РЕШЕНИЕ
№ 438
гр.
Плевен, 11 Октомври
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети септември две
хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при
секретар А. П.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна
прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело
№ 541 по описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Г.Г.П. ***, срещу
решение № 490/12.06.2017 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д
№ 1159/2017 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 17-0938-000580/21.02.2017
година на Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, с което е наложено на
основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ на Г.Г.П. административно наказание глоба в размер на 200
/двеста/ лева и глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за един месец.
С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде
отменено. Касаторът посочва, че не е извършил описаното нарушение и не е бягал
от местопроизшествието, като подробно описва фактическата обстановка и моли по
същество да бъде отменено първоинстанционното решение или алтернативно да бъде
намалена наложената глоба.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, се явява лично.
Поддържа жалбата и моли оспореното решение да бъде отменено, както и НП.
Ответникът – ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не изпраща
представител и не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че оспореното решение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Касаторът е
санкциониран, за това че на 09.02.2017 г. в 10:22 часа в гр. Плевен на ул. Асен
Халачев № 2 на паркинг на магазин „Билла“ като водач на лек автомобил /индивидуализиран/
при завой на ляво за да влезе в реда на паркирани превозно средства не се
съобразява с положението на паркирания от дясната му страна автомобил
/индивидулизиран/ като не осигурява
достатъчно странично разстояние и го удря в задната дясна част със своята
предна дясна част, като допуска ПТП с материални щети след което напуска произшествието
без да уведоми съответната служба за контрол на МВР. Това деяние е
квалифицирано като нарушения първото по чл. 25, ал.1 от ЗДвП и е санкционирано
съгласно чл. 179, ал.2 вр. чл. 179, ал.1, т5 от ЗДвП. Нормата на чл. 25, ал.1
от ЗДвП сочи, че „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато
и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе
от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение“ Нормата на чл. 179, ал. 2
определя, че който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на
дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се
наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.“, а
съгласно чл. 179, ал.1, т. 5 от ЗДвП - „Наказва се с глоба който не спазва
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението“
Второто нарушение е по чл. 123, ал.1, т. 3, б“в“ от ЗДВ, съгласно който „Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато
при произшествието са причинени само имуществени вреди ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без
да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.“ и съответно е санкционирано
съгласно чл. 175, ал.1, т 5 от ЗДвП Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който: т. 5 наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие.“
Решаващият
съд е потвърдил спорното НП като е приел, че при установяване на нарушението и
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е
издирен и приложен материалния закон, точно е установена фактическата
обстановка, извършителя на нарушението и неговата вина.
Решението е
правилно. Същото съответства на събраните по делото доказателства и закона.
Касаторът
навежда в касационната си жалба оплакване, че решаващия съд неправилно е
установил фактическата обстановка и съответно неправилно е приложил закона.
Възражението е
неоснователно. Нито в първоначалната жалба до РС-Плевен, нито в съдебното
заседание, в което е участвал жалбоподателят е направил доказателствани
искания. Напротив той е заявил: „нямам въпроси към свидетелите“, „няма да соча
други доказателства“, при това положение, съдът правилно е приключил съдебното
дирене и е решил спора при така събраните доказателства – писмени и гласни.
Решаващият съд е направил подробен анализ на събраните доказателства и правилно
е достигнал до извода, че те потвърждават фактическото положение, описано в
обстоятелствената част на НП. Правилен е и изводът на съда, че материалният
закона е издиран и приложен точно, поради което е потвърдил НП.
По- горе бяха
посочени точно правните норми съгласно които е ангажирана административно
наказателната отговорност на касатора. При индивидуализиране на наказанието
санкциониращият орган правилно е определил конкретния размер на наложеното
наказание, като и за двете допуснати нарушения е определен минималния размер на
предвиденото от закона наказание, поради което неоснователно е възражението по
касационната жалба, че определените наказания са явно несправедливи.
С оглед посоченото
оспореното съдебно решение е правилно и законосъобразно, същото е валидно,
допустимо и съобразено в материалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 490/12.06.2017
г., постановено по н.а.х.д. № 1159 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2017
г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.