РЕШЕНИЕ

№ 54

 

гр.Плевен, 13.02.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд-Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                               Председател: Снежина Иванова

 

 

при секретаря Д.Д., като разгледа докладваното  от съдия Иванова административно дело № 535 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215 от Закона за устройството на територията (ЗУТ).

Административното дело е образувано по жалба на Б.Т.Д.,*** чрез адв Р.М.-В. срещу заповед № 203/08.06.2016 година на кмет на Община Никопол за премахване на незаконни строежи в имоти № 043019, № 043020 и № 043016 в землището на с. Жернов, община Никопол.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на заповедта, тъй като не са индивидуализирани обектите, които е разпоредено да бъдат премахнати, кой обект в кой имот се намира, липсва посочване на времето, през което са изградени обектите. Считат, че липсва описание на земята под постройките, какъв е статут й. Намира, че обектите, описани в т.4 до т. 9 от заповедта като „оранжерии” не представляват „строеж” по см на§5, т. 38 от ДР на  ЗУТ, тъй като са с площ до 200 кв.м.. Посочва, че по отношение на обекта, описан в т. 2 „дървена барака”, не се изисква разрешение за строеж, като счита, че тъй като се отнася за строежи извън урбанизираните територии, то не е необходимо разрешение за строеж. Посочва, че за описаната в т.1 от заповедта „жилищна двуетажна сграда” е приложим режима по чл. 2, ал. , т. 1 от Наредба № 19 от 25.10.2012 година за строителство в земеделски земи. Моли за отмяна на заповедта като незаконсъобразна.

В съдебно заседание оспорващият - Б.Т.Д.,*** се явява лично и се представлява от адв. Р.М.-В., която поддържа жалбата и посочва, че постройките са изградени в земеделски земи и следва да бъде съобразена Наредба № 19 от 25.10.2012 година за строителството в земеделски земи без промяна на предназначението. Счита, че актът е постановен без да са обсъдени всички доказателства и намира, че „оранжериите” , построени в имотите с оглед констатациите на вещото лице, че са под 200 кв.м, налага извод, че за тях не е налице изискване за разрешение за строеж и имат характер на съоражения и изграждането им следва да се извърши след издаване на виза. Намира, че липсва точно описание на обектите, в кой имот се намират и това се отразява върху законосъобразността на заповедта. Моли за отмяна и присъждане на разноски.

Ответникът - кмет на Община Никопол не се явява, не се представлява.

Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № 141/14.04.2016 година (л. 36) на кмета на Община Никопол е определена комисия, която да извърши оглед на извършеното от Б.Д. строителство в имоти № 43019, № 43020 , 43013 и 43016 в землище на с. Жернов, община Никопол. Изпратено е писмо до лицето и с оглед известие за доставяне същото е получено на 15.04.2016 година.

На 21.04.2016 година определената със заповед на кмета на Община Никопол комисия е извършила оглед на имота  и е изготвила констативен акт № 2 . Установено е, че строежите : 1. жилищна двуетажна сграда, 2. дървена барака, 3. клозет, 4. оранжерия, 5. оранжерия, .6. оранжерия, 7. оранжерия, 8. оранжерия, т. 9 оранжерия и т. 10 подземен електропровод, намиращи се в имоти № 043019, № 043020 и№ 043016  изградени в землище на с. Жернов , извън регулация , като имот № 043019 е собственост на Община Никопол и е пасище, мера, № 043020 – собственост на К. Д. Г. с начин на трайно ползване: нива и имот № 043016 – собственост на Б.Д. съгласно договор № 140 от 05.06.2012 година  за покупко-продажба на недвижим имот с начин на тройно ползване:нива. Констатирано е, че за извършените строежи не са налични скица с виза за проектиране, липсват строителни книжа, разрешение за строеж и протокол за откриване на строителна площадка.  Описани са строежите с размери и е прието, че същите са незаконни по см. на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ. В протокола е отразено, че същият не е  връчен на собственика Б.Д., тъй като същият отказва.

Констативният протокол е изпратен с писмо до оспорващия и с оглед известие за доставяне на л. 29 по делото и акт на л. 25  е получен на 03.05.2016 година.

На 08.06.2016 година е издадена процесната заповед, с която е разпоредено премахване на незаконни строежи:

1.1.        № 1 „жилищна двуетажна сграда” – първи етаж тухлени стени,

стаманобетонна плоча, втори етаж стени от сглобяеми панели и ламаринен покрив върху дървена конструкция с размери –дължина 11,10 м, ширина 4,80 метра и височина -5 м.

1.2           № 2 „дървена барака”-стени от сглобяеми дървени панели с покрив от дървена конструкция, покрит с керемиди  с размери дълижна 9,60 м, ширина -3,80 м. и височина 2,80 м..

1.3           № 3”клозет” – с тухлени стени и покрив от керемиди на дървена конструкция

1.4. № 4 „оранжерия” – от найлон на дървена конструкция с размери: дължина 13 м., ширина – 8 м. и височина 2,80 м..

1.5 №  5 ”оранжерия”  от найлон на метална конструкция с размери: дължина 24,90 м., ширина – 8 м. и височина 3,50 м..

 

1.6. № 6 „оранжерия”  - от найлон на метална конструкция с размери: дължина 24,90 м., ширина – 8 м. и височина 3,50 м..

1. 7 № 7 „оранжерия” от найлон на метална конструкция с размери: дължина 24,90 м., ширина – 8 м. и височина 3,50 м..

1.8. № 8 „оранжерия” от найлон на метална конструкция с размери: дължина 24,90 м., ширина – 8 м. и височина 3,50 м..

1.9. № 9 „оранжерия” от найлон на метална конструкция с размери: дължина 24,90 м., ширина – 8 м. и височина 3,50 м..

1.10. № 10 „ подземен електропровод” – с начало от бензиностанцията, минаващ под РП ІІ 34 (Плевен – Никопол), пресича защитена дига и край до гореописаните имоти.

По делото по искане на оспорващият съдът допусна изготвянето на съдебно –техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че строежите са изградени в имоти № 043019, № 043020 и№ 043016, като са извършени без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж, не е налице ПУП.  Заключението на вещото лице е, че посочените в заповедта обекти притежават характеристиките на „строеж” по см на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като обекти от №1 до №3 вкл.  са сгради с оглед техническите им характеристики, обекти от №4 до № 9 вкл. са строителни съоражения, а обект под № 10 е съоражение, което се обхваща от понятието „строеж”. Установено е, че за всички обекти не е представено разрешение за строеж, каквото е необходимо. Установено е, че обектите са изградени през последните 3 години .Установено е, че само по отношение на обект „ жилищна двуетажна сграда” е необходимо и наличие на инвестиционен проект, какъвто не е представен, както и виза за проектиране, като по отношение на всички други обекти е необходимо разрешение за строеж. Посочва се, че всеки един от обектите отговаря на изискванията на ЗУТ  към момента на извършването им, но липсват строителни книжа. В допълнителното заключение вещото лице констатира, че обект „жилищна двуетажна сграда” е от пета категория, „дървена барака”- е от пета категория,  обект под номер 3 е от шеста категория, обект с номер 4  е от пета категория, а петте дъгообразни оранжерии от тунелен тип отговарят на изискванията за строеж от пета категория, като от същата категория е и подземният електропровод. Съдът приема изготвеното заключение  като обективно, кореспондиращо с доказателствата по делото и счита за установено, че процесните обекти са изградени без да е налично разрешение за строеж, нито инвестиционни проекти.

Представен е договор № 140/05.06.2012 година  за продажба на общинско имущество между Община Никопол и Б.Д. , с който оспорващият придобива поземлен имот № 043016 с начин на трайно ползване :нива с площ 3,121 дка, в м. „Керпи баба”, землище на с Жернов.

По силата на договор за наем на земеделска земя № 35/27.03.2012 година (л. 46) между Община Никопол и Б.Д., последният за срок от 5 години ползва поземлен имот № 043019 в землище на с. Жернов с площ 4,351 дка и начин на трайно ползване – пасище мера.

С оглед споразумение на масиви да ползване на земеделски земи, изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ за стопанска година 2015/2016 г. Д. ползва в имот № 43020 0,176 дка, собственост на К. Д. Г., като този имот е бил разпределен за ползване и пред стопанската 2013/2014 година.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл.  215, ал.4 от ЗУТ, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган  - кмета на Община Никопол по см. на чл.223, ал. 1, т. 8 вр. чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, тъй като обектите, които е разпоредено да бъдат премахнати са от пета и шеста категория, а по отношение на строежи от тези категории компетентността е на кмета на общината.

Съдът счита, че заповедта е издадена при спазване на административно-производствените правила – съставен е констативен акт ,уведомен е оспорващия за провеждане на огледа и същият е присъствал на 21.04.2016 година, но е отказал до получи копие от констативния акт, обстоятелство, което е удостоверено по надлежния ред.

Съдът намира, че заповедта е издадена в установената писмена форма, като са изложени мотиви от органа за премахване на строежите – изграждането им без разрешение за строеж, каквото е изискуемо за десетте обекта, тъй като те притежават характеристиките на „строеж”. Неоснователни са доводите  на оспорващия, че липсва точно описание на обектите и точно върху кой поземлен имот се намира и по този начин  е налице незаконосъобразност на акта. В констативния акт и в заповедта е посочено точно описание на обектите с размери, материали, от които са изградени и местоположение – описани са три поземлени имота с номера, за които са посочени документи относно собствеността на същите и липсва неясното относно обектите, определени като незаконни, нито съществува неясното относно местоположението им.

Заповедта е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби. Проверката за законосъобразност е ограничена от съдържащите се в нея фактическите и правни основания, като изисква да се провери характера на процесния обект, т.е. дали същият представлява строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ; на второ място - дали е незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ и на трето място - дали е търпим строеж по см. на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. По делото е установено, че десетте обекта в процесната заповед притежават характеристиките на „строеж” и са незаконни, тъй като  са извършени без разрешение за строеж и инвестиционни проект, а незаконен по смисъла на чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2 от ЗУТ  е строежът именно, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж.  Член 148, ал.1 от ЗУТ разпорежда, че строежите могат да се извършват само, ако са разрешени съгласно закона. Липсата на разрешение за строеж не се оспорва от Д.. Според експертното заключение  строежите са изпълнени през последните три години, което обстоятелство изключва възможността същите да бъдат изследван за търпимост, съгласно разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, който допуска строежи изградени до 31 март 2001 г. да бъдат признати за търпими. В този аспект са неприложими разпоредбите за търпимост.

Неоснователен е доводът на оспорващия , че по отношение на обект под № 2 „дървена барака” е необходимо  само разрешение за поставяне , тъй като с оглед заключение на вещото лице този обект притежава характеристиките на строеж като характерът е временен. Установено е ,че с оглед техническите параметри този обект притежава безспорно характеристиките на строеж, за който е необходимо разрешение за строеж.

Неоснователен е  и доводът на оспорващия, че оранжериите не са строежи, тъй като легалното определение за понятието "строеж" е дадено с разпоредбата на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за устройство на територията (ЗУТ), съгласно което такива са всички сгради - надземни, подземни, полуподземни и др. По аргумент от текста на чл. 147, ал. 1, т. 3 от ЗУТ (в актуалната му редакция към датата на издаването на заповедта)  е отменено изискването за оранжерии до 200 кв.м да се издава разрешение за строеж без одобряване на инвестиционни проекти , като по силата на тази промяна за оранжериите се изисква вече както инвестиционен проект, така и разрешение за строеж и това обстоятелство само по себе си представлява основание да се приеме, че оранжерията е строеж, като липсват както инвестиционни проекти, така и разрешение за строеж..

Обект с № 10 „подземен електропорвод” представлява съоражение включено в понятието техническа инфраструктура по см. на т. 38, §5 от ДР на ЗУТ и като елемент на техническата инфраструктура по см. на чл. 64, ал.1, т.2 от ЗУТ елктропроводното отклонение се проектира и строи по общия ред на ЗУТ във вр. с правилото на чл. 64, ал.4 от ЗУТ. Това ще рече, че за отклонението по заповедта е необходимо издаване на разрешение за строеж по реда на чл. 148, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, а такова не е налично.

Съгласно Чл. 59, ал.1 от ЗУТ извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или за част от нея, ако такъв е разработен, и въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Според чл. 59, ал.2 от ЗУТ, без промяна на предназначението на земята застрояване в поземлени имоти по ал. 1 се допуска при условията на чл. 12, ал. 3. Според чл. 12, ал.3 от ЗУТ, без промяна на предназначението в поземлените имоти по чл. 8, т. 2, 3 и 4 се допуска застрояване на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите, при спазване на действащата нормативна уредба и въз основа на подробен устройствен план или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината. В случая не е налице и виза за проектиране, обстоятелство, което не се оспорва, но тъй като в случая за обектите е необходимо, както одобряване на  инвестиционни проекти , така и издаване на разрешение за строеж, то  е налице именно извършването им в нарушение на разпоредбите на ЗУТ и правилно е постановено премахването им. Не се оспорва от Д., че обектите са изградени от него.

Неоснователни са доводите на оспорващия за приложение на  разпоредбите на Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им . по отношение на обект „жилищна двуетажна сграда” , тъй като този обект има характеристиките на „строеж” по см. на т.38, §5 от ДР на ЗУТ, като площта му е 55 кв.м и е изграден в поземлен имот № 043019, който е с площ от 4,351 дка. В случая всички обекти са изградени в земеделски земи, като съгласно чл. 4, ал.2 от ЗСПЗЗ върху земеделските земи /по аргумент на същото правно основание и под повърхността им/ се разрешава строителството на сгради и съоръжения, свързани с ползването им, при условията и по ред, установени със ЗУТ и ЗОЗЗ. Нормата е препращаща, поради което приложими са правилата на посочените два закона, като строителството следва да отговаря на изискванията на ЗУТ, каквито доказателства не са ангажирани. Съдът намира, че при прилагане на разпоредбите на Наредбата следва да се има предвид, че се изисква за строителство в поземлени имоти без промяна на предназначението им застрояване след спазване на нормите на ЗУТ, като не са ангажирани доказателства в тази насока – липсват инвестиционни проекти, разрешение за строеж, виза.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд –  Плевен, пети състав,

 

РЕШИ:

 

Отхвърля жалба на Б.Т.Д.,*** чрез адв Р.М.-В. срещу заповед № 203/08.06.2016 година на кмет на Община Никопол за премахване на незаконни строежи в имоти № 043019, № 043020 и № 043016 в землището на с. Жернов, община Никопол.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

        

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: