№ 373
Административен съд, град Плевен, в публично заседание на първи
септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
при секретаря Ц. Д. и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 508 по описа на Административен съд гр. Плевен за
2017 година и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производство е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.
84, ал.6 от Семейния кодекс (СК).
Образувано е по жалба (наречена искова
молба) от Е.С.А. ***, чрез Адвокатско
дружество „Ч., П. ***, против Заповед
№ЗД-06-0077/17.10.2014 год. на Директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане” Плевен, с която е разпоредено
извършване на вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване, воден
от РД”СП”-Плевен на детето М. Л. Г. с ЕГН **********, настанено в ДМСГД
гр.Плевен с настоящ адрес ***, родено от майка Е.С.Г. и баща Л.В.Г. .
Жалбоподателката
претендира оспорената заповед да бъде обявена за нищожна, тъй като не е искано
съгласието й за вписване на детето М. Л. Г. в регистъра за осиновяване, респ.
същата не е давала такова. Счита, че в хода на административното производство е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй
като майката на детето не е уведомена надлежно, че е запозната с правните
последици от прилагане на разпоредбата на чл.84, ал.2 и чл.93, ал.2 от СК,
както и с факта, че се допуска осиновяване без съгласие на родител, когато
детето е настанено в специализирана институция и родителят в срок от шест
месеца от датата на настаняване по административен ред без основателна причина
не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила.
Твърди се, че А. е неграмотна, не може да чете и пише и във всеки документ,
който й се предявява за подпис, следва да бъде удостоверено по надлежен ред, че
същият е прочетен и съдържанието му й е разяснено. А. не се е дезентересирала
от детето си, редовно го посещава, интересува се от състоянието му и има
желание да поеме необходимите грижи за него. Счита, че са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, като на А. не са
изпратени уведомления относно наличието на
условията по чл.84, ал.1 от СК за
вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване, алтернативно не са им
връчени надлежно, нито е предоставена възможност да представи писмени или други
доказателства, които да бъдат взети предвид от административния орган при
произнасяне по постъпилото искане. Твърди се нарушение на чл.35 от АПК, който
задължава административния орган да издаде индивидуален административен акт
след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени. Счита, че е опорочена процедурата
по изпращане на уведомление до А. за
последиците по чл.84, ал.2 от СК. В заключение моли съда да обяви оспорената
заповед за нищожна.
В съдебно заседание
жалбоподателката се представлява от адв.Р. *** с пълномощно на л.86 от делото,
който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да
уважи жалбата.
Административният орган - Директор на
Регионална дирекция за социално подпомагане - Плевен, в придружително писмо
излага становище за неоснователност на подадената жалба. Твърди, че нищожността
е форма на незаконосъобразност на административния акт на някое от основанията
по чл.146 от АПК, но те следва да са особено съществени, т.е. порокът следва да
е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. Сочи, че нищожен е само този
акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално не поражда
правни последици. Счита, че в жалбата не са релевирани толкова съществени
пороци на оспорената заповед, обосноваващи нищожност. Ответникът е представил и
писмено становище на л.51-55, в което излага подробни съображения за
неоснователност на подадената жалба. В съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт Д.-П. с пълномощно на л.87от делото, която оспорва жалбата, излага подробни
съображения за липса на основания за прогласяване на заповедта за нищожна, моли
съда да отхвърли жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен прокурор Иван Шарков, встъпил в съдебното производство на
основание чл.16, ал.1, т.3 от АПК дава заключение, че заповедта е правилна и
законосъобразна и следва да бъде
потвърдена.
На основание
чл.15 ал.6 от ЗЗДет., при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция
"Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като за
уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за
уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния
кодекс. Дирекция "Социално подпомагане" изпраща
представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. С
Определение №878/14.08.2017 год. на л.77 от делото ДСП гр.Плевен е уведомена за образуването на адм.дело №508/2017год..
по описа на АС-Плевен с посочване на страните, предмета на делото и датата на
с.з., както и за възможността да се яви техен представител, който да изрази
становище, алтернативно-за представяне по делото на социален доклад за
малолетното дете М. Л. Г. с ЕГН **********, настанено в ДМСГД гр.Плевен с настоящ адрес ***,
родено от майка Е.С.Г. и баща Л.В.Г. . От страна на Дирекция „Социално подпомагане”
–Плевен (дирекцията по настоящ адрес на детето) представител в с.з. не се
явява, но е представен по делото Социален доклад на л.89-90, в който са описани
следните факти и обстоятелства: Детето е с вроден малформативен синдром-микроцефалия
и вродена сърдечна малформация; симптоматична епилепсия, бронхиална астма, ДЦП,
дълбока умствена изостаналост. Детето е освидетелствано с ЕР на ТЕЛК-100% с
чужда помощ, на постоянна терапия. Не може да се отглежда в семейна среда, по
данни на лекуващия лекар в специализираната институция прогнозата относно
живота на детето е лоша. Детето се храни с назогастрична сонда, като съществува
висок риск от задавяне, аспирация, бързо изчерпващи се хранителни рефлекси. Има
висока честота на гърчове в денонощието. В семейството има починали деца до 1
годишна възраст със същата диагноза. Детето рядко и трудно изразява собствени
емоции с глас, движения или гримаси, може леко да се усмихне за кратко време,
по-скоро случайно, не инициира сам контакти и няма изградена привързаност,
често при тоалет или хранене се вълнува и получава гърчове. Направен е извод в
Социалния доклад, че детето М. Л. Г. е „дете в риск“, тъй като е с вродена
микроцефалия, симптоматична епилепсия, бронхиална астма, дълбока умствена
изостаналост, 100% ТЕЛК с чужда помощ. Детето не може да се отглежда в семейна
среда поради здравословното си състояние, храненето е със сонда, постоянни
аспирации, гърчове, хронична дихателна недостатъчност-с непостоянна
кислородотерапия. Лоша прогноза относно живота на детето. Направена е препоръка
в доклада, че е в интерес на детето да продължи отглеждането му в оптимално
най-добрата среда за него предвид здравословните му потребности-ДМСГД гр.Плевен,
където се задоволяват всички негови потребности.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от удостоверение
за раждане на л.27 от делото, детето М. Л. Г. с ЕГН **********, е родено в
гр.Луковит на 7.02.2014 год. от майка Е.С.А.-жалбоподател в настоящото
производство и баща-Л.В.Г., който, видно от справка на л.71 от делото, е
починал на 20.09.2016 год. След раждането си детето е приведено в отделение по
неонатология в МБАЛ Ловеч за лечение, тъй като е с вроден малформативен
синдром-микроцефалия и вродена сърдечна малформация. Видно от приложения по
делото социален доклад, детето е в увредено общо състояние, лежащо, има
спонтанни движения на горни и долни крайници, не чува, заглежда се в надвесен
над него човек, не проследява с обръщане на глава движещи се предмети и
играчки, не се усмихва при говор и закачки от възрастен, плаче, издава неопределени
звуци, спи спокойно, храни се трудно и бавно от възрастен с биберон, отделянето
е неконтролируемо, с памперс, бодърства в шезлонг в режимните моменти, не се
заиграва с играчки, изостава в НПР. Според доклада след раждането на детето родителите са изразили
нежелание и невъзможност да го отглеждат
в семейна среда, поради нуждата на същото от медицински грижи и специални
потребности. Описано е още, че майката няма подкрепа от близки и роднини, както
и от съпруга си. Семейството не притежава финансов ресурс, необходим за
задоволяване на потребностите на новороденото. Описано е още в социалния
доклад, че по време на престоя на детето в отделението по неонатология в МБАЛ
Ловеч и след настаняването му в ДМСГД-гр.Плевен същото не е посещавано от
родителите си. На тези основания е направено предложение в доклада детето да
бъде вписано в регистъра на деца,
подлежащи на пълно осиновяване към РДСП-Плевен, на основание чл.84, ал.2 от СК.
Със Заповед №ЗД-ЗД
10/0018/26.03.2014 год.на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –Ловеч М.
Л. Г. е настанен временно за срок от шест месеца в Дом за медико-социални грижи
за деца-гр.Плевен до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД. Въз основа
на молба с правно основание чл.28, ал.1
във връзка с чл.25, т.2 и т.3 от ЗЗД, подадена до РС-Плевен , е образувано
гр.дело №2193/2014 год. на РС Плевен, по което съдът се е произнесъл с
Решение №979/24.06.2014 год. , с което е
взета мярка за закрила на основание чл.28, ал.1, вр. чл.25, ал.1, т.2 и т.3,
вр. чл.4, ал.1, т.6 от ЗЗД, спрямо детето М. Л. Г.-настаняване за отглеждане и
възпитание в ДМСГД-гр.Плевен за срок до навършване на тригодишна възраст или до
изменение на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес, считано
от датата на настаняването му по административен ред. Решението не е оспорено и е влязло в законна сила.
Последното е било връчено и на майката Е.С.А., на 9.07.2014 год.
Процедурата по вписване
в регистъра е започнала с писмено
уведомление от страна на дирекция "Социално подпомагане" град Плевен
до Регионална дирекция за социално подпомагане гр.Плевен, видно от писмо на л.38
от делото. Към уведомлението са приложени социалният доклад, доклад за оценка на
потребностите на детето, удостоверение за раждане на детето, заповедта за
настаняване и съдебното решение, медицинско свидетелство .
С оспорената в настоящото
производство Заповед №ЗД-06-0077/17.10.2014 год. на
Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” Плевен е
разпоредено извършване на вписване в
регистъра на деца за пълно осиновяване, воден от РД”СП”-Плевен на детето М. Л. Г.
с ЕГН **********, настанено в ДМСГД гр.Плевен с настоящ адрес ***, родено от
майка Е.С.Г. и баща Л.В.Г. . Посочено е в заповедта, че детето е настанено в
ДМСГД гр.Плевен с временна административна заповед №ЗД-ЗД 10/0018/26.03.2014
год.на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –Ловеч, която мярка е
потвърдена със съдебно решение по гр. дело №979/2014 год. Посочено е още в
заповедта, че в предвидения в чл.93, ал.2 от СК шестмесечен срок от
настаняването по административен ред родителите на детето, не са поискали
прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или
настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила
на детето. Направен е извод, че са налице предвидените в чл.84, ал.2 във връзка с чл.93, ал.2 от СК условия за
вписване на детето М. Л. Г. в регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени
при условията на пълно осиновяване, воден от РДСП гр.Плевен. Заповедта е
връчена и на двамата родители на 30.10.2014 год., видно от известия за
доставяне на л.10 от делото.
При гореизложените факти и в рамките на
съдебната проверка, съгласно чл. 168,
във връзка с чл.
146 и 169
от АПК, съдът прави следните изводи:
С жалбата се претендира нищожност
на издадената заповед, която съгласно разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК не е
ограничена със срок, поради което жалбата е процесуално допустима за
разглеждане по същество. Произнасянето на съда не може да излезе извън рамките
на преценката за нищожност, и предвид факта, че с връчване на оспорената
заповед и на двамата биологични родители на 30.10.2014 год. и неупражняване на
правото на жалба в предвидения в АПК срок, заповедта е влязла в законна сила и
може да бъде оспорена единствено с оплаквания за нищожност. Върху обратните
разписки за получаване на заповедта има положени подписи, които не са оспорени
на нито един етап от съдебното производство с твърдения, че поради неграмотност
на жалбоподателката същата не е могла да разбере какво получава и да се
запознае със съдържанието на полученото. Затова обхватът на проверката за
законосъобразност в този случай е ограничен до основанията за нищожност на
оспорената заповед. В теорията и в правната доктрина не са разграничени ясно
критериите за нищожност и унищожаемост на административния акт, но най-общо те
се свеждат до материална некомпетентност на неговия автор и до противоречие с приложимите
материалноправни норми в степен на правна нетърпимост.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена от И.Д. Директора
на Регионална дирекция за социално подпомагане -Плевен, оправомощен да
изпълнява длъжността Директор на РДСП, считано от 18.08.2014 год. със Заповед
№ЧР-5 334/15.08.2014 год. на Изпълнителния директор на АСП, приложена на л.14
от делото. Именно Директорът на РДСП на основание чл.
84, ал.6 от СК, е компетентен орган. Предвид издаването на заповедта от
компетентен орган, не са налице основания за нищожност на същата на това
основание.
Заповедта е писмена и съдържа всички реквизити, съобразно чл. 59, ал.2 от АПК, включително фактически
и правни основания за издаването си. Същата е издадена при спазване на административнопроцесуалните правила и в
съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона.
Съгласно чл.
83, ал.2 от СК, регионалните дирекции за социално подпомагане водят
регистри на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно
осиновяване. С разпоредбата на
чл.
84, ал.2 изречение второ предложение
второ от СК е предвидено, че когато детето е настанено в специализирана
институция по административен ред съгласно Закона за закрила на детето и родителят без
основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на
мярката за закрила, дирекция "Социално подпомагане" по настоящия
адрес на детето уведомява писмено в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 93, ал. 2,
изречение първо регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му
в регистъра. Срокът по чл.
93, ал.2 от СК е шестмесечен от датата на настаняване на детето в
специализирана институция по административен ред.
Следователно разпоредбата на чл.
84, ал.2 изречение второ предложение
второ от СК изисква наличието кумулативно на две предпоставки, за да бъде
издадена процесната заповед: 1. детето да е настанено в специализирана
институция по административен ред съгласно ЗЗД и 2. родителят да не е поискал
прекратяване на настаняването без основателни причини в шест месечен срок от
момента на настаняването.
В процесния случай първата предпоставка -
фактът на настаняване на детето в специализирана институция (ДМСГД гр.Плевен),
първо по административен ред, а впоследствие –и с решение на съда, е доказан,
видно от №ЗД-ЗД 10/0018/26.03.2014 год.на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ –Ловеч и от приложеното към настоящото дело гр.дело №2193/2014
год. на РС-Плевен.
Налице е и втората
предвидена в закона предпоставка-жалбоподателката в качеството си на биологичен
родител на детето М. Г. не е поискала прекратяване на
настаняването в шестмесечен срок от момента на настаняването по адм.ред. В
настоящия случай е безспорно установено, че детето е настанено по
административен ред в специализирана институция ДМСГД – Плевен със заповед №ЗД-ЗД
10/0018/26.03.2014 год.на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –Ловеч.
Заповедта е съобщена на жалбоподателката и на съпруга й на 1.04.2014 год.,
видно от писма и обратни разписки на л.56-58 от делото, неоспорени и необорени
в хода на съдебното производство, и тази заповед за настаняване по
административен ред в специализирана институция не е оспорена от нея. След
издаване на заповедта за настаняване по административен ред е проведено и
съдебно производство по гр.дело №2193/2014 год., с решението по което детето е
настанено за отглеждане и възпитание в ДМСГД- Плевен за срок до навършване на
тригодишна възраст на детето или до изменение на обстоятелствата, свързани с
детето. За съдебното производство настоящата жалбоподателка също е била
уведомена с призовка на л.26 от гр.д.
№2193/2014 год., но, видно от протокола за проведеното с.з. същата не е се е
явила при разглеждане на делото. Получила е и препис от постановеното съдебно
решение, видно от обявлението на л.37,
на 9.07.2014 год., но нито е обжалвала същото, нито е направила постъпки в
посока да поиска прекратяване на настаняването. Проведено е следващо съдебно
производство по гр.д.1867/2017 год., с решението по което детето е настанено в ДМСГД –Плевен до
навършване на седемгодишна възраст. В това съдебно производство жалбоподателката
е участвала, получила е препис от съдебното решение за настаняване, но отново
не е обжалвала същото. Вписването на детето в регистъра е извършено на 17.10.2014г.
със заповед № ЗД-06-0077 от същата дата, т.е. след изтичане на срока по чл.93,
ал.2 от Семейния кодекс-шестмесечен от датата на настаняване на детето по
административен ред. По делото не се твърди и не се установява А. да е поискала
прекратяване на настаняването на основанията и по реда, разписани в чл.29 и
чл.30 от Закон за закрила на детето. Нещо повече- описано е още в социалния
доклад, че по време на престоя на детето в отделението по неонатология в МБАЛ
Ловеч и след настаняването му в ДМСГД-гр.Плевен същото не е посещавано от
родителите си. Видно от писма на л.61-62 от делото, от датата на настаняването
на детето по административен ред-26.03.2014 год. до 14.03.2016 год. (датата на
писмото на л.61), т.е. за период около две години, няма регистрирани посещения
за свиждане с детето М. Л. Г., в т.ч. от биологичната майка. Регистрирани са
посещения едва около три години след
датата на настаняването- на 23.01.2017 год. и на 7.02.2017 год., видно от
писмото на гърба на л.63 от делото. Не се установява и основателна причина за
бездействието на майката в това отношение. Поради това, условията за вписване
на детето в регистъра по чл.84, ал.6 от СК са били изпълнени и същото е
извършено законосъобразно. Този извод не се променя от факта, че с жалбата по
настоящото дело А. е заявявала желанието си да отглежда детето. Без правно
значение е манифестираното намерение на жалбоподателката да се грижи за детето,
защото нормата на чл.84, ал.2 от СК свързва вписването в регистъра с липсата на
активно поведение от родителя, а не с проявните форми на неговите намерения. Изложените
факти обосновават категоричен извод, че А. не е поискала прекратяване на
настаняването до изтичане на 6-месечния срок по чл.93, ал.2 от СК, поради което
вписването на детето в регистъра е извършено законосъобразно. Неоснователно е
възражението в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на оспорената заповед, свързани с неуведомяване на майката за правните последици от прилагане на разпоредбите на чл.84, ал.2 и чл.93, ал.2 от
СК. Действително, няма данни по делото ведно с
издадената заповед за настаняване на административен ред на детето в
специализирана институция А. да е уведомена за правните последици, ако не
поиска прекратяване на настаняването в шестмесечен срок, но нарушаването
опорочава заповедта в степен, която може да обоснове унищожаемост, а не
нищожност на заповедта. Поради това, основаното на тези доводи оплакване не
съставлява основание за прогласяване на заповедта за нищожна. По същата причина
е неоснователно оплакването за нищожност на заповедта поради опорочаване на
процедурата, предхождаща издаването й, свързана с нарушения на чл.35 от АПК.
Предвид изложеното, Административен съд-Плевен
, шести състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба (наречена
искова молба) от Е.С.А. ***, чрез
Адвокатско дружество „Ч., П. ***, против Заповед
№ЗД-06-0077/17.10.2014 год. на Директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане” Плевен, с която е разпоредено
извършване на вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване, воден
от РД”СП”-Плевен на детето М. Л. Г. с ЕГН **********, настанено в ДМСГД
гр.Плевен с настоящ адрес ***, родено от майка Е.С.Г. и баща Л.В.Г. .
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Преписи от решението да
се изпратят на страните.