РЕШЕНИЕ № 496
гр.
Плевен, 31 Октомври
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен
– четвърти състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди
и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар Ц.
Д., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 585/2017
г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.45, ал.11 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, във вр. с чл.24а, ал.6 от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.
Образувано
е по жалба от Областен управител на Област Плевен срещу Решение № 302 по
протокол № 31 от 23.05.2017 г. на Общински съвет /ОбС/ Левски. Сочи, че предмет
на решението е предоставяне под наем без търг или конкурс на поземлен имот №
100002 – „лозе“, считано от стопанската 2017/2018 г.
Иска
се оспореното Решение № 302/23.05.2017 г. да бъде отменено като
незаконосъобразно, поради факта, че за да бъдат отдадени земите от общинския
поземлен фонд под наем или аренда, без търг или конкурс, те трябва да отговарят
на съответните законови изисквания, упоменати в разпоредбата на чл. 24а, ал. 6
от ЗСПЗЗ. Сочи, че в случая, промяната на трайното предназначение и
превръщането на поземлен имот № 100002 от „лозе“ в обработваема земя, прави
разпоредбата на чл. 24а, ал. 6 неприложима за конкретния случай и съответно
гореспомената процедура е в разрез със законоустановената норма, като тези
действия представляват грубо нарушение на материалния закон. Сочи, че видно от
втора точка на решението Общински съвет Левски предоставя гратисен период от
две стопански години, през които наемателя ще извърши „почистване на имота и
превръщането му в обработваема земя“, като изводът за смисъла на така
поставената задача е, че трайните насаждения ще бъдат премахнати, а това
съставлява нарушение на забраната, постановена в нормата на чл. 32, ал. 1 на Закона
за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/ и като такова е недопустимо.
Счита, че премахването на трайните насаждения, описано като почистване на имота
и превръщането му в обработваема земя води до промяна на начина на трайното им
ползване и като такова, до отпадане на правното основание за предоставяне по
реда на чл. 24а, което на свой ред, също води до незаконосъобразност на така
взетото решение. Моли се Решение № 302/23.05.2017 г. да бъде отменено като
незаконосъобразно поради нарушение на материалноправни разпоредби, а именно
разпоредбите на чл. 24а, ал. 6 от ЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от ЗОСИ.
С
Разпореждане № 2849 на настоящия съд /л.2, гръб/ жалбата е била оставена без
движение, като на областния управител е указано да посочи ясно оспорва ли решение
№ 308/22.06.2017 г. на ОбС – Левски, в какво се състои незаконосъобразността му
и и какво е искането му до съда. В указания срок е постъпило писмо от областния
управител /л.л.33,34/, в което се сочи, че оспорва решение №308/22.06.2017 г.
на ОбС Левски, както и потвърденото от него решение № 302/23.05.2017 г.,
доколкото оспорването на повторно приетия акт съдържа имплицитно оспорване на
първоначалния, когато с него се потвърждава същия. Твърди, че решение № 308/22.06.2017
г. е постановено при съществено нарушение на административно производствените
правила, доколкото за него са гласували 6 общински съветника, и така същото е
прието при липса на необходимото мнозинство
за неговото приемане.
Жалбоподателят
е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява.
Ответникът
– Общински съвет Левски, редовно призован, не изпраща представител.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие
на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане. Следва да се посочи, че след връщането на решение №302 в ОбС от
областния управител ОбС вместо да гласува неговото потвърждаване /както изисква
ЗМСМА/, е приел, че не го отменя. С оглед на факта, че не го отменя, е налице
потвърждаване на първоначалното решение – в този смисъл Определение № 718 от
17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14940/2010 г.
Административен
съд Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания
акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира
подадената жалба на Областния управител за основателна.
В
ОбС Левски на 15.05.2017 г. е постъпило предложение от кмета на общината /л.9/,
в което се сочи, че в общината е постъпило искане на ЗПК „Четирилистна
детелина“ с.Трънчовица за отдаване под наем на имот №100002 с площ 49,430 дка, общинска
собственост, с начин на трайно ползване – лозе, местност „Калинкин дол“, в
землището на с.Трънчовица, за срок от 10 години. Посочено е, че имотът не се
обработва от години, обрасъл е с бурени, храсти и единични дървета. Заявителят
има намерение да почисти имота и да го превърне в нива. Във връзка със
средствата, вложени за почистване на имота, първите две години да бъде
освободен от плащане на наем. Предложено е да издаде съответно решение на ОбС,
като срокът за отдаване под наем да е 5 години. Посочени са разпоредбите на
чл.24а, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.85 от Наредба №4 за реда за придобиване, управление
и разпореждане с общинско имущество на ОбС-Левски, съгласно която земите от
общински поземлен фонд могат да се отдават под наем или аренда без провеждане
на търг или конкурс, когато са заети с трайни насаждения и многогодишни
култури, не са били използвани две или повече стопански години. Със становище
/л.10/ на ПК по екология, туризъм и селско стопанство комисията е приела
предложението. Свикано е на 23.05.2017 г. заседание на общинския съвет с
покана, приобщена на л.11. За проведеното заседание е съставен протокол №31,
приобщен на л.л.12-18 от делото. Видно от същия, с решение №302/23.05.2017 г.
/л.15, гръб/, ОбС Левски е решил: 1. Дава съгласие за отдаване под наем без
търг или конкурс на имот №100002 с площ 49,430 дка, с начин на трайно ползване
– лозе, местност „Калинкин дол“, общинска собственост, в землището на
с.Трънчовица, за срок от 5 години, считано от стопанската 2017/2018 г. 2.
Определя гратисен период от две стопански години за плащане на наем, във връзка
с почистване на имота и превръщането му в обработваема земя, считано от
стопанската 2017/2018 г. С т.3 на решението е актуализирал програмата за
управление и разпореждане с имоти общинска собственост, като е включил
отдаването на имота под наем в нея, а с т.4 е задължил кмета на общината да
сключи договор за наем за имота с ЗПК „Четирилистна детелина“ с.Трънчовица, ЕИК
824144821. Видно от протокола и списъка за поименно гласуване /л.18/, от общо
21 общински съветници при откриване на заседанието на ОбС са присъствали 18, от
които 16 са гласували за, против не е имало, един се е въздържал и един не е
взел участие в гласуването. Със заповед №РД-29-02/07.06.2017 г. областният управител
е върнал за ново обсъждане в ОбС решение №302/23.05.2017 г. като
незаконосъобразно, като е посочил, че е неприложим чл.24а, ал.6 от ЗСПЗЗ,
доколкото се променя начина на ползване на имота, а трайните насаждения ще
бъдат премахнати в нарушение на забраната по чл.32, ал.1 от ЗОСИ. Заповедта е
получена на 12.06.2017 г. в община Левски, видно от поставения вх.№ /л.19/.
Свикано е заседание на ОбС на 22.06.2017 г. /покана на л.21/, като в дневния
ред е включено и ново обсъждане на върнатото решение №302 от 23.05.2017 г. За
проведеното заседание е съставен протокол № 32/22.06.2017 г., приобщен на л.л.
22-28 от делото. Прието е решение №308, което гласи: „Не приема отмяна на
Решение № 302/23.05.2017 г. относно отдаване под наем на поземлен имот „лозе“ с
площ 49,430 дка в землището на с. Трънчовица“. Същото е прието с 6 гласа „за“,
5 гласа „против“, 7 гласа „въздържали се“, като в заседанието са участвали и
гласували 18 от общо 21 общински съветника – протокол за поименно гласуване на
л.28. Решението е изпратено на областния управител с писмо от 27.06.2017 г.
/л.36/, като на 04.07.2017 г. жалбата е подадена директно пред съда, видно от
запазения пощенски плик на л.5.
Оспорените Решения на Общински съвет-Левски са издадени от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Издаването на решения,
касаещи отдаване под наем на недвижими имоти-частна общинска собственост, е
предоставено в изключителна компетентност на общинския съвет - чл. 21, ал.1,
т.8 от ЗМСМА. Тъй като се касае до колективен орган, за да е валидно
взето от него решение, заседанието следва да бъде проведено при участието на
необходимия брой общински съветници. Численият брой общински съветници на
ОбС-Левски е 21, като на проведените заседания при поименно гласуване са
присъствали и гласували съответно 17 и 18 общински съветници, от което следва,
че при вземането на решението е бил налице необходимият кворум, тъй като са
присъствали повече от половината от общия брой общински съветници (чл. 45, ал.10
и чл. 27, ал.4
от ЗМСМА), и гласуването е извършено поименно, съобразно нормата на чл. 27, ал.5
от ЗМСМА.
Следва да се посочи обаче, че изискуемата писмена форма не е
спазена с оглед липсата на мотиви.
Налице е и противоречие с материалния закон, а потвърдителното
решение е прието и в противоречие с административно производствените правила.
Съгласно чл.45, ал.10 от ЗМСМА, актът, върнат за ново
обсъждане, се приема повторно с мнозинството, определено в закон, но с не
по-малко от повече от половината от общия брой на общинските съветници. В
случая, областният управител е върнал за ново обсъждане решение №302. Вместо да
подложи на ново гласуване същия акт, ОбС неправилно е гласувал за неговата
отмяна, и е приел, че „не приема отмяна на решение №302 от 23.05.2017 г. на
ОбС-Левски“, тъй като не са се събрали достатъчно гласове за отмяната. За това ново
решение на ОбС са гласували „за“ 6 общински съветника, „против“ – 5 общински
съветника, и са се въздържали 7 общински съветника от присъствалите от общо
гласували на заседанието 18 общински съветника. Като е нарушил
административнопроизводствените правила, ОбС е приел по своята същност
потвърдително решение с по-малко от изискуемото в закона мнозинство. Доколкото
общият брой на съветниците е 21, повърдително решение може да се постанови с
най-малко 11 гласа „за“ на общински съветници, а в случая това фактически е
станало с 6 гласа „за“. Така е нарушен и
материалния закон, като потвърждаването е станало с по-малък брой гласове на
общински съветници от изискуемия при повторно гласуване.
По отношение на наличието на мотиви и съответствието с материалния
закон, съдът намира:
Отдаването
под наем или аренда на земи от общински поземлен фонд, без търг или конкурс, е
в отклонение от принципното изискване за провеждане на такъв, предвидено в чл. 24а, ал.5
от ЗСПЗЗ. Според тази норма, отдаването на земите от общинския
поземлен фонд, с изключение на пасищата и ливадите по ал.6, т.4 под наем или
аренда се извършва чрез търг или конкурс при условия и по ред, определени от
общинския съвет. Въз основа на резултатите от проведения търг или конкурс, се
сключва договор за наем или аренда. Срокът на договора за наем не може да бъде
по-дълъг от 10 години.
Като
изключение от въпросното правило, в следващата алинея-ал.6 на чл.
24а ЗСПЗЗ, е предвидена възможност земи от общинския поземлен фонд
да се отдават под наем или аренда без търг или конкурс в изрично и изчерпателно
изброени хипотези.
Следва да се посочи, че в самите решения на ОбС не са
посочени фактически и правни основания - съответните хипотези на чл.24а, ал.6
от ЗСПЗЗ. От фактическите основания в предложението на кмета на общината /доколкото
в предложението са цитирани всички хипотези на ал.6/ може да се направи извод,
че фактическите основания обхващат хипотезите на т.1 и т.2 от ал.6 на чл.24а от
ЗСПЗЗ.
Доколкото решението на ОбС предвижда лозето да престане да
бъде такова и да се превърне в нива, следва да се приеме, че хипотезата на т.1 на
чл.24а, ал.6 от ЗСПЗЗ не е налице. Когато е предвидено трайните насаждения да
се премахнат, то наличието на същите преди отдаването под наем на земята не
може да е причина да се приложи облекченият ред по чл.24а, ал.6, т.1 от ЗСПЗЗ.
Защото законодателят е предвидил облекчен ред за отдаване под наем именно с
оглед на запазване и използване по предназначение на трайните насаждения. След
като същите трайни насаждения – в случая лозе, е предвидено да се премахнат,
отдаването под наем следва да стане по
общия ред, ако не е налице друга хипотеза по чл.24а, ал.6 от ЗСПЗЗ.
По отношение на хипотезата на чл.24а, ал.6, т.2 от ЗСПЗЗ,
съдът съобразява следното: В т.2 е предвидено "когато не са били
използвани две или повече стопански години". Употребеният от законодателя
термин "не са били използвани" показва, че е изхождал от фактическото
състояние на земеделските земи, т.е. визирани са тези земи, спрямо които през
посочения в закона период от време не са били провеждани каквито и да е
мероприятия от агротехнически характер според предназначението на земите.
Именно с непровеждането на селскостопански мероприятия се свързва и нуждата от
бързи и целенасочени действия по предоставянето им другиму, с оглед
осъществяването на необходимите такива мероприятия, които да осигурят запазване
и подобряване на качествата за земите от въпросната категория. Поради това,
земите от ОПФ, когато "не са били използвани две или повече стопански
години" са включени наред с другите, изброени в чл. 24а, ал.6 и за тях е
предвидена възможност за едно ускорено производство - за осигуряване
управлението им чрез отдаване под наем или аренда без търг или конкурс.
В случая,
законовата хипотеза "не са били използвани" през минимално визирания
период от време, е различна от тази, на която се е позовал кметът на общината в
предложението си до органа "не се обработва от години, обрасъл е с бурени,
храсти и единични дървета“. Обработването на земеделската земя е само един от
начините на ползването й, като последното се свързва с комплекс от
агротехнически мероприятия. Тези мероприятия може да са насочени, както към
извличане на ползите от земята чрез различни земеделски дейности според
предназначението й, така и към опазването на земите от различни увреждания, към
повишаване на почвеното плодородие и пр. Съгласно чл. 3 от
ППЗСПЗЗ /Правилник за прилагане на ЗСПЗЗ/ собственикът свободно избира
начина на ползване на земеделските земи, според тяхното предназначение, като в чл. 4 от
ППЗСПЗЗ са регламентирани обема на дължимата грижа и задължения при
провеждане на различните земеделски работи. От предложението на кмета на
общината /където са единствените фактически основания/ не може да се направи
извод, че по отношение на имота е налице хипотезата „не са били използвани“,
доколкото е използван друг израз.
В решенията на ОбС и в
преписката липсват, както доказателства, така и твърдения, че имотът, който по
начин на ползване е „лозе“, фактически не представлява лозе с оглед състоянието
си, че лозите вече не съществуват, или са малобройни, негодни да плододават и
пр. Производството по промяна на ползването на земеделски земи, което е уредено
в чл.78а от ППЗСПЗЗ, е различно от производството по предоставянето им под наем
и тези отделни производства не може да бъдат смесвани. По тях компетентни са и
различни органи.
По отношение на спазването на чл.32, ал.1 от ЗОСИ, съдът
намира:
Нормата на чл. 32, ал.1
от ЗОСИ въвежда принципна забрана за отсичането и изкореняването на
овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите между
тях, както и покрай водните течения и пътищата. Изключенията от забраната са
регламентирани в следващите две алинеи на правната норма, разграничими
съобразно броя на исканите за отсичане дървета. Алинея 2 регламентира
издаването на разрешение за отсичане и изкореняване до пет дървета и на лозя до
1 декар, което се дава от кмета на района или кметството въз основа на писмена
молба и при наличие на уважителни причини. Следващата алинея 3 визира
хипотезата на настоящия казус, при която разрешение за отсичане и изкореняване
на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар се дава от началника на
управление "Земеделие" при общинската администрация въз основа на
писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. Анализът на горните
правни норми сочи, че отсичането на овощни и горски дървета и изкореняването на
лоза в селскостопанските земи може да бъде извършено само по изключение.
Показателен в тази насока е подходът на законодателя, който си служи с
посочването на бройки дървета – до пет или над пет, което показва изключителния
характер на издаването на подобно разрешение. Нормата на чл.32 от ЗОСИ обаче не
забранява въобще изкореняването на лозя /както смята жалбоподателят/, а допуска
последното само при наличие на крайно уважителни причини. Дали искане за такова
изкореняване ще бъде подадено пред компетентния административен орган, дали
такива крайно уважителни причини ще бъдат заявени пред него, и дали ще бъде
издаден административен акт за изкореняването на лозето и дали същият ще бъде
изпълнен не може да бъде презюмирано в решението на ОбС. С оглед на това е
налице противоречие с чл.32 ЗОСИ, доколкото ответникът е предвидел в оспореното
решение, че такова изкореняване ще бъде осъществено без за това да е имал данни
и доказателства.
С оглед на изложеното, решенията на ОбС са приети при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при липса на
мотиви и в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъдат
отменени.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от
АПК, Административен съд Плевен, четвърти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 308/22.06.2017 г. и потвърденото с него решение №
302/23.05.2017 г. на Общински съвет Левски.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: