Р Е Ш Е Н И Е

№ 537 / 09 Ноември 2017г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и пети октомври 2017г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 549/2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Т.А.О. ***, чрез адв. А. от АК - Разград срещу Заповед № РД-01-912/07.04.2016г. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ – София, с която на осн. чл. 56 т.5 от Наредба № 38 от 16.04.2004г. са анулирани резултатите на жалбоподателя от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС категория „С“ съгласно протокол № 186/14.04.2015г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Враца към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради това, че е немотивирана, констатациите в доклада не отговарят на истината. Нарушени са императивни административно-производствени правила като не е уведомен за започване на производството, не е осигурена възможност да участва в него, да преглежда доказателствата и изрази становище по събирането им. Прегледа на записа е извършен 12 месеца след датата на изпита, което счита за недопустимо, тъй като е предвиден тримесечен срок за неговото съхранение, считано от датата на изпита, след което е следвало да бъде унищожен. Твърди, че от 2007г. е водач на МПС кат. „В“, от м. април 2015г. е водач на МПС кат. „С“. От две години живее и работи в Германия, гр. Бремен. От една година работи като шофьор на камион. Посочва, че на 13.06.2017г. бил призован с работодателя си в полицейско управление Делменхорст – Германия. Полицаите му заявили, че му е отнето СУМПС със заповед в България и с протокол му иззели СУМПС, като обяснили на работодателя му, че има забрана за водач на МПС, както и че не може да си изпълнява трудовите задължения като шофьор. След пристигането му в България на 21.06.2017г. в КАТ – Плевен му връчили обжалваната заповед. Счита, че от прегледа на записа в съдебно заседание не се доказва, че друго лице е решило теста, който е предал и въз основа на който е получил категория „С“. Притежава категория „В“ отпреди 10 години. Моли за отмяна на заповедта. В съдебно заседание прави искане за връщане на отнетото СУМПС до решаването на спора като посочва като правно основание за искането – чл. 167 от АПК.

Ответникът – Изпълнителният директор на ИА „Автомобилна администрация“ – София, чрез юрисконсулт Г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита за неоснователни доводите на жалбоподателя за нарушено право на участие в административното производство и за неспазен срок на съхранение на записа. Според посоченото в жалбата А. повече от две години живее и работи в чужбина и по време на административното производство също не е бил на територията на страната, а освен това е имал възможност в хода на съдебното производство да упражни в пълен обем правото си на защита и да изложи доводите си. Срокът по чл. 53а ал.4 от Наредба № 38/2004г. за съхранение на видеозаписите от теоретичните изпити е минимум три месеца и в случая е спазен и не обосновава тезата на жалбоподателя, че след третия месец не може да служи за доказателство и е следвало да бъде унищожен. Счита за неоснователно и искането на жалбоподателя за връщане на СУМПС, тъй като администрацията на ИААА няма компетенции нито да издава, нито да отнема свидетелства за управление на МПС. Касае се за съвсем отделна административна процедура, която се осъществява от органите на Пътна полиция – МВР. Отнемането на свидетелството като предприета мярка спрямо жалбоподателя не е предмет на настоящото дело, за да се иска съдът да се произнася по връщането му. Жалбоподателят живее преобладаващо в чужбина, търсен е повече от една година, за да му се връчи заповедта за анулиране на изпита и еветуалното връщане на свидетелството на практика ще обезсмисли последиците от обжалваната заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК.

Заповедта е връчена на 21.06.2017г. Жалбата е подадена на 28.06.2017г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Видно от Доклад Рег. № 11-05-2801/05.04.2016г. на старши експерт в отдел „Водачи и безопасност на движението“ при ИА“Автомобилна администрация“ на осн. чл. 19 т.28 от Устройствения правилник на ИААА е извършен преглед на видеозаписи от теоретични изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС, между които и на теоретичен изпит, проведен на 14.04.2015г. в Регионална дирекция АА – Враца (понастоящем Областен отдел АА – Враца). При прегледа на видеозаписа от изпита с Протокол № 186/14.04.2015г. с председател Г. Т. К. се установява, че при заемане на мястото си в залата кандидат № 20 Т.А.О. и кандидат № 19 П. К. С. разменят изтеглените от тях изпитни тестове. Към доклада е приложен Протокол № 186/14.04.2015г. на РДАА – Враца за провеждане на теоретичния изпит. Предложено е на осн. чл. 56 т.6 от Наредба № 38 да се анулира проведения теоретичен изпит с протокол № 186/14.04.2015г. и практически изпит с протокол № 255/19.05.2015г. на РДАА – Враца за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „С“ на кандидата Т.А.О..

Според Протокол № 186/14.04.2015г. на РДАА – Враца за провеждане на теоретичния изпит с председател Г. Т. К. кандидат № 19 П. К. С. е решила изпитен тест № 222296 като получила 28 т. и не издържала теоретичния изпит. Кандидат № 20 Т.А.О. е решил тест № 222260 като получил 66т. и издържал теоретичния изпит. Изтеглените и решени от двамата кандидати изпитни тестове на хартиен носител са приложени по делото и от тях е видно, че са индивидуализирани с баркод и индивидуален номер, последният, вписан в протокола от изпита. Според схемата на разположението на кандидатите в кабинета на ОО „АА“ – гр. Враца по време на теоретичния изпит, проведен с протокол № 186/14.04.2015г. двамата кандидати с № 19 – П. К. С. и № 20 – Т.А.О. са заемали места в дъното на залата, един до друг на последната маса, в ляво на схемата. При провеждане на изпита системата за видеонаблюдение е била изправна и включена в режим постоянен запис от 9,20ч. до 16.15ч., което е удостоверено с приложения по делото протокол от 14.04.2015г.

Към административната преписка е приобщен пълен архивен видеозапис от проведения на 14.04.2015г. теоретичен изпит на оптичен носител, приет и приложен като веществено доказателство по делото. В съдебно заседание беше извършен оглед на вещественото доказателство в присъствието на процесуалния представител на жалбоподателя. Чрез преглед на съдържащия се видеофайл № 186_14.04.15_2 камера №2 и камера № 3 съдът индивидуализира двамата кандидати П. К. С. и Т.О., които заемат места в дъното на залата, на последната маса в ляво на екрана, един до друг. Председателят/квесторът извиква поименно двамата кандидани в 10,23 – 10,24ч., всеки от тях получава индивидуализирания тест за решаване и след заемане на местата си в 10,25ч. двамата си разменят тестовете, които впоследствие решават.

С оспорената Заповед № РД-01-912/07.04.2016г. Изпълнителният директор на ИА „Автомобилна администрация“ – София са анулирани резултатите на жалбоподателя от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС категория „С“ съгласно протокол № 186/14.04.2015г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Враца към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“.

Заповедта е издадена с правно основание чл. 56 т.5 от Наредба № 38 от 16.04.2004г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити.

Мотивирана е с доклада за прегледа на видеозаписа, от който е било установено, че кандидат № 20 – Т.А.О. си разменя изпитния тест с кандидат № 19 – П. К. С.. Това е обосновало извод, че при явяването си на изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС за категория „С“ Т.А.О. е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията по чл. 38 ал.2, но е предоставен за решаване от друг кандидат. Разпоредено е заповедта да се изпрати на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Враца за сведение и за връчване, на Началника на ООАА – Враца, както и екземпляр от заповедта да се изпрати на началника на отдел „Водачи и безопасност на движението“ за отразяване на анулирането на резултатите от проведените изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС за категории „С“ в електронната информационна система за провеждане на изпитите след влизането й в сила.

С полицейски протокол от 13.06.2017г. в гр. Бремен на полицейско управление Делменхорст, Германия е иззето българското СУМПС на О. поради шофиране без разрешително с цел забрана за шофиране и свидетелството е изпратено на българската контролна институция, поради отнемане.

Заповедта е била връчена на 21.04.2017г. - повече от година след издаването й и жалбоподателят е упражнил правото си на съдебно обжалване в срока.

Според чл. 56 т.5 от Наредба № 38 - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, за когото се установи, че е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията по чл. 38, ал. 2, но предоставен за решаване от друг кандидат. Според чл. 38 ал.2 от същата наредба тестът за всеки кандидат е индивидуален и обозначен с уникален номер.

Заповедта е издадена от Изпълнителния директор на ИААА, който е компетентния орган, разполагащ с правомощието да анулира резултатите от изпита на кандидата, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й.

Заповедта е материално и процесуално законосъобразна и съобразена с целта на закона. По безспорен начин от писмените доказателства по делото и прегледа на видеозаписа от теоретичния изпит, проведен на 14.04.2015г. се установи, че жалбоподателят (кандидат № 20) е получил за решаване индивидуален тест, обозначен с баркод и индивидуален № 222260, но е разменил получения тест с предоставения за решаване на друг кандидат с № 19 - П. К. С., индивидуален тест с № 222296, който е решил. Следователно О. е решил тест, индивидуализиран и обозначен с уникален № 222296, който е предоставен за решаване на друг кандидат – П. К. С.. Това обосновава като правна последица анулиране на резултатите от теоретичния изпит на посоченото в заповедта правно основание, с цел да не се допусне кандидат, който не притежава необходимата теоретична подготовка да придобие правоспособност за управление на МПС и по този начин да застраши живота и здравето на участниците в движението, което е от изключителен обществен интерес.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната на заповедта. Съгласно чл. 53а записите от теоретичните и практичните изпити се съхраняват 3 месеца. Това е задължителния срок на съхранение след предаването и архивирането им, след което подлежат на унищожаване. Но фактът, че записът е запазен, а не е бил унищожен след този срок не го прави негодно веществено доказателство, защото срокът е инструктивен и изтичането му не е свързано от закона с правни последици, погасяващи правото на администрацията да започне административно производство и да издаде заповед за анулирането на резултатите. Прегледът на записа, заедно с приложените по преписката писмени доказателства позволява да бъдат установени всички правно-релевантни факти, обосноваващи издаването на заповедта. Не е съществено нарушение и факта, че жалбоподателят не е бил уведомен за започване на административното производство и не е могъл да участва в него, включително и да се запознае с доказателствата и да прегледа файла, тъй като тази възможност му е осигурена в хода на съдебното производство. И след преценката на всички доказателства съдът не установи фактическа обстановка, различна от възприетата от административния орган, което да обоснове отмяната на заповедта.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.

Затова жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

По отношение на направеното искане за връщане на отнетото СУМПС на О. съдът съобрази следното:

С процесната заповед са анулирани резултатите на О. от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „С“. Разпоредено е заповедта да се изпрати на началника на отдел „Водачи и безопасност на движението“ за отразяване на анулирането на резултатите от проведените изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС за категории „С“ в електронната информационна система за провеждане на изпитите, но след влизането на заповедта в сила. Следователно в заповедта липсва разпореждане на административния орган за предварителното й изпълнение в хипотезата на чл. 60 от АПК. Не е налице и допуснато по силата на отделен закон предварително изпълнение, защото в наредбата не се предвижда такова и следователно подаването на жалбата има суспензивен ефект по силата на чл. 166 ал.1 от АПК и спира изпълнението на заповедта до приключване на делото. Соченото от жалбоподателя правно основание на чл. 167 АПК се отнася за допускане на предварително изпълнение на оспорената заповед от съда и затова е неотносимо в случая.

По-същественото е, че заповедта няма за предмет отнемането на СУМПС и затова фактическото отнемане на свидетелството не произтича като пряка последица от процесната заповед. Разпоредбата на чл. 19 от Наредба № І-157 за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, предвижда изземване на свидетелство за управление на МПС, което е издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен с тази наредба. То се изземва с писмена заповед на началника на съответното звено „Пътна полиция“, който го е издал или подменил.

Изпълнителният директор на ИААА не е разпоредил изземване на свидетелството с процесната заповед, а и тази административна мярка е от компетентността на друг орган. Според протокола за изземване на свидетелството като основание е посочено – шофиране без разрешително и забрана за шофиране, което предполага издаването на подобна заповед. Следователно фактическото изземване на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя не се основава на процесната заповед, а на друг административен акт и друга административна процедура. Затова и не е предмет на настоящото производство. Поради това искането за връщане на СУМПС на жалбоподателя не е пряко свързано с настоящото производство и следва да се остави без разглеждане като недопустимо.

При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК вр. чл. 144 АПК в минимален размер 100 лв. съгласно наредбата по чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.А.О. ***, чрез адв. А. от АК - Разград срещу Заповед № РД-01-912/07.04.2016г. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ – София, с която на осн. чл. 56 т.5 от Наредба № 38 от 16.04.2004г. са анулирани резултатите на жалбоподателя от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС категория „С“ съгласно протокол № 186/14.04.2015г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Враца към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Т.А.О. *** за връщане на свидетелството за управление на МПС.

ОСЪЖДА Т.А.О. *** да заплати на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :