РЕШЕНИЕ

№ 404

гр. Плевен , 28.09.2017  г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември   две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                                          

                                                            Председател:  Катя Арабаджиева

при секретар Цветанка Дачева  и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №534 по описа  на Административен съд-Плевен за 2017 год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано въз основа на  искова молба от П.Н.П. *** чрез адв.Д.И. ***, против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София 1000, ул „Гурко“ №5, с правно основание на иска чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК и цена на иска 350 (триста и петдесет лева),  с която претендира вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП, както и направените в настоящото производство разноски.

В исковата молба твърди,   че  на 21.10.2016 год. му е бил съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено Наказателно постановление №35-0000017/7.02.2017 год на Началник ОО“АА“ гр.Плевен, с което за нарушение  на чл.34, §3,б.“а“ от Регламент /ЕС/ 165/2014 год. и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93в, ал.11 от ЗАвтП, на П. е наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин)лева. Това НП е обжалвано пред ПРС, където е образувано АНД №578/2017 год., с Решение от 30.05.2017 год. по което издаденото срещу П. НП е отменено. Твърди се, че по анд №578/2017 год. ищецът е заплатил  адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на 350 лева, платени в брой, което обстоятелство е надлежно отбелязано в приложеното по делото адвокатско пълномощно. Предвид характера на делата, в полза на ищеца не са присъдени  в тежест на ответника направените от ищеца разноски за производството. Счита, че са налице предпоставките на чл.203 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение, а именно отменен незаконосъобразен акт, издаден от длъжностно лице на ответника, който съставлява административна дейност. В този смисъл се позовава на ТП №2/19.05.2015 год. на ВАС по тълк.дело №2/2014 год. Налице е и втората предпоставка-претърпени имуществени вреди от ищеца в размер на заплатеното възнаграждение за адвокат, който го е представлявал  в съдебното  производство по обжалване на НП пред ПРС, като в договора за правна защита е описано като договорено и заплатено  възнаграждение в размер на 350 лева за извършената адвокатска услуга. Твърди, че липса друг ред за възмездяване на заплатеното възнаграждение за адвоката предвид постановеното ТР №2/3.06.2009 год. на ВАС по тълк.дело №7/2008 год. Налице е и последната предпоставка-наличие на причинна връзка между отменения акт и вредите. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди посочения ответник да му заплати  сумата от 350 (триста и петдесет лева),  съставляваща обезщетение за  вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП, както и направените в настоящото производство разноски.

Препис от исковата молба е изпратена на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, която е депозирала становище с вх.№2797/28.07.2017 год., в което се е позовала на мотивите на постановеното ТР №1/2017 год. на ВАС, според които институтът на обезщетението от непозволено увреждане не трябва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът, спазвайки принципа на справедливост и съразмерност, следва да присъди само такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата-обоснован и справедлив, съразмерен на извършената правна защита и съдействие и способстващ да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е страна в производството. Твърди, че делата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се развиват по правилата на ГПК и съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София в становището си е заявила , че признава предявения иск за сумата от 350 лева, представляващи заплатения адвокатски хонорар по воденото анд №578/2017 год. на ПРС, поради което е направил искане производството по делото да бъде прекратено, а на основание чл.78, ал.2 от ГПК разноските за настоящото производство да бъдат възложени върху ищеца.

По повод горното становище е постъпило и такова с вх.№2940/10.08.2017 год. от ищеца, който е поискал по  повод признаването  на иска от ответника, съдът да постанови решение на основание чл.237, ал.1 от ГПК при признаване на иска. Сочи, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК разноските да бъдат възложени върху ищеца. Твърди, че ответникът категорично е бездействал в продължение на повече от месец след влизане в сила на съдебното решение по анд №578/2017 год., с което е отменено НП и през този период не е предприел действия по заплащане на причинените на ищеца имуществени вреди. Сочи, че исковата молба съставлява покана за заплащане  на причинените имуществени вреди на ищеца.

В съдебно заседание ищецът  не се явява и не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.Упълномощеният адвокат И. *** е депозирала писмена молба с вх.№3430/20.09.2017 год., в която излага подробни съображения за основателност на предявената искова молба, моли съда да постанови решение при условията на признаване на иска, претендира и направените в настоящото производство разноски съобразно приложен списък.

Ответникът- Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по исковата молба. Представени са писмени бележки с вх.№3461/25.09.2017 год., в които ответникът оспорва предявения иск в частта, с която се претендира присъждане на разноски в настоящото производство, алтернативно прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар за процесуално представителство по настоящото дело за разликата над минимално предвидения размер в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен Иван Шарков дава заключение  за основателност на исковата молба и за доказаност на същата по основание и размер и предлага на съда да бъде уважена.

Административен съд гр.Плевен, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

            От решението по приложеното към настоящото производство анд №578 по описа на Районен съд град Плевен за 2017 год. се установява, че с Наказателно постановление 35-0000017/07.02.2017 г. на Началник ОО „АА“ - Плевен, на П.Н.П. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 34, §3, б. „а“ от Регламент № 165/2014 г. Недоволен от издаденото наказателно постановление  е останал П., който го е обжалвала пред Плевенския районен съд, където е образувано анд №578 по описа на съда за 2017 год. По делото е постановено решение  №443/30.05.2017  год., с което съдът , на основание чл. 63, ал. 1 от  ЗАНН е отменил Наказателно постановление 35-0000017/07.02.2017 г. на Началник ОО „АА“ - Плевен,   с което на основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр на П. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 34, §3, б. „а“ от Регламент № 165/2014 г. Решението е връчена надлежно и на двете страни в производството- на наказаното лице и на ИА „АА“-Плевен, не е оспорено пред касационната инстанция , и е влязло в законна сила на 19.06.2017 год. според отбелязването в самото решение.

В развилото се пред Районен съд Плевен съдебно производство по обжалване на издаденото наказателно постановление, жалбоподателят П.Н.П. е упълномощил адвокат  Д.И. *** с пълномощно на л.16 от делото, с оглед осъществяване на процесуално  представителство пред Районен съд град Плевен по нахд №578/2017 год. Жалбата против НП, видно от нейната титулна част, е изготвена от упълномощения адвокат. По делото пред ПРС са проведени две редовни съдебни заседания-на 12.04.2017 год. и на 22.05.2017 год., на които жалбоподателят се е явил лично и е бил представляван от упълномощения адвокат И.. В договора за правна защита и съдействие е отразено договорено и платено възнаграждение за адвокат в размер на 350 (триста и петдесет) лева.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в хода на анд № 578/2017 г. по описа на РС – Плевен  разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд по мястото на увреждането. 

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е основателен изцяло по отношение на претендирата главница от 350 лева.

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр.София. 

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ  е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. 

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган (или длъжностно лице) при изпълнение на административна дейност. Макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

            Наказателното постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и  се установява от приложеното анд №578/2017 год. на ПРС, че НП е отменено с решението по цитираното дело и съдебното решение е влязло в законна сила.  Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК  предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая  НП, бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо повече, в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.   

В хода на анд № 578/2017 г. по описа на РС - Плевен е представен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. е заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение. Съдът намира за доказана претенцията за имуществени вреди, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 350 лв. по анд № 578/2017 г. по описа на РС - Плевен.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на незаконосъобразното наказателно постановление, издадено от Началника на областен отдел  „Автомобилна администрация“-Плевен,  ищецът е следвало да ангажира адвокат за процесуално представителство по образуваното във връзка с обжалването на НП анд 578/2017 год. по описа на РС – Плевен. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия.

Отговорна по иска за вреди е Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация, гр.София в качеството й на юридическо лице, издало незаконосъобразния акт, на основание чл.205 от АПК във връзка с чл.2, ал.1 от Устройствен правилник на ИААА и чл.2, ал.3 от Закон за автомобилните превози.

Следователно, и при наличие на всички елементи, предявеният иск се явява основателен и доказан както по основание, така и по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 350 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата  му по анд №578/2017 по описа на ПРС.

В настоящото производство се претендира и заплащане на разноски общо в размер на 650 лева, от които 600 лева възнаграждение за един адвокат по адвокатско пълномощно за образуване на настоящото административно дело и процесуално представителство и 50 лева заплатена държавна такса за образуване на делото.На първо място и във връзка със становищата и възраженията на страните по повод направените в настоящото производство разноски, следва да се има предвид, че в самия ЗОДОВ е регламентиран въпросът с присъждане на разноските-чл.10, ал.2 и ал.3, като съобразно чл.1, ал.2 от с.з., исковете по ал.1 се разглеждат по реда на АПК. Следователно, разпоредбите на ГПК, на които се позовават и двете страни, са приложими само дотолкова, доколкото липсва изрична уредба в специалния закон и в АПК според изричното препращане на чл.144 от АПК. Ето защо и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца се следва заплащане на първо място на държавната такса за образуване на делото, но не в пълния претендиран размер. В списъка на разноските ищецът претендира такава сума в размер на 50 лева, но видно от платежно нареждане на л.10 от делото, ищецът е заплатил сума в размер на 25 лева за образуване на делото, от една страна. От друга страна, разпоредбата на чл. 2а от  Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс , по искове за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се събира такса, както следва: т.1-от граждани, еднолични търговци и юридически лица с нестопанска цел - 10 лв. Ищецът по настоящото дело е физическо лице. Следователно, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 10 лева, съставляващи дължими разноски за държавна такса при образуване на делото, останалите са били недължими и не е следвало да бъдат внасяни, респективно- на това основание не следва да се възлагат в тежест на ответника. За разликата над този размер до пълния претендиран размер от 50 лева искането за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено.

На второ място се претендират разноски в размер на 600 лева-договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат , за образуване на административното дело и процесуално представителство по същото пред настоящия съд.  Съгласно чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Искът е уважен в пълен размер, поради което на ищеца се следва заплащане на възнаграждение за един адвокат, от една страна. От друга страна, в мотивите на постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия е посочено, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Посочено е още, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. При тази нормативна регламентация и съдебна практика, с оглед размера на уважената претенция-350 лева, предвид, че чл.36, ал.2 от ЗА предвижда, че размерът на присъжданото възнаграждение за адвокат не може да бъде по-нисък от минимално предвидения в Наредба №1/2004 год., предвид,че съобразно мотивите на постановеното ТР №1/2017 год. този присъждан размер следва да бъде справедлив и обоснован,  предвид, че от данните по делото се установява, че упълномощеният адвокат е изготвил и подписал исковата молба и два броя писмени становища, без да е осъществил процесуално представителство по делото и предвид, че ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ във връзка с чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 год., на ищеца следва да се присъдят разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат за защитата по настоящото дело, в размер на 300 лева (дори в хипотезата на чл.9, ал.1 от Наредба №1/2004 год. възнаграждението също е в размер на 300 лева), като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 600 лева искането за разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде отхвърлена като неоснователно.

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София 1000, ул „Гурко“ №5 да заплати на П.Н.П. *** сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №578 по описа на ПРС за 2017 год.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София 1000, ул „Гурко“ №5 да заплати на П.Н.П. *** разноски по делото в размер на 10 (десет)  лева, представляващи държавна такса за образуване на делото, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 50 (петдесет)  лева отхвърля искането за присъждане на разноски като неоснователно.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София 1000, ул „Гурко“ №5 да заплати на П.Н.П. *** разноски по делото в размер на 300 (триста)  лева, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, представлявал по пълномощно ищеца в настоящото съдебно производство,  като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 600 (шестстотин)  лева отхвърля искането за присъждане на разноски като неоснователно.

            Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок от съобщаването му, чрез АС-гр.Плевен,  пред Върховния Административен съд на Р България.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: