Решение по Административно дело 559/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 427

гр.Плевен, 4 Октомври 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, тричленен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря В. М. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №559 по описа за 2017год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.185-196 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Производството по делото е образувано по протест на Йорданка Антонова-Прокурор при Окръжна прокуратура Плевен срещу чл.1 ал.2; чл.20 ал.1; чл.22 ал.4; чл.23; чл.27 ал.2; чл.28; чл.29 ал.1 и ал.2; чл.30 ал.2; чл.32; чл.33; чл.34; чл.35; чл.60 ал.1; чл.61 и чл.62 от Наредбата за управление на общинските пътища, приета с Решение №323/31.08.2005г., по протокол №22/31.08.2005г. на Общински съвет Долна Митрополия.

В протеста се сочи, че при съпоставка между текстовете на Наредбата, приета от Общински съвет Долна Митрополия и текстовете на Закона за пътищата и Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП) са констатирани противоречия, които водят до незаконосъобразност на текстовете на общинската наредбата. Твърди се, че в чл.1 ал.2 от Наредбата не е включена разпоредбата на чл.1 ал.1 т.1 от Закона за пътищата, която гласи, че законът не се прилага за улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републиканки или общински пътища, поради което тази норма от общинската наредба е незаконосъобразна. На следващо място са изложени подробни съображения, че чл.20 ал.1 от Наредбата не включва регламентираното в чл.6 ал.1 т.5 от НСПП изискване, а в чл.22 ал.4 от Наредбата е въведен едногодишен срок на разрешителното за специално ползване на пътя по ал.2, а този срок по чл.8 ал.3 от НСПП е двугодишен. Посочва се, че въведените изисквания за документи в чл.9 т.1 и т.4 от НСПП липсват в чл.23 от Наредбата. Твърди се, че текстът на чл.27 ал.2 от Наредбата не е съобразен с изменението на чл.13 ал.2 от НСПП, нормата на чл.28 от Наредбата противоречи на чл.14 от НСПП, разпоредбата на чл.29 ал.1 от Наредбата несъответства на чл.15 ал.1 т.4 и т.6 от НСПП, чл.29 ал.2 от Наредбата не е съобразена с чл.15 ал.2 т.8 от НСПП, както и че чл.30 ал.2 от Наредбата е в противоречие с чл.16 ал.2 от НСПП. Счита се, че разпоредбите на чл.32, чл.33, чл.34 и чл.35 не са съобразени с изменението на глава ІV, раздел І от НСПП. Счита се още, че чл.60 ал.1 от Наредбата не включва всички извършвани дейности в обхвата на пътя, които съставляват нарушение и се санкционират, съгласно чл.52 ал.1 от Закона за пътищата. Твърди се, че предвидените в чл.61 ал.1 и ал.2 от Наредбата глоби под определения в Закона за пътищата минимален и максимален размер са незаконосъобразни, както и тези в чл.62 от Наредбата. В заключение се моли за отмяна на разпоредбите от местната наредба, които противоречат на нормативен акт от по-висока степен – Закона за пътищата и НСПП.

От ответника по делото-Общински съвет-Долна Митрополия не е депозиран писмен отговор по протеста.

В съдебно заседание не се явява протестиращият прокурор.

За ответника в открито съдебно заседание се явява адв.Д. надлежно упълномощена, която счита протеста за частично основателен. Сочи, че предмет на протеста са норми, които не са съобразени със Закона за пътищата и НСПП, с изключение на чл.1 ал.2 от Наредбата, в която има непълнота спрямо закона, но тя не е незаконосъобразна. Претендират се разноски.

Участващият на основание чл.192 от АПК в делото прокурор дава заключение за основателност на искането за отмяна на протестираните норми. Прави предложение да бъдат присъдени на Окръжна прокуратура Плевен направените разноски за внесената такса за обнародване в Държавен вестник.

Оспорването е съобщено по реда на чл.181 ал.1 и ал.2 от АПК във вр. с чл.188 от АПК, чрез публикуване на обявлението в бр.64/2017г. на „Държавен вестник” и в сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд-Плевен. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2 от АПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С предложение вх.№653/19.08.2005г. Кметът на Община Долна Митрополия е предложил на Общински съвет Долна Митрополия на основание чл.22 ал.1 от ЗМСМА и чл.23 от Закона за пътищата да бъде приета Наредба за управлението на общинските пътища.

На 22.08.2005г. е проведено заседание на Председателския съвет при Общински съвет Долна Митрополия, на което е приетата следваща дата на заседание на Общинския съвет-31.08.2005г. и дневния ред, като т.11 е приемане на Наредба за управление на общинските пътища.

За периода от 25.08.2005г. до 29.08.2005г. са проведени заседания на постоянните комисии при Общински съвет Долна Митрополия, на които е прието предложението за приемане на Наредба за управление на общинските пътища.

С Решение №323 по Протокол №22/31.08.2005г., след проведено обсъждане на проекта на наредбата, на основание чл.22 ал.1 от ЗМСМА във връзка с чл.23 от Закона за пътищата, Общински съвет Долна Митрополия е приел Наредба за управление на общинските пътища. На проведеното заседание от общо 21 общински съветници са гласували 19 общински съветници, като „за“ приемане на Наредбата са гласували 19, „против“ – 0 и „въздържали се“ – 0 общински съветници.

Във връзка с публикуването на новоприетата наредба на интернет страницата на Общината за разгласяване на населението по делото не са представени доказателства, като към административната преписка е приложен Акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение от 17.12.2012г. От съдържанието на приложения по делото Акт съдът не констатира да е вписано унищожаване на документи, свързани с обсъждане, приемане и публикуване на каквито и да е наредби на Общински съвет – Долна Митрополия, в т.ч. на Наредбата за управление на общинските пътища.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Наредбата за управление на общинските пътища е подзаконов нормативен акт, приемането на който е от компетентността на Общинския съвет като орган на местната власт и местното самоуправление. Предмет на оспорване в настоящето производство са чл.1 ал.2; чл.20 ал.1; чл.22 ал.4; чл.23; чл.27 ал.2; чл.28; чл.29 ал.1 и ал.2; чл.30 ал.2; чл.32; чл.33; чл.34; чл.35; чл.60 ал.1; чл.61 и чл.62 от Наредбата. С разпоредбата на чл.1 ал.2 е предвидено, че наредбата не се прилага за 1.селскостопански пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи; 2. горските пътища; 3 частните пътища, неотворени за обществено ползване. С чл.20 ал.1 е регламентирано, че кметът на общината отказва издаване на разрешение за специално ползване на пътя, когато:1. Не са налице условията по чл.26 ал.7 от Закона за пътищата; 2.Специалното ползване предполага увреждане на собствеността на други лица или прави невъзможно ползването на пътя за дейности от обществен интерес; 3.Специалното ползване изисква трайна промяна на предназначението и характеристиките на пътя; 4. Предстои преустройство на пътя, предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план. В чл.22 ал.4 от Наредбата е предвидено, че разрешението за специално ползване по ал.3 е валидно за срок от една година, като става въпрос за разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него. В чл.23 са посочени документите, които следва да се прилагат към искането за издаване на разрешение за специално ползване. В чл.27 ал.2 от Наредбата е прието, че разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на рекламно съоръжение е валидно за срок от една година. С чл.28 са изброени документите, които заинтересованото лице следва да прилага към искането за издаване за специално ползване по чл.27. В чл.29 ал.1 т.1-5 са изброени случаите когато се издава разрешение за изграждане на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващата зона, а в ал.2 т.1-7 са изброени случаите, когато се отказва издаването на такова разрешение. В чл.30 ал.2 от Наредбата е прието, че към искането за разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение заинтересованото лице прилага удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация. С чл.32 е регламентирано, че разрешение за специално ползване на пътя чрез прокарване и ремонт на подземни и надземни проводи и съоръжения е задължително условие за издаване на разрешение за строеж по смисъла на глава осма, раздел ІІІ от ЗУТ. В чл.33, чл.34 и чл.35 са регламентирани случаите, когато се изисква разрешение за специално ползване на пътя чрез прокарване на подземни и надземни проводи и съоръжения, документите, които се прилагат към искането и условията, при които се допуска такова разрешение. С чл.60 ал.1 от Наредбата е определен размера на глобата за физически лица, които извършват или разпоредят да бъдат извършени забранени в обхвата на пътя дейности, а в чл.61 и чл.62 са определени размера на глобата, съотв. имуществената санкция за нарушаване забраната за строителство в ограничителните зони и извършване на действия извън специалното ползване.

Като самостоятелни разпоредби от подзаконов нормативен акт тяхното оспорване пред съд е регламентирано в дял трети, глава Х, Раздел ІІІ, чл.185-194 от АПК. Те съдържат вторични правни норми, които създават общи задължителни правила за регулиране на обществени отношения в границите на съответната община. Съгласно чл.186 ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. А съгласно ал.2 на същата разпоредба, прокурорът може да подаде протест срещу акта. Т.е. законодателят е предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по чл.127 т.5 от Конституцията на РБ и чл.16 ал.1 т.1 от АПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение №4/16.07.2009г. на ВАС по т.д.№2/2009г. Ето защо прокурорът при ОП-Плевен притежава процесуална легитимация за оспорване на норми от Наредбата за управление на общинските пътища.

Съобразно чл.187 ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. От изложеното следва извода, че производството е резултат от валидно и допустимо сезиране на съда.

Разгледан по същество протестът е основателен.

Според чл.168, ал.1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл.196 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от протестиращия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на протестираните норми на всички основания по чл. 146 от АПК.

Редът за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в чл.75-80 от АПК, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно Закона за нормативните актове по аргумент от чл.80 от АПК.

Общинският съвет като орган на местно самоуправление на територията на Община Долна Митрополия, решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По силата на чл.76, ал.3 от АПК вр. чл.8 от ЗНА и чл.22, ал.1 от ЗМСМА (в редакцията към датата на приемане на наредбата) в изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни административни актове под формата на Наредби. А съгласно чл.23 от Закона за пътищата, правомощията на кметовете по управлението на общинските пътища се определят с наредба на общинския съвет. Наредбата е приета за заседание на 31.08.2005г. при наличие на изискващия се заседателен кворум съгласно чл.27, ал.2 ЗМСМА – присъстват повече от половината общински съветници, като приемането е станало с гласовете на повече от половината от присъстващите съветници съгласно чл.27, ал.3 от ЗМСМА. Спазена е и изискуемата от закона специална форма-в решението, с което е приета, е посочен видът на акта, органът, който го е приел и е отразен главният му предмет. Посочено е и правното основание за приемане, а именно чл.22 ал.1 от ЗМСМА (в редакцията към датата на приемане) и чл.23 от Закона за пътищата.

Както е посочено и по-горе, процедурата по издаване на действащите в страна нормативни актове е уредена в Закона за нормативните актове. В чл.8 от ЗНА се дава право на всеки Общински съвет да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредените от тях обществени отношения с местно значение. Независимо от обстоятелството, че действието на тези актове се ограничава само върху територията на съответната община, при съставянето и приемането им следва да се спазват изискванията, заложени в ЗНА. Доколкото оспорените разпоредби са приети през 2005г. следва да се съобрази съответствието им със закона към този момент – 31.08.2005г.

Съдът намира,че съществено е нарушена процедурата по приемане на подзаконовия нормативен акт. В разпоредбата на чл. 2а от ЗНА (отм. от 01.01.2008г., но действащ по време на приемането на наредбата), аналогична на сега действащата разпоредба на чл. 26, ал. 3 от ЗНА, се изисква оповестяване на проекта за нормативен акт на заинтересованите лица, предвид характера му на административен акт с действие по отношение на неограничен кръг от хора. Изискването за оповестяване в месечен срок преди провеждане на заседанието по приемането на нормативния акт не е спазен. Не са представени никакви доказателства за спазването на това задължение. Доколкото предложението на кмета на общината за приемане на Наредбата е направено на 19.08.2005г., а решението на Общински съвет Долна Митрополия, с което е приета е от 31.08.2005г. – само 12 дни по-късно, явно едномесечният срок не е спазен. По тези причини съдът приема, че Наредбата въобще не е била подложена на обществено обсъждане в определения от закона срок, в нарушение на законовите изисквания. Това обуславя отмяната на протестираните норми като приети в нарушение на административно-производствените правила. В този смисъл е и съдебната практика – например Решение № 3327 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8635/2013 г.

За пълнота следва да се посочи, че доколкото една наредба подлежи на оспорване без ограничение във времето, е необходимо през цялото време на нейното действие в преписката по приемането й да са приобщени доказателства за публикуването на проекта за обществено обсъждане, както и за разгласяването й след приемането. Именно въз основа на тези доказателства съдът следва да постанови своето решение. В конкретния случай такива доказателства липсват, поради което съдът приема, че съответните процедури по приемането на наредбата не са били спазени. Изискванията на закона в тази насока са императивни и с тях се цели осъществяване на принципа на достъпност и публичност на административните актове, въведен с чл.12 ал.1 от АПК. С посоченото по-горе не са спазени и принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, регламентирани в чл.26 ал.1 от ЗНА, които са задължителни при изработването на проект за нормативен акт. След като посочените по-горе изисквания на закона не са били спазени е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което съставлява самостоятелно основание на отмяна на протестираните норми.

               По делото не са представени и доказателства за обнародване на приетата вече Наредба. Съгласно чл.37 ал.2 от ЗНА (в редакцията към момента на приемане на наредбата през 2005г.), нормативните актове на народните съвети се обнародват в печата или се разгласяват по друг начин в района на съвета. Такова е и изискването на чл.22 ал.2 от ЗМСМА, а именно актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината в срока по ал.1 чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл.21 ал.3, като оспорването, спирането, отмяната или потвърждаването на оспорените актове на общинския съвет се разгласяват по същия начин, а актовете му се обнародват в „Държавен вестник”, когато това е предвидено със закон. Именно публикуването на акта е началният момент, от който този акт произвежда действие.Съгласно чл.5 ал.5 от Конституцията на Република България, всички нормативни актове се публикуват, като влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Затова Наредбата, като нормативен административен акт, като необнародвана в печата или разгласена по друг начин на територията на общината няма правно действие. Тя е недовършен нормативен акт. Чрез обнародването на нормативния административен акт съдържащите се в него волеизявления се довеждат до знанието на правните субекти. Обнародването е елемент от процедурата по издаването на нормативните административни актове на общинските съвети и неизпълнението му е нарушение на процесуалните правила, защото е пречка актът да произведе правно действие. Но приложен необнародван нормативен акт създава нежелана от правния ред привидност, че той има правно действие и валидно регулира обществените отношения. Затова допуснатото нарушение-липса на обнародване в този случай е особено съществено и такъв нормативен акт е незаконосъобразен. Това също е основание протестираните норми да бъдат отменени.

По отношение приложението на материалния закон съдът съобрази следното:

Първата от протестираните норми е тази на чл.1 ал.2 от Наредбата, съгласно която наредбата не се прилага за: 1.селскостопански пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи; 2. горските пътища; 3 частните пътища, неотворени за обществено ползване. В протеста се твърди, че тази разпоредба е незаконосъобразна, тъй като е в противоречие с чл.1 ал.2 от Закона за пътищата, съгласно който законът не се прилага за 1. (доп. - ДВ, бр. 75 от 2009 г.) улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища; 2. селскостопанските пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи; 3. горските пътища; 4. частните пътища, неотворени за обществено ползване. От последното е видно, че единствената разлика, която се констатира между двете разпоредби, е наличието в закона на още едно предложение –т.1, в която хипотеза законът се явява неприложим, а именно относно улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища. Т.1 е приета допълнително, след приемане на другите предложения на разпоредбата на чл.1, ал.2, с редакцията на Закона в ДВ, бр. 75 от 18.09. 2009 г., т.е. след направеното предложение от Кмета на общината за приемане на Наредба за управление на общинските пътища. Липсата на точка със съдържание, идентично на това в т.1 от Закона, в приетата от Общинския съвет местна Наредба не опорочава същата и не я прави незаконосъобразна на това основание, по следните съображения: Съгласно чл.3 от Закона за нормативните актове, Законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения, като за уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. Според чл.7, ал.2 от ЗНА, Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Предвидено е с чл.15 от ЗНА, че нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В случая наличието на уредба за неприложение на издадения закон относно определени видове пътища е важимо и при липса на уредба в подзаконовия нормативен акт, поради което и Законът, и Наредбата се явяват неприложими към този вид пътища, които са изключени от предметния обхват на Закона, макар това изрично да не е посочено в Наредбата. От друга страна Общинския съвет винаги може да допълни местната Наредба, като приеме разпоредба, идентична по съдържание с тази на чл.1, ал.2, т.1 от Закона за пътищата. Ето защо оспорената разпоредба не противоречи на чл.1, ал.2 от Закона за пътищата, тя не е материално незаконосъобразна, но предвид приемането й при съществено нарушение на административно-производствените правила, следва да бъде отменена.

Втората от протестираните норми е тази на чл.20 ал.1 от Наредбата, в която е регламентирано, че кметът на общината отказва издаване на разрешение за специално ползване на пътя, когато:1. Не са налице условията по чл.26 ал.7 от Закона за пътищата; 2.Специалното ползване предполага увреждане на собствеността на други лица или прави невъзможно ползването на пътя за дейности от обществен интерес; 3.Специалното ползване изисква трайна промяна на предназначението и характеристиките на пътя; 4. Предстои преустройство на пътя, предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план. В протеста се твърди, че тази норма противоречи на чл.6 ал.1 т.5 от Наредбата за специално ползване на пътищата. Съгласно чл.6 ал.1 от НСПП, администрацията, управляваща пътя, отказва издаване на разрешение за специално ползване на пътя, когато: 1. Не са налице условията по чл. 26, ал. 7 от Закона за пътищата; 2. Специалното ползване предполага увреждане на собствеността на други лица или прави невъзможно ползването на пътя за дейности от обществен интерес; 3. Специалното ползване изисква трайна промяна на предназначението и характеристиките на пътя; 4. Предстои преустройство на пътя, предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план; 5. (нова - ДВ, бр. 1 от 2013 г., в сила от 4.01.2013 г.) Не е осигурена безопасността на автомобилното движение съгласно изискванията на Закона за движението по пътищата, установено със становище на органите на Министерството на вътрешните работи. Следователно, единствената разлика, която се констатира е в наличието в специалната наредба на още едно предложение, а именно т.5, която е приета през 2013г., т.е. след направеното от Кмета на общината предложение за приемане на местната наредба. Липсата на точка в Наредбата за управление на общинските пътища на Община Долна Митрополия със съдържание, идентично на това в т.5 от НСПП, не прави местната наредба незаконосъобразна на това основание, като мотиви за този извод на съда са изложени по-горе в изложението за чл.1 ал.2 от Наредбата, и които се отнасят и за чл.20 ал.1 от Наредбата. Предвид това, последната норма не е материално незаконосъобразна, но с оглед приемането й при съществено нарушение на административно-производствените правила, следва да бъде отменена.

Третата от протестираните норми е тази на чл.22 ал.4 от Наредбата, съгласно която разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него е валидно за срок от една година. В протеста се твърди, че тази разпоредба е в противоречие с нормата на чл.8 ал.3 от НСПП. Съгласно последната, разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него е валидно за срок от две години, като в този си вид нормата е изменена с ДВ бр.90 от 2016г., в сила от 15.11.2016г., т.е. след приемане на оспорената местна наредба. До това изменение на чл.8 ал.3 от НСПП през 2016г. срокът на валидност на разрешението е бил една година. От изложеното се налага извод, че чл.22 ал.4 от местната наредба към датата на нейното приемане е съответствала на чл.22 ал.4 от НСПП, но към момента на протестирането е в противоречие с регламентираното в нея, поради което като материално незаконосъобразна следва да бъде отменена.

Четвъртата от протестираните норми е тази на чл.23 от Наредбата, съгласно която към искането за издаване на разрешение за специално ползване заинтересованото лице прилага: 1. Удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация; 2.Копие от документа за платена такса за издаване на разрешението; 3. Копие от скицата (визата) за проектиране, с която се определят местоположението на обекта и пътната връзка към него, включително спрямо съседните поземлени имоти; 4. Подробен комуникационно-транспортен план за пътните връзки и разположението на обекта, към който са приложени: а) схема с точното километрично местоположение на обекта, разположението му спрямо оста на пътя и отстоянието му от ръба на пътната настилка; б) напречни профили в подходящ мащаб на характерни места в обхвата на пътя. В протеста се твърди, че тази разпоредба е в противоречие с чл.9 от НСПП. Съгласно последната, към искането за издаване на разрешение за специално ползване заинтересуваното лице прилага:1. Удостоверение за наличие или липса на публични задължения по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК); 2.Копие от документа за платена такса за издаване на разрешението; 3. Копие от скицата (визата) за проектиране, с която се определят местоположението на обекта и пътната връзка към него, включително спрямо съседните поземлени имоти; 4. Становище на органите на Министерството на вътрешните работи;5. Съгласуван технически проект - част "Пътна" и "Организация на движението“. Съдържанието на т.1 и т.4 са изменени с ДВ бр.1 от 2013г., в сила от 04.01.2013г., а т.5 е нова, въведена с ДВ бр.1 от 2013г., в сила от 04.01.2013г., като преди изменението и към датата на приемане на протестираната наредба чл.9 от НСПП е имала съдържание идентично с това на нормата на чл.23 от местната наредба. Към настоящият момент, обаче, последната е в противоречие с разпоредба от по-висока степен, поради което следва да бъде отменена като материално незаконосъобразна.

Петата от протестираните норми е тази на чл.27 ал.2 от Наредбата, съгласно която разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на рекламно съоръжение е валидно за срок от една година. В протеста се твърди, че тази разпоредба е в противоречие с нормата на чл.13 ал.2 от НСПП. Съгласно последната, разрешението за специално ползване чрез изграждане на рекламно съоръжение е с валидно за шест месеца. Разпоредбата е изменена през 2006г., като към датата на приемане на протестираната наредба, същата е била със съдържание идентично с това на чл.27 ал.2 от местната наредба. Т.е. протестираната норма на чл.27 ал.2 към настоящия момент е в противоречие с разпоредба от по-висока степен, поради което следва да бъде отменена като материално незаконосъобразна.

Шестата от протестираните норми е тази на чл.28 от Наредбата, съгласно която към искането за специално ползване на пътя чрез изграждане на рекламно съоръжение заинтересуваното лице прилага: 1.Удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация; 2.Копие от документа за платена такса за издаване на разрешението; 3. Технически или работен проект за конкретното съоръжение. В протеста се твърди, че тази норма е в противоречие с чл.14 от НСПП, съгласно която към исканото разрешение за специално ползване заинтересуваното лице прилага: 1. Удостоверение за наличие или липса на публични задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК; 2. Копие от документа за платена такса за издаване на разрешението; 3. Съгласуван работен проект от администрацията, управляваща пътя, съгласно чл. 5, ал. 2 или декларация-съгласие за изграждане на рекламно съоръжение, съответстващо на определен типов проект, съгласно чл. 13, ал. 3; 4. Нотариално заверено съгласие от собственика на земята, когато рекламното съоръжение се изгражда в обслужващите зони на пътя, копие на документ за собственост и актуална скица на имота;5. Протокол за предварителен оглед от администрацията, управляваща пътя, органите на Министерството на вътрешните работи и заинтересуваното лице; в протокола се съдържат и мерки за безопасност в съответствие с изискванията на Техническите правила за приложение на ограничителни системи за пътища по републиканската пътна мрежа. Съдържанието на чл.14 от НСПП е в този си вид след изменение през 2006г., 2013г. и 2016г., като преди това е имала съдържание идентично с това на протестираната норма на чл.28 от местната наредба. Към настоящият момент, обаче, последната е в противоречие с разпоредба от по-висока степен, поради което следва да бъде отменена като материално незаконосъобразна.

Седмата протестирана норма е тази на чл.29 ал.1 и ал.2 от Наредбата, съгласно които разрешение за изграждане на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващата зона се издава, когато: 1. Не са налице основанията за отказ по чл.20 ал.1; 2.Рекламното съоръжение отстои на не по-малко от 500м. от пътни възли и кръстовища за общинските пътища; 3.Рекламното съоръжение не ограничава видимостта на сигнализацията с пътни знаци; 4.Рекламното съоръжение в целия си габарит отстои най-малко на 3м. от ръба на пътната настилка; 5.Разстоянието между отделните рекламни съоръжения по посока на движението е не по-малко от 200м. (ал.1); Отказва се издаването на разрешение за изграждане на рекламни съоръжения: 1.В зони с ограничена видимост; 2.В уширени пътни участъци, предназначени за кацане на самолети; 3. Окачени на конструкцията на мостови съоръжения и надлези; 4. В тунели и на разстояния по-малко от 200м. преди тях; 5. В средната разделителна ивица; 6. Изградени като премостващи конструкции над общинските пътища; 7. Наподобяващи пътните знаци и указателните табели по форма, цвят, съдържание и символи (ал.2). В протеста се твърди, че тази норма е в противоречие с разпоредбата на чл.15 ал.1 т.4 и т.6 и на чл.15 ал.2 т.8 от НСПП. Чл.15 ал.1 и ал.2 от НСПП регламентират, че разрешение за изграждане на рекламни съоръжения се издава, когато:1. Не са налице основанията за отказ по чл. 6, ал. 1; 2. Рекламното съоръжение в обхвата на пътя отстои не по-малко от 1500 м от пътни възли - за автомагистралите и скоростните пътища, и 500 м от пътни възли и кръстовища - за останалите пътища;2а. Рекламното съоръжение в обслужващата зона на пътя отстои не по-малко от 500 м преди пътни възли и кръстовища и 100 м след тях – за всички републикански пътища;3. Рекламното съоръжение не ограничава видимостта на сигнализацията с пътни знаци;4. Рекламното съоръжение в целия си габарит отстои най-малко на 3 м от ръба на пътната настилка, а отстоянието от центъра на носещата му колона до ръба на пътната настилка е не по-малко от 5 м;5. Разстоянието между отделни рекламни съоръжения по посока на движението е не по-малко от 300 м за автомагистрали и скоростни пътища и 200 м за останалите пътища;6. Горният ръб на фундамента на рекламното съоръжение не надвишава нивото на терена; А се отказва издаването на разрешение за изграждане на рекламни съоръжения: 1. В зони с ограничена видимост;2. В уширени пътни участъци, предназначени за кацане на самолети;3. Окачени на конструкцията на мостови съоръжения и надлези;4. В тунели и на разстояние, по-малко от 600 м преди тях - за автомагистрали и скоростни пътища, и 200 м - за останалите пътища;5. В средната разделителна ивица;6. Изградени като премостващи конструкции над републиканските пътища;7. Наподобяващи пътните знаци и указателните табели по форма, цвят, съдържание и символи;8. Когато рекламното съоръжение е с профил на носещата колона, различен от кръг. Съдържанието на чл.15 ал.1 и ал.2 от НСПП е в този си вид след изменения от 2013г. и 2016г., т.е. след датата на приемане на протестираната наредба, като към 31.08.2005г. е имала съдържание идентично с това на чл.29 ал.1 и ал.2 от Наредбата. Последната към настоящия момент , обаче, е в противоречие с норма от по-висока степен, поради което следва да бъде отменена.

Осмата протестирана норма е тази на чл.30 ал.2 от Наредбата, съгласно която към искането за издаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение заинтересованото лице прилага удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация. В протеста се твърди, че тази норма е в противоречие с чл.16 ал.2 от НСПП, съгласно която към искането заинтересованото лице прилага констативен протокол за изграденото рекламно съоръжение, а в случаите, когато искането за издаване на разрешение за експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващите зони е подадено по електронен път, констативният протокол за изграденото рекламно съоръжение се подава на хартиен носител. В този си вид разпоредбата е след изменение през 2006г., 2013г. и 2016г., като към датата на приемане на протестираната наредба е имала съдържание идентично с това на чл.30 ал.2 от местната наредба. Към настоящия момент, обаче, чл.30 ал.2 от Наредбата е в противоречие с разпоредба от нормативен акт от по-висока степен, поради което следва да бъде отменена.

На следващо място в протеста се твърди, че нормите на чл.32, чл.33, чл.34 и чл.35 от Наредбата са в противоречие с чл.18, чл.19, чл.20, чл.21 и чл.22 от НСПП. Нормите от чл.32 до чл. 35 включително на местната наредба представляват Раздел ІV „Прокарване и ремонт на подземни и надземни проводи и съоръжения в обхвата на пътя“, а нормите от чл.18 до чл.22 включително от НСПП представляват Раздел І „Изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващата зона“ от Глава ІV на НСПП, като същите са с това съдържание след изменение и допълнение през 2013г и 2016г. Преди това изменение нормите са били със съдържание като разпоредбите на чл.32 до чл.35 от местната наредба. Последните към настоящия момент не са съобразени с разпоредбите от нормативен акт от по-висока степен, поради което следва да бъдат отменени.

В протеста се твърди още, че нормата на чл.60 ал.1 от Наредбата е в противоречие с чл.52 ал.1 т.3 от Закона за пътищата. Разпоредбата на чл.60 ал.1 от местната наредба регламентира, че се наказват с глоба от 50 до 100лева физическите лица, които извършват или разпоредят да бъдат извършени следните дейности в обхвата на пътя: 1.изсичане и изкореняване на дървета и храсти, косене на трева и бране на плодове без разрешение; 2.паша на добитък и опожаряване на растителност; 3.превоз на насипни материали в превозни средства, позволяващи тяхното разпиляване; 4.поставяне и складиране на материали, които не са свързани и експлоатация на пътя; 5.влачене на дървета и други предмети; 6 движение с верижни машини, освен при снегопочистване. Нормата на чл.53 ал.1 от Закона за пътищата регламентира, че се наказват с глоба от 200 до 500 лв. физическите лица, които извършат или разпоредят да бъдат извършени следните дейности в обхвата на пътя: 1. изсичане и изкореняване на дървета и храсти, косене на трева и бране на плодове без разрешение на администрацията, която управлява пътя; 2. паша на добитък и опожаряване на растителността; 3. движение с непочистени от кал машини; 4. превозване на мокри товари, с които се овлажнява платното за движение; 5. превозване на насипни материали в превозни средства, позволяващи тяхното разпиляване; 6. поставяне и складиране на материали, които не са свързани с експлоатацията на пътя; 7. влачене на дървета и други предмети; 8. движение с верижни машини, освен при снегопочистване. В този си вид нормата е след извършено изменение през 2008г., като до този момент, както и към датата на приемане на местната наредба чл.53 ал.1 от Закона за пътищата е имал съдържание подобно на това на чл.60 ал.1 от Наредбата на Община Долна Митрополия, с изключение на две точки. След изменението, обаче, е увеличен минималният и максималният размер на предвиденото наказание. От изложеното се установява, че протестираната норма не включва всички извършвани дейности в обхвата на пътя, които подлежат на санкциониране, както и определеният размер на наказанието не съответства на регламентирания в закона, поради което чл.60 ал.1 от Наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен и следва да бъде отменена.

На последно място в протеста се твърди, че нормите на чл.61 и чл.62 от наредбата противоречат на чл.53 и чл.54 от Закона за пътищата. Нормата на чл.61 от местната наредба има следното съдържание:

(1) Наказват се с глоба от 100 до 1000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите за забраната за строителство в ограничителните зони и извършване на действия извън специалното ползване, както и нормалното функциониране на водоотводнителните съоръжения или които извършват или наредят да бъдат извършени следните дейности:

1.нанасяне на повреди или унищожаване на пътищата, пътните съоръжения и принадлежностите на пътя;

2.движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на общинската администрация;

3.разпиляване на вредни вещества, опасни за хората и околната среда;

4.извършване в обхвата на пътя на:

а)дейности, застрашаващи безопасността на движението или използването на пътищата извън тяхното предназначение;

б)дейности, предизвикващи прекъсване, отклоняване или спиране на движението;

5.извършване в обхвата на пътя и обслужващите зони без разрешение на общинската администрация на:

а)строителни и ремонтни работи по пътищата извън границите на урбанизираните територии и в населените места без регулационни планове;

б)прокарване на нови и ремонт на съществуващи телеграфни, телефонни, електропроводни, напоителни и други канали;

в)откриване на нови и ремонт на съществуващи крайпътни обекти за обслужване на пътници и превозни средства и изграждане на пътни връзки към тези обекти или към съседни имоти;

г)изграждане на рекламни съоръжения и поставяне на рекламни материали;

6.разкриване на кариери на разстояние, по-малко от 300 м от оста на пътя и на по-малко от 1000 м от мостовете, без разрешение на общинската администрация.

(2)При повторно нарушение по ал.1 глобата е от 150 до 1500 лв.

(3)При нарушение по ал.1, т.4 и 5 кмета уведомява писмено Районната дирекция за национален строителен контрол с искане за незабавно спиране на строителните работи при условия и по ред, определени в закон.

Към момента на приемане на местната наредба, чл.53 от Закона за пътищата е имал абсолютно идентично съдържание като това на протестираната норма, поради което към този момент последната не е противоречала на акт от по-висока степен. С две последователни изменения, обаче, на разпоредбата на чл.53 от Закона -ДВ, бр. 39 от 2011 г. и бр. 55 от 2011 г., текстът на чл.53 е изменен както следва:

(1) Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности:

1. нанасяне на повреди или унищожаване на пътищата, пътните съоръжения и принадлежностите на пътя;

2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя;

3. разпиляване на вредни вещества, опасни за хората и околната среда;

4. извършване в обхвата на пътя на:

а) дейности, застрашаващи безопасността на движението, или използване на пътищата извън тяхното предназначение;

б) дейности, предизвикващи прекъсване, отклоняване или спиране на движението;

5. извършване в обхвата на пътя и обслужващите зони без разрешение на администрацията, управляваща пътя, на:

а) (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) строителни и ремонтни работи по пътищата;

б) прокарване на нови и ремонт на съществуващи телеграфни, телефонни, електропроводни, въжени и други линии, кабели, продуктопроводи, водопроводи, напоителни и други канали;

в) (отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.);

г) (отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.);

6. разкриване на кариери на разстояние, по-малко от 300 м от оста на пътя и на по-малко от 1000 м от мостовете, без разрешение на администрацията, която управлява пътя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., бр. 39 от 2011 г.) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 2000 до 7000 лв.

(3) При нарушение по ал. 1, т. 4 и 5 администрацията, управляваща пътя, уведомява писмено районната дирекция за национален строителен контрол с искане за незабавно спиране на строителните работи при условия и по ред, определени в закон.

Видно е, че с измененията са променени както размерите на предвидените административни наказания за извършени административни нарушения, така е променен и обхватът на отговорността, като предвидените наказания вече касаят само отделни текстове на нарушения от приложимите норми, а не целите норми, променен е и обхватът на действие на нормите по отношение на конкретно предвидени дейности по пътищата. Ето защо нормата на чл.61 от местната наредба се явява в противоречие с измененията на нормата на чл.53 от Закона за пътищата, направени с ДВ, бр. 39 от 2011 г. и бр. 55 от 2011 г., поради което следва да бъде отменена.

Нормата на чл.62 от местната наредба регламентира, че в случаите, когато на нарушенията са извършени от юридически лица и търговци, регистрирани по реда на ТЗ, се налага имуществена санкция от 150 до 1500лева, а при повторно нарушение от 250 до 2500лева. Към датата на приемане на протестираната наредба, текстът на чл.62 е имал съдържание като това на чл.54 от Закона за пътищата, поради което при нейното приемане не са били допуснати нарушения, свързани с приемане на разпоредби, противоречащи на нормативен акт от по-висока степен. С последващо изменение, обаче, на разпоредбата на чл.54 от Закона -ДВ, бр. 39 от 2011 г., текстът на чл.54 е изменен както следва: (1) При нарушения по чл. 52 на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв., а при нарушения по чл. 53 - в размер от 3000 до 8000 лв. (2) При повторно нарушение по чл. 52 имуществената санкция е в размер от 2000 до 7000 лв., а по чл. 53 - в размер от 4000 до 12 000 лв. (3) Работодателят е отговорен солидарно с работника или служителя за причинените от тях щети. Видно е, че с изменението са променени размерите на предвидените административни наказания за извършени административни нарушения и е диференцирана отговорността. Ето защо нормата на чл.62 от местната наредба е в противоречие с изменението на нормата на чл.54 от Закона за пътищата, направено с ДВ, бр. 39 от 2011 г. и следва да бъде отменена.

Предвид изложеното, протестираните разпоредби са приети в нарушение на административно-производствените правила, като с изключение на чл.1 ал.2 и чл.20 ал.1 от Наредбата всички други протестирани норми не са съобразени и с материалния закон. Протестираните норми следва да бъдат отменени.

Воден от горното и на основание чл.193, ал.1, пр.второ от АПК, Административен съд-Плевен, тричленен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ чл.1 ал.2; чл.20 ал.1; чл.22 ал.4; чл.23; чл.27 ал.2; чл.28; чл.29 ал.1 и ал.2; чл.30 ал.2; чл.32; чл.33; чл.34; чл.35; чл.60 ал.1; чл.61 и чл.62 от Наредбата за управление на общинските пътища, приета с Решение №323/31.08.2005г., по протокол №22/31.08.2005г. на Общински съвет Долна Митрополия.

РЕШЕНИЕТО може да се оспорва пред Върховен административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от същото да се изпрати на страните.

Решението да се разгласи по реда на чл.194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест или ако те са отхвърлени, като от Общински съвет-Долна Митрополия се представят доказателства пред Административен съд-Плевен за изпълнение на това задължение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.