ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 764

гр.Плевен, 17.07.2017 год.

Административен съд - гр.Плевен, тричленен състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Полина Богданова-Кучева

ЧЛЕНОВЕ: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Кънева адм.дело №563/2017 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от П.Т.З. ***, чрез адв.Б.Б. *** с надлежно пълномощно, срещу чл.40 ал.2 от Наредба №3 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Плевен, приета с Решение №292/05.09.2012г. на Общински съвет-Плевен.

В жалбата се твърди, че оспорената норма е незаконосъобразна. Правният интерес на оспорващия се обосновава с наличие на СУМПС за категории „А”Б”М”, както и с обстоятелството, че управлява, спира и паркира както лични, така и автомобили на приятели на територията на Община Плевен, вкл. и в зоната за почасово платено паркиране. Твърди се, че е напълно възможно да понесе санкция, тъй като местата за паркиране са ограничени и има множество забрани. Твърди се, че с оспорената част на наредбата му се нарушават и застрашават правата, свободите и законните интереси, гарантирани му с чл.167 ал.2 т.2 и чл.171 т.5 от ЗДвП. Според оспорващия, чл.40 ал.2 от Наредба №3 противоречи на чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП, доколкото последната разпоредба предвижда като единствена приложима принудителна административна мярка при неплащане на цената за паркиране-използване на техническо средство за принудително задържане на ППС, а не и предвиденото в наредбата задължително преместване. Счита се, че чл.40 ал.2 от Наредба №3 противоречи и на чл.171 т.5 от ЗДвП, тъй като законът не предвижда възможността за принудително преместване на паркирано превозно средство след изтичане на работното време на зоната, каквато принудителна административна мярка е създадена с оспорената норма. В заключение се моли за отмяна на оспорената разпоредба и присъждане на направените по делото разноски.

С писмо вх.№2518/10.07.2017г. от Общински съвет-Плевен е изпратена преписката по приемане на оспорената разпоредба.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, намира жалбата за недопустима поради следното:

С оспорената разпоредба на чл.40 ал.2 е регламентирано, че при изтичане на работното време на съответната зона за почасово платено паркиране, за деня, същото ППС може да бъде преместено принудително по реда на чл.38, като водачът или собственикът на ППС, освен сумите, дължими за принудително задържане, заплаща и разходите по принудителното преместване, транспортирането и паркирането. Тази норма е част от Наредба №3 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Плевен, която представлява подзаконов нормативен административен акт по законовото определение на чл.7 ал.2 вр. чл.8 от ЗНА и по смисъла на чл. 75 от АПК и подлежи на оспорване по съдебен ред, съгласно чл. 185 от АПК. Действието на Наредбата се ограничава само върху територията на Община Плевен.

Съгласно чл.186 ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Т.е. оспорването на подзаконов нормативен акт изцяло или в отделни негови части е допустимо според тази норма само при доказано наличие на личен и пряк правен интерес, като хипотезата на възможност да бъдат засегнати права или законни интереси на лицето ще е налице, когато тя е реална, а не хипотетична. Оспорващият обосновава правния си интерес от оспорване с факта, че е правоспособен водач, притежава СУМПС и управлява, спира и паркира МПС на територията на Община Плевен, както и че е напълно възможно да понесе санкция при паркиране в зона за почасово платено паркиране. Видно от приложените към жалбата документи, както и от направената служебна справка в НБД „Население” е, че оспорващият е с постоянен адрес ***. Той не представя, нито твърди да е свързан трайно с Община Плевен, било поради осъществявана от него търговска дейност, било защото полага труд на основание, различно от осъществявана търговска дейност в общината, било защото притежава недвижим имот /недвижими имоти/, които обстоятелства биха налагали да паркира превозното си средство в съответната зона за почасово паркиране. За да се приеме, че нормата на чл.40 ал.2 от Наредба №3 реално застрашава правата и интересите на оспорващия, е необходимо да е налице трайна връзка между него и територията на гр.Плевен, където действат правилата на зоната за почасово платено паркиране. Както се посочи и по-горе, такава връзка не се твърди и не се установява от данните по делото. Твърдението, че оспорващият може да търпи санкции от тази норма е толкова вероятно, колкото и за всеки един друг водач на МПС, а от това следва извода, че неговите права и законни интереси не са засегнати лично от разпоредбата на чл.40 ал.2 от Наредба №3. В този смисъл определение №6730 от 30.05.2017г. на ВАС по адм.дело №5863/2017г., образувано по частна жалба на П.З.. Изискването за доказването на правен интерес от оспорването е императивно. То е и условие за допустимост на жалбата, според чл. 159, т. 4, във връзка с чл. 196 от АПК. При липсата на правен интерес от оспорването жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Отделно от изложеното, следва да се отбележи, че съгласно Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016г. по тълкувателно дело № 2/2015г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, така че оспорващият не може да се позовава на вреди и да претендира такива, дори и оспореният текст на Наредбата бъде отменен.

Воден от горното и на основание чл.159 т.4 във вр. чл.186 ал.1 вр. чл.196 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Т.З. ***, чрез адв.Б.Б. *** с надлежно пълномощно, срещу чл.40 ал.2 от Наредба №3 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Плевен, приета с Решение №292/05.09.2012г. на Общински съвет-Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №563 по описа за 2017г. на Административен съд-Плевен.

Определението може да се обжалва с частна жалба чрез Административен съд-Плевен пред Върховен административен съд в 7-мо дневен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се изпрати на П.З., чрез адв.Б., и на Общински съвет-Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.