Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 446

 

гр. Плевен, 12 Октомври 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и девети септември две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

Членове:       ЕЛКА БРАТОЕВА

  КАТЯ АРАБАДЖИЕВА   

                           

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: А. П.

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 581/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите – Ловеч, чрез юрисконсулт Г. срещу Решение № 129 от 05.06.2017 г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по н.а.х.д. № 142/2017 г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 2081/27.02.2017г. на Директора на РДГ – Ловеч, с което на осн. чл. 263 ал.1 т.2 от Закона за горите във вр. с чл. 12, ал. 1 предл. второ от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на М.Д.М. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв., затова че на 30.09.2016г. в землището на с. Телиш, община Червен бряг, по земен път в отдел 70, подотдел „ц“ – държавна горска територия, транспортира като управлява конска каруца, без да притежава разрешително за достъп.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Сочи, че неправилно съдът е счел за незаконосъобразно, че не е посочено какво транспортира нарушителя, както и че не е доказано, че контролните органи имат правомощия  да извършват контрол над траспортираното от него, тъй като правомощията на контролните органи над транспорта в горските територии произтича от ЗГ. А съгласно нормативната уредба е без правно значение, какво се транспортира, тъй като в ЗГ изрично е посочено, че при транспорт в горски територии следва лицето, което го извършва да има разрешително за достъп. Моли за отмяна на решението, а по същество – потвърждаване на НП, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане.

Ответникът по касация – М.Д.М. не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Червен бряг е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да отмени НП като незаконосъобразно районният съд е стигнал до правилен извод, че при описанието на нарушението в акта и в НП е допуснато съществено процесуално нарушение, което създава неяснота относно извършеното нарушение от М., не може да бъде санирано и съставлява нарушение на правото на защита на наказаното лице. Като нарушение, извършено от М. в НП е посочено „транспортира като управлява конска каруца, без да притежава разрешително за достъп“, но не е посочено какво транспортира и съответно дали контролните органи имат правомощия да извършват контрол над транспортираното от жалбоподателя.

Споделя се изводът на първоинстанционния съд, че описанието на нарушението както в акта, така и в НП създава неяснота относно конкретното извършено нарушение. Така описано действително не става ясно какво транспортира жалбоподателят. Освен това се сочи, че с описаното е извършил нарушение на чл. 263 ал.1 т.2 от ЗГ вр. чл. 12 ал.1 пр.второ от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. В чл. 263 ал.1 т.2 от ЗГ се предвижда глоба от 200 до 2000 лв., ако деянието не съставлява престъпление, за физически лица, които ползват горските пътища в нарушение на наредбата по чл. 148, ал. 11 от ЗГ. В посочения чл. 12 ал.1 пр.второ от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, се съдържа задължение за лицата, извършващи дейности в горските територии да носят със себе си оригинали или копия от издаденото разрешително, доказващи законността на извършваната дейност. В случая не е посочено какво транспортира жалбоподателят и затова не може да се направи извод за каква дейност е необходимо разрешително и за достъп до какво. В посочения текст от наредбата не се съдържа изискване за притежаване на разрешително за достъп до горски територии или горски пътища, а в акта и НП не е посочена разпоредбата, според която такова се изисква.

         Неяснотата относно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено правилно е преценена от първоинстанционния съд като съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на наказаното лице, защото препятства възможността му да разбере в какво конкретно нарушение е обвинен и да ангажира доказателства в своя защита. От друга страна прави невъзможна съдебната проверка за законосъобразност на НП по същество. Недопустимо е констатираното  процесуално нарушение да бъде санирано впоследствие и затова обуславя отмяна на НП като незаконосъобразно само на процесуално основание.

Поради това решението на Районен съд – Червен бряг е правилно и  следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 129 от 05.06.2017 г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по н.а.х.д. № 142/2017 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.