РЕШЕНИЕ

№463

 

гр.Плевен, 23 Октомври 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд-Плевен, първоинстанционен тричленен състав, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Полина Богданова-Кучева

                                               ЧЛЕНОВЕ:Цветелина Кънева

Снежина Иванова

 

при секретаря Д. Д. и с участието на прокурор Иван Шарков от Окръжна прокуратура –Плевен, като разгледа докладваното  от съдия Иванова административно дело № 557 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.185-196 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

 

            Административното дело е образувано въз основа на протест  от прокурор в Окръжна прокуратура -Плевен  против чл.1, ал. 2, ,чл. 20, ал. 1, чл.22, ал. 4, чл. 23, чл.27, ал. 2, чл. 28, чл. 29, ал. 1 и ал. 2, чл. 30, ал. 2, чл. 32, чл. 33, чл. 34, чл. 62, ал. 1, чл. 63 и чл. 64 от Наредба за управление на общинските пътища на Общински съвет Плевен –/Наредбата/, приета с решение № 1039/24.04.2014 г , с протокол № 42/24.04.2014 г , с искане за отмяна.

В протеста са изложени доводи за противоречие на протестираните норми с разпоредби от Закона за пътищата и Наредбата за специално ползване на пътищата. Твърди се, че в чл.1 ал.2 от Наредбата не е включена разпоредбата на чл.1 ал.2 т.1 от Закона за пътищата, която гласи, че законът не се прилага за улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републиканки или общински пътища, поради което тази норма от общинската наредба е незаконосъобразна. Счита, че  чл. 20, ал. 1 от Наредбата не включва регламентирания в чл.6 ал.1 т.5 от НСПП отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътя, когато не е осигурена безопастността на движението съгласно ЗДвП, установено със становище на органите на МВР. Намира, че въведеният в чл.22 ал.4 от Наредбата едногодишен срок на разрешителното за специално ползване на пътя по ал.2, противоречи на  срока по чл.8 ал.3 от НСПП, който е двугодишен. Посочва се, че въведените изисквания за документи в чл.9 т.1 и т.4 от НСПП липсват в чл.23 от Наредбата.  Твърди се, че текстът на чл.27 ал.2 от Наредбата не е съобразен с изменението на чл.13 ал.1, т. 2 от НСПП, нормата на чл.28 от Наредбата противоречи на чл.14 от НСПП, разпоредбата на чл.29 ал.1 от Наредбата не съответства на чл.15 ал.1 т.4 и т.6 от НСПП, чл.29 ал.2 от Наредбата не е съобразена с чл.15 ал.2 т.8 от НСПП, съгласно която се отказва издаването на разрешение за изграждане на рекламно съоражение, когато рекламното съоражение е с профил на носеща колона, различен от кръг, както и че чл.30 ал.2 от Наредбата е в противоречие с чл.16 ал.2 от НСПП. Счита се, че разпоредбите на чл.32, чл.33, чл.34 не са съобразени с изменението на глава ІV, раздел І от НСПП. Счита, че чл. 62, ал. 1 от Наредбата не включва всички извършвани дейности в обхвата на пътя, предвидени в чл.52, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗП. Излагат се доводи за незаконосъобразност на чл. 63, ал. 1 от Наредбата, приет в противоречие с чл. 53, ал.1 от ЗП, тъй като се определя размер на глоба под предвидения в закона минимум. Със същите доводи се счита за незаконосъобразна и нормата на чл. 64 от Наредбата – противоречи на чл. 54 от ЗП.  Моли за отмяна на разпоредбите от Наредбата, които противоречат на нормативен акт от по-висока степен – Закона за пътищата и НСПП.

В съдебно заседание – за протестиращия  прокурор от ОП-Плевен се явява прокурор Антонова, която поддържа протеста и счита, че протестираните норми следва да бъдат отменени , като бъдат присъдени разноски в размер на 20 лева.

В съдебно заседание ответникът – Общински съвет Плевен, се представлява от адв. И., който намира протеста за неоснователен, тъй като наведените доводи за неуреждане от Наредбата  на хипотези, регламентирани в Наредбата за специално ползване на пътищата,  са неоснователни, тъй като в тези случаи следва да бъде приложен нормативният акт от по-висока степен т.е. текстовете на НСПП и по този начин се преодолява празнотата в Наредбата. Посочва, че при обсъждане от съда твърденията за незаконосъобразност на текстове от Наредбата с такива от НСПП, следва да бъде отчетен фактът, че Наредбата за специално ползване на пътищата е изменена през 2016 година, а протестираните норми от Наредбата са приети през 2014 година. Намира, че посочването в текста от Наредбата на изискване за представяне на удостоверение за актуално състояние, не е необходимо и е незаконосъобразно, тъй като в чл. 30, ал. 2 от закона на търговския регистър не се изисква прилагане на такова удостоверение при посочване на ЕИК. Моли протестът да бъде оставен без уважение и да бъдат присъдени разноски.

В съдебно заседание за контролиращата страна -Окръжна прокуратура – Плевен се явява прокурор Шарков, който дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства протестът е основателен. Моли за отмяна на разпоредбите и присъждане на разноски в полза на ОП Плевен.

Административен съд, гр. Плевен, първоинстанционен тричленен състав, като се запозна със становищата на страните и въз основа на приобщените по делото доказателства и закона, намира за установено следното от фактическа страна: 

Наредба за управление на общинските пътища е приета с решение №1039 по протокол № 42/24.04.2014 година, като „ за” са гласували 23 общински съветници и един е гласувал „въздържал се“.

Наредбата е приета по предложен проект от кмета на Община Плевен, който е внесен в Общински съвет Плевен на 09.04.2014 г. (л.22).

По делото са  представени становища от обсъждане на проекта от Постоянна комисия по „Общинска собственост, приватизация  и концесии, „Контрол по изпълнение на решенията на Общинския съвет, установяване и предотвратяване на конфликт на интереси и законосъобразност“,  и „Екология и устройство на територията“.

По делото е представена на л. 112 покана за свикване на заседание на ОбС-Плевен на 24.04.2014 г. до общинските съветници и е посочен дневен ред. Представено е обявление по чл.26, ал. 3 от ЗНА. Представени са доказателства относно публикуване на Наредбата в местен вестник.

Представен е Правилник за организацията и дейността на Общински съвет-Плевен, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация за мандат 2011-2015 г. който е относими към приемането на Наредбата.  В глава шеста е регламентиран редът  за провеждане на заседания на общинския съвет и редът  за внасяне, обсъждане и приемане на проекти за решения и други актове на общинския съвет.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Оспорването е съобщено по реда на чл. 181, ал.1 и ал.2 от АПК във вр. с чл. 188 от АПК, чрез публикуване на обявлението в бр.64/2017 г. на "Държавен вестник" /л.168 от делото/ и в сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд-Плевен. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл. 189, ал.2 от АПК.

Предмет на оспорване в настоящето производство са разпоредбите на Наредба за управление на общинските пътища на Общински съвет Плевен и съгласно чл. 186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. А съгласно ал.2 на същата разпоредба, прокурорът може да подаде протест срещу акта т.е. законодателят е предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по чл. 127, т.5 от Конституцията на РБ и чл. 16, ал.1, т.1 от АПК.

С оглед чл. 187, ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. От изложеното следва извода, че производството е резултат от валидно и допустимо сезиране на съда.

Разгледан по същество, протестът е частично основателен.

Според чл. 168, ал.1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 196 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от протестиращия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на протестираните разпоредби на Наредбата на всички основания по чл. 146 от АПК. Протестираните норми са приета през 2014 година и следва да се съобрази съответствието им със закона към момента на приемането им, а именно към 24.04.2014 година, но с оглед обстоятелството че през 2016 година е изменен Законът за пътищата и Наредба за специално ползване на пътищата и с оглед чл. 142, ал. 2 от АПК , то съдът намира, че измененията през 2016 година  на ЗП и НСПП са нови факти, които са от значение за делото, които са настъпили след приемането на Наредбата през 2014 година.

Редът за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в чл.75-80 от АПК, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно Закона за нормативните актове по аргумент от чл.80 от АПК.

Общинският съвет като орган на местно самоуправление на територията на Община Плевен, решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По силата на чл.76, ал.3 от АПК вр. чл.8 от ЗНА и чл.21, ал.2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни административни актове под формата на Наредби. Наредбата е издадена на основание чл.21 ал.2 от ЗМСМА и е приета на заседание на 24.04.2014 г. с  необходимото мнозинство от гласове на общински съветници, което е в съответствие с изискванията на чл.27 ал.4 от ЗМСМА. Спазена е и изискуемата от закона специална форма-в решението, с което е приета е посочен видът на акта, органът, който го е приел и е отразен главният му предмет. Посочено е и правно основание за приемане, а именно чл.21 ал.2 от ЗМСМА. При приемане на наредбата съдът намира, че е спазена процедурата, тъй като предложението е внесено от кмета на общината, същото е разпределено за обсъждане на постоянните комисии, които са изразили становища, публикувано е съобщение по чл. 26, ал. 3 от ЗНА на страницата на Община Плевен, своевременно и изготвена покана с дневен ред и настоящият състав намира, че не е налице нарушение на административно-производствените правила при приемане на протестираните норми.

По отношение на съответствието с материалния закон съдът, намира следното:

Съгласно чл.1 ал.2 от Наредбата, наредбата не се прилага за: 1. Републиканските пътища, 2.селскостопански пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи; 3. горските пътища; 4 частните пътища, неотворени за обществено ползване. В протеста се твърди, че тази разпоредба е незаконосъобразна, тъй като е в противоречие с чл.1 ал.2 от Закона за пътищата, съгласно който законът не се прилага за 1. (доп. - ДВ, бр. 75 от 2009 г.) улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища и още три хипотези. В закона има още едно предложение –т.1, в която хипотеза законът се явява неприложим, а именно относно улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища. Липсата на точка със съдържание, идентично на това в т.1 от Закона, в приетата от Общинския съвет местна Наредба не опорочава същата и не я прави незаконосъобразна на това основание, по следните съображения: Съгласно чл.3 от Закона за нормативните актове, законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения, като за уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. Според чл.7, ал.2 от ЗНА,  Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Предвидено е с чл.15 от ЗНА, че нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В случая наличието на уредба за неприложение на издадения закон относно определени видове пътища важи и при липса на уредба в подзаконовия нормативен акт, поради което и Законът, и Наредбата се явяват неприложими към този вид пътища, които са изключени от предметния обхват на Закона, макар това изрично да не е посочено в Наредбата и оспорената разпоредба не противоречи на чл.1, ал.2 от Закона за пътищата, тя не е материално незаконосъобразна.

 Втората от протестираните норми е тази на чл.20 ал.1 от Наредбата, в която е регламентирано, че кметът на общината отказва издаване на разрешение за специално ползване на пътя, когато:1. Не са налице условията по чл.26 ал.7 от Закона за пътищата; 2.Специалното ползване предполага увреждане на собствеността на други лица или прави невъзможно ползването на пътя за дейности от обществен интерес; 3.Специалното ползване изисква трайна промяна на предназначението и характеристиките на пътя; 4. Предстои преустройство на пътя, предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план. В протеста се твърди, че тази норма противоречи на чл.6 ал.1 т.5 от Наредбата за специално ползване на пътищата. Съгласно чл.6 ал.1, т. 5 от НСПП (нова - ДВ, бр. 1 от 2013 г., в сила от 4.01.2013 г.), администрацията, управляваща пътя, отказва издаване на разрешение за специално ползване на пътя, когато не е осигурена безопасността на автомобилното движение съгласно изискванията на Закона за движението по пътищата, установено със становище на органите на Министерството на вътрешните работи. Следователно, единствената разлика, която се констатира е в наличието в специалната наредба на още едно предложение, а именно т.5, която е приета през 2013г., т.е. преди направеното от Кмета на общината предложение за приемане на Наредбата. Липсата на точка в Наредбата за управление на общинските пътища на Община Плевен със съдържание, идентично на това в т.5 от НСПП, не прави   нормата незаконосъобразна на това основание, като мотиви за този извод на съда са изложени по-горе в изложението за чл.1 ал.2 от Наредбата, и които се отнасят и за чл.20 ал.1 от Наредбата. Предвид това, последната норма не е материално незаконосъобразна и не следва да бъде отменена.

Третата от протестираните норми е тази на чл.22 ал.4 от Наредбата, съгласно която разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него е валидно за срок от една година. В протеста се твърди, че тази разпоредба е в противоречие с нормата на чл.8 ал.3 от НСПП. Съгласно последната, разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него е валидно за срок от две години, като в този си вид нормата е изменена с ДВ бр.90 от 2016г., в сила от 15.11.2016г., т.е. след приемане на оспорената Наредба. До това изменение на чл.8 ал.3 от НСПП през 2016г. срокът на валидност на разрешението е бил една година. От изложеното се налага извод, че чл.22 ал.4 от Наредбата към датата на нейното приемане е съответствал на чл. 8, ал. 3 от НСПП, но към момента на протестирането е в противоречие с регламентираното в нея, поради което като материално незаконосъобразна следва да бъде отменена.

Четвъртата от протестираните норми е тази на чл.23 от Наредбата, съгласно която към искането за издаване на разрешение за специално ползване заинтересованото лице прилага: 1. Удостоверение за регистрация или посочен ЕИК, съгласно чл. 23 от ЗТР; 2.Копие от документа за платена такса за издаване на разрешението; 3. Копие от скицата (визата) за проектиране, с която се определят местоположението на обекта и пътната връзка към него, включително спрямо съседните поземлени имоти; 4.  Подробен комуникационно-транспортен план за пътните връзки и разположението на обекта, към който са приложени: а) схема с точното километрично местоположение на обекта, разположението му спрямо оста на пътя и отстоянието му от ръба на пътната настилка; б) напречни профили в подходящ мащаб на характерни места в обхвата на пътя. В протеста се твърди, че тази разпоредба е в противоречие с чл.9 от НСПП тъй като не включени изискванията по т. 1. Удостоверение за наличие или липса на публични задължения по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК); т. 4 . становище на органите на Министерството на вътрешните работи и т. 5 съгласуван технически проект - част "Пътна" и "Организация на движението“. Съдържанието на чл.9, т.1 и т.4 са изменени с ДВ бр.1 от 2013г., в сила от 04.01.2013г., а т.5 е нова, въведена именно с ДВ бр.1 от 2013г., в сила от 04.01.2013г., т.е. към датата на приемане на Наредбата в същата не са отразени изискванията пот. 1, 4 и 5 от НСПП, които са били действащи , но това не прави нормата незаконосъобразна, тъй като съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи т.е. административният орган при издаване на разрешение за специално ползване на пътищата освен изискуемите документи по чл. 23 от Наредбата следва да изисква и тези , изискуеми по чл. 9, т. 1, т. 4 и 5  от НСПП или Общинският съвет следва да допълни местната наредба с тези изисквания  от НСПП.

Петата от протестираните норми е тази на чл.27 ал.2 от Наредбата, съгласно която разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на рекламно съоръжение е валидно за срок от една година. В протеста се твърди, че тази разпоредба е в противоречие с нормата на чл.13 ал.2 от НСПП, съгласно която разрешението за специално ползване чрез изграждане на рекламно съоръжение е  валидно за шест месеца и това е редакцията, действаща към 24.04.2014 година т.е. към датата на приемане на протестираната  норма от Наредба, същата е в противоречие с разпоредба на акт по-висока степен, поради което следва да бъде отменена като материално незаконосъобразна.

Шестата от протестираните норми е тази на чл.28 от Наредбата, съгласно която към искането за специално ползване на пътя чрез изграждане на рекламно съоръжение заинтересуваното лице прилага: 1.удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация; 2.копие от документа за платена такса за издаване на разрешението; 3. технически или работен проект за конкретното съоръжение. В протеста се твърди, че тази норма е в противоречие с чл.14 от НСПП, съгласно която към исканото разрешение за специално ползване заинтересуваното лице прилага: 1. Удостоверение за наличие или липса на публични задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК; 2. Копие от документа за платена такса за издаване на разрешението; 3. Съгласуван работен проект от администрацията, управляваща пътя, съгласно чл. 5, ал. 2 или декларация-съгласие за изграждане на рекламно съоръжение, съответстващо на определен типов проект, съгласно чл. 13, ал. 3; 4. Нотариално заверено съгласие от собственика на земята, когато рекламното съоръжение се изгражда в обслужващите зони на пътя, копие на документ за собственост и актуална скица на имота;5. Протокол за предварителен оглед от администрацията, управляваща пътя, органите на Министерството на вътрешните работи и заинтересуваното лице; в протокола се съдържат и мерки за безопасност в съответствие с изискванията на Техническите правила за приложение на ограничителни системи за пътища по републиканската пътна мрежа. Редакцията на чл.14 от НСПП е с това съдържание от  2013г. т.е към датата на приемане на чл. 28 от Наредбата не е включвала всички изисквани документи по чл. 14 от НСПП, но това  не прави нормата незаконосъобразна, тъй като съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи и следва да бъде приложен чл. 14 от НСПП и лицето да приложи и тези документи, които не са посочени в чл. 28 от Наредбата, но са изискуеми в чл. 14 от НСПП или общинският съвет да измени чл. 28 от Наредбата като допълни и тези изисквания и последващото изменение на чл.14, т. 5 от НСПП през 2016 година.

            Седмата протестирана норма е тази на чл.29 ал.1 от Наредбата, съгласно която разрешение за изграждане на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващата зона се издава, когато: 1. Не са налице основанията за отказ по чл.20 ал.1; 2.Рекламното съоръжение отстои на не по-малко от 500м. от пътни възли и кръстовища за общинските пътища; 3.Рекламното съоръжение не ограничава видимостта на сигнализацията с пътни знаци; 4.Рекламното съоръжение в целия си габарит отстои най-малко на 3м. от ръба на пътната настилка; 5.Разстоянието между отделните рекламни съоръжения по посока на движението е не по-малко от 200м. Към 24.04.2014 година в чл. 15, ал. 1  от НСПП има и т. 6 ,съгласно която се изисква горният ръб на фундамента на рекламното съоръжение не надвишава нивото на терена. Това изискване не е посочено в Наредбата, но същото е налице в НСПП, като нормите на тази специална наредба следва да бъдат приложени от административния орган при издаване на разрешение за изграждане на рекламно съоражение с оглед чл. 46, ал. 2 от ЗНА. През 2016 година е изменена чл.15, ал. 1 т. 2 и е създадена нова т.2а на НСПП, но изменението на т. 2 не е относимо към чл. 29, ал. 1, т. 2 от Наредбата, тъй като е отразено при приемането и през 2014 година, а т. 2а се отнася само за републикански пътища.
            В чл. 29 , ал. 2 от Наредбата са регламентирани хипотезите, в които органът отказва издаване на разрешение за изграждане на рекламни съоражения: 1.В зони с ограничена видимост; 2.В уширени пътни участъци, предназначени за кацане на самолети; 3. Окачени на конструкцията на мостови съоръжения и надлези; 4. В тунели и на разстояния по-малко от 200м. преди тях; 5. В средната разделителна ивица; 6. Изградени като премостващи конструкции над общинските пътища; 7. Наподобяващи пътните знаци и указателните табели по форма, цвят, съдържание и символи (ал.2). В протеста се твърди, че тази норма е в противоречие с разпоредбата чл.15 ал.2 т.8 от НСПП, съгласно която когато рекламното съоръжение е с профил на носещата колона, различен от кръг, се отказва издаване на разрешение. Съдържанието на чл.15 ал.2, т. 8  от НСПП е в тази редакция от 04.01.2013 г., т.е. преди датата на приемане на протестираната Наредба, като непосочването на това изискване не прави нормата незакосъобразна, а същата е непълна и следва да се прилага на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА чл. 15, ал. 2, т. 8 от НСПП от административния орган при преценката , дали да откаже издаване на разрешение , но нормата не е в противоречие с норма от по-висока степен, поради което не следва да бъде отменена.

Осмата протестирана норма е тази на чл.30 ал.2 от Наредбата, съгласно която към искането за издаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение заинтересованото лице прилага удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация. В протеста се твърди, че тази норма е в противоречие с чл.16 ал.2 от НСПП. Към датата на приемане на Наредбата -24.04.2014 година чл. 16, ал. 2 от НСПП е с редакция, че , към искането заинтересованото лице прилага констативен протокол за изграденото рекламно съоръжение т.е. към датата на приемане на чл. 30, ал. 2 от Наредбата съдържанието на нормата е в противоречие с изискванията на НСПП, която се явява нормативен акт от по-висока степен и е материално незаконсъобразна. През 2016 година ал. 2 на чл. 16 има нова допълнена редакция, която също не е отразена и следва чл. 30 , ал. 2 от Наредбата да бъде отменена.

На следващо място в протеста се твърди, че нормите на чл.32, чл.33, чл.34 и от Наредбата са в противоречие с чл.18, чл.19, чл.20, чл.21 и чл.22 от НСПП. Нормите от чл.32 до чл. 34 включително на Наредбата представляват Раздел ІV „Прокарване и ремонт на подземни и надземни проводи и съоръжения в обхвата на пътя“, а нормите от чл.18 до чл.22 включително от НСПП представляват Раздел І „Изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващата зона“ от Глава ІV на НСПП. С разпоредбите на чл. 32 до чл. 34 вкл. от Наредбата се регламентира редът за прокарване и ремонт на подземни и надземни проводи и съоражения в обхвата на пътя, като съгласно чл. 32 от Наредбата се препраща именно към разпоредбите на глава 8, раздел III от ЗУТ и глава 4 от НСПП т.е. редът е именно по НСПП и настъпилите промени на същата след 2016 година следва да се имат предвид от административния орган при предоставяне на специално разрешение .

В протеста се твърди още, че нормата на чл.62 ал.1 от Наредбата е в противоречие с чл.52 ал.1 от Закона за пътищата, тъй като липсват предвиденети в т. 3 и т. 4 дейности. Съгласно чл. 62 , ал. 1 от Наредбата наказват с глоба от 200 до 500 лева физическите лица, които извършват или разпоредят да бъдат извършени следните дейности в обхвата на пътя: 1.изсичане и изкореняване на дървета и храсти, косене на трева и бране на плодове без разрешение; 2.паша на добитък и опожаряване на растителност; 3.превоз на насипни материали в превозни средства, позволяващи тяхното разпиляване; 4.поставяне и складиране на материали, които не са свързани и експлоатация на пътя; 5.влачене на дървета и други предмети; 6 движение с верижни машини, освен при снегопочистване. Нормата на чл.52 ал.1 от Закона за пътищата регламентира, че се наказват с глоба от 200 до 500 лв. физическите лица, които извършат или разпоредят да бъдат извършени следните дейности в обхвата на пътя: 1. изсичане и изкореняване на дървета и храсти, косене на трева и бране на плодове без разрешение на администрацията, която управлява пътя; 2. паша на добитък и опожаряване на растителността; 3. движение с непочистени от кал машини; 4. превозване на мокри товари, с които се овлажнява платното за движение; 5. превозване на насипни материали в превозни средства, позволяващи тяхното разпиляване; 6. поставяне и складиране на материали, които не са свързани с експлоатацията на пътя; 7. влачене на дървета и други предмети; 8. движение с верижни машини, освен при снегопочистване. В този си вид нормата е след извършено изменение през 2008г., като към датата  на приемане на чл. 62, ал. 1 от Наредбата не са включени хипотезите на т. 3 и т. 4 на чл. 52, ал. 1 от ЗП, а останалите шест хипотези са идентични с тези в закона, като непосочването им не прави чл. 62, ал. 1 от Наредбата незаконосъобразен, а непълен.

Единадесетата протестирана норма е тази на чл. 63 от Наредбата с твърдение, че противоречи на чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата. Съгласно чл. 63, ал. 1 от Наредбата наказват се с глоба от 300 до 2000лв., ако деянието  не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите  за забраната за строителство в ограничителните зони и извършване на действия извън специалното ползване, както и нормалното функциониране на водоотводнителните съоръжения или които извършват или наредят да бъдат извършени следните дейности:

1.нанасяне на повреди или унищожаване на пътищата, пътните съоръжения и принадлежностите на пътя;

2.движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на общинската администрация;

3.разпиляване на вредни вещества, опасни за хората и околната среда;

4.извършване в обхвата на пътя на:

а)дейности, застрашаващи безопасността на движението или използването на пътищата извън тяхното предназначение;

б)дейности, предизвикващи прекъсване, отклоняване или спиране на движението;

5.извършване в обхвата на пътя и обслужващите зони без разрешение на общинската администрация на:

а)строителни и ремонтни работи по пътищата извън границите на урбанизираните територии и в населените места без регулационни планове;

б)прокарване на нови и ремонт на съществуващи телеграфни, телефонни, електропроводни, напоителни и други канали;

в)откриване на нови и ремонт на съществуващи крайпътни обекти  за обслужване на пътници и превозни средства и изграждане на пътни връзки към тези обекти или към съседни имоти;

г)изграждане на рекламни съоръжения и поставяне на рекламни материали;

6.разкриване на кариери на разстояние, по-малко от 300 м от оста на пътя и на по-малко от 1000 м от мостовете, без разрешение на общинската администрация.

(2)При повторно нарушение по ал.1 глобата е от 500 до 3000 лв.

(3)При нарушение по ал.1, т.4 и 5 кмета уведомява писмено Районната дирекция за национален строителен контрол с искане за незабавно спиране на строителните работи при условия и по ред, определени в закон.

Към 24.04.2014 година разпоредбата на чл.53 от Закона -ДВ,  бр. 39 от 2011 г. и бр. 55 от 2011 г., е с различно съдържание от така приетото в Наредбата и  е изменен размерът на санкцията по ал. 1 и същата е в размер от 1000 лева до 5000 лева, като , като в чл.53, ал. 1, т. 5 са отменение букви „в“ и „г“ - в)откриване на нови и ремонт на съществуващи крайпътни обекти  за обслужване на пътници и превозни средства и изграждане на пътни връзки към тези обекти или към съседни имоти и г)изграждане на рекламни съоръжения и поставяне на рекламни материали. В ал. 2 на чл. 53 от ЗП предвидената санкция за повторно нарушение е в размер на  2000 до 7000 лв.

С оглед горепосоченото съдът намира, че към датата на приемане чл. 63 от Наредбата противоречи на акт от по-висок ранг – чл. 53 от Закона за пътищата, поради което следва да бъде отменен. На последно място се твърди незаконосъобразност на чл. 64 Наредбата, приет в противоречие с чл.54, ал. 1 и ал. 2 от ЗП. Съгласно чл. 64 от Наредбата в случаите, когато на нарушенията  на чл. 62 и чл. 63 са извършени от юридически лица и търговци, регистрирани по реда на ТЗ, се налага имуществена санкция от 1000 до 5000лева, а при повторно нарушение от 2000 до 7000 лева. Кмъ датата на приемане на Наредбата -24.04.2014 г. разпоредбата на чл.54 от Закона -ДВ,  бр. 39 от 2011 г., текстът на чл.54 е в следната редакция: (1) При нарушения по чл. 52 на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв., а при нарушения по чл. 53 - в размер от 3000 до 8000 лв. (2) При повторно нарушение по чл. 52 имуществената санкция е в размер от 2000 до 7000 лв., а по чл. 53 - в размер от 4000 до 12 000 лв. (3) Работодателят е отговорен солидарно с работника или служителя за причинените от тях щети. Видно е, че с изменението са променени  размерите на предвидените административни наказания за извършени административни нарушения и  е диференцирана отговорността. Ето защо нормата на чл.64 от Наредба е в противоречие с изменението на нормата на чл.54 от Закона за пътищата, направено с  ДВ,  бр. 39 от 2011 г. и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото- частичното уважаване на протеста, искането на протестиращия за присъждане на разноски -20 лева държавна такса за обнародване и искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски в размер на 600 лева –договорено и изплатено възнаграждение  и на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 1 вр ал. 3 от ГПК Община Плевен , пл. Възраждане №2 следва да заплати на Окръжна прокуратура –Плевен  разноски в размер на 10 лева, а Окръжна прокуратура-Плевен, гр. Плевен, ул. „Д.Констатинов“ № 25 следва да заплати на Община Плевен разноски в размер на 450 лева.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, първоинстанционен тричленен състав

 

РЕШИ:

 

Отменя разпоредбата на чл.22, ал. 4, чл.27, ал. 2, чл. 30, ал. 2, чл. 63 и чл. 64 от Наредба за управление на общинските пътища, приета с решение № 1039/24.04.2014 г , с протокол № 42/24.04.2014 г ..

Отхвърля протеста в частта срещу чл.1, ал. 2, ,чл. 20, ал. 1, чл. 23, чл. 28, чл. 29, ал. 1 и ал. 2,  чл. 32, чл. 33, чл. 34, чл. 62, ал. 1 от Наредба за управление на общинските пътища, приета с решение № 1039/24.04.2014 г , с протокол № 42/24.04.2014 г ..

Осъжда Община Плевен да заплати на Окръжна прокуратура –Плевен  разноски в размер на 10 лева.

Осъжда Окръжна прокуратура-Плевен, гр. Плевен, ул. „Д.Констатинов“ № 25 да заплати на Община Плевен разноски в размер на 450 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

След влизане в сила на съдебното решение същото да се изпрати на Общински съвет-Плевен за обнародване по начина, по който е обнародвано оспореното решение, като се представят доказателствата пред Административен съд –Плевен за изпълнение на това задължение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                              2.