Р Е Ш Е Н И Е

№ 441 / 12 Октомври 2017г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На четвърти октомври 2017г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М. К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 539/2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на В.Ю.П. ***, чрез адв. М. от АК - Варна срещу Заповед № 17-0938-001517/24.06.2017г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, затова че със съставен АУАН № Д217773/24.06.2017г. е установено, че на 24.06.2017г. около 05:50ч. в гр. Плевен, ул. „Дойран” до № 53 в посока ул. „Д-р Заменхов” управлява лек автомобил „Ауди” с Рег. № В***ВА като не притежава валидно СУМПС, СУМПС № 237239361 е с изтекъл срок на 18.05.2017г.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради това, че е прекалено тежка и моли за отмяната й. Твърди, че е жител ***, но работи в гр. Плевен и свидетелството му за правоуправление е стояло близо три месеца във Варна като автомобилът е управляван от съпругата му. Два дни преди да бъде спрян, от Варна си взема свидетелството, но не е обърнал внимание, че му е изтекъл срока на 18.05.2017г. Счита, че прекратяването на регистрацията за срок от 6 м. е прекалено тежка и незаконосъобразна мярка, тъй като лицето, с което живее на семейни начала и по закон приравнена като съпруга, е водач на МПС, независимо, че автомобила се води на името на П.. Посочва, че ползването на автомобила е необходимост за семейството.

Ответникът – Началникът на Сектор ПП към ОД на МВР – Плевен, чрез юрисконсулт Ф. изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че от събраните доказателства е видно, че жалбоподателят към момента на проверката 24.06.2017г. не е притежавал валидно СУМПС, тъй като то е било валидно до 18.05.2017г. Това е констатирано със съставен АУАН, издадено е НП за нарушението, което е влязло в сила. Ново СУМПС е издадено на жалбоподателя на 07.07.2017г. За период от месец и половина – от 18.05.2017г. до 07.07.2017г. жалбоподателят не е притежавал валидно СУМПС по смисъла на §1 т.2 б.“ж“ от Закона за българските лични документи и е бил неправоспособен водач. По наведените доводи счита за доказано, че жалбоподателят е единствен собственик на МПС, неженен и МПС-то не е в режим на семейна имуществена общност. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Прави възражение за недължимост и прекомерност на посочения в пълномощното адвокатски хонорар.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 26.06.2017г. Жалбата е подадена на 28.06.2017г., видно от пощенското клеймо, в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт и от активно легитимирана страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със съставен АУАН ф. № Д217773/24.06.2017г. е установено, че на 24.06.2017г. около 05:50ч. в гр. Плевен, ул. „Дойран” до № 53 в посока ул. „Д-р Заменхов” В.Ю.П. е управлявал лек автомобил „Ауди” с Рег. № В***ВА като не притежава валидно СУМПС, СУМПС № 237239361 е с изтекъл срок на валидност на 18.05.2017г. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 150а ал.1 от ЗДвП, според който, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. При съставянето на акта е иззето СУМПС на водача, СРМПС и табелите с регистрационния номер. В акта П. е вписал като възражение, че в понеделник подава документи за нова книжка. Въз основа на акта е издадено НП № 17-0838-003431/07.07.2017г. на Началник група в Сектор ПП към ОД на МВР – Плевен, с което на осн. чл. 177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП на П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 150а ал.1 от ЗДвП. НП е връчено на 26.09.2017г., не е обжалвано в законния 7-дневен срок, видно от приложената по делото служебна справка за водача и към датата на съдебното заседание – 04.10.2017г. е влязло в сила.

Актът е редовен от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят с вписаните възражения е потвърдил установените с акта факти и видно от жалбата не оспорва, че на 24.06.2017г. е управлява собствения си автомобил Ауди А4 с рег. № В***ВА в гр. Плевен със СУМПС № 237239391, чийто срок на валидност е изтекъл на 18.05.2017г. Последното се потвърждава от приложената служебна справка на МВР, според която СУМПС № 237239361, издадено на 29.05.2007г. е било валидно до 18.05.2017г. На 04.07.2017г. П. е подал молба за подновяване на СУМПС и на 07.07.2017г. е издадено ново СУМПС № 283319581, валидно до 07.07.2027г. и нов контролен талон към него.

СУМПС представлява удостоверителен български документ за самоличност съгласно чл. 13 ал.1 т.3 от Закона за българските лични документи. Съгласно §1 т.2 б. „ж“ документ с изтекъл срок на валидност по смисъла на закона представлява „нередовен български личен документ“. За определен период от време – от 18.05.2017г. до 07.07.2017г. жалбоподателят не е притежавал валидно СУМПС, удостоверяващо правоспособността му да управлява лек автомобил. Безспорно е установено, че на 24.06.2017г. е управлявал собствения си лек автомобил без да притежава валидно СУМПС.

Следователно на 24.06.2017г. жалбоподателят не е притежавал валидно СУМПС и не е имал право да управлява МПС, заради което му е съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 150а ал.1 от ЗДвП и издадена процесната заповед за ПАМ на осн. чл. 171 т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца чрез отнемане на регистрационните табели.

Видно от справката за регистрация на автомобила, същият е собственост на П.. Според справка в АИС „Български документи за самоличност“, той е неженен, поради което автомобилът не е в режим на семейна имуществена общност. Без правно значение е дали същият се ползва и от съжителстващо с П. лице, в какъвто смисъл са изложените от него доводи.

Съгласно чл. 171 т.2а от ЗДвП – за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление – за срок от 6 м. до 1 година.

В случая са налице материално-правните предпоставки за прилагането на принудителната административна мярка, а именно жалбоподателят е управлявал МПС, без да е притежавал валидно свидетелство за управление, тъй като срокът на валидността на издаденото му СУМПС е бил изтекъл.

Мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, за определен срок от 6м. до 1 год. Определения със заповедта срок от 6 м. е минималния, предвиден в закона, при съобразяване на обстоятелството, че към момента на издаване на заповедта е изминал по-малко от един месец от изтичане срока на валидност на СУМПС, поради което този срок е съобразен с целите на мярката и е постигнал целения дисциплиниращ по отношение на водача ефект – да поднови незабавно свидетелството си.

Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По силата на ал.2 т.3 от същата разпоредба, налагането на ПАМ се извършва чрез отнемането на документите по чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, свързани с управлението на МПС и чрез отнемането на табелите с регистрационния номер. Съгласно чл. 172 ал.4 от ЗДвП в случаите на чл. 171 т.2а от ЗДвП със съставянето на акта за административно нарушение се изземва СРМПС и табелите с регистрационния номер, както е процедирано в случая.

Заповедта е издадена от Началника на Сектор ПП при ОД на МВР – Плевен, който има правомощия по силата на закона като ръководител на службата за контрол, определени и съгласно Заповед № 316з-1612/19.05.2017г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, да издава мотивирани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т.2а от ЗДвП.

Мотивирана е със съставения АУАН, чието съдържание е възпроизведено в мотивите на заповедта като фактическо основание. Последното обосновава издаването на заповедта с правно основание по чл. 171 т.2а от ЗДвП за прекратяване на регистрацията на собственото на водача МПС за срок от 6 месеца, поради управление на МПС от него без да притежава валидно СУМПС. Съдържанието на заповедта позволява да се разбере правното и фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка, вида и срока на действието й и в този смисъл е мотивирана, а обосноваващите я факти и обстоятелства са доказани с приложените по делото доказателства.

Налице са правните и фактически основания за прилагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС – собственост на водач, управляващ МПС без СУМПС, налице е преследваната от закона цел - преустановяване на нарушението. Мярката е временна, за определен срок. Минималния срок на мярката - прекратяване регистрацията на МПС е 6 месеца и той е приложен в случая от административния орган и в този смисъл е законосъобразно определен. Принудителната административна мярка се прилага по отношение на собственик, който управлява МПС без да притежава СУМПС. В случая единствен собственик на процесното МПС е водача, който и следва да понесе неблагоприятните последици от мярката, които имат за цел да окажат върху него дисциплиниращ ефект и да препятстват реално възможността да управлява МПС, след като не притежава свидетелство за правоспособност. Без правно значение е дали тази мярка ще създаде затруднения и за други близки на водача.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.

Затова жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК вр. чл. 144 АПК в минимален размер 100 лв. съгласно наредбата по чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ю.П. ***, чрез адв. М. от АК - Варна срещу Заповед № 17-0938-001517/24.06.2017г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА В.Ю.П. *** да заплати на Областна Дирекция на МВР – Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :