РЕШЕНИЕ № 437

гр. Плевен, 11 Октомври 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар А. П. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от Председателя касационно административно дело № 518 по описа на съда за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите – Ловеч, чрез юрисконсулт В. Г., против решение № 91/28.04.2017 г. на Районен съд /РС/ на гр. Червен бряг, постановено по н.а.х.д. № 87/2017 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 2657/31.01.2017г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, с  което на М. Я.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, за това, че на 18.11.2016 г.  в землището на село Ракита, община Червен бряг, отдел 84, подотдел „н1” – държавна горска територия, транспортирал /управлявал/ товарно превозно средство „Гранд Чероки” с рег.№ МА *** ВV 1пр.куб.м. / един пространствен кубически метър/ дърва за огрев от дъб, без  да притежава разрешително за достъп -нарушение на чл. 263 ал.1 т.2 от Закона за горите /ЗГ/ във вр. С чл. 12, ал.1, пр.2 от Наредба №1/ 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии му било наложено административно наказание - глоба  в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.263, ал.1 т.2 ЗГ.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. Касаторът счита становището на първоинстанционния съд, че не става ясно какво нарушение се вменява на жалбоподателя, с което се нарушава правото му да узнае за какво нарушение му е съставен акт и да отстоява своята теза срещу това твърдение за незаконосъобразно и необосновано. Счита, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като чл. 148, ал. 11 от ЗГ не съдържа административно нарушение, а само посочва, че условията и редът за движението по горските пътища, за поставяне на пътни знаци и техните образци, както и образците на документите за достъп до горските територии се определят с наредба на Министъра на земеделието и храните и Министъра на вътрешните работи и в този смисъл това не би следвало да е причина, която да е довела до ограничаване на правото на жалбоподателя да разбере за какво му е съставен АУАН. В този смисъл касаторът счита, че нарушението е правилно квалифицирано в АУАН и НП още повече, че макар и да е налице разминаване между нарушените разпоредби посочени в АУАН и НП съгласно Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС по Тълкувателно дело № 7/2010 г. неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в НП, като същото е видно от правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Моли да бъде постановено решене, с което да бъде отменено оспореното решение или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС - Червен бряг.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Ответникът – М. Я.Д., редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че оспореното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Решаващият съд е отменил НП като е приел, че то е незаконосъобразно, защото при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в неясно описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено и несъответствие между описанието на нарушението и приложената правна норма.

Решението е правилно.

С АУАН е повдигнато обвинение, за това че ответникът по касация „транспортира /като го управлява/ товарно МПС /индивидуализирано/ без да притежава разрешение за достъп в землището на с. Ракита в отдел 84 Н на ДГС – нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗГ. Нормата сочи, че „товарни превозни средства и пътни превозни средства с животинска тяга могат да се движат в горските територии и по горските пътища само във връзка с изпълнение на горскостопански, селскостопански и ловностопански дейности.“

В НП е посочено, че лицето се санкционира, за това че транспортира /като го управлява/ товарно МПС /индивидуализирано/ без да притежава разрешение за достъп в землището на с. Ракита в отдел 84 Н на ДГС и с това виновно е нарушил чл. 263, ал.1, т. 2 във вр. чл. 12, ал.1, предл. второ от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Според правната норма на чл.263, ал.1, т2 от ЗГ - „Наказват се с глоба от 200 до 2000 лв., ако деянието не съставлява престъпление, физически лица, които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: т. 2. ползване на горските пътища в нарушение на наредбата по чл. 148, ал. 11.“ Нормата от Наредбата определя: „По време на извършване на дейности в горските територии лицата са длъжни да носят със себе си оригинали или копия от издаденото позволително, разрешително, технологичен план и други писмени документи, доказващи законността на извършваната дейност.“

Правилен е изводът на съда, че за санкционираното лице не е ясно точно за какво нарушение го санкционират, за това че се движи с товарно МПС в горска територия без да извършва горскостопански, селскостопански или ловни дейност или че се движи в горска територия с товорно МПС без разрешение за достъп.

С оглед посоченото оспореното съдебно решение е правилно и законосъобразно, същото е валидно, допустимо и съобразено в материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91/28.04.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 87 по описа на Районен съд на гр. Червен бряг за 2017 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.