РЕШЕНИЕ 450

гр. Плевен, 16 Октомври 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевенвтори касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

           ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

 СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар А. П. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 542 по описа на съда за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Плевен, срещу решение № 482/09.06.2017 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 900/2017 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 9/27.02.2017 г. на Началник РСПБЗН - гр. Плевен, с което на М.Д.Н., ЕГН ********** *** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 267, ал. 2 от ЗМВР и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 8121з-822 от 2014 година за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол /обн.Д.В. бр.100 от 5 декември 2014 г./ е наложена административна санкция  глоба в размер на 700.00 /седемстотин/ лева, за нарушение на  чл. 5, т. 1, вр. с чл. 9 и чл. 11 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за „Правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите“ /Наредбата/.

  С касационната жалба се иска оспореното решение да бъде отменено. Счита, че мотивите на първоинстанционното решение не са ясно и конкретно изложени, както и е неразбираем анализът направен от РС-Плевен, че г-н М.Н., не се явява отговорно лице по смисъла на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН, тъй като при съставянето на АУАН г- Н. Н. в лицето си на началник на РОНСК – Плевен, категорично е заявил на актосъставителя Г., че именно М.Н. е ръководител на обекта. Посочва, че в тази връзка и за доказване на това твърдение съдът не е призовал г-н Н. за разпит, което според касатора е било наложително при положение, че той е присъствал при извършване на проверката от органите за ПБЗН. Счита, че за изясняване по безспорен начин на отговорността на Директора на РДНСК – СЗР и Началника на РОНСК – Плевен, съдът би трябвало да изиска длъжностните характеристики за цитираните длъжности. Счита, че е неправилно заключението на РС – Плевен, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, като не е установена по безспорен начин датата на извършване на деянието, като съдът погрешно смята, че в съдържанието на акт № 9/27.01.2017 г. или към същия е необходимо да бъде приложен констативен протокол или констативен акт, съдържащи констатации от извършена проверка на 12.01.2017 г. Сочи, че проверката извършена от служителите на РСПБЗН – Плевен е тематична по смисъла на чл. 15, т. 4 от Наредба №8121з-822/25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, съгласно чл. 18, ал. 1 от същата Наредба. Сочи, че няма изготвен констативен протокол, тъй като проверката не е контролна, съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредба №8121з-822/25.11.2014 г., а според разпоредбите на чл. 17, ал. 6 от Наредбата, резултатите от извършените контролни проверки на ебкти в експлоатация се отразяват в констативен протокол с минимален обхват съгласно приложение № 2, при условие, че липсват обстоятелства, налагащи издаването на други административни актове. Касаторът поддържа доводите за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свеждащи се до това, че съдът е извел необосновани изводи и е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при оценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и е подходил едностранно при установяване на фактите по делото. Моли делото да бъде преразгледано.  

Касаторът е бил  редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Ответникът – М.Д.Н., редовно призован, се явява лично и с адв. Е.М. от АК-Враца. Счита касационната жалба за неоснователна, както и че постановеното от РС-Плевен решение е правилно и съответно на доказателствата и приложимия закона, поради което моли да бъде оставено в сила.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че оспореното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

         Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е не основателна.

Решаващият съд е отменил спорното НП като е приел на първо място, че санкционираното лице не попада между лицата, посочени в чл. 6, т.1 във вр. с чл. 9 и чл. 11 от наредба № 8121з-647 /01.10.2014 г.  за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите и следователно неговата административно наказателна отговорност не може да бъде ангажирана.        

На второ място съдът е заключил , че не е установена датата на извършване на нарушението и това е съществено процесуално нарушение, както и че липсват доказателства за резултатите от проведената тематична проверка, които са в основата на фактическите констатации на санкциониращия орган.

Решението е правилно.

Според НП, административно наказателната отговорност на лицето е ангажирана за нарушение на чл. 5, т. 1 вр. чл. 9 и чл. 11 от Наредбата. Според чл. 5, т. 1 от Наредбата: „Собствениците или ръководителите на обектите носят отговорност за: т. 1. създаване на организация за осигуряване на ПБ в обектите и спазване на изискванията на тази наредба.“ Описанието на деянието, за което е ангажирана отговорността на ответника по касация според НП е : „ не е разработил документи за създаване на организация за осигуряване на пожарната безопасност, съобразно нормативните изисквания на чл. 9  и чл. 11 от Наредбата.

Налице е несъответствие между описанието на извършеното административно нарушение и посочената за нарушена разпоредба, доколкото за „неразработването на документи за създаване на организация за осигуряване на пожарната безопасност, съобразно нормативните изисквания на чл. 9  и чл. 11 от Наредбата“ има изрична разпоредба и това е чл. 6, ал.1,  т.1 от Наредбата. Последната разпоредба гласи: „За спазване на правилата и нормите за ПБ собствениците или ръководителите на обектите: 1. отговарят за разработването и актуализирането на документите по чл. 9, ал. 1, както и на други документи за изпълнение на изискванията на правилата и нормите за ПБ и ги утвърждават“.

Следва да има пълно съответствие между описанието на нарушението и сочената за нарушена правна норма, за да бъде законосъобразно изпълнено изискването на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Това процесуално изискване е въведено с цел гарантиране правото на лицето привлечено към административно наказателна отговорност да разбере точно и ясно какво приема санкциониращия орган от фактическа страна / за извършено нарушение/, под какви законови норми то е подведено /кой материален закон е нарушен/, за да може адекватно да организира защитата си. Нарушенията при изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН се определят като съществени процесуални нарушения, който се отразяват негативно върху правото на защита на санкционираните лица, поради което опорочават съществено НП и водят до неговата отмяна.

Като е достигнал до краен извод за незаконосъобразност на НП и го е отменил, решаващият съд е постановил съдебно решение, което е правилно и съответно на закона и събраните по делото доказателства и следва да бъде оставено в сила.

За пълното настоящия състав споделя мотивите на РС-Плевен, че ответника по касация не попада в кръга лица, които могат да носят отговорност на нарушения на разпоредбите на чл. 5 и чл. 6 от Наредбата.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 482/09.06.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 900 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2017 г.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.