РЕШЕНИЕ

№ 464

град Плевен, 23 Октомври 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар А. П. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 512/2017 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Първо РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен, срещу решение № 430/23.05.2017 г. по а.н.д. № 1005/2017 г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно и противоречи на материалния закон. Твърди се, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, както и че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Посочва се, че началникът на Първо РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен е оправомощен да издава наказателни постановления Закона за закрила на детето, съгласно заповед № 316з-947/06.04.2016 г. на директора на ОД на МВР-Плевен. Твърди се, че в хода на съдебното следствие, въззивният съд не е изискал от административно-наказващия орган доказателство за компетентност на началник Първо РУ-Плевен да издава наказателни постановления по Закона за закрила на детето. Навеждат се доводи, че като е постановил процесното решение, без да съобрази всички релевантни по делото доказателства, т.е. да установи наличието/липсата на надлежно оправомощаване, съдът е направил неправилен извод и е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. Счита се за неправилно твърдението на Районен съд гр. Плевен, че липсата на конкретен нарушен текст на чл. 8 от Закона за закрила на детето, представлява съществено процесуално нарушение. Твърди се, че е налице неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от Закона за закрила на детето от страна на Районен съд гр. Плевен. Моли се съдът да отмени решение № 430/23.05.2017 г. на Районен съд гр. Плевен по а.н.д. № 1005/2017 г. и да постанови друго, с което да потвърди като правилно и законосъобразно наказателно постановление № 8з/01.02.2017 г.

В съдебно заседание касаторът - Първо РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен ,не се явява представител.

В съдебно заседание ответникът – М.А.Б. ***, се явява адв. В., който поддържа жалбата и намира, че лицето е понесло вече отговорност за установеното нарушение с влязло в сила решение на РС-Плевен.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление №8з/01.02.2017г. на началника на  01 РУ-Плевен към ОД на МВР – Плевен, с което на М.А.Б. като управител на ЕТ „М. Б.“*** наложено административно наказание глоба  в размер на 2000,00лв.  на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД за това, че на 16.12.2016г. около 00:10 часа в гр.Плевен, ж.к. „Дружба”, кафе-аператив „Диана“, стопанисвано от ЕТ „М.Б..“, като управител е допуснал в управлявания от него търговски обект непълнолетната П. С. И. след 22:00 часа без родител или пълнолетно дееспособно лице за придружител, с което е нарушил чл.45, ал.2 от ЗЗД.

В обжалваното решение съдът е приел, че НП е издадено при съществено процесуално нарушение, тъй като не е представена заповед за компетентност на административно-наказващия орган и поради обстоятелството, че е посочено , че не е налице посочване на нарушената правна норма, тъй като с изписването, че е нарушен чл. 45, ал. 2 от ЗЗакрД не може да се установи, коя хипотеза е налице.

Настоящата инстанция намира, че решението следва да бъде оставено в сила, като НП е незаконосъобразно, но не на посочените основания. Отговорността на лицето е ангажирана, тъй като на 16.12.2016 година в 00.10 часа в гр.Плевен, ж.к Дружба, кафе-аператив „Диана“ като управител е допуснал в управлявания от него обект непълнолетната П. С. И. след 22 часа без придружител.

Пред касационната инстанция е представено решение № 627/12.07.2017 година по нахд № 1747 на девети наказателен състав, Районен съд –Плевен , влязло в сила на 28.07.2017 година. С решението М.А.Б. е освободен на основание чл. 378, ал. 4,т. 1 от НК вр. чл. 78а от НК от наказателна оговорност за извършено престъпление по чл. 192а, ал. 1 от НК, за това, че през периода м.10.2016 г – 16.12.2016 година в гр. Плевен, в качеството си на управител на ЕТ „М.Б.“, ЕИК 114046959 без надлежно разрешение приел на работа лице, ненавършило 18 години, а именно П. С. И. от гр. Плевен и му наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

В случая с оглед Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 година по т.дело№ 3/2015 г. на ОСНК на ВКС т.3.1 не следва лицето да носи едновременно наказателна и административно-наказателна отговорност , когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и административнонаказателна норма с различни обекти на защита. Съгласно нормата на чл. 4, т. 1 от Протокол № 7 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи никой може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава. В същата е уреден международния принцип за правото на невъзможност за повторно осъждане или наказание, като съществено за приложението му е дали повдигнатото обвинение в рамките на проведеното административнонаказателно производство попада под термина "наказателно производство" по Конвенцията, както и дали фактите на извършеното деяние са еднородни. По отношение на първото изискване следва да се посочи, застъпеното в множество решения, становище на ЕСПЧ относно това, какво следва да се разбира под израза "наказателно производство" /вж. решение от 21.02.1984 г. по делото Йозтюрк срещу Федерална Република Германия, решение по делото Енгел и др./. Потвърждавайки автономния характер на понятието за "наказателно обвинение", съдът за всеки случай преценява дали "административното нарушение", е било "престъпление" по смисъла на чл. 6 от Конвенцията. Първото, което следва да се установи, е дали според правната система на ответната държава текстът, определящ състава на въпросното нарушение, се отнася към наказателното право. След това се разглежда характерът на нарушението и накрая - характерът и тежестта на наказанието.При тези отправни точки на преценка, спрямо казуса по делото е видно, че по националното право извършения от ответника по касация акт се третира като престъпление /правната му квалификация е без значение/ и като административно нарушение.

На второ място, според утвърдения от ЕСПЧ критерий за приложение на чл. 4, т.1 от Протокол № 7, съдът се абстрахира от правната характеристика на правонарушенията по вътрешното право и взима предвид фактите като единствена отправна точка за сравнение /вж. Решение от 14.01.2010 г. по делото на Ц Ц срещу България по жалба № 2376/2003 г., Решението на съда по делото Sergey Zolotukhin v. Russia no.14939/03, ECHR 2009. и др./. Приема се, че когато административно-наказателното и наказателно производство са основани на едни и същи факти, то след образуване на първото по време производство, ангажиране на другия вид отговорност води до нарушаване на чл. 4, т. 1 от Протокол № 7 към Конвенцията. Нещо повече, в решение от 23.10.1995 г. на Съда по делото Градингер срещу Австрия, съдът е приел, че ще има нарушение на чл. 4 от Протокол № 7 и в случаите, когато административното нарушение съдържа само един от аспектите на деянието, наказуемо по наказателния закон, стига осъжданията да се основават на едно и също поведение на дееца. Нормата на чл. 4 от Протокола се прилага дори , когато срещу лицето просто е било водено наказателно производство, без то да е завършило с осъдителна присъда. В съответствие с изложеното и доколкото по несъмнен начин е установена идентичност на фактите – допускане на ненавършило 18 години лице на 16.12.2016 година на работа без разрешение и без придружител, то решението е правилно като краен резултат, но не на посочените основания за процесуално нарушение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 430/23.05.2017 г., постановено по н.а.х.д.№ 1005/2017 г. на Районен съд - гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.