Р E Ш Е Н И Е

№ 394

гр.Плевен, 25.09.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 544 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 474 от 09.06.2017 г., постановено по нахд № 697/2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 17-0938-000147 от 23.01.2017 година на Началник на група при сектор „ПП“ при ОД на МВР – Плевен, с което на В.Е.Д. ***, с ЕГН **********, на основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП за това, че на 10.01.2017 г. в 17,38 часа в гр.Плевен, ул. „Дойран“ срещу Спортно-информационен център по посока Регионален исторически музей, като водач на лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег.№ ХХХХ, отнема предимство на пешеходец, пресичащ от дясно наляво върху пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д17.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от В.Е.Д., чрез адвокат К. В. от Адвокатска колегия – Плевен, който счита същото за неправилно и постановено в нарушение на закона, твърди, че районният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства. Твърди, че не е извършено визираното в АУАН и НП нарушение, т.к. поради силно влошените метеорологични условия – в тъмната част на денонощието, при силен снеговалеж и силно заснежено пътно платно, Д. се е движел с няколко километра в час и се е оглеждал внимателно за преминаващи пешеходци, но такива върху пешеходната пътека не е имало. Описва подробно възприетата от него фактическа обстановка. Счита, че РС не е мотивирал своето решение, тъй като изобщо не е обсъдил показанията на св. Монов, твърдящ, че на пешеходната пътека не е имало пешеходец.Счита за неправилно тълкуването от РС на т.6,б.а от ТР №2/2016 год. на ОСНК на ККС, предвид липсата на доказателства,че пешеходецът е съобразил поведението си с разпоредбите на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.В., който поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни съображения по съществото на спора, моли съда да отмени атакуваните решение и наказателно постановление.

В съдебно заседание ответникът ОД на МВР – Плевен не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 10.01.2017 година в 17:38 часа в гр.Плевен, ул „Дойран“, срещу  Спортно-информационен център по посока Регионален исторически музей, Д., като водач на лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ” с рег. ХХХХ, регистриран в РБългария отнел предимство на пешеходец, пресичащ от дясно наляво върху пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д17. Така извършеното нарушение било констатирано от полицейските служители Д. Х. и Р. Ж., които се намирали в служебен автомобил, движещ се непосредствено след управляваното от касатора моторно превозно средство. Предвид лошите метрологични условия, заснежената пътна настилка и наличието на снежни преспи в края на пътното платно, полицейските служители спрели водача на лекия автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ” с рег. ХХХХ близо до РИМ-Плевен. За така констатираното нарушение бил съставен АУАН № 147/10.01.2017 година за нарушение на чл. 119, ал. І от ЗДвП. Тази фактическа обстановка била възпроизведена в атакуваното наказателно постановление. Съдът приел, че същата се установява по несъмнен и категоричен начин след анализ на ангажираните в хода на проведеното административно-наказателно производство писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели Х., Ж. и М., чиито показания съдът приел с доверие като логични, убедителни и взаимно допълващи се. От показанията на Х. и Ж. съдът установил, че към момента на нарушението полицейските служители са били в служебен автомобил, управляван от Х., който се движел на около 2 метра разстояние от автомобила, управляван от касатора и те ясно са възприели, че независимо от групата пешеходци, намиращи се на тротоара пред Първа инвестиционна банка на ул. „Дойран“ в гр. Плевен, един от които е бил стъпил на пешеходната пътека, Д. рязко увеличил скоростта и отнемайки предимството на пешеходеца, продължил в посока Регионален исторически музей-Плевен. След като осигурили дължимото на пешеходците предимство, полицейските служители последвали със служебния автомобил, управляваното от Д. МПС и успели да го спрат в района на Регионален исторически музей-гр. Плевен, където в присъствие на нарушителя бил съставен АУАН №147/10.01.2017г., въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление. От показанията на свидетеля И. Л. М. съдът установил, че същият е забелязал, че жалбоподателят е управлявал описания в АУАН и в НП лек автомобил на мястото на извършване на нарушението , но изложил мотиви, че в останалата част показанията не съдържат негови преки и непосредствени впечатления относно релевантни за делото факти, а пресъздават негов разговор, при който от жалбоподателя узнал, че за извършено нарушение до Спортно-информационния център в гр. Плевен бил спрян до Регионалния исторически музей в града.  

Съдът приел още, че по делото липсват каквито и да е данни, сочещи, че в конкретната хипотеза, стъпилият на сигнализираната с пътен знак Д 17 пешеходна пътека пешеходец не е съобразил поведението си с разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП и в този смисъл позоваването на пълномощника на жалбоподателя на т.6, б. „а“ от ТР №2 от 22.12.2016г. на ОСНК на ВКС не може да обуслови извод, че наказаното лице не е автор на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност. При тези данни съдът направил извод, че Д. е автор на нарушението по чл. 119, ал. І от ЗДвП, за което законосъобраздно му е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева. При извършената служебна проверка за законосъобразност, съдът намерил, че в хода на административно-наказателното производство пред наказващия орган не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са съществени и в този смисъл да обуславят отмяната на атакуваното наказателно постановление. Изписването на фамилията на жалбоподателя като Д. в АУАН съдът приел за несъществено процесуално нарушение, тъй като по никакъв начин не затруднява правото на защита на наказаното лице, предвид че самоличността на нарушителя е напълно индивидуализирана чрез правилно изписаните собствено и бащино имена и ЕГН, т. е. липсва каквото и да е съмнение относно личността на нарушителя. На тези основания потвърдил оспореното НП.

Така постановеното решение се преценява от касационната инстанция като правилно и обосновано на събраните по делото доказателства.

Безспорно установено по делото от показанията на полицейските органи е, че на процесните място и време, посочени в АУАН и НП, на пешеходната пътека на ул „Дойран“, срещу Спортно-информационния център е имало пресичащ от дясно наляво пешеходец, стъпил върху пешеходната пътека и започнал да пресича пътното платно. Касационната инстанция счита за недоказани твърденията в касационната жалба, че „върху пешеходната пътека нямаше никой“, тъй като касаторът не е представил доказателства в подкрепа на това свое твърдение. Разпитаният от ПРС по искане на жалбоподателя свидетел Илиян Монов е съобщил при разпита си единствено, че е възприел от тротоара, където е стоял, идващият откъм „барата“ Д., но не си спомня да е видял нито полицейския автомобил, нито пресичащ по пешеходната пътека пешеходец. Т.е. в действителност липсва спомен у разпитания свидетел имало ли е или не стъпил пешеходец, а от друга страна единствените доказателства за това обстоятелство са показанията на полицейските органи, които са категорични, че е имало стъпил на пешеходната пътека пешеходец. Безспорно е и се установява отново от показанията на контролните органи, че водачът Д., управлявайки описания в санкционните актове автомобил, не е изпълнил задължението си при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Касаторът навежда доводи и в това се състои основното му оплакване, че пътната обстановка е била усложнена. Касационната инстанция приема също за безспорно установено както от показанията на полицейските органи, така и от оплакванията в първоначалната и касационната жалби, че на 10 януари 2017 год. в 17,30 часа е имало силен снеговалеж, заснежено пътно платно и е било тъмно в този час на денонощието, но противно на твърденията в жалбата, улица „Дойран“ в участъка на пешеходната пътека е била осветена и водачът е бил длъжен и е могъл да възприеме, че на това място има пешеходна пътека. Нещо повече-същата е сигнализирана и с пътен знак Д17-Пешеходна пътека, като самият касатор не отрича, напротив –навежда доводи, че знае за съществуването на тази пешеходна пътека. В жалбата до РС сочи, че именно защото живее в град Плевен, знае за постоянно паркирали автомобили там точно преди пешеходната пътека, винаги минава там изключително внимателно, познава особеностите на пътищата в град Плевен. При наличие на знание на наличната там пешеходна пътека, при твърдение на касатора за спрели на тротоара от дясната страна на платното за движение автомобили, които са закривали видимостта към стъпващите на пешеходната пътека, което сочи на ограничена видимост, водачът е бил длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи във всеки един момент да спре, за да пропусне преминаващите пешеходци. Дали ограничената видимост поради спрелите до тротоара превозни средства в съвкупност с усложнената пътна обстановка, или отклоняването на вниманието на водача , за да поздрави своя познат на протовоположния на стъпилия върху пешеходната пътека пешеходец тротоар, или други обстоятелства са станали причина водачът да не възприеме пешеходеца и да спре, за да го пропусне, не влияе на съставомерността на деянието, защото водачите са длъжни, особено при неблагоприятни атмосферни условия, довели до такива и върху платното за движение, да проявяват внимание, по-голямо от необходимото, и да имат такова поведение, съобразено с тези условия, така, че във всеки един момент да могат да спрат или да намалят скоростта и то така, че да осигурят предимство на пешеходците. Както е разписано и в самото ТР, на което се позовава касаторът, при използване на своето право на преминаване през пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат задължение да му осигурят упражняването на това право, още повече, че конкретното място на пресичане е обозначено и с пешеходна пътека, и с пътен знак, и по данните от делото е известно на самия водач, че съставлява пешеходна пътека. Както правилно е приел и решаващият съд, няма данни и доказателства стъпилият на пешеходната пътека пешеходец да е нарушил свои задължения по чл.113 или чл.114 от ЗДвП, за да се изключи или намали отговорността на водача. Във всеки конкретен случай водачите са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните и атмосферните условия по начин, че да не допускат извършването на административни нарушения. При данните по делото, че тези условия са били неблагоприятни, водачът е бил длъжен да прояви по-голямо внимание, за да не допусне извършването на нарушение.

В този смисъл изводите на решаващия състав на съда са правилни и обосновани на събраните по делото доказателства, сочещи на нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено по непредпазливост, което също е наказуемо.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 474 от 09.06.2017 г., постановено по нахд № 697/2017 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.