РЕШЕНИЕ

№ 466

град Плевен, 23 Октомври 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на трети октомври  две хиляди и седемнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар А. П. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 572/2017 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Регионална Дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите гр. Русе, пл. „Свобода“ № 6, ет. 5 срещу решение № 48/02.06.2017 г. по н.а.х.д. № 125/2017 г. на Районен съд гр. Левски с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, както и че съдът неправилно е приложил материалния закон, вследствие на което е достигнал до неправилен и необоснован извод за незаконосъобразност на наказателното постановление и го е отменил. Посочва се, че неправилно въззивният съд е достигнал до извода, че не е извършено нарушение по чл. 214 от Закона за туризма, както и че с извършеното деяние е нарушено правото на информация на потребителя да разбере какви са видът и категорията на посетеното заведение за хранене и развлечения, а също така и кой е търговецът, който го стопанисва. Твърди се, че при извършената проверка на 15.08.2016 г. в заведение за хранене и развлечения в гр. Левски, обл. Плевен, ул. „П.К. Яворов“ № 1 е съставен констативен протокол, който е подписан без възражения от служителите на КЗП и от управителя на фирмата, като по никакъв начин последният не е възразил срещу констатациите в протокола, не е представил документ относно категоризацията на обекта. Излагат се доводи, че неправилно съдът е кредитирал показанията на свидетел, за който няма никакви данни да се присъствал при проверката от служителите на КЗП в обекта. Посочва се, че съдът изцяло е кредитирал показанията на свидетеля, воден от търговеца, които показания са изцяло в противоречие с показанията на служителите на КЗП и събраните писмени доказателства, като последните са изцяло пренебрегнати. Твърди се, че в деня на проверката, временното удостоверение не се е намирало в обекта и в този смисъл не е било поставено на видно място, както и че проверката е извършена в присъствие на управителя и той не е представил временното удостоверение до края на проверката, която е продължила половин час. Моли се съдът да отмени решението на районния съд и изцяло да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание касаторът  - Регионална Дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите гр. Русе, пл. „Свобода“ № 6, ет. 5 , не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – ЕТ“Певил В. И.“ гр. Левски, ул. ***  се представлява от адв. А. ***, който намира жалбата за неоснователна, а решението за правилно и моли да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 2017-0041650 от 13.02.2017 г. на Директора на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, с което на ЕТ“Певил В. И.“ гр. Левски, ул. ***, за това  че при извършена проверка на 15.08.2016 г. в заведение за хранене и развлечения в гр. Левски, обл. Плевен, на ул. „П.К. Яворов“ № 1, не е поставено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на видно място в обекта – нарушение по чл. 214 от Закона за туризма и е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лв.

Районен съд –Левски е отменил наказателното постановление, като е приел , че от свидетелските показание на свидетеля Д. се установява, че временното удостоверение за категоризиране на обекта е било залепено на видно място в обекта и не е доказано извършването на нарушението.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона. Съгласно чл. 214 от закона за туризма ,който не постави временното удостоверение за открита процедура по категоризиране или категорийната символика за туристическия обект по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 на видно място в, съответно на територията на обекта, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. При проверката на 15.08.2016 г. не е представено временно удостоверение, нито е посочено мястото на контролните органи , където същото е поставено и това е отразено в констативен протокол от същата дата, подписан от длъжностни лица при КЗП. При документалната проверка на 19.08.2016 година е представено временно удостоверение от 11.08.2016 година, което обаче към датата на проверката не е представено и не е било поставено в проверявания обект, тъй като проверяващите посочват, че такова не е представено и не е посочено от представляващия търговеца да е налично. В АУАН не е отразено, че временното удостоверение е било надлежно поставено в проверявания обект, а свидетелските показания на Д. не кореспондират с писмените доказателства по делото и показанията на проверяващите лица, като липсва категоричност относно датата на поставяне на удостоверението в обекта и обстоятелството, че същият е помогнал при поставянето му не води до извод, че същото е поставено на 11.08.2016 година, а и същият посочва, че като ден не мога да кажа кога , било и като дата също. Направи ми впечатление, че датата е същата в която е написано и в който лепих“ т.е. налице е противоречие в показанията, тъй като свидетелят не си спомня датата, а после посочва , че тя съвпада с датата на отразеното във временното удостоверение.

В случая с оглед установените факти първоинстанционният съд е приложил неправилно закона, като е приел, че не е доказано извършване на установеното нарушение, тъй като безспорно е установено, че временното удостоверение от 11.08.2016 година към датата на проверката – 15.08.2016 година не  поставено на видно място в проверявания обект.

С оглед изхода на делото и искането на пълномощника на  ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение, тъй като съгласно ТР №2/2009 г. на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела, а и решението не е в полза на търговеца.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 48/02.06.2017 г., постановено по н.а.х.д.  № 125/2017 г. на Районен съд - гр. Левски, като вместо него постановява:

Потвърждава наказателно постановление № 2017-0041650 от 13.02.2017 г. на Директора на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП.

Оставя без уважение н искането на ЕТ“Певил В. И.“ гр. Левски, ул. ***  за присъждане на разноски.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                                                                                                      2.