Р Е Ш Е Н И Е

№ 523

гр.Плевен, 7 Ноември 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №560 по описа на Административен съд-Плевен за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от Е.Т.С. ***, чрез пълномощника адв.Ф.П. *** с пълномощно на л.5 от делото, против Решение №2153-14-50/09.06.2017 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалба вх.№1012-14-28/11.05.2017 год. и е потвърдено Разпореждане №1023-14-5#8/14.03.2017 год. на ръководител „ПО”.

В жалбата се твърди, че С. е работила като телефонистка МСТН от 13.09.1983 год. до 1.10.1998 год., като в издаденото Удостоверение обр.УП-3/14.02.2007 год. от РУ“Далекосъобщения“ –Плевен е вписан стажът й от 13.09.1983 год. до 1.06.1998 год., като в това удостоверение е пропуснат стажът й от четири месеца, считано от 1.06.1998 год. до 1.10.1998 год. Сочи, че видно от трудовата книжка на жалбоподателката, същата не е уволнявана и не е преназначавана на друга длъжност, а е продължила да работи на същото работно място и е обслужвала същите телефони, които са били над 1500 т.п. Твърди, че се касае за пропуск в издаденото УП-3 от 14.02.2007 год., тъй като щом за периода 13.09.1983 год.-1.06.1998 год. лицето е обслужвало повече от 1500 т.п., няма как в следващите четири месеца на същото работно място и без да е преназначена на друга длъжност да обслужва по-малко от 100 поста. Сочи, че цитираните съглашения, вписани в трудовата книжка, са свързани с промяна в заплащането на телефонистите за този период, а не в промяна на работата и в намаление на телефонните постове. Сочи още, че никъде в трудовата книжка относно стажа като телефонистка за целия период, не е вписан броят на телефонните постове, тъй като още при назначаването й през 1983 година телефонните постове в Централна поща гр.Плевен, обслужвани от телефонистките, са били много над 100 броя. В заключение моли съда да постанови решение, с което да отмени постановените от ТП на НОИ-Плевен актове и да върне преписката на пенсионния орган, като задължи същия да постанови акт, с който да признае стажа, положен от 1.06.1998 год.-1.10.1998 год. за такъв, положен при условията на втора категория труд като телефонистка и да й бъде отпусната пенсия при условията на втора категория труд.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с адв.П. с надлежно пълномощно на л.5 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, моли съда да отмени същото и и потвърденото с него разпореждане и да признае стажа от 1.06.1998 год.-1.10.1998 год. за такъв, положен при условията на втора категория труд като телефонистка.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Е. Р., с пълномощно на л.105 от делото. Моли да се остави без уважение жалбата, предвид че пенсионният орган, по подадено от С. заявление за отпускане на пенсия, е постановил разпореждане, с което й е отказал поради липса на предпоставките на чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като няма изискуемият стаж от 15 години. Това разпореждане е влязло в законна сила. Впоследствие С. е подала ново искане пред пенсионния орган, но не е представила нови доказателства, които да станат основание за изменение на влязлото в сила разпореждане. Моли съда да потвърди оспореното решение.

Административен съд-Плевен, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

С. е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б от КСО с вх.№2113-14-837/17.05.2016 год., към което е приложила документи за трудов/осигурителен стаж , подробно описани в Регистрация на инициативна входяща преписка 2113-14-837/17.05.2016 год. С Разпореждане №2113-14-837#3/13.06.2016 год. на ръководител ПО на С. е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ съгласно чл.69б, ал.2 от КСО и чл.10 от НПОС с мотиви, че лицето отговаря на изискването на чл.69б, ал.2 от КСО за навършена възраст 53 години, но няма минимум 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд и няма необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените. Посочено е, че С. е родена на *** год. и към датата на подаване на заявлението -17.05.2016 год. има навършена възраст 54год.06мес27дни и придобит осигурителен стаж, както следва: II категория-14год.08мес.18дни и III категория-19год.07мес.25дни, превърнат на основание чл.104 от КСО-38год.00мес18дни. Посочено е в оспореното решение, че общият осигурителен стаж на С. е зачетен въз основа Трудова книжка №39306/5.08.1980 год., Удостоверение обр.УП-3 №250/14.02.2007 год. от „Далекосъобщения“-Плевен, Удостоверение обр.УП-2 №27/14.11.2013 год. от „Ватекс“ ЕООД, Трудова книжка №695/21.11.2008 год и РОЛ. За спорния период 1.06.1998 год.-1.10.1998 год. стажът на С. е зачетен по данните от представената трудова книжка №39306/5.08.1980 год. : от 1.06.1998 год.-1.10.1998 год. 1.04.2006 год.-телефонист/касиер в БТК АР Север- III категория труд. В пенсионното досие на лицето е налично и Удостоверение обр. УП-3 №250/14.02.2007 год. от РУ“Далекосъобщения“-Плевен, съгласно данните в което за периода 13.09.1983-1.06.1998 г. С. е заемала длъжност телефонист МСТН 1500т.п. Изрично е посочено, че трудовият стаж следва да се счита втора категория труд съгласно т.56 от ПКТП. Със Заявление вх.№2121-14-45/5.07.2016 год. С. е поискала стажът за периода 1.06.1998-30.09.1998год. да се зачете от втора категория труд, тъй като до тогава е била телефонист на централа с над 1500 т.п., на основание т.56 от ПКТП. Въз основа на подаденото заявление и с оглед правилно категоризиране на стажа за спорния период, с писмо изх.№2121-14-45#2/12.07.2016 год. до Началник отдел „ООА“ при ТП-Ловеч е поискано да се извърши уточнение длъжността „телефонист“, която е заемало лицето за периода 1.06.1998-30.09.1998год., колко поста е обслужвало. Въз основа на запитването е постъпило Удостоверение изх.№5509-10-1984/22.07.2016 год., издадено от ТП-Ловеч, в което е отразено, че за периода 1.06.1998-30.09.1998 год. С. е заемала длъжност телефонист МСТН/звено МСТН, като в забележка е уточнено, че м.06, 07 и 08.1998 год. лицето е телефонист МСТН в звено МСТН. В разплащателните ведомости няма данни колко поста е обслужвало лицето, а в м.09.1998 год. е отразено ДОО 47%. Въз основа на информацията в издаденото удостоверение, пенсионният орган е постановил Разпореждане № 2121-14-45#5/1.09.2016 год., с което е отхвърлил искането за поправка на лична пенсия за ОСВ на С., като по същество е отказал да зачете стажа за периода 1.06.1998-30.09.1998год. от втора категория труд , като е изложил мотиви, че съгласно общите пояснения по приложението на ПКТП, невнасянето на съответната диференцирана вноска не лишава лицето от правото за ползване на съответната категория труд, както и размерът на внесената диференцирана вноска не определя категорията труд. С последваща молба вх.№1023-14-5/24.01.2017 год. С. отново е поискала категоризиране на стажа като телефонист за периода 1.06.1998-1.10.1998год. от втора категория на основание т.56 от ПКТП, като е приложила УП-3№250/14.02.2007 год. от РУ“Далекосъобщения“-Плевен, Удостоверение №5509-10-1984/20.07.2016 год. от ТП-Ловеч, копие на трудова книжка и Удостоверение обр.УП-2№205/9.02.2007 год. от БТК-АД, РУ“Далекосъобщения“. По повод тази молба отново е направено запитване изх.№1023-14-5#2/1.02.2017 год. до ТП на НОИ-Ловеч, отдел „ООА“, като е изискано да бъдат представени копия на всички заповеди, които се съхраняват в досието на лицето. Постъпил е отговор от ТП-Ловеч с изх.№1029-10-885/14.02.2017 год., в който е посочено, че в приетите заповеди за трудова дейност/лични досиета, данните са от 1993 год., като са приложени 5 броя копия на съглашения №1017/27.10.1993 г., 457/28.03.1996 г., 2074/25.11.1996 г., 499/28.07.1998 г. и 2014/16.09.1998 г., като никъде в приложените документи не е отразен броя на телефонните постове, обслужвани от С.. Вписаната длъжност навсякъде е телефонист МСТН, което според пенсионния орган не обосновава извод, че полаганият труд за този период следва да се зачете от втора категория. Въз основа на тези съображения ръководител ПО е постановил Разпореждане №1023-14-5#8/14.03.2017 год., с което е отхвърлил искането на С. за категоризиране на труда като телефонист при условията на т.56 от ПКТП –отм. Против това разпореждане е подадена жалба вх.№1012-14-28/11.05.2017 год., в която С. твърди, че за целия период 13.09.1983-1.10.1998 год. е извършвала една и съща работа-телефонист, като винаги е обслужвала повече от 100 броя телефонни постове и това е посочено в Удостоверение обр.УП-3 №250/14.02.2007 год., в което са пропуснати четири месеца от стажа й - 1.06.1998-1.10.1998 год., но от представеното извлечение от трудовата й книжка е видно, че няма прекъсване на стажа, нито на работното място, нито е сменяла работодателя. Твърди, че за периода 1.06.1998-1.10.1998 год е обслужвала също толкова телефонни поста, колкото и в предходния период, но поради смяна на собствеността на пощите, издадените удостоверения за стаж не са пълни и не е известно къде са трудовите досиета на работниците. Поискала е в жалбата отново да бъде преразгледан въпросът за положения труд за периода 1.06.1998-1.10.1998 год и той да бъде признат като такъв при условията на втора категория труд. Въз основа на жалбата е постановено и оспореното в настоящото производство решение №2153-14-50/09.06.2017 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалба вх.№1012-14-28/11.05.2017 год. и е потвърдено Разпореждане №1023-14-5#8/14.03.2017 год. на ръководител „ПО”. Като е описал в това решение цялата изложена по-горе фактическа обстановка, административният орган е приел, че в трудовата книжка на С. за процесния период 1.06.1998-1.10.1998 год отразената длъжност е телефонист, без да има отбелязване за броя на телефонните постове, обслужвани от лицето или посочена точка от ПКТП, по която да се категоризира труда. В Регистъра на осигурените лица за месеците 06, 07 и 08.1998 год. е посочено, че лицето е осигурявано за втора категория труд, но това обстоятелство само по себе си не може да служи като основание за зачитане на стажа на С. като телефонист за периода от втора категория, тъй като приложените удостоверения и трудова книжка не потвърждават обстоятелството, че лицето е обслужвало повече от 100 телефонни поста. На тези основания Директорът на ТП на НОИ-Плевен е потвърдил оспореното разпореждане.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка до жалбоподателката и е получено на 15.06.2017 г. (л.65). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ (РУСО) е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена по пощата с плик с пощенско клеймо от 28.06.2017 год.-л.66. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение №2153-14-50/9.06.2017 год. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

Оспореното Решение е издадено, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на предвидената в закона процедура, но в нарушение на приложимите материалноправни норми.

С. е подала заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б, ал.2 от КСО, съгласно който лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл.168 или когато са променили осигуряването си по чл.4в и имат навършена възраст 53 години за жените за 2016 год. и сбор от осигурителен стаж и възраст 94. С. е родена на *** год. и както към датата на подаване на първото заявление за отпускане на пенсия-17.05.2016 год., така и към датите на следващите подадени молби/заявления от 5.07.2016 год. и от 6.12.2016 год., С. отговаря на изискването за навършена възраст 53 години. Спорен е въпросът работила ли е 15 години при условията на втора категория труд, като за такъв при условията на втора категория труд й е признат от пенсионния орган в размер на 14год.08мес18дни. Спорен е периодът от 1.06.1998-1.10.1998 год. и по –конкретно спорен е въпросът на длъжността, която е работила за този период - телефонист и телефонист МСТН, колко броя телефонни постове е обслужвала. Последното е от съществено значение с оглед регламентацията в т.56 от ПКТП-отм., според която трудът на телефонистите, обслужващи 100 и повече поста в п.т. станции се квалифицира като такъв от втора категория. За да отговори на този въпрос, съдът съобрази следното:

В съдебното производство, по искане на жалбоподателката са събирани множество доказателства за спорното обстоятелство- брой на обслужваните телефонни постове. Назначената съдебно-икономическа експертиза не е отговорила на този въпрос поради обективна невъзможност за това- липса на първична документация- личното трудово досие на жалбоподателката, длъжностна характеристика, заповеди за този период и други документи, от които да се установи горното обстоятелство, и по –конкретно-липса на вписване в съществуващите и налични за този период писмени документи относно броя на телефонните постове, които е обслужвала С.. Експертизата обаче е установила следните данни: Личното трудово досие на С. започва със Заповед №116/30.03.1993 год. на длъжност „Телефонист МСТП“ по основен трудов договор при ТПД №679/13.09.1983 год.; Заповед №245/21.07.1993 год.-длъжност „телефонист МСТП“; Заповед №457/28.03.1996 год.-длъжност „телефонист МСТП“, преназначена в длъжност „телефонист вътрешни съобщения“ при седемчасов работен ден; Съглашение №499/28.07.1998 год., с което С. е преназначена от длъжност „телефонист вътрешни съобщения“ с шифър по НКП 3134/31210053 в длъжност „телефонист МСТН“ с шифър по НКП 3134/31210053. Посочено е в заключението на експертизата, че и за двете длъжности-„телефонист вътрешни съобщения“ и „телефонист МСТН“ шифърът в Националния класификатор на длъжностите в РБ е един и същ-3134/31210053, а работното време за всички тези длъжности е едно и също-непълно при седемчасов работен ден. Различие се установява едва със Съглашение №2014/16.09.1998 год., когато С. е преназначена от длъжност „телефонист МСТН“ с шифър 3134/31210053в длъжност „касиер т.т. експлоатация“ с шифър4219/29910072 при осемчасов работен ден, но това съглашение касае период, считано от 1.10.1998 год. насетне, т.е. излиза извън процесния период и е неотносимо към предмета на спора.

Също по данни от заключението, за м.септември 1998 година на длъжност „телефонист МСТН“ по ведомост са получили заплати 28 лица от номер 10108 до номер 10136, като от м.септември 1998 год. фишовете на работниците и работните заплати са се изработвали с друг програмен продукт, различен от този за предходните месеци и ясно и четливо се установява от фиша на С. : ДОО-2% лична вноска и ДОО-47% от работодател. Посочено е в заключението, че размерът на осигурителните вноски за фондовете на ДОО се регламентират в ЗБДОО за всяка календарна година и се обнародват в ДВ, като ЗБДД за 1998 год. е обнародван в ДВ, бр.123/22.12.1997 год. Разпоредбата на чл.2, ал.1 от с.з. предвижда, че размерът на осигурителните вноски за всички осигурителни случаи за сметка на осигурителите/работодателите се определя, както следва: 1.37% върху БТВ или осигурителния доход за лицата, които са придобили право на пълна пенсия при условията на трета категория труд; 2.47% върху БТВ или осигурителен доход за лицата, които придобиват право на пълна пенсия за изслужено време и старост три и повече години по-рано от възрастта, която се изисква за пенсиониране при трета категория труд, т.е. ВЛ е направило извод, че т.2 е относима за лицата, полагали труд при условията на втора категория труд, което налага извод, че вноската от 47%, установена във фиша за м.09.1998 год. за работа на съответната длъжност налага извод за осигуряване за работа при условията на втора категория труд. Като аргумент в подкрепа на този извод ВЛ се е позовало на чл.13 от Правилник за прилагане на дял III от КТ, според който банките не отпускат суми за изплащане на трудови възнаграждения, включително и за авансовото им изплащане, без едновременно представяне на платежно нареждане за прехвърляне на дължимите осигурителни вноски.

ВЛ по назначената СИЕ е извършило проверка въз основа на поставена задача и на издадените на други лица образци за пенсиониране УП-3 за процесния период и е установило например четири лица – С. В. И., С. А. С., Г. Й. Ц. и В. Г. Х., които са работили съвместно с Е.С. за периода м.юни-м.септември 1998 год. и фигурират в разчетно-платежните ведомости на БКТ-ТВД-ЕАД на длъжност „телефонист МСТН“. За тези лица нито във ведомостта, нито в личните досиета, нито в заповедите за преназначаване се съдържа информация за броя на обслужваните телефонни постове за периода, но и четирите лица например фигурират в платежната ведомост за м.септември 1998 год. и за тези четири лица са издадени удостоверения за пенсиониране обр.УП-3, в които е записано, че лицата обслужват над 1500т.п. и трудът се зачита за втора категория труд.

Спорното обстоятелство за броя на телефонните постове за процесния период не е установено и при направеното запитване до "Български пощи" ЕАД, което е приемник на съответните станции на съобщенията, включително и на Районна станция на съобщенията-Централна поща гр. Плевен, което дружество не е изпратило отговор на направеното от съда запитване.

Разпитана като свидетел Г. П. И. установява, че през 1998 год. е работила в БТК ЕАД като контрольор ТТ експлоатация, била е в една зала с жалбоподателката до 1 октомври 1998 год. До този момент С. е работила като телефонистка, като целият номератор е бил с над 1500 поста, за този период т.п. не са намалявали никога, напротив-увеличавали са се. Св.И. е работила до 2000год. в номератора и до тогава постовете винаги са били над 1500. Като свидетел е разпитана и Т. В. А., която съобщава при разпита си в съдебно заседание, че е работила в системата на съобщенията от 1981 год. до 2006 год. на различни позиции, като от 1996 год.до 2003 год. е изпълнявала длъжността „Началник телефонна и телеграфна експлоатация“, включваща междуселищен телефонен номератор и е била началник на Е.С.. Била й е началник до 1998 год., когато С. е напуснала номератора някъде през месец септември, не си спомня точно кога С. е напуснала номератора. Съобщава, че С. е работила през този период като телефонист и със сигурност е обслужвала над 1000 телефонни поста, като централите са били пет, телефонните постове са нараствали.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, които настоящият съд изцяло кредитира като обективно отразяващи конкретните обстоятелства, може да бъде направен извод, че през периода от 1.06.1998-1.10.1998 год. жалбоподателката, при работата си като телефонист в Централна поща-Плевен е обслужвала повече от 100 телефонни поста. Особена тежест съдът придава на съвкупната преценка на свидетелските показания, удостоверяващи, че през периода жалбоподателката е изпълнявала една и съща работа с едната свидетелка, а другата е била неин пряк ръководител, и писмените доказателства- УП-3 за работещите на същата длъжност лица, които са придобили право на пенсия при условията на втора категория труд за същата работа за част от спорния период, още повече, че именно за тази същата част-м.септември1998 год. има безспорни данни, че за положения труд С. е била осигурявана за втора категория труд-ДОО 47% от работодател. Косвени доказателства в подкрепа на обстоятелството, че и за тези спорни четири месеца С. е обслужвала над 100 т.п. е факта, че шифъра на длъжността, която е заемала и преди това, не е променян. Съдът счита, че е недопустимо небрежността и липсата на отговорност при обработката и съхранението на документацията на многократно преобразуваното предприятие, изпълняващо пощенски услуги, при което не са съхранени данни за толкова съществен за множество хора факт, имащ отношение към определянето на категорията труд, а именно- брой на телефонните постове, да бъде прилаган във вреда на работника, който, макар и с косвени доказателства установява, че е изпълнявал трудова дейност, която действащият нормативен акт определя като втора категория.

Вярно е, че тези нови, събрани в хода на настоящото съдебно производство доказателства не са били представени пред пенсионния орган при повторно подаденото заявление от С. на основание чл.99, ал.1, т.1 от КСО, но настоящият състав на съда преценява всички събрани в настоящото производство писмени и гласни доказателства, неприобщени до настоящия момент в административната преписка като такива по смисъла на чл.142, ал.2 от АПК и ги цени като доказващи, че за процесния период жалбоподателката е обслужвала повече от 100 телефонни поста.

По така изложените съображения, съдът намира, че решението и потвърденото с него разпореждане следва да се отменят, а делото да се върне на органа за ново произнасяне при съобразяване на обстоятелството, че за периода от 1.06.1998-1.10.1998 год. Е.С. е работила като телефонист, обслужващ 100 и повече поста в т.п. станция и упражняваният от нея труд е втора категория при условията на т. 56 от ПКТП/отм/.

При този изход на делото и своевременно направеното искане от пълномощника на жалбоподателката за присъждане на разноски, следва ответникът да бъде осъден да й ги заплати в размер на 730 (седемстотин и тридесет ) лева, от които 230 лева възнаграждение за ВЛ - л.87 и л.113, и 500 лева поискано, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, видно от адвокатско пълномощно на л.5 от делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Е.Т.С. ***, подадена чрез пълномощника адв.Ф.П. ***-50/09.06.2017 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалба вх.№1012-14-28/11.05.2017 год. и е потвърдено Разпореждане №1023-14-5#8/14.03.2017 год. на ръководител „ПО” и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №1023-14-5#8/14.03.2017 год. на ръководител „ПО”.

ВРЪЩА преписката на ръководител на “ПО” в ТП на НОИ-Плевен за постановяване на ново разпореждане съобразно мотивите на настоящето решение, в двумесечен срок от влизането му в сила.

ОСЪЖДА ТП на НОИ-Плевен да заплати на Е.Т.С. ***, направените по делото разноски общо в размер на 730 (седемстотин и тридесет ) лева.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: