Р E Ш Е Н И Е

410

гр.Плевен, 28.09.2017 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                                

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                       Членове: Цветелина Кънева

                                                                                       Снежина Иванова

При секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 547 по описа за 2017 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №452 от 02.06.2017г., постановено по НАХД №903 по описа за 2017г., Районен съд Плевен е отменил Наказателно постановление №6/27.02.2017г. на началника на РСПБЗН-Плевен, с което на М.Д.Н. ***, на основание чл.265 ал.1 от ЗМВР, е наложена глоба в размер на 900лева, за извършено нарушение на чл.5 т.5 във вр. с чл.15 ал.1 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – Плевен, представлявано от началника гл.инспектор П. Г., с която се иска неговата отмяна. Касаторът твърди, че за него остават неясни мотивите на районния съд, че  М.Н. не е наказателно отговорно лице. На следващо място се счита, че е неправилен извода на съда, че не е установена по безспорен начин датата на извършване на деянието. Счита се, че съдът погрешно приема, че към АУАН следва да има приложен констативен протокол или констативен акт, съдържащ констатациите от извършената проверка на 12.01.2017г. В тази връзка се сочи, че няма изготвен констативен протокол, тъй като проверката не е контролна, съгласно чл.15 т.2 от Наредба №8121з-882/25.11.2014г., както и предвид нормата на чл.17 ал.6 от същата, съгласно която резултатите от извършените контролни проверки на обекти в експлоатация се отразяват в констативен протокол с минимален обхват съгласно приложение №2, при условие че липсват обстоятелства, налагащи издаването на други административни актове. В заключение се твърди, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и се моли за отмяна на решението на районния съд.

В съдебно заседание касаторът Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – Плевен не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът –М.Д.Н. се явява лично и с адв.М. от АК-Враца, която счита касационната жалба за неоснователна. Счита, че правилно районният съд е приел, че Н. не е административно-наказателно отговорно лице.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното наказателно постановление на основание чл.265 ал.1 от ЗМВР е реализирана административно-наказателната отговорност на Н., в качеството му на началник на РДНСК Северозападен район, за това, че е допуснал експлоатацията на обекта без необходимите пожаротехнически средства, съгласно изискванията на чл.15 ал.1 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите – нарушение на чл.5 т.5 във вр. с чл.15 ал.1 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че неправилно актосъставителят и наказващият орган са счели, че отговорно лице е М.Н.. В тази връзка е направил извод, че наказаното лице не попада в посочените в разпоредбите на чл.5 т.5 и чл.15 ал.1 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. категории лица, тъй като няма качеството нито на собственик, нито на ръководител на обекта. На следващо място съдът е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение като не е установено по безспорен начин датата на извършване на деянието. Приел е още, че както в акта, така и в НП липсва пълно и точно описание на нарушението. В тази връзка е посочил, че от събраните по делото доказателства е установено, че в обекта са били налични 2бр. пожарогасители, от изискващите се 3бр. На последно място е посочил, че наказващият орган не е изследвал института за маловажност на деянието. Воден от горните мотиви районният съд е отменил обжалваното наказателно постановление.

Решението на районния съд е правилно.

Както е констатирал районния съд, в АУАН и НП е отразено, че Н. е допуснал експлоатацията на обекта без необходимите пожаротехнически средства, което е нарушение на чл.5 т.5 във вр. с чл.15 ал.1 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

Съгласно чл.5 т.5 от наредбата, собствениците или ръководителите на обектите носят отговорност за осигуряване на изискващите се пожаротехнически средства по чл. 15, а съгласно последната норма обектите се оборудват с пожаротехнически средства, видът и количеството на които се определят съгласно приложение № 2 към чл.3 ал 2 от Наредба № Iз-1971 от 2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, като в конкретния случай изискващите се пожаротехнически средства са 3бр. Пар.1 т.8 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. дава легално определение на понятието "ръководител"- това са лицата, които изпълняват функции, свързани с ръководство или управление, или които представляват държавни органи, организации, юридически лица или физически лица. А съгласно чл.265 ал.1 от ЗМВР наказание глоба от 200 до 2000 лв. се налага на ръководителите на държавни органи, организации и юридически лица и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в подзаконовите нормативни актове по прилагането му. По делото на районния съд е приложена длъжностна характеристика за длъжността Началник РОНСК, според която тази длъжност е на пряко подчинение на началника на РДНСК, каквото качество има ответника по касация. С длъжностната характеристика е вменено на началника на РОСНК да отговаря за предоставените на регионалния отдел сграда, помещения и поверено имущество, консумативи, както и за поверените специални материали, свързани с дейността на ДНСК, както и че носи отговорност за спазване на определените от работодателя правила и инструкции за безопасност и здраве при работа, противопожарна защита, действия при кризисни ситуации, санитарно-хигиенни изисквания, приложими за работното място и за дейността, която осъществява.

В контекста на горното, съдът намира, че отговорността за извършеното нарушение по чл.5 т.5 във вр. с чл.15 ал.1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. следва да носи началника на РОНСК, който е ръководителя на обекта, по смисъла на Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. и отговаря за спазване на изискванията на наредбата по отношение на този обект. Като е реализирана отговорността на лице, което не следва да носи отговорност за спазване на изискванията на наредбата за обект РДНСК-Плевен, ул.”Дойран” №160 в гр.Плевен е допуснато съществено нарушение, което е основание за отмяна на НП. Ето защо изводът на районния съд в тази насока е правилен.

При съставяне на акта и издаване на НП е допуснато и друго съществено нарушение, което е основание за отмяна на НП. Според чл.265 ал.1 от ЗМВР наказание се налага само на ръководители, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в подзаконовите нормативни актове по прилагането му, а не и за допустителство, както е сторено в конкретния случай, видно от акта и НП. Това нарушение не е констатирано от районния съд. Независимо от последното, решението на районния съд е правилно и съответстващо на доказателствата, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №452 от 02.06.2017г., постановено по НАХД №903 по описа за 2017г. на Районен съд Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.