Р Е Ш Е Н И Е

№ 444

гр. Плевен, 12 Октомври 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и девети септември две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: А. П.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 543/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Ц.Ц.К., чрез адв. Т.М. от АК - Плевен срещу Решение № 487 от 12.06.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1045/2017 г. по описа на съда.

С решението си съдът е изменил Наказателно постановление № 4з/01.02.2017 г. на Началника на Първо РУ към ОД на МВР - Плевен, с което на Ц.Ц.К. *** на осн. чл. 264 ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лв., затова че на 05.01.2017 г. около 16:10 ч. в гр. Плевен на ул. „Ст. Михайловски“ № 106, при извършване на полицейска проверка на К., същия напуска мястото на полицейската проверка, с което пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, като съдът е намалил размера на глобата от 600 лв. на 500 лв.

Касаторът, чрез адв. Т. М. от Адвокатска колегия – гр. Плевен обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Твърди, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, тъй като не са събрани безспорни доказателства, от които да се прави категоричен извод, че К. е напуснал мястото на проверката, а и същия е съдействал на органите на реда, като е дал личната си карта за проверка. Намира за изцяло неправилен извода на съда, че свидетелските показания на св. С. не опровергават свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля, защото той не е чул разговора, тъй като разпоредбата на закона изисква наличието на противозаконно пречене и в случая не е необходимо да се пресъздава разговор. Преченето, с което да се осуети проверката може да бъде осъществено както чрез действие, така и чрез бездействие. Навежда доводи, че съдът не се е произнесъл по направеното възражение в жалбата, че мястото на проверката, посочено в АУАН и НП не отговаря на действителната обстановка, като счита, че от свидетелските показания се е установило, че мястото на нарушението не е ул. „Ст. Михайловски“ № 106 както е описано в АУАН и НП, а ул. „Ем. Васкидович“, пред магазин „Струма“ и това е самостоятелно основание за отмяна на НП. В заключение посочва, че обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № 4з/05.01.2017 г., но видно от преписката акт с такъв номер не съществува, а на санкционираното лице е издаден акт № 520366 серия Т от 05.01.2017 г. и в този смисъл липсва единство между номера на акта, който е част от административно наказателната преписка и който акт е бил обсъден от административно наказващия орган и акта, който е предявен и връчен. Моли за отмяна на решението, а по същество – за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Ответникът по касация – ОД на МВР – Плевен изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да се остави в сила решението.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, решеинето на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Правилно районният съд е съобразил всички доказателства по делото и анализирал свидетелските показания, въз основа на които е приел за доказано по безспорен и несъмнен начин, че при извършване на полицейска проверка на посоченото място – ул. „Стоян Михайловски“ гр. Плевен, жалбоподателят К. е предоставил на полицейските органи личната си карта, но самоволно е напуснал мястото на проверката, тъй като си тръгнал, без да изчака резултата от нея и преди да му бъде върната личната карта и освободен от полицейските органи. Напускането на мястото на извършването на проверката по своето естество представлява пречене на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Именно това поведение на жалбоподателя К., видно от показанията на свидетелите е наложило същият да бъде заведен в управлението за извършване на проверка. Последните действия на полицейските служители се потвърждават и от показанията на разпитания св. С., който обаче не е присъствал и не е свидетел при извършване на самата проверка, дадените разпореждания и разменените реплики между участниците, затова правилно съдът е преценил, че неговите показания не опровергават показанията на актосъставителя и свидетеля по акта.

Обосновано съдът е заключил, че с посоченото деяние К. е осъществил състав на нарушение по чл. 264 ал.1 от ЗМВР. Според разпоредбата, който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си се наказва с глоба от 500 лв. до 1000 лв. Съдът е съобразил обстоятелствата по чл. 27 ал.2 от ЗАНН и предвид младежката възраст на нарушителя и факта, че на същия не са налагани други административни наказания за извършени от него нарушения по ЗМВР, е намалил размера на наложеното наказание „глоба“ към установения от закона минимум от 500 лв. за извършеното нарушение, който е законосъобразен и справедлив.

Правилно съдът е съобразил и, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател. Неоснователни са поддържаните доводи за несъответствие на номера на съставения АУАН и посочения в НП. По делото е представен оригинала на съставения АУАН – първи екземпляр, който е с регистрационен № 4з и последният съвпада с посочения в НП номер на акта. Установява се и фабричния номер на акта – 520366, който съвпада с втория екземпляр от него, връчен на нарушителя при проверката и приложен от него към жалбата. Съдържанието и на двата акта е идентично, идентичен е и фабричния номер, поради което не е налице твърдяното разминаване. НП е издадено въз основа на съставения АУАН с ф. № 520366 от 05.01.2017г., връчен на нарушителя. Акта е регистриран след съставянето с рег. № 4з и въз основа на него е издадено НП за извършеното нарушение.

По изложените съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 487 от 12.06.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1045/2017 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.