Р Е Ш Е Н И Е 

№ 538

гр.Плевен, 10 Ноември 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                       Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №562 по описа на съда  за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.5, ал.3, т.1 и чл.26, т.6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

Образувано е по жалба на Потребителна кооперация „Утро“ със седалище и адрес на управление гр.Белене, кв.“Димум“, ЕИК 114110625, представлявана от председателя И.Р.К., чрез адв. С.Т. от САК, срещу уведомително писмо изх.№02-150-2600/1295 от 19.05.2016 г. на зам.изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта му, с която ПК не е одобрена за участие в подпомагането по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. за декларирана площ в размер на 5,31 ха, явяваща се парцел №07630-252-2-3. Сочи, че ПК е регистрирана с УРН 180331 в ИСАК, като за кампания 2015 г. е подала общо заявление за подпомагане с УИН 15/220515/79600, като една от заявените мерки за подпомагане е по мярка 10 "Агроекология и климат", направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение /ВПС 4.1/“. При декларирането на парцелите в ОСЗ-Левски същите са попадали в специализирания слой, като с УП парцел №07630-252-2-3 в размер на 5,31 ха не е одобрен за подпомагане поради това, че при последващи проверки е установено, че този парцел не попада с цялата си площ в специализирания слой. Счита отказа за незаконосъобразен, тъй като не е посочено какви административни проверки са извършени и въз основа на какви данни са направени констатациите в тях, с оглед на което липсват мотиви. Налице е и материална незаконосъобразност, доколкото парцелът попада изцяло в специализирания слой. Сочи, че при проверка е установено, че в специализирания слой не попада изцяло физическия блок. Парцел и физически блок са различни понятия, легално определени в §1, т.3 и т.7 от ДР на Наредба №7, и съгласно чл.5, ал.3, т.1 от същата наредба се одобряват или неодобряват за подпомагане парцели, а не физически блокове, като в случая органът неправилно е смесил тези две понятия. Счита пороците за толкова съществени, че моли за обявяване на нищожността на УП, алтернативно да бъде отменено същото. В допълнително становище /л.113/, дадено въз основа на Определение №778/17.07.2017 г. на съда /л.106/ уточнява, че се иска нищожност на УП, като сочи, че такова искане не е ограничено със срок съгласно чл.149, ал.5 АПК.

Ответникът в придружителното писмо към преписката /л.л.14,15/, и в писмен отговор на жалбата, наименован „молба“ /л.л.130-134/, чрез юрк.Х. сочи, че жалбата е просрочена. По искането за прогласяване на нищожност сочи, че УП е издадено от компетентен орган. Спазена е изискуемата писмена форма. Счита, че нарушенията на административно производствените правила биха довели до нищожност само ако водят до липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон биха довели до нищожност само ако издаването на административния акт е изцяло  лишено от законова основа. Несъответствие с целта на закона би била основание за нищожност само ако преследваната цел не може да се постигне по никакъв законен начин, което в случая не е налице. Сочи, че липсата на мотиви не е основание за нищожност. Министерството на земеделието и храните /МЗХ/ предоставя на ДФЗ съответни слоеве по мярка 10, като същите следва да се прилагат както при проверките по чл.5, ал.3 от Наредба №7, така и при проверките по чл.4, ал.1 от същата наредба, за да се избегне вменяване на многогодишен ангажимент за площи, които няма да бъдат подпомагани впоследствие.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат С.Т. от Адвокатска колегия – София с пълномощно на л.4 от делото. Моли да се постанови съдебен акт, с който да се прогласи нищожността на административния акт - УП № 02-150-2600/1295 от 19.05.2016 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта на неодобрените за подпомагане площи от 5,31 ха, като се върне преписката на административния орган за ново разглеждане с конкретни указания за прилагане на относимите правни норми и срок за произнасяне. Административният орган се позовава на писмо № 010400/69 от 20 април 2016 г., с което Министерство на земеделието и храните предоставя нов специализиран слой. Това писмо указание според жалбоподателя по своята същност няма силата на нормативен акт, който да измени действащите към момента на подаване, разглеждане, съответно произнасяне по процесното заявление за подпомагане. Административният орган, произнасяйки се с отказ за подпомагане на процесната площ 5,31 ха, прилага едновременно две норми – съответно чл.4, ал.1 и чл.5, ал.3, т.1, като и двете норми са във връзка с приложението на чл.3, т.2 от Наредба №7, които по своята същност не си противоречат, а напротив, при систематично, граматическо и логическо тълкуване на тези норми в чл.4, ал.1 се налага извод, че се подпомагат площи по направление 2 във физически блокове, попадащи в специализиращия слой на земи с висока природна стойност. Използваният израз „във физически блокове“, а не „физически блокове“, предлогът „във“ определя, че е допустимо подпомагане на площи във физическия блок. Моли да бъдат присъдени разноски по делото, за които представя списък. В писмена защита отново навежда твърденията, изложени в жалбата и в о.с.з.

Ответникът по жалбата – Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ се представлява от юрисконсулт Л.Х. с пълномощно на л.16 от делото. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли подадената от ПК „Утро“ жалба. Счита същата за недопустима поради просрочие, а по същество за неоснователна по съображенията изложени в писмено становище. Прави искане за юрисконсултско възнаграждение. В постъпила в срок писмена защита сочи, че УП е издадено от компетентен орган. По подаденото заявление за подпомагане ДФЗ е длъжен да се съобрази с одобрения специализиран слой, както и по начина за прилагането му, съобразно писмо от МЗХ. Одобряването на парцела не означава, че ще бъде допустим за подпомагане, тъй като същият следва да отговаря на изискването на чл.4, ал.1 от Наредба №7, а той не отговаря на това изискване.

Административен съд-Плевен, пети състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, приема за  установено следното: 

Административното производство е инициирано със заявление с УРН 180331 и УИН 15/220515/79600 от 11.05.2015 г. /л.л.28-51/, като ПК е редактирала същото с допълнително заявление от 27.05.2015 г. /л.л.52-100/, с което жалбоподателят е заявил участие по ПРСР 2014 – 2020, направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" /ВПС - 4.1.1/ по мярка 10 "Агроекология и климат" с код на дейност съгласно Наредба № 7 - АК 2 "засяване и отглеждане на есенни зърнено-житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски на минимум 50 % от заявените по дейността площи". Посочил е 15 броя парцели, находящи в землището на гр.Белене и 1 парцел, находящ се в землището на с.Бяла вода с номер 07630-252-2-3, засят със слънчоглед /л.100/, с площ 5,31 ха. Приложен е резултат от предварителните калкулации на въведените данни по ЗДП /л.л.77,78/, съгласно които са спазени изискванията за диверсификация.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Посоченият код на участие на дейността АК2 /л.л.73,74/ сочи, че от трите дейности в направлението по чл. 3, т. 2 от Наредба № 7 с кодове 4.1, жалбоподателят е заявил за участие дейността, свързана само с поддържане местообитанията на зимуващите видове гъски, без дейности, свързани с местообитанията на ливадния блатар и червеногушата гъска с кодове на дейности съответно АК3 и АК4, включени като опция в направлението за подпомагане по чл. 3, т.2 от наредбата.

 

 

 

 

С писмо с изх.№ 13-2301 от 19.04.2016 г. на МЗХ и съответно с вх.№ 01-0400/69 от 20.04.2016 г. на ДФЗ, министърът на земеделието и храните е предоставил на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" данни за 4 на брой специализирани слоя - един от които касае и дейността с код АК 2 по чл. 3, т. 2 от Наредба № 7, свързана с опазване местообитанията на зимуващите видове гъски /л.л.135-138/.

По делото е приобщена и заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. /л.л. 21,22/ на изпълнителния директор на ДФЗ, с която същият въз основа на чл.20, т.2 и т.3, чл.20а, ал.1, 2 и 4 от ЗПЗП делегира право на зам.изп. директор на ДФЗ Ж. Ж. да издава и подписва УП, включително такива по мярка „Агроекология и климат/ - т.2 от заповедта.

 

 

 

 

С оспореното уведомително писмо /л.л.101-104/, ответникът е одобрил 15 парцела с площ 163,88 ха и е отказал да одобри парцел 07630-252-2-3, засят със слънчоглед, с площ 5,31 ха, като е посочил като причина за неодобрение "заявеният парцел или част от него попада извън териториите, определени в чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. и съгласно чл. 26, т. 6 от посочената наредба парцелът е неодобрен за участие". Предмет на жалба и на разглеждане в настоящото производство е УП само в частта му, с която е неодобрен този парцел. 

Видно от изготвената съдебна експертиза, парцелът - предмет на отказа попада във физически блок, на който една част от площта е в специализирания слой, а друга част от площта е извън специализирания слой. Но декларирания парцел 07630-252-2-3 с площ 5,31 ха попада с цялата си площ в специализирания слой, подходящ за подпомагане.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Постановеното УП е получено на 26.05.2016 г., видно от поставения саморъчен подпис на управителя на ПК /л.104/. Срещу УП е подадена жалба по административен ред, наименована „възражение“ /л.л.24,25/, с поставена дата 06.06.2016 г., постъпила в МЗХ на 07.06.2016 г., видно от поставения вх.№. С писмо, приобщено на л.23, МЗХ е поискало от ДФЗ становище по жалбата и комплектоване на преписката. Преписката е постъпила при горестоящия административен орган на 24.06.2016 г. /писмо на л.л.26,27/. За така комплектованата с преписка жалба няма данни за произнасяне от МЗХ. С оглед на срока за произнасяне – 14 дневен по чл.97, ал.1 АПК, същият е изтекъл на 08.07.2016 г. От тази дата тече 14-дневния срок по чл.149, ал.3 АПК за обжалване по съдебен ред, като същият е изтекъл на 22.07.2016 г. Жалбата срещу УП е подадена директно в съда с пощенска пратка от 26.06.2017 г. /л.11/, почти една година след изтичане на срока за обжалване по съдебен ред. По тази причина съдът не следва да съобразява и да се произнася по искането за незаконосъобразност в първоначалната жалба, доколкото искането за незаконосъобразност е подадено след изтичане на срока за обжалване. Жалбата по отношение искането за нищожност обаче е допустима като неограничена със срок, подадена от надлежна страна и при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество, жалбата с искане за прогласяване на нищожност е неоснователна. 

Оспореният акт е издаден от компетентен орган, а именно от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В изпълнение на правомощията по чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" Директорът на ДФ "Земеделие" е издал приложената по делото заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г., с която е делегирал на издателя на акта - заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" правомощия да издава и подписва уведомителни писма за участие по мярка "Агроекология и климат" /т. 2 от заповедта/, в чиито предметен обхват се вмества и процесното оспорено УП. Следователно не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК - липса на компетентност.

Оспореният акт е постановен в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването си, поради което съдът приема, че оспорения акт е мотивиран. Спазени са изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата му, тъй като съдържа данни в табличен вид, ведно с указания за разчитането им. Налице е както фактическо, така и правно основание за отказ с посочването, че заявеният парцел или част от него попада извън териториите, определени в чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. и съгласно чл. 26, т. 6 от посочената наредба парцелът е неодобрен за участие. Така посочените мотиви ще бъдат обсъдени от съда при съобразяване съответствието на акта с материалния закон. Правото на участие и защита на жалбоподателя в административното производство по подаденото заявление е било обезпечено. С оглед наличието на мотиви е осигурена възможността за извършване на съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения акт.

Не са налице и данни за съществени нарушения на процесуалните правила, съставляващи основания за прогласяване на нищожност по чл. 146, т. 3 от АПК, които биха могли да се отразят на съдържанието на волеизявлението. Липсват и такива, наличието на които би могло да бъде основание за незаконосъобразност. 

Относно материалния закон съдът съобразява следното: 

Материално-правните предпоставки за възникване и съществуване на претендираното право на участие в процесното подпомагане са включени в хипотезите на чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба №7, които към датата на издаване на УП разписват правило заявените парцели да попадат с цялата си площ във физически блокове, попадащи в специализирания слой на земи с висока природна стойност - чл. 4, ал. 1 от Наредба № 7 и земеделските парцели да попадат в землища, включени в списъка по приложение № 1 на Наредба № 7. Видно от приложение № 1 на горепосочената наредба, цялото землище на с. Бяла вода, ЕКАТТЕ 07630, в което се намира процесният парцел, е обявено за местообитание на зимуващи видове гъски. Следователно, една от цитираните по-горе предпоставки за възникване на претендираното от жалбоподателя право е осъществена. 

Относно преценката за наличие на материалната предпоставка, вписана в мотивите на акта - невключване на заявените парцели към специализирания слой по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба №7:

Приложима за конкретния случай с оглед датата на издаване на оспореното уведомително писмо - 19.05.2016 г. е посочената по-горе Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните и обн. в ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г., доп. бр. 59 от 4.08.2015 г., тоест преди изменението и допълнението на наредбата в ДВ, бр. 19 от 28 февруари 2017 г.

В разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 7/24.02.2015 г. е регламентирано, че подпомагането се предоставя за извършването на агроекологични дейности с няколко направления, измежду които и това, посочено в т. 2 - "поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение".

Според разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г., за прилагането на агроекологичните дейности по направлението по чл. 3, т. 2 са допустими за подпомагане земеделски парцели, които с цялата си площ попадат в специализиран слой на местообитанията на зимуващите видове гъски, съгласно приложение № 1. Само за яснота по предмета на спора следва да се отбележи, че в случая се касае за зимуващи видове гъски (т. 1), а не за ливаден блатар (т. 3 на чл. 5, ал. 3 от същото направление по чл. 3, т. 2, за който се отнася приложение № 3).

Видно от посоченото Приложение № 1 към чл. 5, ал. 3, т. 1, то представлява Списък на землищата, в които има местообитания на зимуващи видове гъски, и в което землището на с.Бяла вода попада, както е посочено по-горе. Очевидно този Списък не представлява специализирания слой на местообитания, към който насочва текста на чл. 5, ал. 3, т. 1, защото землището е по-широко понятие от слоя. В едно и също землище може да има няколко видове специализирани слоя.

Разпоредбата на чл. 26, т. 6 от Наредба № 7/24.02.2015 г., на която се е позовал административният орган, за да постанови неодобряване на парцела регламентира, че "не се одобряват за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" парцели, заявени с дейности по чл. 3, т. 2 (която е процесната), които не попадат с цялата си площ в съответния специализиран слой за зимуващите видове гъски.

Поставя се въпроса кой на практика е този слой, който не е списъкът на землищата по Приложение № 1, но попада в рамките на землището.

От представеното по делото писмо с изх. № 13-2301 от 19.04.2016 г. на министъра на земеделието и храните и с вх. № 01-0400/69 от 20.04.2016 г. в Държавен фонд "Земеделие" се установява, че се предоставят данни за слой местообитания на зимуващи гъски в орнитологично важни места (ОВМ), от което може да се направи извод, че се касае или за нов слой, или за промяна на стария. Този друг нов слой обаче е изработен по сигнал от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) почти една година след подаване на заявлението за подпомагане от страна на кандидата за подпомагане, поради което изключването на площи и то по целесъобразност, е недопустимо. Освен това указанието, което е дадено от министъра на земеделието и храните на Държавен фонд "Земеделие",  е за кампания 2016 г., а за относимата кампания 2015 г. е посочено, че проверките следва да се извършат спрямо физическите блокове, попадащи с цялата си площ в съответните слоеве, за да не бъде вменен на кандидатите многогодишен ангажимент за площи, и да не им бъдат наложени санкции поради неспазване на условията за допустимост.

Според вещото лице от назначената по делото експертиза, парцелът изцяло попада в специализирания слой, като една част от физическия блок, в който е процесният парцел, е извън този блок. Доколкото обаче физическият блок се състои от повече от един парцел, парцелите, които са в специализирания слой, няма основание да не се одобрят за участие в мярка 10. Следвало е да се предостави възможност заявителите на същите да участват в тази мярка. С оглед на изложеното, УП противоречи на материалния закон. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 8573 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2506/2017 г.

Разпоредбата на чл.4, ал.1 от Наредба №7 няма смисъла, който и придава процесуалният представител на ответника. Освен това никъде в уведомителното писмо същата не е посочена като причина за отказа- непопадане на парцела в слоя площи с висока природна стойност, както и липсва въобще цитиране на същата разпоредба като правно основание за издаване на УП.  

Следва обаче да се посочи, че установената от настоящия съд материална незаконосъобразност на УП в оспорената му част не е в такава степен, не е толкова тежък порок, че да доведе до нищожност на УП в тази му част. Органът има право да постанови отказ, когато парцелът попада извън специализирания слой. В случая той е сгрешил в преценката си, което прави писмото в оспорената част  материално незаконосъобразно, но не и нищожно. След като същото УП не е оспорено своевременно пред съда, пороците, обосноваващи материална незаконосъобразност на същото, са санирани, УП е влязло в сила и не може да бъде отменено. Доколкото не е налице основание за прогласяване на нищожност, жалбата с искането за проглясяване на тази нищожност в оспорената част следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и с оглед направеното искане в хода по съществото на спора, на ответника следва да се присъдят поисканите разноски, а именно,  на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, доколкото материалният интерес е под 10000 лева, а именно 847,35 лева.

Воден от горното  и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът

 

                                                         РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Потребителна кооперация „Утро“, ЕИК 114110625 с искане за прогласяване нищожността на уведомително писмо изх.№02-150-2600/1295 от 19.05.2016 г. на зам.изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта му, с която кооперацията не е одобрена за участие в подпомагането по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. за декларирана площ в размер на 5,31 ха, явяваща се парцел №07630-252-2-3.

ОСЪЖДА Потребителна кооперация „Утро“, ЕИК 114110625, да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, гр.София деловодни разноски в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се оспорва пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.

 

 

                                                                               СЪДИЯ: