Р E Ш Е Н И Е

№ 408

гр.Плевен, 28.09.2017 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                                

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                                   Снежина Иванова

При секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 526 по описа за 2017 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение № 43 от 19.05.2017 г., постановено по НАХД № 113 по описа за 2017 г. Районен съд-Левски е отменил Наказателно постановление № РДГ-959/14.03.2017 г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр. Ловеч, с което на П.Л.Л. ***, на основание чл. 84 ал. 2 от ЗЛОД е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева, на основание чл. 94 от ЗЛОД е лишен от право да ловува за срок от три години и на основание чл. 20 ал. 1 от ЗАНН и чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението: МПС „Сузуки Витара“ ЕН 2513 ВХ, с пазарна стойност 2000 лева и един брой подвижен фар с пазарна стойност 200 лева, за извършено нарушение на чл.84 ал.2 във вр. с чл.57 ал.1 и чл.43 ал.2 от ЗЛОД.

            Срещу решението е подадена касационна жалба от Регионална дирекция по горите гр. Ловеч, в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован. Счита се, за незаконосъобразно становището на съда, че следва да е налице съответствие между описаното в АУАН и НП административно нарушение и административното нарушение, визирано в посочените разпоредби за незаконосъобразно, като се позова на Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС по Тълкувателно дело № 7 от 2010 г. Твърди се, че в АУАН и НП е налице пълно и точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при което то е извършено и в този смисъл не са нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и че е посочено точното място, на което е извършено нарушението. Счита се още, че противоправното деяние е доказано по несъмнен и безспорен начин от обективна и субективна страна, както и че в хода на административнонаказателното производство по случая не е допуснато ограничаване на правото на лицето да узнае в извършаването на какво точно нарушение е обвинен и е наказан и правилно ли е приложен закона.  Моли се за отмяна на решението на РС – Левски, алтернативно да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Левски.

 От ответника е подаден отговор по касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност.

            В съдебно заседание касаторът Регионална дирекция по горите гр. Ловеч, не изпраща представител.

            В съдебно заседание ответникът – П.Л.Л., не се явява, представлява се от адв.Б. от АК-Плевен, който счита касационната жалба за неоснователна. Счита, че правилно районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С АУАН №959/02.03.2017г. на П.Л.Л. са вменени нарушения по чл.57 ал.1 и чл.64 т.4 и т.10 от ЗЛОД за това, че на 24.02.2017г. в 23.00часа ловува като преследва дивеч с МПС „Сузуки Витара“ с рег.№ЕН 2513 ВХ (като водач на МПС) в забранено за лов време (през нощта), като използва забранено за лов средство-подвижен фар (изкуствен източник на светлина приспособен за осветяване), без да притежава писмено разрешително за лов; няма констатиран убит дивеч. Като място на нарушението е посочено землището на с.Българене, асфалтов път между селата Българене и Малчика.

Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, в което е отразено, че на 24.02.2017г. в землището на с.Българене, общ.Левски по асфалтов път между селата Българене и Малчика, Л. ловува като преследва дивеч с МПС „Сузуки Витара“ с рег.№ЕН 2513 ВХ (като водач на МПС) в забранено за лов време (през нощта), като използва забранено за лов средство-подвижен фар (изкуствен източник на светлина приспособен за осветяване), без да притежава писмено разрешително за лов; няма констатиран убит дивеч. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.84 ал.2 във вр. с чл.57 ал.1 и чл.43 ал.2 от ЗЛОД.

За да отмени обжалваното наказателно постановление районния съд е приел, че е недопустимо, дори и при същата фактическа обстановка, с наказателното постановление лицето да бъде наказано за административно нарушение с правна квалификация различна от тази направена с акта. Приел е, че в конкретния случай е налице разминаване между съставите на нарушение посочени в АУАН и НП. На следващо място е счел, че и в акта и в НП е записано, че Л. провежда лов без писмено разрешително, но не е отразено въз основа на какви обстоятелства е прието че лицето ловува, не е посочено точно и мястото на извършване на нарушението; както и че фактическите констатации сочат на три отделни административни нарушения – ловуване в забранено за лов време, ловуване със забранено за лов средство и ловуване без писмено разрешително за лов, а е наложено едно наказание глоба, с което е нарушено правилото на чл.18 от ЗАНН. Освен посочените процесуални нарушения, съдът е счел че вмененото на Л. не е и доказано.

Решението на Районен съд Левски е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимите разпоредби на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Мотивите на съда се споделят от касационната инстанция. Районният съд е формирал изводите си въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на събраните по делото доказателства и е направил верен извод за допуснати в хода на административно-наказателното производство процесуални нарушения, както и за недоказаност на нарушенията.

По касационната жалба настоящият съдебен състав съобрази следното:

Съставянето на АУАН представлява официална констатация за извършено нарушение и е основния процесуален документ, даващ началото на административно наказателното производство. До съставянето на АУАН се стига чрез извършване на предварителна дейност по изясняване на основните въпроси на производството: наличие на деяние, съставлява ли същото нарушение, кой е неговия автор и дали е извършено виновно. Тази предварителна дейност е свързана със събирането по надлежния ред на допустими и относими доказателства за релевантните за спора факти. Под доказателства се разбират всички фактически данни, които се използват за установяване на обстоятелствата по административнонаказателното производство в съответствие с принципа на обективната истина. Самото съставяне на акта представлява единствено официална констатация за извършеното нарушение, за неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се изразява така наречената констативна функция на акта. Въз основа на акта се издава и наказателното постановление, с което се реализира административно-наказателната отговорност на лицето. Между акта и НП следва да има единство по отношение на трите важни въпроса в административно-наказателното производство-нарушение, нарушител и вина.

Правилни са изводите на районния съд по отношение различната правна квалификация на деянието дадена в акта и в НП. Като фактическа обстановка при извършване на нарушението е посочено както в акта, така и в НП, че Л. ловува като преследва дивеч с МПС „Сузуки Витара“ с рег.№ЕН 2513 ВХ (като водач на МПС) в забранено за лов време (през нощта), като използва забранено за лов средство-подвижен фар (изкуствен източник на светлина приспособен за осветяване), без да притежава писмено разрешително за лов; няма констатиран убит дивеч. В акта са посочени като нарушени нормите на чл.57 ал.1 и чл.65 т.4 и т.10 от ЗЛОД, които регламентира, че за провеждане на лов се издава писмено разрешително, както и че при ловуване се забранява използването на електрически звуковъзпроизвеждащи устройства и изкуствени източници на светлина, както и приспособления за осветяване на целта и на моторни превозни средства. Едва за първи път в наказателното постановление се посочва чл.84 ал.2 от ЗЛОД, съгласно който се наказва лице, което ловува без писмено разрешително за лов, в забранено за лов време, със забранено за лов средство, което отговаря на фактическата обстановка описана в акта и НП, но посочените пояснителни разпоредби на чл.57 ал.1 и чл.43 ал.2 от ЗЛОД сочат на вменено нарушение за ловуване без писмено разрешително (чл.84 ал.1 от ЗЛОД), като не са посочени елементите на квалифицирания състав на ал.2 . Последното представлява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на наказателното постановление, до какъвто извод е достигнал и районния съд. Нарушено е и правото на лицето да разбере какво точно нарушение е извършило и за какво е наказано, тъй като в обстоятелствената част са описани две отделни нарушения- ловуване без писмено разрешително в забранено за лов време и ловуване без писмено разрешително със забранени за лов средства, а квалификацията в НП е единствено само за ловуване без писмено разрешително. Ето защо решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43 от 19.05.2017 г., постановено по НАХД № 113 по описа за 2017 г. на Районен съд-Левски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.