Р E Ш Е Н И Е

№ 417

гр.Плевен, 2 Октомври 2017год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Плевен, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                       Председател: Цветелина Кънева

 

При секретаря В. М., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 507 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171, т.2а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано по жалба от А.А.Т. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №17-0938-001313/31.05.2017г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Плевен, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като нормата на чл.171 т.2а от ЗДвП има предвид прекратяване на регистрация на ППС на собственик, а в конкретния случай МПС е СИО. Твърди се още, че А. Т.-син на оспорващия, притежава изискваната по закон категория и е мотоциклетен състезател. Твърди се също, че оспорващият е положил съответните изпити за изискваната категория, но тя не е била нанесена в СУМПС към датата на проверката от контролните органи. Твърди се, че нарушението представлява маловажен случай, тъй като оспорващият не носи отговорност, че при посещение на ПП-КАТ-Плевен на 19.01.2017г. системата за нанасяне на категории на водачите не е работела. В тази връзка се сочи, че работата му е свързана предимно с пребиваване в чужбина и няма физическата възможност да ходи често в деловодството на ПП-КАТ-Плевен. В заключение се моли за отмяна на оспорената заповед.

С определение от 04.07.2017г., във връзка с депозирана молба от оспорващия, съдът е спрял предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ №17-0938-001313/31.05.2017г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Плевен. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

По делото е депозирано становище от ответника за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание оспорващия не се явява и не се представлява.

За ответника по делото в съдебно заседание не се явява представител.           

            Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е връчена на 12.06.2017г. лично на оспорващия, а жалбата е подадена на ръка при административния орган на 14.06.2017г. Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП., от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, но по различни от изложените в нея съображения.

С АУАН фабричен №216464 от 31.05.2017г. (л.13), съставен от М. П. Н. – младши автоконтрольор при Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен, на А.А.Т. е вменено нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП за това, че на 31.05.2017г. около 19.50часа в гр.Плевен, ул.“Д.Попов“ №15 в посока ул.“Гренадерска“, управлява мотоциклет „Хонда-ПЦХ 125“ с рег.№ ЕН *** К, като не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. В АУАН е посочено, че с акта се изземват АУАН №998389/12.02.2017г., свидетелство за регистрация част ІІ №006535424 и 1брой регистрационна табела № ЕН *** К. Като възражение в акта е отразено от Т., че притежава категория А, но не му е нанесена в СУМПС, поради отсъствие от страната.

Във връзка с горното, на 31.05.2017г. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, на основание чл.171 т.2а от ЗДвП е издадена Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №17-0938-001313, с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, като е отразено, че са отнети СРМПС №006535424 и 1брой регистрационна табела № ЕН *** К. В заповедта е посочено, че фактическо основание за издаването й е съставен АУАН фабр.№216464/31.05.2017г. за нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

От фактическа страна по делото се установява още, че въз основа на АУАН фабр.№216464/31.05.2017г., на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП е издадено НП №17-0938-002199/13.06.2017г. срещу А.Т. (л.41).

Видно от приложена на л.21 справка е, че като собственик на мотоциклет „Хонда ПЦХ 125“, с рег.№ЕН *** К, в регистрите на ПП-КАТ е отразен  А.Т.. По делото са представени и доказателства, че мотоциклетът е семейна имуществена общност на А.Т. и Ю. Т., но от приложеното на л.58 удостоверение се установява, че Т. не е придобивала категория „А“ и не й е издавано СУМПС за категория „А“.

От приложената на л.15-20 Справка за нарушител се установява също, че на 01.09.2015г. А.Т. е положил успешно изпит за категория „А“, но за същата не е издадено ново СУМПС, което обстоятелство не се оспорва от ответника (л.56).

Установява се още от фактическа страна, че на 02.06.2017г. на Т. е издадено ново СУМПС, със срок на валидност до 02.06.2022г., в което вече е вписана и категория „А“ (л.45). Това обстоятелство също не се оспорва от административния орган.

Във връзка с твърденията в жалбата, че на 19.01.2017г. системата за нанасяне на категории на водачите в ПП-КАТ-Плевен не е работела, на л.83-84 от делото е приложена справка, от която се установява, че на посочената дата са издадени 19 броя документи. 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл.171 т.2а от ЗДвП, съгласно която за срок от шест месеца до една година се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози. А съгласно чл.172 ал.4 от ЗДвП, в случаите на чл.171 т.2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, както и се изземват и табелите с регистрационен номер.

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото на л.23 е приложена Заповед №316з-1612/19.05.2017г, с която Началникът на сектор „ПП” при ОД на МВР-Плевен е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК, като фактическите основания за нейното издаване се съдържат и в АУАН фабр.№216464/31.05.2017г., който изрично е посочен като основание за издаване на процесния административен акт. Актът е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

За да е приложима нормата, на което основание е издадена заповедта – чл.171 т.2а от ЗДвП, е необходимо в конкретния случай да са налице в своята съвкупност кумулативно дадените предпоставки, а именно лицето да е водач, който управлява собствено МПС и да не притежава свидетелство за управление на МПС за съответната категория.

Мотивите на административния орган за налагане на ПАМ са управление от Т. на собственото МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното превозно средство.

По делото не се спори, че процесното МПС е собственост на Т., както и че на 31.05.2017г. той е управлявал същото, без да притежава СУМПС за  категория „А“, към която спада мотоциклет „Хонда ПЦХ 125“ с рег.№ЕН *** К. Безспорно е установено още, че оспорващият е положил успешно изпит за категория „А“ на 01.09.2015г. Спорът е правен и касае въпроса може ли водач на МПС, който е преминал успешно изпит за съответна категория, но не му е издадено СУМПС  за тази категория, да управлява МПС от същата категория и счита ли се, че притежава валидно СУМПС за съответната категория.

И в оспорената заповед и в АУАН, послужил за нейното издаване, се сочи, че е нарушена нормата на чл.150а ал.1 от ЗДвП, т.е. тази норма е и причината за налагане на мярката. Съгласно последната разпоредба, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. СУМПС се издава от органите на МВР при наличието на предвидени в закона условия (чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП) и удостоверява правоспособността на водача, т.е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. В горният смисъл е и нормата на чл.155 ал.1 от ЗДвП, съгласно която всеки водач има право да управлява моторно превозно средство от категорията, за която притежава свидетелство за управление. Следва да се посочи, че успешното издържане на изпита за водач на МПС за определена категория не е единствената предпоставка за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал.1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, при придобиване на нова категория на водача се издава ново свидетелство за управление на МПС въз основа на служебно изпратен от областния отдел на дирекция "Автомобилна инспекция" оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя и документите по чл. 13, ал. 1, т. 1, 3, 4, 6 и 7, както и старото свидетелство за управление на МПС. Анализът на разпоредбата сочи, че издаването на СУМПС за нова категория не се основава единствено на служебно изпратения от органите на ДАИ оригинален протокол за успешно положен от лицето изпит, а е обвързано и с представяне на редица документи от страна на кандидата за водач на МПС от съответната категория. Т.е., за да придобие едно лице качеството на водач за съответна категория МПС следва не само да е успешно положило изпит за това, но и да докаже, че отговаря и на другите, определени от закона изисквания, като последното се осъществява чрез представяне от страна на кандидата за водач на съответните документи, които удостоверяват, че тези законови изисквания по отношение на него са налице. По аргумент от разпоредбите на чл.3 ал.3 и чл.50 ал.1 и ал.2 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство има две удостоверителни функции - от една страна е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство и същевременно с това е и идентификационен документ за самоличност на българските граждани на територията на Република България. С оглед на легалната дефиниция по чл. 3, ал.3 и чл. 50, ал.1 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е официален свидетелстващ документ, който с обвързваща материална доказателствена сила установява и удостоверява релевантния факт - правоспособността на лицето, на което е издадено СУМПС, да управлява моторно превозно средство от съответната категория. Ето защо не може да се приеме, че Т. е бил правоспособен водач за категория „А“ само въз основа на успешно положен за тази категория изпит, след като законът регламентира, че притежанието на СУМПС е задължителна предпоставка, за да може водачът да управлява МПС от съответната категория. След като към датата на извършване на нарушението оспорващият не е притежавал издадено СУМПС за категория „А“, то към 31.05.2017г. са били налице материално-правните предпоставки за издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ.

Независимо от изложеното по-горе, съобразно чл.142 ал.2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценяват към момента на приключване на устните състезания. От приложените по делото доказателства се установява, че ново СУМПС с отразена категория „А“ е издадено на Т. само 2дни след налагане на мярката, а именно на 02.06.2017г. В тази връзка, това се явява „ново обстоятелство“ по смисъла на чл.142 ал.2 от АПК и следва да бъде взето предвид от настоящия състав при преценка за съответствие на оспорената заповед с материалния закон. Ето защо процесният акт следва да бъде отменен. За пълнота следва да се посочи, че мярката по чл.171 т.2а от ЗДвП е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В конкретния случай наложената със Заповед №17-0938-001313/31.05.2017г. мярка е постигнала предвидената в закона цел.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.второ от АПК, Административен съд-Плевен, VІI състав

 

                                                   Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ №17-0938-001313/31.05.2017г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Плевен, с която на А.А.Т. *** е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

Решението може да се оспорва с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок  от съобщаването на страните.

            Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                                                     СЪДИЯ: