Р E Ш Е Н И Е

№ 396

гр.Плевен, 25.09.2017 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:                                  Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                   Членове: Елка Братоева

                                                                           Катя Арабаджиева

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 570 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 423 от 19.05.2017 г., постановено по нахд № 1121/2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение серия К № 1419158 на ОД на МВР – Плевен, с който на Г.Р.П. ***, ЕГН **********, на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП за това, че на 12.11.2016 г. в 14,28 часа в първокласен път Бяла – Ботевград, Е-83, км.89.2, околовръстен път гр.Плевен, с МПС Субару Легаци 2,5И с рег.№ ХХХХ, при разрешена скорост 90 км/час е установена скорост 122 км/час – превишение на скоростта с 32 км/час.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Г.Р.П. който счита същото за издадено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в пълно несъответствие с фактическата обстановка. Намира, че са налице няколко основни недостатъка на обжалваното решение, които пречат по безспорен начин да бъде установено виновно извършването на твърдяното нарушение и съставляват отменителни касационни основания по чл.348 ал.1, ал.2 и ал.3 от НПК, във връзка с чл.63 ал.1, предложение второ от ЗАНН. Според касатора районен съд неправилно е заключил, че в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и биха довели до цялостното му опорочаване, както и че в достатъчна степен са описани обстоятелствата на нарушението и че са указани начинът, сроковете за уведомяване и възможностите за възражения. Твърди, че в обжалвания ЕФ не е посочено дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд, с което са нарушени разпоредбите на чл.57 ал.10 от ЗАНН и това е съществено процесуално нарушение, което безспорно води до ограничаване правото му на защита. Твърди също, че не са спазени законовите срокове за ангажиране на административно наказателна отговорност; че в обжалвания ЕФ не е посочена посоката на движение, а тя е от голямо значение за преценка на пътните условия, състоянието на пътя, характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост и дали в тази посока е налице твърдяната в ЕФ максимално разрешена скорост; че към ЕФ не са приложени скица/схема/клип или друго доказателство, доказващо, че мястото на твърдяното нарушение съответства на координатите на мястото, където се твърди, че е нарушението, изписано на ЕФ; липсва надлежно описание на нарушението – не е посочено месторазположението на МПС спрямо мястото на извършване на нарушение, с оглед обхвата на действие на твърдяното в ЕФ превишение на скоростта. Сочи, че електронният фиш е индивидуален административен акт, издаван от компетентен орган на държавната власт, който засяга правната сфера на гражданите, но същият не е доказателство за фактите, които съдържа, а те следва да се установят изрично и да се докаже материалната и териториална компетентност на органа – издател. Намира, че липсата на такива лишава индивидуалния административен акт от възможността да породи целените с него правни последици. Твърди, че от връчения му на 24.04.2017 г. в 10,45 часа електронен фиш е видно, че на същия липсва издател, на коя дата е издаден и от кой служител. Навежда доводи, че в българското законодателство не са делегирани правомощия на технически средства да изпълняват функциите на административно наказващ орган, а могат да служат единствено като средство за събиране на данни за извършени административни нарушения, но преценката дали действително са извършени такива и налагането на санкции за тях, следва да бъде сторено от изрично установени за това органи. Твърди, че не са представени никакви доказателства, че е спазена строго определена компетентност на служителя, който снема информация от техническите средства, визирана в чл.2.1 от задължителните Методически указания рег..№ ОВ-947 от 10.02.2011 г. Според касатора тези обстоятелства не са отчетени от решаващия  съд. Моли да се отмени решението.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата на заявите в нея основания, по същество моли съда да уважи същата.

В съдебно заседание ответникът- ОД на МВР – Плевен не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че Електронен фиш Серия  "К" № 1419158 бил издаден на Г.Р.П., като за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП и на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДП било наложено административно наказание: глоба в размер на 150 лв. Било прието, че на 12.11.2016 г. в 14:28 часа в Първокласен път Бяла-Ботевград, Е 83, км. 89.2 околовръстен път гр. Плевен, МПС „Субару Легаци 2.5 И“ с рег. № ХХХХ – собственост на П., се движел със скорост, различна от допустимата 90 км/ч., а именно със 122 км/ч., като бил заснет с автоматизирано техническо средство – мобилна система АТСС- тип стационарна система MULTA RADAR SD 580. Съдът изложил мотиви, че  в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. Приел, че ЕФ съдържа всички реквизити, разписани в разпоредбата на чл.189, ал 4 от ЗДП , а именно, посочено е  мястото на нарушението – първокласен път Бяла-Ботевград, Е 83, км. 89.2 околовръстен път гр. Плевен, така и подлежащото на наказване лице, което е собственикът, на когото е регистрирано превозното средство; в достатъчна степен според съда са описани и обстоятелствата на нарушението; указани са начинът на уведомяване, сроковете за уведомяване, възможността за възражения и предвидения за това срок; посочени са основанията, на които може да бъде анулиран електронният фиш, както и срокът за неговото обжалване. С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 ЗДП  съдът приел, че клип № 042 от 12.11.2016г. представлява годно доказателствено средство за констатираното нарушение.

Съдът направил извод, че е  безспорно установено, че на 12.11.2016 г. в 14:28 ч. в Първокласен път Бяла-Ботевград, Е 83, км. 89.2 околовръстен път гр. Плевен, с МПС „Субару Легаци 2.5 И“ с рег. № ХХХХ  П.  се движел със скорост, различна от допустимата за населено място 90 км/ч., като автомобилът е собственост на П.. Същия не е посочил пред ОД на МВР – гр. Плевен друго лице, което да го е управлявало в процесния ден и час, съобразно чл.189, ал.5 от ЗДП. Приел въз основа на изложените в жалбата оплаквания, че  не се оспорва обстоятелството, че именно П. е управлявал автомобила в процесния момент. При това положение съдът приел за безспорно  доказан извода, че същият е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДП и като осъществил състава на административно нарушение, е административно наказан на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДП.

На тези основания РС е потвърдил ЕФ.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Направените с касационната жалба възражения настоящият състав на съда преценява като неоснователни и  необосноваващи отмяна на оспореното решение и потвърдения с него ЕФ.

От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че нарушението е заснето с АТСС тип стационарна  система „Multa Radar SD 580 №00209D32F66C”, което изрично е посочено в Протокол  от проверка  №23-ИСИ/17.03.2016 год. на л.23 от делото на ПРС,  която система  съставлява одобрен тип средство за измерване със срок на валидност  до 08.12.2020 год., видно от Удостоверение №10.12.4888, издадено от БИМ. На системата е извършена последваща периодична проверка  и е установено съответствие по изпитаните показатели, което се установява от Протокол  от проверка  №23-ИСИ/17.03.2016 год. Стационарната система за видеоконтрол, по правило е предназначена за автоматично фиксиране на допуснатите нарушения на правилата за движение, при предварително зададени параметри на  ограничение, натрупване и архивиране за последващо използване на съпътстващата информация от измерването.  Измерването и регистрирането на скоростта, и записът на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. Данните от радара, въведените ограничения и работните режими на системата са криптирани и вградени в доказателствения видеоматериал. По този начин всяко едно нарушение на правилата за движение автоматично се записва  и съхранява като отделен файл, а за целите на съдебните производства по обжалване на издадените ЕФ- се разпечатва на хартия във формата на снимка. За установеното нарушение е изготвена и приложена по делото на л.16 такава снимка, на която е заснет автомобилът, собственост на касатора, показан е регистрационният номер на същия и е видна посоката на движение. На пътното платно не е имало друг автомобил,  движещ се пред, зад или в непосредствена близост до заснетия , поради което няма съмнения, че е заснета скоростта на управлявания от касатора автомобил, а не на друго изпреварващо МПС. Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което се явява правилен изводът на съда,  че  снимка №042/12.11.2016г представлява годно доказателствено средство за констатираното нарушение. Други доказателства, сочещи на липса на извършено нарушение, не са приобщени по делото. Така монтираната стационарна техническа система  е предварително обозначена, макар че това изискване от разпоредбата чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП  отпадна с изменението на ЗДвП в ДВ, бр.54 от 2017 год. Това е видно от удостоверение от Директор ОПУ  - Плевен , според което монтираната на  републикански път  1-3/E83/, Бяла – Ботевград, км. 89 +200 стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение  “MULTA RADAR”  SD580 № 00209D32F66С  е сигнализирана с пътни знаци  Т17 ”РАДАР”, както следва:  на км 89+175 дясно и на км 89 +887 ляво.

Не съставлява отменително основание и обстоятелството, че в процесния електронен фиш не е посочен конкретен административно наказващ орган ; пред кой орган може да се обжалва същия и в какъв срок ; датата на съставянето му и датата на връчването му. Единствените изисквания на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която се явява специална по отношение на разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН  е електронният фиш да съдържа данни за : териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.  По отношение на ел.фиш не съществува изискване да бъде подписан от съответно длъжностно лице. Логиката на закона е, че изявлението, обективирано върху електронния фиш, съставлява автоматично възпроизвеждане на записаните върху технически носител данни, които единствено се отпечатват така, както са запаметени от самото устройство, без възможност за анализ и преценка, каквато се прави посредством човешки фактор в процедурата по издаване на НП. Това е и целта и смисъла на въвеждане на цялата процедура, уредена в разпоредбата на чл.189 от ЗДвП- да се елиминира субективният човешки фактор при установяване на конкретен вид административни нарушения, чрез установяване на същите посредством техническо средство. В случая с конкретна правна норма-чл.189, ал.4 от ЗДвП законът е разписал изчерпателно и лимитивно реквизитите на издавания ЕФ и сред тях не фигурира изискване за посочване на конкретен административно наказващ орган ; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва същия ; датата на съставянето му и датата на връчването му. В  ЕФ  е налице и точно и ясно описание на нарушението и на мястото на извършването му. Всяко деяние представлява съвкупност от елементи, които очертават конкретен състав на предвидено в закона административно нарушение. В случая съставът на  посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП изисква установяване и посочване на вида на пътното превозно средство,  конкретния размер на ограничението в пътния участък, установената скорост на движение на автомобила и мястото (населено, извън населено, автомагистрала), където е установено. Превишението на скоростта  представлява зависимост между въведеното конкретно ограничение на скоростта и констатираната скорост на движение. Всички тези елементи са посочени в издадения електронен фиш и са достатъчни , за да се счете, че е налице съставомерно деяние, поради което  оплакването за липса на точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата във връзка с неговото извършване е неоснователно. Описано е в ЕФ и  мястото на нарушението като реквизит на ЕФ- Е 83, км.89.2, околовръстен път Плевен. Последното е абсолютно достатъчно за съставомерността на деянието, което изисква в извъннаселените места, каквото е околовръстния път с посочване на точния километър, да не се управлява автомобил с повече от 90 км./час. Допусната техническа грешка в решението на ПРС, че се касае за населено място не се отразява на правилността на неговите изводи за съставомерност на вмененото деяние и законосъобразност на издадения ЕФ. Описана е и конкретната нарушена разпоредба на правилата за движение по пътищата-чл.182, ал.2, т.4 от ЗДП, наред с посочената  разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДП. Първата от тези разпоредби регламентира конкретното нарушение и предвиденото наказание с оглед конкретния размер на констатираното превишение на допустимата скорост.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. , „легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронен фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. От това произтича извод, че електронният фиш не е индивидуален административен акт, както твърди касаторът, а е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.“ Следователно, и въпросът за компетентността на служителите от ОД на МВР – Плевен, които въвеждат електронните фишове в „Системата за управление на фишове и плащания по тях“, не е предмет и не може да е предмет на доказване по делото. Длъжностните лица, които имат достъп до данните на автоматизираните технически средства, обработват ги и въвеждат издадените ЕФ в автоматизираната информационна система по наложените глоби и извършените плащания /съгласно приложената по делото на РС заповед на л.18/, не са издатели на ЕФ, доколкото електронните фишове нямат за издател конкретно физическо лице. Дейността на съответните длъжностни лица не е властническа, а техническа, поради което същата няма правни последици за наказаните с ЕФ физически лица – нарушители. С оглед на изложеното не  е  незаконосъобразно, тъй като не съставлява изискване на закона, липсата на посочване в ЕФ кои лица са упражнили правомощия по издаване на обжалвания електронен фиш, доколкото такива лица няма. ЗДвП не предвижда определени длъжностни лица да имат правомощия за налагане на наказание с ЕФ, доколкото същият не е волеизявление на такива лица.

С оглед на изложеното, решението на РС е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 423 от 19.05.2017 г., постановено по нахд № 1121/2017 г. на Районен съд – Плевен.

 РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                

                                                                                         2.