ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 702
гр. Плевен, 28.06.2017 г.
като разгледа докладваното
от съдията адм.дело № 521 по описа за 2017 година на Административен съд – Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.
166 от АПК.
Административното дело е образувано по жалба на П.Д.С. и В.Г.П.,***, чрез
адв. Н., съдебен адрес *** срещу заповед № РД-12-179/31.05.2017 година на арх. И.
– зам. кмет на Община Плевен, с която е разпоредено премахване на едноетажна
сграда на допълващо застрояване със застроена площ 31 кв. м, разположена в
западната част на УПИ ХІ-9365, кв. 427 по плана на гр.Плевен с идентификатор
56722.665.135.4. Направено е искане за спиране на изпълнението на заповедта,
тъй като не са участвали в производството и със премахването на сградата ще се
увреди съсобствеността им и считат , че неучастието в производството по
издаването й е ограничило възможността да представят своите документи за
собственост.
Оспорващите, с оглед удостоверение за наследници на л. 8 по делото, са
наследници на Д. Ц. Ц. П., който е син на Ц. А. П. и който съгласно протокол за
делба от 24.06.1968 година е собственик на западна част на двуетажна сграда построена
в парцел VІ-8190, кв. 428 и съсобственик на ½ идеална част на дворното
място.
С нот. акт № 160 от 08.10.1974 г. Ц. А. П. и
съпругата му прехвърлят втори етаж от западната секция на двуетажната жилищна
сграда на сина си П. Ц. П. , а с нот. акт №159 от 08.10.1974 година на другия
си син Д. Ц. П. първия етаж от сградата и на двамата по ½ идеална част
от всички части в тази секция. В случая оспорващите се легитимират като
съсобственици на парцел VІ-8190, кв. 428 по плана на град Плевен и твърдят, че
заповедта ги засяга, тъй като е налице съсобственост с наследниците на П. Ц. П.,
независимо от посочване на друг УПИ и друг квартал в заповедта.
С нот. акт № 101, том ІV от 05.06.2007 година П.Д.П. – майка продава на
сина си Б.П.П. и на дъщеря си Д.П.Я. притежаваните от нея 4/6 идеални части от
самостоятелно жилище –втори етаж от западна секция на двуетажна жилищна сграда в УПИ ХІ-9365,
кв. 427 , а с нот. акт №159 от 28.11.2016 година Д.П.Я. и съпругът и продават на Б.П.П.
½ идеална част от втори жилищен етаж от западната секция на двуетажна
жилищна сграда в гр. Плевен, ул. *** и.др.
Със заповед № РД-12-179/31.05.2017 година на арх. И. – зам. кмет на Община
Плевен е разпоредено премахване на едноетажна сграда на допълващо застрояване
със застроена площ 31 кв. м, разположена в западната част на УПИ ХІ-9365, кв.
427 по плана на гр.Плевен с идентификатор 56722.665.135.4.
Съдът е изискал от ответника да представи извадка от
действащ ПУП за процесния имот, данни относно идентичност на УПИ ХІ-9365, кв.
427 по плана на гр.Плевен и УПИ VІ-8190 в кв. 428 по плана на град Плевен.
С писмо от 28.06.2017 година са представени исканите
документи и е посочено, че двата имота
не са идентични, но с оглед представени от оспорващите нот. актове и
тези на Б.П., съдът намира, че е налице основание за спиране на предварителното
изпълнение на заповедта, тъй като оспорващите твърдят, че са съсобственици с Б.П.
и при изпълнение на заповедта, ще бъде накърнено правото им на собственост, тъй
като според тях сградата не е в състояние, което да налага премахването и може
да бъде укрепена.
Съдът
намира, че искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на оспорвания административен акт е процесуално допустимо, тъй като
лицата се легитимират като съсобственици на процесния имот, в който е
разпоредено да бъде премахната сграда и
тъй като не са участвали в административното производство, то съдът приема, че
жалбата и искането са подадени и направени в законоустановения срок.
Разгледано
по съществото, искането за спиране е основателно.
За
спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение – чл. 217,
ал. 2 т. 9 от ЗУТ е необходимо доказване, че от него може да последва
значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателя по аргумент от - чл.
166, ал.4 във вр. с ал.2
АПК. Доколкото ЗУТ не предвижда изрично условия, които да водят до спиране
на предварителното изпълнение, съдът намира, че по аналогия и предвид
препращащата норма на чл.
213 от ЗУТ, следва да се прилага нормата на чл. 60
от АПК, като се презюмира, че когато законът разпорежда предварително изпълнение
на административен акт, то е налице поне една от предвидените в чл. 60
от АПК предпоставки, свързани с осигуряване на живота или здравето на
гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси или
опасност от осуетяване или сериозно затрудняване на изпълнението на акта. За да
спре предварителното изпълнение, разпоредено по силата на закона, съдът, следва
да установи, че е налице основание за спиране със същата степен на значимост –
т.е. допуснатото предварително изпълнение да застрашава в същата степен
правните интереси на засегнатото лице.
За да се обори тази презумпция,
жалбоподателят следва да противопостави свой интерес, който по степен на
важност е от категорията на изброените в цитираната разпоредба.
Доказателствената тежест е за жалбоподателя съгласно чл.
154, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс, приложим във връзка с чл. 144
от АПК.
Изпълнението на невлязъл в сила
индивидуален административен акт, допуснато независимо дали по силата на закона
или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги изключително
сериозно въздейства върху правната сфера и съответно върху икономическия
интерес на адресата, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила
индивидуален административен акт. Това изпълнение безспорно, доколкото акта не
е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и
потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът
бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени
случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен
ефект.
Предпоставките,
при които съдът може да спре допуснатото по закон предварителното изпълнение,
са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би
могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия.
Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им
върху правната сфера на адресата на акта е на молителя. Законодателят изисква
вредите да са резултат от предварителното изпълнение, а не от акта. Съдът счита, че при изпълнение на заповедта, която
оспорващите, макар и неучаствали в производството пред административния орган,
твърдят, че засяга техни права, ще бъдат причинени вреди, по- големи от тези,
които се цели да бъдат избегнати с изпълнението на акта. Следва да бъде
установено от съда в съдебното производство, кои са заинтересованите лица и
дали са налице предпоставки за премахване на сградата, а не за нейното
укрепване, а в случая че заповедта бъде изпълнена, то ще е налице вреда за
оспорващите, които считат, че сградата може да бъде укрепена. В случая съдът
намира, че с изпълнението на заповедта ще бъдат увредени правата на
оспорващите, които се легитимират като съсобственици и които не са уведомени от
административния орган за производството по чл. 195, 196 от ЗУТ и с
премахването на обекта, ще бъде накърнено правото им на собственост и ще бъде
невъзможно установяване на действителното състояние на обекта, ако той бъде
премахнат и по този начин
законосъобразността на акта, постановен при неучастие на всички заинтеросовани
страни.
Предвид
горепосочено и на основание чл.166, ал.
3 вр. ал. 4 вр. ал. 2 от АПК, Административен съд-Плевен, пети състав
ОПРЕДЕЛИ:
Спира допуснатото предварителното изпълнение на заповед № РД-12-179/31.05.2017 година на арх. И. – зам. кмет на
Община Плевен, с която е разпоредено премахване на едноетажна сграда на
допълващо застрояване със застроена площ 31 кв. м, разположена в западната част
на УПИ ХІ-9365, кв. 427 по плана на гр.Плевен с идентификатор 56722.665.135.4. до
влизане в сила на окончателен съдебен акт по оспорването.
Определението да
се съобщи на оспорващите, на лицата, посочени в
процесната заповед и на зам.
кмета „ТР” на Община Плевен –арх. И..
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: