Р Е Ш Е Н И Е

№ 528 / 08 Ноември 2017г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На осемнадесети октомври 2017 г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М. К.

С участието на прокурор: Йорданка Антонова от Окръжна прокуратура – Плевен

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 550/2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Административното дело е образувано по искова молба на К.В.Г. ***, чрез адв. П. П. *** срещу ОД на МВР – Плевен с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 350 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 1232/2017г. по описа на Районен съд – Плевен, завършило с отмяна на Наказателно постановление № 16-0938-004978 на Началник група при Сектор ПП към ОД на МВР – Плевен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.06.2017г. Претендира направените в настоящото производство деловодни разноски – д.т. 10 лв. и адвокатско възнаграждение – 350 лв.

Производството е по чл. 203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Ответникът – ОД на МВР – Плевен, чрез юрисконсулт Г. А. е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска. Излага доводи, че заплатеното адвокатско възнаграждение не представлява имуществена вреда, която да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадено НП, а произтича от договор за правна помощ и съдействие. Неоснователна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, тъй като с него не са били присъдени разноски и те не се явяват дължими. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Прокурорът дава заключение, че исковата молба е основателна, тъй като е доказано, че ищецът е заплатил 350 лв. във връзка с правна защита по посоченото НАХД и съобразно ТР № 1/15.03.2017г. на ВАС са налице условията на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетението. Предлага да се уважи иска.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу надлежен ответник – ОД на МВР - Плевен, която е юридическо лице и пасивно легитимирана страна по иска на осн. чл. 205 от АПК, административно-наказващият орган, издал отмененото НП е част от структурата на областната дирекция на МВР.

Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

От приложените по делото писмени доказателства и приобщените доказателства по приложеното НАХД № 1232/2017г. по описа на Районен съд – Плевен се установява, че с Решение № 469/08.06.2017г. на Районен съд – Плевен, постановено по делото, съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 16-0938-004978/ 23.12.2016г. на Началника на група ПП към ОД на МВР – Плевен, с което на осн. чл. 179 ал.2 вр. чл. 179 ал.1 т.5 от ЗДвП на К.В.Г. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. Съдебното решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 29.06.2017г.

В съдебното производство пред районния съд жалбоподателят е бил защитаван от адв. П. ***, въз основа представено писмено пълномощно по делото от 05.05.2017г. срещу договорено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., платени в брой на същата дата.

Дейността на администрацията по издаване на наказателни постановления е преценена като вид административна дейност по смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ съгласно мотивите в съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015г. на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. Тълкувателното постановление има задължителен характер за съдилищата. Според него делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване са подсъдни на административните съдилища. Счита се, че дейността на администрацията по налагане на административни наказания също е вид административна дейност.

Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, което е акт на държавната администрация, в резултат на възложената й със закон административно-наказателна дейност.

Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда, тъй като договореното адвокатско възнаграждение реално е било платено изцяло и в брой при сключването на договора за правна защита и съдействие.

Според Тълкувателно решение № 2/2009г. на ОСК на ВАС в производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат, защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда присъждане на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по административно-наказателни дела както пред районния съд, така и пред касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от изхода на правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда репариране на направените разноски за жалбоподателя, когато бъде отменено НП, по същия начин както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално представителство за административно-наказващия орган, когато е защитаван от юрисконсулт или адвокат, в случай, че наказателното постановление бъде потвърдено.

Но с Тълкувателно постановление № 1/15.03.2017г. на ВАС е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите е посочено, че в тези производства съдът следва да установи дали е настъпил правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар и едва след това да установи неговия действителен размер. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Тълкувателните постановления и тълкувателните решения са задължителни и обвързващи за съдилищата.

Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял имуществени вреди, в размер на платеното адвокатско възнаграждение – 350 лв., по повод обжалването на отмененото като незаконосъобразно НП, които са пряка и непосредствена последица от НП, защото издаденото незаконосъобразно НП е причина ищецът да направи разноски за правна защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата му санкционен административен акт.

Направените от страната разноски за адвокатско възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отмененото като незаконосъобразно НП.

Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 350 лв. е в разумен, обоснован и справедлив размер. То не надхвърля съществено определеното минимално възнаграждение за защита по административно наказателни дела, което е 300 лв., а ответникът не е възразил за прекомерност на адвокатския хонорар.

Затова предявеният на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 350 лв. е основателен и доказан и следва да се уважи.

Неоснователна се явява обаче претенцията за заплащане на законна лихва върху сумата на осн. чл. 86 от ЗЗД, считано от 29.06.2017г. – датата на влизане в сила на съдебното решение, с което НП е било отменено като незаконосъобразно. В административно-наказателното производство не се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение и такива не са били нито поискани, нито присъдени с влязлото в сила съдебно решение на районния съд, защото не се дължат в това производство. Оттук следва, че ответникът не е изпаднал в забава с влизане в сила на съдебното решение. Затова и не се дължи лихва за забава. Едва с инициирането на настоящото съдебно производство ищецът е предявил претенцията си за заплащане на направените в другото съдебно производство разноски. То има обезщетителна функция и следва да репарира само понесените от ищеца действителни вреди в един справедлив и разумен размер, а не да служи за обогатяване, съобразно цитираното по-горе ТР № 1/15.03.2017г. на ВАС. Още повече, че в настоящото производство ищецът е претендирал присъждане на направените деловодни разноски – платена д.т. 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., които следва да се присъдят на осн. чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ с оглед изхода на делото, което е достатъчно и справедливо обезщетение за ищеца.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Плевен на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на К.В.Г. *** обезщетение в размер на 350 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 1232/2017г. по описа на Районен съд – Плевен.

ОТХВЪРЛЯ иска на К.В.Г. *** с правно осн. чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху сумата, считано от 29.06.2017г.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Плевен да заплати на К.В.Г. *** направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и д.т. – 10 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :