РЕШЕНИЕ № 452

гр. Плевен, 16 Октомври 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар А. П. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 569 по описа на съда за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Г.Г.И. ***, чрез адвокат С. К., срещу решение № 472/08.06.2017 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 1082/2017 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 4416/13.03.2017 г. на Главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ – Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с което на Г.Г.И. ***, ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата е наложено наказание глоба в размер на 3690 /три хиляди шестстотин и деветдесет/ лева.

С касационната жалба се иска оспореното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита, че първоинстанционният съд не е взел предвид и не е преценил заедно и поотделно събраните в хода на производството доказателства относно описаното нарушение. Счита, че не е направена реална преценка от съда и административнонаказващия орган има ли извършено нарушение, следва ли да бъде наложено наказание, в какъв размер и правилно и законосъобразно ли е индивидуализиран размерът на наложеното наказани, каквото е нормативното изискване в тази насока. Счшта, че са допуснати нарушения на правилата и нормите, регламентиращи установяване на административните нарушения, тяхната констатация и налагане на административно наказание. Сочи, че в конкретния случай органът издал наказателното постановление изобщо не е проверил дали са налице условията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Счита, че деянието само формално осъществява признаците на административно нарушение, тъй като на практика от него не са настъпили никакви вредни последици и по никакъв начин не е била застрашена сигурността на останалите участници в движението, поради което то не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна – чл. 9, ал. 2 от НК и чл. 93, т. 9 от НК във вр. С чл. 11 от ЗАНН, т.е. в случая са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган дори не е извършил проверка относно наличието/липсата им, такава проверка не е направена и от съда. Счита, че наложеното му наказание е прекомерно завишено и при определянето му органът издал НП, както и районният съд не е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи вината обстоятелства, както и имотното му състояние, тъй като се намира в затруднено материално положение. Моли да бъде отменено оспореното решение, както и издаденото НП или алтернативно да бъде намалено наложеното му наказание в минимума предвиден от закона.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, се явява лично и с адв. С.К. от АК-Шумен. Поддържат жалбата и молят оспореното решение и НП да бъдат отменени на посочените в жалбата основания.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С.В.. Намира жалбата за неоснователна, доколкото касаторът не оспорва извършеното нарушение и счита че решаващият съд правилно е заключил че НП е правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че намира, че наложеното наказание е явно несправедливо и предлага на съда същото да бъде намелено до предвидения в закона минимум.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Касаторът е санкциониран, за това че на 16.02.2017 г. в 9:40 ч на път І-3, км.80+400 на 200 м след пътен възел Гривица в посока гр. Бяла- гр. Ботевград е управлявал и осъществил движение със съчетано ППС с 5 оси /индивидуализирано МПС с 2 оси и полуремарке с 3 оси/ с натоварване на осите надвишаващо максимално допустимото, както и че водачът не е представил валидно разрешение за движение на извън габаритно пътно превозно средство, с което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал.2, т2, б“а“ от Закона за пътищата във вр. с чл. 37, ал.1, т1 от Наредба № 11 /03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Решаващият съд е потвърдил спорното НП, като е приел че при установяване на нарушението и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счел е, че нарушението е доказано по безспорен начин и правилно е издирен и приложен материалния закон.

Решението е неправилно.

Настоящият състав намира, че както решаващият съд, така и санкциониращия орган неправилно са издирили и приложили материалния закон.

Неправилно наказващият орган е счел, че с действията си настоящия касатор е извършил нарушение по чл. 26, ал.2, т.1 б"А" от Закона за пътищата и неправилно му е наложил административно наказание на основание чл. 53, ал.1 от Закона за пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г на МРРБ са определени лицата, на които е възложено задължението да снабдяват извънгабаритните превозни средства с посочените разрешителни и това са собствениците на извънгабаритните ППС или лицата, които извършват превозите /превозвачите/, като настоящия касатор не попада в нито една от сочените хипотези - собственици на съответните ППС или извършващите превозите лица. Следователно касаторът не е имал задължение /а и право/ за снабдяване с такова разрешително, поради което неизпълнението на нормативно установеното задължение за снабдяване с разрешително не може да му бъде вменено във вина, т.е. управлението на извънгабаритното ППС без надлежно разрешение се явява несъставомерно по чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП и за ангажиране отговорността на водача по посочения текст. Извършеното от водача деяние може да бъде квалифицирано като нарушение по чл. 139, ал.2 от ЗДвП и за същото е следвало да бъде ангажирана административно-наказателната му отговорност по чл. 177, ал.2 от ЗДвП.

Като е достигнал до различни правни изводи, решаващият съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, както и НП, поради неправилно приложение на материалния закон.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 472/08.06.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 1082 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2017 г.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление № 4416/13.03.2017 г. на Главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ – Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с което на Г.Г.И. ***, ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата е наложено наказание глоба в размер на 3690 /три хиляди шестстотин и деветдесет/ лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.