КСО в Регистъра на осигурените лица, като самоосигуряващ се. Посочено е още, че лицето е представило осигурителна книжка редовно заверена от контролните органи от 01.03.1998г.-31.05.1998г., като през останалото време до края на 1999г. се е осигурявал на друго основание. Отразено е също, че след 01.01.2000г. лицето не е внасяло авансово осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход и не следва да му се зачита за осигурителен стаж и доход при определяне размера на пенсията.

С Разпореждане №20/14.12.2015г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Плевен е отказано да бъде определена на Б.Я. пенсия за инвалидност поради общо заболяване в действителен размер. В мотивите е посочено, че като самоосигуряващо се лице е упражнявана дейност за периода след 01.01.2000г., като за периода от тази дата до 16.07.2005г. не са внесени дължимите осигурителни вноски и не е подадена декларация обр.1 в РОЛ, поради което пенсията не може да се определи в действителен размер, тъй като не може да се приложи чл.70 ал.3 от КСО. Отразено е също, че след внасяне на дължимите осигурителни вноски и подаване на ново заявление, пенсията ще се определи в действителен размер. По делото не са налице данни това разпореждане да е обжалвано.

Със Заявление вх.№2171-14-14/10.03.2016г. Б.П.Я. е направил искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, с представяне на документи за осигурителен стаж, което по същество представлява искане за изменение на пенсията за ИОЗ в действителен размер.

С Разпореждане №2171-14-14#3/16.05.2016г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Плевен е отхвърлено искането на Я. за преразглеждане на личната пенсия за ИОЗ с мотиви, че съгласно служебна бележка от 11.05.2016г. е констатирано, че като самоосигуряващо се лице Я. не е внесъл дължимите осигурителни вноски за периода 01.01.2000г.-16.07.2005г., поради което пенсията не може да се определи в действителен размер, поради неприложимост на чл.70 ал.3 от КСО. Разпореждането е връчено на Я. на 25.05.2016г.

В жалба от 02.06.2016г. Я. изразява своето несъгласие с Разпореждане №2171-14-14#3/16.05.2016г. на Ръководител „ПО”, като моли пенсията за инвалидност поради общо заболяване да бъде изчислена в действителен размер, съобразно действителния осигурителен доход.

С Решение №2153-14-64/27.06.2016г. Директорът на ТП на НОИ-Плевен е отхвърлил жалбата на Я. и е потвърдил Разпореждане №2171-14-14#3/16.05.2016г. на Ръководител „ПО”. В мотивите на решението административният орган е приел, след анализ на фактите и обстоятелствата, че всички представени доказателства със заявлението не са документи удостоверяващи внесени осигурителни вноски от Я. в качеството му на самоосигуряващо се лице-ЕТ и подаване на данни с декларация обр.1 в РОЛ, за да се зачете спорния период за осигурителен стаж и съответно осигурителен доход. Посочил е още, че съгласно чл.75-77 от КСО вр. с чл.70 ал.3 от КСО, при изчисляване на индивидуалния коефициент и размер на личната пенсия за ИОЗ задължително се включва осигурителния доход от 01.01.1997г. до датата на пенсиониране, а в конкретния случай е невъзможно прилагането на разпоредбата на закона, тъй като самоосигуряващото се лице не е внесло осигурителни вноски за периода от 01.01.2000г. до 16.07.2005г. и съответния период не се зачита за осигурителен стаж и доход. В заключение е счел, че законодателят не е предвидил възможност за изчисляване на пенсията с включване само на периодите, в които има внесени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и да се игнорират периоди, в които не се е осигурявал въпреки законовото му задължение за това. По тези мотиви, административният орган е отхвърлил жалбата, като е счел, че правилно е отказано преразглеждане на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Именно това Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен е предмет на настоящето съдебно производство.

По делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза, чието заключение като неоспорено от страните, съдът приема за безпристрастно и компетентно изготвено. Съгласно последното, осигурителният стаж на Я. към момента на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (03.09.2015г.) е в размер на 37години 05месеца 07дни при ІІІ категория труд, а към датата на подаване на заявлението, с което е поискано да се измени пенсията за ИОЗ (10.03.2016г.) в действителен размер е 37години 06месеца 03дни при ІІІ категория труд. Според вещото лице, от приложените към делото и към пенсионното досие документи за трудов стаж и осигурителен доход на Я. е възможно да се изчисли индивидуален коефициент за определяне на реалния (действителен) размер на личната пенсия за ИОЗ, който е 1,058. В заключението е посочено още, че Я. в качеството му на физическо лице и като представляващ ЕТ е подал ГДД по ЗОДФЛ (отм.) за 2000г., 2002г, 2004 и 2005г., а за 2001г. и 2003г. няма подадени декларации. Вещото лице е установило, че в декларациите за 2002г. и 2004г. няма декларирани доходи в прил.2-Дейност като ЕТ, нотариус и упражняване на медицинска практика; в декларацията за 2005г. в прил.2 са декларирани данни за ЕТ. Установило е още, че за периода от 2000г. до 2005г.вкл. няма регистрирано фискално устройство, както и няма данни за извършвани данъчни ревизии на Я. в качеството му на физическо лице или като представляващ ЕТ. В съдебно заседание вещото лице изрично заявява, че може да бъде изчислен индивидуален коефициент съобразно събраните по делото документи и на база него да се определи пенсия за ИОЗ в действителен размер, но е безспорен факт, че не са внесени осигуровки за периода от 01.01.2000г. до 16.07.2005г.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл.117 ал.1 т.2 б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С Разпореждане №2171-14-14#3/16.05.2016г. на Ръководител ПО е отхвърлено искането на Я. за преразглеждане на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване определена в минимален размер. Оспореното Решение №2153-14-64/27.06.2016г. е издадено от Директора на ТП на НОИ. Ето защо съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО, а потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. При неговото издаване са спазени административно производствените правила, като същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.

Относно спазване на материалноправните разпоредби на закона, настоящият състав съобрази следното:

По делото безспорно се установява, че за периода от 01.01.2000г. до 16.07.2005г. Б.Я. не е внесъл дължимите осигурителни вноски в качеството си на самоосигуряващо се лице. Установява се още, че не е подадена декларация за прекратяване на дейността, съгласно чл.1 ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица, българските граждани на работа в чужбина и на морските лица. През част от този период, обаче, се установява, че лицето е било осигурявано на друго основание-трудов договор.

Спор по фактите няма. Налице е спор по правото – следвало ли е на Я. да бъде изчислен индивидуален коефициент и да бъде определен действителен размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване по реда на чл.70 ал.3 от КСО (в приложимата редакция), въпреки невнасянето на дължимите осигурителни вноски за периода 01.01.2000г. – 16.07.2005г.

Нормата на чл.75 ал.1 от КСО предвижда, че размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от : по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. След 31 декември 2016г. процентът за всяка година осигурителен стаж нараства от първо число на всяка следваща календарна година с процент, определен съгласно чл.70 ал.1.

Същевременно в разпоредбата на чл.77 от КСО е посочено, че индивидуалният коефициент за определяне на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя по реда на чл.70 ал.3-8 до датата на пенсионирането. Според чл.70 ал.3 от КСО (в относимата редакция), индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997г. по избор на лицето и от дохода за периода след таза дата до пенсионирането му. В разпоредбите на ал.4 и ал.5 от чл.70 е определен начина, по който се изчислява индивидуалния коефициент. Съгласно чл.9 ал.1 т.4 от КСО, за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица и от лицата по чл.4а ал.1 от КСО.

В контекста на установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че административният орган неправилно е приложил материалния закон. Периодът от 01.01.2000г. до 16.07.2005г. не е зачетен за осигурителен стаж и е невъзможно да бъде зачетен, тъй като за този период лицето не е внесло осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Но следва да се има предвид, че невнасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за определени периоди и незачитането на тези периоди като осигурителен стаж не дава основание на пенсионния орган да откаже изчисляването на реалния размер на пенсията по правилата на чл.75 от КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл.70 ал.3 от КСО, включително доходите за периодите, през които лицето е било самоосигуряващо се и за които е внесло дължимите осигурителни вноски. Незаконосъобразно Я. е бил лишен от правото да му бъде определен индивидуален коефициент за признатия осигурителен доход, защото ограничен период от време (01.01.2000г. – 16.07.2005г.) не му е бил зачетен за осигурителен стаж. Този извод на пенсионния орган не намира опора в закона. Въпреки, че този период не е бил зачетен за осигурителен стаж, следвало е, при представени редовни документи, пенсионният орган да определи индивидуален коефициент на база наличните данни за осигурителен доход след 01.01.2000г., разбира се при изключване на периодите за които не са внесени осигурителни вноски, и съответно да определи и реален размер на пенсията на Я.. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС.

Жалбата на Б.Я. е основателна. Обжалваното Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са издадени при противоречие с материалния закон и целта на закона – да се ползват права с оглед реалният принос към ДОО, поради което следва да бъдат отменени, а преписката върната на пенсионния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящето решение.

Независимо от изхода на делото, тъй като не е направено искане от оспорващия Я. за присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №2153-14-64/27.06.2016г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него Разпореждане №2171-14-14#3/16.05.2016г. на Ръководител ПО.

ВРЪЩА делото като преписка на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Плевен за ново произнасяне по Заявление вх.№2171-14-14/10.03.2016г подадено от Б.П.Я. ***, при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящето решение.

Решението може да се оспори пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: