РЕШЕНИЕ
№ 450
гр.
Плевен, 16 Октомври 2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети септември две
хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при
секретар А. П.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна
прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело
№ 542 по описа на съда за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – Плевен, срещу решение № 482/09.06.2017
г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 900/2017 г., с
което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 9/27.02.2017
г. на Началник РСПБЗН - гр. Плевен, с което на М.Д.Н., ЕГН ********** *** на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл. 267, ал. 2 от ЗМВР и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 8121з-822 от 2014 година
за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол /обн.Д.В. бр.100 от
5 декември 2014 г./ е наложена административна санкция глоба в
размер на 700.00 /седемстотин/ лева, за нарушение на чл. 5, т.
1, вр. с чл. 9 и чл. 11 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за „Правилата
и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите“ /Наредбата/.
С касационната жалба се иска оспореното решение
да бъде отменено. Счита, че мотивите на първоинстанционното решение не са ясно
и конкретно изложени, както и е неразбираем анализът направен от РС-Плевен, че
г-н М.Н., не се явява отговорно лице по смисъла на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН, тъй
като при съставянето на АУАН г- Н. Н. в лицето си на началник на РОНСК –
Плевен, категорично е заявил на актосъставителя Г., че именно М.Н. е
ръководител на обекта. Посочва, че в тази връзка и за доказване на това
твърдение съдът не е призовал г-н Н. за разпит, което според касатора е било
наложително при положение, че той е присъствал при извършване на проверката от
органите за ПБЗН. Счита, че за изясняване по безспорен начин на отговорността
на Директора на РДНСК – СЗР и Началника на РОНСК – Плевен, съдът би трябвало да
изиска длъжностните характеристики за цитираните длъжности. Счита, че е
неправилно заключението на РС – Плевен, че е допуснато нарушение на
процесуалните правила, като не е установена по безспорен начин датата на
извършване на деянието, като съдът погрешно смята, че в съдържанието на акт №
9/27.01.2017 г. или към същия е необходимо да бъде приложен констативен
протокол или констативен акт, съдържащи констатации от извършена проверка на
12.01.2017 г. Сочи, че проверката извършена от служителите на РСПБЗН – Плевен е
тематична по смисъла на чл. 15, т. 4 от Наредба №8121з-822/25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен
противопожарен контрол, съгласно чл. 18,
ал. 1 от същата Наредба. Сочи, че няма изготвен констативен протокол, тъй като
проверката не е контролна, съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредба №8121з-822/25.11.2014 г., а според разпоредбите на чл. 17, ал. 6 от Наредбата,
резултатите от извършените контролни проверки на ебкти в експлоатация се
отразяват в констативен протокол с минимален обхват съгласно приложение № 2,
при условие, че липсват обстоятелства, налагащи издаването на други
административни актове. Касаторът поддържа доводите за неправилност на
решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свеждащи се до това, че
съдът е извел необосновани изводи и е допуснал съществени нарушения на
съдопроизводствените правила при оценка на доказателствата по делото в тяхната
съвкупност и е подходил едностранно при установяване на фактите по делото. Моли
делото да бъде преразгледано.
Касаторът
е бил редовно призован за откритото
съдебно заседание, не изпраща представител.
Ответникът
– М.Д.Н., редовно призован, се явява лично и с адв. Е.М. от АК-Враца. Счита
касационната жалба за неоснователна, както и че постановеното от РС-Плевен
решение е правилно и съответно на доказателствата и приложимия закона, поради
което моли да бъде оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че оспореното решение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е не основателна.
Решаващият съд е отменил спорното НП като е приел на
първо място, че санкционираното лице не попада между лицата, посочени в чл. 6,
т.1 във вр. с чл. 9 и чл. 11 от наредба № 8121з-647 /01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност
при експлоатация на обектите и следователно неговата административно
наказателна отговорност не може да бъде ангажирана.
На второ място съдът е заключил , че не е установена
датата на извършване на нарушението и това е съществено процесуално нарушение,
както и че липсват доказателства за резултатите от проведената тематична
проверка, които са в основата на фактическите констатации на санкциониращия
орган.
Решението е правилно.
Според НП, административно наказателната отговорност на
лицето е ангажирана за нарушение на чл. 5, т. 1 вр. чл. 9 и чл. 11 от
Наредбата. Според чл. 5, т. 1 от Наредбата: „Собствениците или ръководителите
на обектите носят отговорност за: т. 1. създаване на организация за осигуряване
на ПБ в обектите и спазване на изискванията на тази наредба.“ Описанието на
деянието, за което е ангажирана отговорността на ответника по касация според НП
е : „ не е разработил документи за създаване на организация за осигуряване на
пожарната безопасност, съобразно нормативните изисквания на чл. 9 и чл. 11 от Наредбата.
Налице е несъответствие между описанието на извършеното
административно нарушение и посочената за нарушена разпоредба, доколкото за
„неразработването на документи за създаване на организация за осигуряване на пожарната
безопасност, съобразно нормативните изисквания на чл. 9 и чл. 11 от Наредбата“ има изрична разпоредба
и това е чл. 6, ал.1, т.1 от Наредбата.
Последната разпоредба гласи: „За спазване на правилата и нормите за ПБ
собствениците или ръководителите на обектите: 1. отговарят за разработването и
актуализирането на документите по чл. 9, ал. 1, както и на други документи за
изпълнение на изискванията на правилата и нормите за ПБ и ги утвърждават“.
Следва да има пълно съответствие между описанието на
нарушението и сочената за нарушена правна норма, за да бъде законосъобразно
изпълнено изискването на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Това процесуално
изискване е въведено с цел гарантиране правото на лицето привлечено към
административно наказателна отговорност да разбере точно и ясно какво приема
санкциониращия орган от фактическа страна / за извършено нарушение/, под какви
законови норми то е подведено /кой материален закон е нарушен/, за да може
адекватно да организира защитата си. Нарушенията при изискванията на чл. 57,
ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН се определят като съществени процесуални нарушения,
който се отразяват негативно върху правото на защита на санкционираните лица,
поради което опорочават съществено НП и водят до неговата отмяна.
Като е достигнал до краен извод за незаконосъобразност на
НП и го е отменил, решаващият съд е постановил съдебно решение, което е
правилно и съответно на закона и събраните по делото доказателства и следва да
бъде оставено в сила.
За пълното настоящия състав споделя мотивите на
РС-Плевен, че ответника по касация не попада в кръга лица, които могат да носят
отговорност на нарушения на разпоредбите на чл. 5 и чл. 6 от Наредбата.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 482/09.06.2017
г., постановено по н.а.х.д. № 900 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2017
г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.