О      П      Р       Е       Д       Е       Л       Е       Н      И      Е

 

821

 

гр. Плевен, 25. Юли 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и пети юли две  хиляди и седемнадесета година в закрито съдебно заседание в състав:

Председател:  ПОЛИНА БОГДАНОВА - КУЧЕВА

Членове:         ЕЛКА БРАТОЕВА

                       КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

                                             

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Частно касационно административно-наказателно дело № 546/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

         Образувано е по частна жалба на „Здравко Бояджиев Трейдинг“ ЕООД, представлявано от управителя З. Б. срещу Разпореждане  № 3134/07.06.2017г. на Районен съд – Плевен, постановено по НАХД № 1407/2017г. по описа на съда.

С разпореждането си съдът е прекратил производството по делото по жалбата на „Здравко Бояджиев Трейдинг“ ЕООД срещу НП №013/19.01.2017г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Плевен, поради недопустимост заради просрочие.

Частният жалбоподател счита разпореждането за неправилно и моли за отмяната му. Твърди, че НП не е било редовно връчено при изпълнение на хипотезата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, тъй като не е бил търсен на адреса за връчване на НП, липсват доказателства за това. Счита,че изводът на съда е необоснован, а жалбата е подаден в законния срок и е допустима.

Ответникът – ОДБХ - Плевен изразява становище за неоснователност на частната жалба. Посочва, че НП се счита за редовно връчено при условията на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, тъй като двукратно на 20.01.2017г. и на 30.01.2017г. е бил търсен на адреса, но не е бил намерен, което е отбелязано върху НП на 31.01.2017г. и е влязло в сила на 07.02.2017г. Жалбата е подадена след изтичане на преклузивния 7-дневен срок за обжалване, считано от отбелязване на връчването на 31.01.2017г.

Частната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна и е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови прекратителното си разпореждане районният съд правилно е приел, че жалбата е подадена на 29.05.2017г. след изтичане на преклузивния 7-дневен срок съгласно чл. 59 ал.2 от ЗАНН за обжалване на НП. Видно от приложеното по делото НП № 013/19.01.2017г., същото е изпратено за връчване по пощата с обратна разписка на 19.01.2017г. на адреса по седалището на жалбоподателя, но писмото се върнало като непотърсено. В хода на административното производство също са били изпращани покани и известия до жалбоподателя на регистрирания в търговския регистър адрес на дружеството, но същите са били връщани като непотърсени. Ето защо след като не е намерил лицето на адреса за връчване на НП и друг адрес не е известен, правилно административно-наказващият орган е приел, че същото се счита връчено при условията на чл. 58 ал.2 от ЗАНН на 31.01.2017г., което е отбелязано в НП. Считано от датата на отбелязването тече и 7-дневният срок за обжалване, който е изтекъл на 07.02.2017г. вкл. и НП е влязло в сила.

Подадената на 29.05.2017г. жалба е депозирана значително време след изтичането на законния 7-дневен срок за обжалване на НП, считано от датата на отбелязване на връчването на НП при условията на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, поради което е просрочена и правилно районният съд я е оставил без разглеждане като недопустима и прекратил производството по делото.

Разпореждането на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното съдът

 

 

О      П      Р       Е       Д       Е       Л       И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане  № 3134/07.06.2017г. на Районен съд – Плевен, постановено по НАХД № 1407/2017г. по описа на съда.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

1.               2.

 

Особено мнение на съдията Катя Арабаджиева

Не съм съгласна с изводите на мнозинството от съдебния състав , по следните съображения:

Съгласно чл.58 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение.  Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Изпълнението на уредената в чл.58, ал.2 от ЗАНН  процедура съставлява фикция за редовното уведомяване на заинтересованото лице за издаденото НП. Необходимо условие за нейното  приложение обаче е лицето да не бъде намерено на посочения адрес , а новият му  адрес  да е неизвестен за органа. Видно е от материалите по делото на ПРС, че  НП е изпратено за връчване на адресата си с писмо с обратна разписка, приложени на л.10 от делото на ПРС и същото се е върнало с отбелязване „непотърсена“. Върху плика от двете му страни на приложеното ксерокопие има две отметки – „20 I“ и „II 30/1“, което е тълкувано от решаващия състав като отбелязване на две дати-20 и  30 януари, на които наказаното лице е търсено за връчване на НП, но такива еднозначни изводи, без събиране на допълнителни доказателства-например вписване в книгите на пощенската станция за значението на отбелязаните  горе символи, не могат да бъдат направени. Т.е. не може автоматично да се приеме без събрани доказателства в тази насока, че това са дати, на които лицето е търсено, но не е открито на сочения адрес за връчване на НП.

Опит да бъде връчено по друг начин НП, не е правен по данните от делото.

Поначало препоръчано писмо с известие за доставяне не може да бъде върнато от пощите с формалната причина "Непотърсено". Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски клон да го получи (при евентуално оставено съобщение, че за него има препоръчано писмо) не освобождава пощите от задължението им отново да потърсят получателя на адреса. Освен, че съставлява нарушение по смисъла на чл. 36, ал. 1 от Закона за пощенските услуги, връщането на препоръчаното писмо задължава органа да извърши ново валидно уведомяване на адресата. Отбелязването от страна на приемащата пощенска станция, че "пратката не е потърсена от получателя" не следва да бъде тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на този адрес, респ. че се е преместило на друг адрес или е заминало. Затова препоръчано писмо, върнато от пощите по причина "Непотърсено", не може да бъде прието за недоставено по вина на получателя, респ. не може да бъде основание за предприемане на процедура за уведомяване на съответното лице по правилата на чл. 58, ал.2 от ЗАНН.

В контекста на изложените разсъждения, към датата на постановяване на оспореното в настоящето производство разпореждане за прекратяване на производството, съдът  не е разполагал с необходимите сведения, въз основа на които да направи точен извод, че наказаното лице  не е намерено на посочения от него адрес, поради което изводът, че НП е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, е неправилен.  С оглед така допуснатото нарушение срокът за оспорване на издаденото НП по отношение на адресата не е започнал да тече от датата , посочена върху самото НП и районният съд неправилно е приел жалбата за просрочена.

Предвид изложеното, оспореното  разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане и решаване на спора по същество.

 

К.Арабаджиева: