РЕШЕНИЕ

№ 392

Плевен, 21.09.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

 

при секретар Ц. Д. и с участието на прокурор Йорданка Антонова, изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 517 по описа за 2016 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на § 49 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Законa за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИД ЗИНЗС - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) във вр. с чл. 284 и сл. ЗИНЗС във вр. с чл. 203 от АПК.

Делото е образувано по искова молба /ИМ/ на В.П.В., ЕГН **********,***, изтърпяващ наказание към датата на подаване на ИМ в Затвора-Белене, против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София /ГДИН/. В исковата молба се твърди, че от 16.05.2016 г. е лишен от свобода, като спрямо него са нарушени чл.3 от ЕКПЧОС /КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и основните свободи/ и чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. При постъпването си в Затвора – Белене на 16.05.29016 г. е бил настанен в килия №8 на Приемно отделение /ПО/. Твърди, че подът на килията е бил груб бетон на вълни, улеи и дупки, който видимо не е бил почистван от години, с наслоена мръсотия, стените са в дупки, с опадала мазилка, единственият контакт в килията е бил изкъртен, с оголени кабели, от които електричеството 240 волта е застрашавало всички. Сутрин го е било страх да си стопли вода за кафе. От тавана са висели паяжини, а осветлението е било само една лампа на стената, и не е достигало до неговата вишка. Единствената вентилация е отворен прозорец, от който денем се пълни с мухи, а вечер с комари, тъй като не е имало предпазна мрежа за насекоми. По тази причина е имало риск от зарази. Стените в тоалетната са с обикновена мазилка, която е напоена с урина и създава благоприятни условия за живот и развитие на бацили и вируси. На пода до втора вишка е имало дупка, от която през нощта са излизали плъхове. На втората вечер при слизане от леглотоq за да иде до тоалетна е настъпил плъх, който е изпищял, и от уплаха В. си е ударил главата в горната вишка. Оттогава го е страх да ходи до тоалетна нощем. От 20.05.2016 г. в килията с размери 38 кв.м са били настанени 19 души. В килията няма топла вода. Храненето се извършва в столова, като има 2-3 минути за хранене, като това не е достатъчно дори да изстине храната, затова я ядат гореща, поради което му са се развалили зъбите. Невъзможно е да си набави специални препарати за лична хигиена като шампоан против пърхут, на лавката няма, а при свиждане е забранено. В библиотеката няма българо-английски речник, който му е необходим, доколкото е работел и възнамерява да работи във Великобритания. Когато такъв речник му е бил доставен при свиждане, охраната го е върнала. Пералнята в затвора е само за спално бельо, ако иска да му се изперат лични дрехи, трябва да заплати с цигари или кафе. Сочи цена на иска 27000 лева за нанесените му неимуществени вреди от условията в приемното отделение на затвора, със законната лихва върху тази сума от датата на постъпването му в затвора – 16.05.2016 г. до „окончателно съдебно решение“. Прави и доказателствени искания.

Първоначално ИМ е била подадена пред АССГ, където по нея е образувано дело №5878/2016 по описа на този съд. С определение № 3451/17.06.2016 г. същото дело е било изпратено по подсъдност на настоящия съд, като е образувано настоящето дело.

С определение № 641/22.06.2016 г. /л.3/ ИМ е била оставена без движение, като е указано да се заплати държавна такса и да се уточни периода, в който са настъпили вредите и за който претендира обезщетение за вреди, и да се конкретизират неимуществените вреди. В определения от съда срок е представен документ за платена държавна такса /л.11/ и е постъпило писмо /л.8/, в което се сочи, че периода на ИМ е от 16.05.2016 г. до 16.06.2016 г., когато е бил настанен в ПО на Затвора Белене. Сочи, че нанесените му щети са емоционална нестабилност, психическа подтиснатост, липса на апетит, безсъние, липса на самоконтрол върху личността, породен от изключителната усиленост на чувството за самосъхранение, силно главоболие от постоянно напрежение, волева неустойчивост причинена от постоянен психически тормоз от обграждащата обстановка, морално унижение на човешкото същество, третирано като животно. Сочи, че речниците са били донесени от А.Д.Х. – жената, с която съжителства.

От ответника по иска – ГДИН, е постъпил отговор на исковата молба /л.32/, чрез юрк. Г. Г., в който отговор се твърди, че искът е неоснователен и недоказан. Моли същият да се отхвърли и на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

С определение № 879/02.09.2016 г. /л.36/ е оставена без уважение молбата на В. за предоставяне на правна помощ. При инстанционен контрол, с определение №694/19.01.2017 г. по дело 11690/2016 ВАС е отменил определението на съда и е предоставил правна помощ. С определение № 115/01.02.2017 г. /л.60/ за служебен защитник на В. е назначен адв. С.М..

В съдебно заседание ищецът  - В.П.В., редовно призован, се явява лично и с адв. М. ***. Сочи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по един несъмнен, достатъчно убедителен и безспорен начин, че условията, при които е изтърпявал наказанието си неговият подзащитен, са били в пълно нарушение на елементарните изисквания. Условията, при които лишените от свобода трябва да изтърпяват наказанието си, в никакъв случай не следва да са насочени към едно излишно физическо увреждане и натоварване. На лишените от свобода следва да се предоставят съответните условия за живот и работа с цел тяхното превъзпитание и същевременно по никакъв начин да не се унижава тяхното човешко достойнство. Това не може да се каже за затвора в гр.Белене. От разпитите на свидетелите, от извършените проверки, експертизи, включително доклада на Българския хелзинкски комитет се установява, че условията са крайно незадоволителни за живот на лишените от свобода. Моли да се постанови решение, с което да бъде присъдено исканото обезщетение. Съдът следва да прецени действително причинените вреди по съвест и съобразно стандарта на живот в нашата страна.

В съдебното заседание ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение На Наказанията“ – гр.София, редовно уведомен по реда на чл. 137, ал. 7 от АПК, не изпраща представител.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура-Плевен, се представлява от прокурор Йорданка Антонова, която счита, че с оглед събраните доказателства следва да се остави исковата претенция без уважение. В първоначалната искова молба молителя е посочил, че предявява иска поради преживения ужас и страх. Счита, че не са били доказани такива, които значително да надхвърлят обичайното, тъй като ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода и самия факт, че лицето изтърпява такова наказание, има известни ограничения в неговите права и свободи, които са част от това наказание. Счита, че не са били установени преживени ужас и страх с оглед обстановката, при която е изтърпявал наказанието, като по отношение поддържането на хигиената, то тази дейност следва да бъде извършвана от самите лишени от свобода, а по представянето на книгите, охраната е изпълнила своите служебни задължения. При така събраните доказателства счита, че следва искът да бъде отхвърлен.

Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

В.П.В. е лишен от свобода, постъпил в Затвора Белене на 16.05.2016 г. като екстрадиран от Великобритания. В приемното отделение на Затвора Белене е престоял в периода 16.05.-16.06.2016 г., където е бил настанен в килия № 8 /докладна записка на л.л.19-23/. Видно от същата докладна записка, в тази килия в периода 17.05.2016 г. – 01.06.2016 г. са били настанени между 14 и 18 лишени от свобода, включително В.. В периода от 01.06.2016 г. до 15.06.2016 г. в същата килия са били настанени между 6 и 9 лишени от свобода, включително В.. Посочено е, че броят на леглата е варирал в съответствие с броя на настанените, като за всеки от настанените е осигурено легло. Пода на килията е циментова замазка в много добро състояние. В килията има един контакт, който често се ремонтира, и към датата на съставяне на докладната записка /25.07.2016 г./ същият е напълно изправен. В посочения от В. период е възможно да е бил неизправен, но това често е продиктувано от факта, че лишените от свобода включват самоделни ел.уреди, които натоварват ел.мрежата и повреждат контактите, което не е по вина на администрацията. В килията има едно осветително тяло /тип луминисцентна пура/, което е изправно. При възникнал проблем с пурите те биват ремонтирани или сменяни своевременно. Ел.захранването в килиите става съгласно утвърдена заповед от началника на Затвора Белене. Килията разполага с два големи двойни прозореца с размер 1,20 на 1,80 м, като вентилацията се извършва от прозорците и в зависимост от атмосферните условия те са разтворени или не. Килията разполага със самостоятелен санитарен възел, който е в добро състояние, с течаща вода. В килията има и мивка. Топла вода в килията няма. На л.св. в ПО по график се осигурява баня най-малко два пъти в седмицата /понеделник и сряда/. Подмяната на спалното бельо се осигурява по график – за ПО в понеделник. Храненето се осигурява в общата столова на затвора. Миещи и перилни препарати са е раздават веднъж в месеца. На всеки л.св. се раздават 3 бр. тоалетни сапуни, на всяка килия се предоставя 1 бр. препарат за почистване тип Бинго, както и 2 бр. кислол на килия за почистване на тоалетните. Прах за пране се предоставя съобразно броя на настанените в ПО. Препаратите се раздават чрез хигиениста на ПО. По график л.св. посещават библиотеката на затвора, като всеки, който е проявил желание, е получил достъп до нея. Към датата на докладната записка В. няма личен картон в библиотеката, което показва, че не е я посещавал и не е имал желание да получи книги. В библиотеката са налични унгарско–руски, чешко–руски и речник на руски език с най-често употребяваните думи на френски език. Към докладната записка е приложено обяснение от хигиениста на ПО /л.24/, в което същият сочи, че лично раздава посочените в докладната записка препарати. Съгласно докладна записка от 25.07.2016 г. /л.15/, на 22.05.2016 г. В. е отказал да получи книгите, донесени му на свиждане. Същите са върнати на близките му. Като доказателство са приложени докладни записки на служителите на затвора О. и Г. от 27.07.2016 г. /л.л.16,17/, според които на 22.05.2016 г. при свиждане с предаване на лични вещи В. е отказал да получи книгите, донесени от близките му, и същите са върнати на близките му, като другият багаж, съобразно списъка на разрешените вещи, му е предаден. Приложен е картон за колетни пратки и свиждане /л.18/, от който е видно, че на 22.05.2016 г. В. е получил храна и дрехи. Приложена е ведомост /л.143/, от която е видно, че на 22.05.2016 г. О. и Г. са били на работа.

Приобщени са и две докладни записки /л.л.85,86/, съгласно които през лятото на 2016 г. са извършени ремонти дейности в затвора, като са закупени строителни материали по подадени докладни записки и заявки, и с труд на л.св. са извършени най-необходимите строителни ремонти, вкл. в ПО. В ПО са боядисани общия коридор и коридора на ПО, таваните и стените в две спални помещения, вкл. №8. Не е посочена дата на извършването на дейностите, но най-ранната докладна записка, в която ги описва, е от 08.07.2016 г. Приложена е медицинска справка и копие от амбулаторен журнал /л.л.87-89/, съгласно които в периода по отношение на В. е отчетен един амбулаторен преглед с №2691 от 19.05.2016 г., като при него В. е бил клинично здрав.

Видно от докладна записка на л.124, питейната вода в затвора се осигурява от собствен водоизточник, като се обеззаразява. Контрол по качеството и се извършва периодично, като се извършват анализи в РЗИ-Плевен. Изследване на качеството на водата е правено на 18.04.2016 г. и 12.05.2016 г., като  протоколите от тези изследвания са приобщени на л.л.144-151. Съгласно същите, на 18.04.2016 г. водата от чешма първи обект на Затвора Белене не е отговаряла по показателите коли форми – при допуск на показателя 0/100 е била отчетена стойност 5/100, ешерихия коли  - при допуск на показателя 0/100 е била отчетена стойност 4/100, ентерококи - при допуск на показателя 0/100 е била отчетена стойност 3/100. От дата 12.05.2016 г. са налице три протокола – от изпитване на водата съответно от чешми №1, 2 и 3 на първи обект на Затвора Белене. Водата в чешма №1 не отговаря по показателите коли форми – при допуск на показателя 0/100 е била отчетена стойност 1/100, и ешерихия коли  - при допуск на показателя 0/100 е била отчетена стойност 1/100. Водата в чешма №2 не отговаря по показателите коли форми – при допуск на показателя 0/100 е била отчетена стойност 20/100, и ешерихия коли  - при допуск на показателя 0/100 е била отчетена стойност 5/100. Водата в чешма №3 не отговаря по показателя коли форми – при допуск на показателя 0/100 е била отчетена стойност 2/100. В докладна записка, приобщена на л.л.125-128 допълнително се сочи, че спално помещение №8 в ПО е с площ 43,6 кв. м.

По делото са разпитани двама свидетели – Т.Т. и М.Т., които са били настанени по същото време с В. в килия №8 /л.л.105,106/. Св.Т.Т. твърди, че стаята, в която са били настанени е била 38 кв.м, а са били 19 човека в този период. Имало е една малка, тясна и много мръсна тоалетна без плочки. Имало е един контакт,  и е нямало къде да се включи телевизора, защото контактът е бил изкъртен и жиците оголени. Водата от чешмата е била много лоша за пиене, миришела е неприятно и е имало пясък в нея. От чаршафа свидетелят си скъсал парче и го е сложил на чешмата, и след 15 минути парцалът е бил мазен и черен. След това го е болял стомах. Когато са отивали да се къпят, са ги държали максимум 2 минути и после са ги извеждали мокри. Един път в седмицата са се къпели. Перачът е искал цигари, за да им опере дрехите, иначе не е искал да ги пере. В стаята е имало много хлебарки, мухи, комари. Не е имало мрежа на прозорците. Нощно време през прозорците са влизали плъхове и котки. Не е имало топла вода, утринния тоалет се е правил на чешмата с малка мивка. Прозорците са били два с размер 1,20 на 1,80 м. Помещението се е осветявало с една крушка.

Св. М.Т. сочи, че помещението е било около 42 кв.м, осветявало се с една крушка на стената. Утринния тоалет се е правил на мивката, която не е имала топла вода. Тоалетната е била малка, без фаянс, с паяжини по стените, които са били издраскани. Постоянно са влизали котки и плъхове. Подът е бил разбит бетон, в помещението са били 30 души. Вратата на тоалетната не може да се затвори хубаво. Сочи, че двата прозореца не са имали стъкла. Помещението е със западно изложение, слънцето го огрява следобед.

По делото е разпитана и свидетелката А.Д.Х. /л.л.156,157/, която живее на съпружески начала с ищеца. Същата заявява, че на 22.05.2016 г., при влизане и проверка на занесения от нея багаж в затвора, служителите са видели, че има книги, не са погледнали дали има речници, и са казали, че има библиотека, и книги не се допускат. Опитала се е да обясни, че е английски речник, но не са й дали възможност. Речникът му е бил изпратен като подарък, не се е сетила да обясни, че има нужда от него. Поискала да допуснат поне българо-английския речник, но са казали “Книги не се допускат, има библиотека“  и са върнали са книгите. Той не е виждал речниците, не е отказвал да ги получи, не са ги допуснали.

По делото е приобщен доклад на Българския хелзински комитет /БХК/, изготвен въз основа на интервю с настоящия ищец /л.л.154-155/. Видно от същия, затворът е посетен на 23.08.2016 г., и данните в него са събрани от администрацията, лишените от свобода и интервю с настоящия ищец.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

В практиката на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода, се критикува възприетия подход за разделянето на исковете и разглеждането им поотделно по отношение на всяко от твърдените от ищеца действия или бездействия, водещи до нарушаване на чл. 3 от ЕКПЧ, като противоречащ на принципите и стандартите, установени от ЕСПЧ, изискващи разглеждането на исковете при прилагането на кумулативния подход. При съобразяване на тази практика, че при преценката за наличието на увреждане и за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следва да се вземе под внимание кумулативния ефект от условията, при които ищецът е бил поставен в приемното отделение на Затвора Белене, съдът намира, че исковата претенция следва да бъде разгледана като един иск, основан на незаконосъобразна административна дейност - неосигуряване на минимално необходимите битови и санитарно-хигиенни условия на лицето /на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; на минимална свободна жилищна площ, лишаване от достъп до речник/, при претендирано обезщетение в размер на 27 000 лв. за неимуществени вреди вследствие на твърдяното поставяне на ищеца в условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение по см. на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, в нарушение на забраната по чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.     

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица на държавата, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - юридическо лице към Министъра на правосъдието т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ и  чл. 284, ал.1 във вр. с чл. 285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС във вр. с § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС. Твърдяната като незаконосъобразна дейност представлява административна дейност, доколкото осъществяваната от специализираните органи по изпълнение на наказанията дейност по изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“ не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на наказанието,  а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от лишените от свобода лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" иск с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на ГД "Изпълнение на наказанията" и претърпяно увреждане вследствие на условията, при които е настанено лицето в приемното отделение на Затвора Белене, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и чл. 285, ал.2 от ЗИНЗС във вр. с § 49 от ПЗР

Основателен е искът за вреди с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС при кумулативно наличие на акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция, т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/.

В  исковата молба, подадена на 13.06.2016 година, се твърди незаконосъобразно действие и незаконосъобразно бездействие на администрацията, касаещи условията в помещение № 8 на ПО на Затвора Белене, в което В. е бил настанен в посочения в уточнената ИМ период, и недопускане предаването на В. на речник, донесен от близките му.

По отношение на отделните твърдения съдът съобразява следното: По отношение на твърдението, че подът на килията е бил груб бетон на вълни, улеи и дупки, съдът го приема за доказано. Видно от показанията на св.М.Т., подът е разбит бетон. Не се доказва обаче твърдението, че същият под не е би почистван от години, с наслоена мръсотия, доколкото св. не дадат показания в тази насока, а ответникът представя доказателства, че се отпускат материали за почистване. Съдът съобразява, че почистването е задължение на лишените от свобода, за което те дават дежурства съобразно чл.78, ал.1 от ЗИНЗС, като по тази причина не може да се вмени отговорност на администрацията за липса на почистване, дори ако св. даваха показания в тази насока, доколкото администрацията е осигурила съответните препарати за почистване. Не може да се вмени в отговорност на администрацията и наличието на паяжини в килията, които л.св., включително В. е следвало да почистят. Следва да се счита за недоказано, че стените са с дупки, доколкото само св.М.Т. дава сведения, че стените в тоалетната са издраскани, но нито той, нито другият свидетел, пребивавал в килията твърди, че има дупки по стените. Съдът приема за доказано, че единственият контакт в килията /че е единствен, признава и ответникът/ по време на престоя на В. е бил изкъртен, с оголени кабели, от които електричеството, което стандартно е от 240 волта, обективно е застрашавало всички в килията. Следва да се посочи, че доколкото администрацията контролира, какви вещи държат лишените от свобода, следва да носи отговорност за повредите в единствения ел.контакт, доколкото не е предприела необходимите действия за недопускане използване на ел.уреди, които повреждат контакта. Същият е можело да бъде използван, видно от ИМ, но ищецът се е страхувал да го прави поради необезопасяването му.

Доколкото килията е с площ 43,6 кв. м по признание на ответника, съдът счита, че осветяването и само с една лампа /което ответникът също признава/ е явно недостатъчно. Съдът приема, че извършването на вентилацията чрез отваряне на прозорци не може да доведе до вреди, но липсата на предпазна мрежа за насекоми, което се потвърждава от показанията на св.Т.Т., обективно води до проникване на насекоми в килията, в каквато насока са показанията на същия свидетел, което следва да бъде отчетено като въздействие върху ищеца. Проникването на плъхове в килията също е доказано от показанията на св.Т.Т.. Не е доказано обаче, че ищецът си е ударил главата, изплашен от плъх, доколкото никой от св. не дава такива данни, а при медицински преглед, осъществен на 19.05.2016 г., ищецът е бил клинично здрав. Съдът приема, че в килията са били настанени лишени от свобода на брой, посочени от ответника. Следва да се посочи, че с оглед на площта на килията от 43,6 кв.м и представените от ответника списъци на настанени, в периода 17.05.2016 г. – 01.06.2016 г. в същата килия са били настанени между 14 и 18 лишени от свобода, поради което съдът приема, че в тази част от исковия период килията е била пренаселена, като всеки лишен от свобода е имал по-малко от 4 кв.м площ. След 01.06.2016 г. в килията обаче са били настанени максимум 9 лица, поради което е била осигурена площ от поне 4 кв.м на всеки л.св., пребиващ в нея. Както и самият ответник признава, в килията няма топла вода. Съдът счита, че липсата на топла вода на мивката само по себе си не е нарушение, но доколкото не е бил наличен обезопасен ел.контакт, същото е довело до ограничаване възможността на л.св. да имат топла вода за задоволяване на свои нужди. По отношение на храненето, никой от разпитаните свидетели не дава данни, че в столовата за хранене са е дават по 2-3 минути /както се сочи в ИМ/, поради което съдът приема, че не е доказано твърдението, че по тази причина ищецът яде храната гореща, поради което му са се развалили зъбите.

 Следва да се посочи, че са събрани доказателства, че ищецът е бил клинично здрав по време на исковия период, и няма доказателства зъбите му да са развалени по същото време. По отношение твърдението, че не може да си набави специални препарати за лична хигиена - шампоан против пърхут, съдът приема, че при свиждане шампоан не може да бъде предаден на л.св. с оглед разпоредбата на чл.73, ал.5 от ППЗИНЗС в приложимата към исковия период редакция, като в ППЗИНЗС не е имало разпоредба като чл.73, ал.14 /нова – ДВ, бр.14 от 2017 г./, съгласно която преди началото на свиждането могат да се предадат храни и разрешени вещи на л.св. от страна на посетителите. Съгласно чл.122, ал.1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват. На съда е служебно известна действащата към процесния период и понастоящем заповед № №ЛС-04-602 от 04.04.2014 г., която е издадена въз основа на тази разпоредба, и с която е утвърден такъв списък. Доколкото шампоанът е разрешена вещ съгласно раздел I, точка 4, буква „и“ на горецитираната заповед, то В. е могъл да поиска такава вещ да бъде внесена. Няма доказателства, че такава вещ е отказано да бъде внесена – никой от свидетелите, включително жената, с която В. е във фактическо съжителство, не дават такива данни. По тази причина съдът счита така наведеното в ИМ твърдение за недоказано. В библиотеката няма българо-английски речник, което се доказва от признанието на ответника, че има само речници на други езици, а по отношение на връщането на речника от служителите на затвора съдът съобразява следното: В раздел I, т.6, буква „д“ от същата заповед за разрешените вещи и предмети е посочено, че могат да се държат книги. Речникът също представлява книга и държането на такъв в затвора е разрешено. С оглед посочената по-горе практика на европейския съд по правата на човека настоящия съд счита, че следва да се приеме, че английско-българския речник, донесен от Х., не е бил допуснат от служителите на затвора да бъде предаден на ищеца. В този смисъл са показанията на св.Х.. Докладните записки, написани от служителите на затвора, са от значително по-късен период, след като е било заведено делото. За да се докаже посоченото от служителите на затвора, че лишеният от свобода не желае да получи вещ /в случая книга, и по-точно речник/ е следвало да се обективира неговият отказ по един стабилен начин – например да се подпише, че не иска донесената му вещ - речник. В случая няма писмени доказателства, че е налице такъв отказ. Служителите на затвора лесно са могли да способстват да се закрепи по един непротиворечив начин евентуален отказ на лишен от свобода да получи разрешена вещ, която му е донесена. Дори лишеният от свобода да откаже да удостовери своя отказ за получаване на вещта, са могли да съберат такива доказателства от свидетелите на отказа. По така изложените причини съдът приема, че реално е бил донесен речник, който не е бил предаден на В. поради недопускане от страна на служителите, въпреки че ищецът има право да държи книги, и правата му са увредени, доколкото в библиотеката на затвора българо-английски речник не е налице.

Неоснователно е обаче оплакването, че пералнята в затвора следва да му е осигурена не само за пране на спалното бельо, но и за пране на личните му дрехи. На всеки лишен от свобода се раздават перилни и миещи препарати, като целта е същите лично да перат дрехите си.

Съдът отбелязва, че в ИМ не са наведени твърдения за лошо качество на питейната вода и настъпили вреди поради същото. Въпреки че са събрани доказателства относно качеството на водата, същите не следва да бъдат обсъждани, доколкото не е относимо към делото обсъждането на обстоятелства, които не са наведени в ИМ и на които не се основава исковата претенция.

По отношение на доклада на БХК, същият е основан в по-голямата си част на твърденията на В., поради което не може да бъде използван като доказателство за доказване на неговите твърдения.

С оглед на изложеното, съдът приема за доказано, че в килията, в която В. е бил настанен в периода 16.05-16.06.2016 г., подът от бетон е бил разбит, имало е плъхове и насекоми, като последните са прониквали през прозореца с оглед на липсата на мрежа на последния. Единственият контакт в килията е бил разбит, и на ищеца е била ограничена възможността да си стопля вода, доколкото основателно се е страхувал от оголените кабели, а топла вода не е имало на мивката в килията. Ищецът не е могъл да се сдобие българо-английски речник поради факта, че внасянето на такъв не му е било разрешено, макар че държането му е било разрешено. В частта от периода - от 17.05.2016 г. до 01.06.2016 г. килията е била пренаселена, като не е била осигурена достатъчна минимална обитаема жилищна площ.

Като относима към основателността на исковата претенция, съдът намира и разпоредбата на чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС. Съгласно същата, минималната жилищна площ за един лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв. м.. Независимо, че към процесния период тази разпоредба не е била влязла в сила, настоящият състав намира, че затворническата администрацията е била длъжна да осигури на лицата изтърпяващи наказание "лишаване от свобода" такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейската Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание.

Горното задължение на ответника се извежда от разпоредбите на чл. 29, ал.1 от Конституцията на Р.България, съгласно която, никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение и чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от Р.България и с оглед разпоредбата на чл. 5, ал.4 от КРБ е част от вътрешното право на страната, където също е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от свобода лица съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им /чл. 2, т.3 от ЗИНЗС/.

В случая от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че в периода 17.05-01.06.2016 г. В. е пребивавал в килия №8 на ПО на Затвора-Белене, като в този период същият е разполагал с по-малко от 4 кв.м. Безспорно установено от доказателствата по делото е и обстоятелството, че в целия исков период 16.05.-16.06.2016 г., подът на килията от бетон е бил разбит, имало е плъхове и насекоми, като последните са прониквали през прозореца с оглед на липсата на мрежа на последния. Единственият контакт в килията е бил разбит, поради което ищеца се е страхувал да си стопли вода, а топла вода на мивката не е имало, същият не е могъл да се сдобие с българо-английски речник поради факта, че внасянето на такъв не му е било разрешено, макар че държането му е било разрешено.

В случая по степен и интензитет въздействията могат да бъдат квалифицирани като "причиняващи страдание и унижаващи достойнството". съдът намира, че с оглед предявената от В. искова претенция се доказва наличието на допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на чл. 2, т.3, чл. 3 и чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС от администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията" при престоя на В. в ПО на Затвора - Белене, доколкото са налице доказателства за пребиваването му през процесния период при изложените по-горе доказани нарушения.

Липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти /така, както са посочени по-горе/, както и лишаването от разрешена вещ – книга /българо-английски речник/, са обстоятелства, които в своята съвкупност и преценени с оглед периода на престоя в ПО на Затвора-Белене, неминуемо водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността. По степен и интензитет създаденото на В. неудобство е такова, което може да бъде квалифицирано като уронващо човешкото достойнство. Така установените битови и санитарно - хигиенни условия, при които В. е бил настанен за процесния период, както и лишаването му от разрешена вещ – книга /българо-английски речник/ са довели до необосновано нарушаване на основни субективни права на ищеца и общочовешки ценности, защитени от ЕКПЧ /право на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство/, като са рефлектирали неблагоприятно върху личната му сфера. С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство условията, в които е бил поставен В., предвид кумулативния им ефект, следва да бъдат квалифицирани като унизителни и нехуманни. В контекста на съдебната практика на ЕСПЧ, следва да се приеме, че ищецът е претърпял неприятни негативни изживявания, квалифицирани като унизително и обидно отношение и нечовешко третиране.

Предвид разпоредбата на  чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, приложима на основание § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС /ДВ бр.13/2017 г./, във връзка с ангажирането на отговорността на държавата за вредите, причинени на лишените от свобода и задържани под стража лица от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ за определен период, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

При осъществяване на правно - регламентирана дейност длъжностните лица от Затвора Белене, ГД "Изпълнение на наказанията" са нарушили и изискването по чл. 2, т.3 от ЗИНЗС, като въпреки, че по делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на задържаното под стража лице и до емоционални и физически страдания, то липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл. 3 от ЕКПЧОС /Решение от 09.06.2005 г. на ЕСПЧ по делото И.И. срещу България, Решение от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото "Нешков и други срещу България" и др./. Освен това отговорността както по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, така и по  чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС, е обективна - държавата отговаря за вредите, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията от нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, без значение дали са причинени виновно от тях, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че в случая негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на В., надвишаващи неизбежното ниво, макар и без конкретно увреждане на здравето, доколкото са довели до унижаване на човешкото му достойнство, представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на нарушение на чл. 3, ал.ч, вр. ал.2 от ЗИНЗС и вр. чл. 2, т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на лишените от свобода лица и зачитане на правата и достойнството им, което е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на ГД "Изпълнение на наказанията" по  чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС, поради което предявеният от В. иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", е доказан по основание за предявения период.

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като такова в размер на 27 000 лв./, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/.  

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Размера на обезщетението, като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси. В случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, периода на исковата претенция /времето, през което ищецът е бил поставен в условия унижаващи човешкото достойнство – сравнително краткотраен, като лишаването от достатъчна площ е за още по-кратко време/; недопускане получаването на една книга /речник/; предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо/, при съобразяване на пилотното Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото "Нешков и други срещу България" и при прилагането на  чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС във вр. с § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС, съдът приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 лв., с оглед съвкупната преценка на съда за интензитета на вредите и според периода, за който е доказано че са били търпени.

В останалата си част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 27 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за лихва върху присъдената сума от 100 лева, считано от 16.06.2016 г. до влизане в сила на настоящето съдебно решение – като по отношение на крайния момент на начисляване на лихвата съдът се съобразява със заявеното от В. в ИМ.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски в размер на 1240 лева за юрисконсултско възнаграждение – л. 32 по делото и на основание чл. 25, ал. 1 вр. ал. 2от НЗПП ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 440 лева, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер искането следва да бъде отхвърлено.

Воден от горното и на основание  чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и  чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС, Административен съд-Плевен, пети състав

РЕШИ:

 

Осъжда Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София, гр. София ,бул.“Ген.Н.Столетов“ № 21 да заплати на В.П.В., ЕГН **********,*** сумата от 100 (сто) лева, представляващи обезщетение за понесени неимуществени вреди в периода 16.05.2016 – 16.06.2016 г. поради поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода – лоши битови условия в приемното отделение на Затвора Белене, лишаване от българо-английски речник, както и законната лихва върху тази сума, считано от 16.06.2016 г. до влизане в сила на настоящето съдебно решение.

Отхвърля иска на В.П.В., ЕГН **********,*** срещу ГДИН София, гр. София ,бул.“Ген.Н.Столетов“ № 21 в останалата му част  до размера на претендираното обезщетение от  27 000 лв.

Осъжда В.П.В., ЕГН **********,*** да заплати на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София, гр. София ,бул.“Ген.Н.Столетов“ № 21 сумата от 440 лева, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1240 лева, отхвърля искането за присъждане на разноски от пълномощника  на ответника като неоснователно.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: