РЕШЕНИЕ № 150
гр.
Плевен, 13 Април 2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен
– четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при секретар
В.М. и с участието на Иван Шарков – прокурор в Окръжна прокуратура – Плевен, изслуша
докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 506/2016 г. за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
/Закон за отговорността на държавата и общините за вреди/, вр. със Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба /ИМ/ на Н.П.П. ***, срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София /ГДИН/ с цена на иска 100 000
/сто хиляди/ лева, като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, от незаконосъобразната дейност на служители на администрацията на
затвора Плевен, довела до смъртта на сина на ищеца – М. Н. П..
В исковата молба ищецът посочва, че синът му М. Н. П. *** на
20.12.2010 г. за изтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“
за срок от една година и шест месеца, за извършено от него престъпление по
смисъла на чл. 198, ал. 1 от НК, като същият е бил настанен в килия № 19 на
четвъртия етаж на затворническото общежитие. Посочва, че известно време след
постъпването в затвора синът му започва да се оплаква на ищеца и на родителите
на ищеца, че върху него е започнал физически и психически тормоз от страна на
други затворници, като от началото на 2011 г. тормозът от страна на
другите затворници се засилва и постоянно синът му започва да получава заплахи,
че ще бъде пребит, изнасилен ако те като негови близки не изпращат пари на лица
извън затвора, които лица са близки със затворниците, осъществявали заплахи
върху него. Сочи, че на свижданията, основно с неговите родители – Я. П. Л. и П.
П. Л. /баба и дядо на М. Н. П./, синът му е споделял, че се страхува за живота
си и че постоянно е бил обект на физическо насилие, като в някои от случаите
другите затворници са правили клипове на извращенията върху него. Имало е много
позвънявания от страна на затворници, които са ги предупреждавали да изпращат
пари и да носят на М. цигари в затвора, за да не го бият и тормозят. Ищецът
посочва, че силно притеснен за неговото положение и от страх за живота и
здравето му, през месец март 2011 г. лично е провел срещи с управата на
затвора, на които срещи е споделил за физическия и психическия тормоз, който се
осъществява върху сина му от страна на другите затворници и е съобщил за всички
известни му издевателства върху него, като е помолил управата на затвора да
вземе всички необходими мерки за преустановяването на този тормоз. По някакъв
начин затворниците са разбрали за техните жалби и молби, като тормоза върху
сина му се е засилил и е станал нетърпим. Сочи, че никакви адекватни мерки не
са били взети от страна на управата на затвора в гр. Плевен, като по този повод
и баща му П. Л. е ходил в затвора Плевен и се е срещал със заместник
началник на затвора, но и след тази среща не са били предприети мерки и
издевателствата и изнудванията върху сина му са продължили. Тъй като ищецът е
отсъствал от страната, през пролетта на 2011 г. неговите родители са
депозирали четири броя жалби, две от които до Окръжна прокуратура – Плевен /ОП/,
една до Министерство на правосъдието и една до Главния прокурор на Република
България, в които жалби подробно са описали системния физически и психически
тормоз налаган върху сина му, описали са и бездействието от страна на управата
на затвора Плевен, както и отправили молби синът му да бъде преместен в друг
затвор за доизтърпяване на наложеното му наказание. В целия период при
разговорите, проведени със сина му, същият е казвал, че се страхува за живота
си и че не може да издържа този тормоз. Сочи, че в резултат на абсолютната
безотговорност от страна на управата на затвора Плевен се стига до фатален край
– на 02.08.2011 г. му е съобщено, че синът му М. Н. П. е починал. Сочи, че по
случая е образувано досъдебно производство от Окръжна прокуратура – Плевен,
което след това е прекратено и изпратено на РП-Плевен. Крайният извод на
прокуратурата в прокурорско постановление по досъдебно производство /ДП/ №2860/2011
г. е, че синът му се е самоубил. Видно от същото, прокуратурата приема, че
синът му е влязъл в нерегламентирани отношения с други лишени от свобода – Т. Г.,
С. Ш. Б., П. Е. Г., Е. В. А., изразяващи се в придобиване на забранени вещи –
мобилни телефони и СИМ карти за тях, които е заплащал с кутии цигари. Прието е
също така, че е бил и обект на сексуално насилие и че в действителност има и създаден
клип на извършеното спрямо него сексуално насилие. Счита, че управата на
затвора Плевен е допуснала грубо нарушаване на реда, който следва да спазват
лишените от свобода съгласно Закона за изтърпяване на наказанията и Правилника
за неговото прилагане. Счита, че по този начин и в резултат на неизпълнение на
задълженията си по опазване на вътрешния ред в затвора са създали възможност
между лишените от свобода да се развият отношения, които не би следвало да се
развиват. Счита, че изцяло са нарушени и погазени разпоредбите на ЗИНЗС,
досежно раздела за правата на затворниците, нарушена е и Конвенцията за правата
на човека и основните свободи, Конституцията на Република България,
Международния пакт за гражданските и политическите права и са осъществени
признаци на дискриминация чрез поставянето на сина му М. Н. П. в
по-неблагоприятно положение в местата за лишаване от свобода чрез системните
побои, извращения, психически тормоз, създаването на „клип” на извършено спрямо
него сексуално насилие и изнудването за пари и цигари. Твърди, че съществува
административно задължение при изпълнение на наказанието да бъдат осигурени
условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на
осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Моли да бъде постановено
решение, с което да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да
му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000
/сто хиляди/ лева ведно със законната лихва върху сумата, в резултат на
незаконосъобразна административна дейност на служители на администрацията на
затвора Плевен, довела да смъртта на сина му М. Н. П.. Прилага писмени доказателства
и прави доказателствени искания.
Ищецът
Н.П.П. е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и
се представлява от адвокат Г. *** с пълномощно на л. 43 от делото. Поддържа
исковата молба и моли същата да бъде приета за основателна и доказана с оглед
събраните в съдебното дирене писмени и гласни доказателства. Моли да бъдат
присъдени направените в производството разноски.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” – София, редовно призован, не изпраща представител. В писмено
становище /л.122/ чрез юрк. Г. сочи, че искът е неоснователен, като не е
осъществен фактическият състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, не са
настъпили вреди за ищеца, които да са пряка последица от незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на длъжностни лица от Затвора-Плевен. Не са доказани
неимуществените вреди, не е доказана и причинна връзка. Моли да се отхвърли
иска, като на ответника се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лева.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен прокурор Иван Шарков дава заключение, че с
оглед събраните по делото доказателства исковата молба не е доказана и следва
да бъде отхвърлена, тъй като причинно-следствените връзки за претърпените вреди
не са в следствие от бездействие на органите на затвора.
По допустимостта на исковата молба, съдът
намира: Всяко лице има право да предяви иск за обезщетение за вреди, причинени
от действия или бездействия /каквито се твърдят/ на административни органи и
длъжностни лица /чл.203, ал.1 от АПК/. Незаконосъобразността на действията и
бездействията, които се твърдят, се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетението. Съгласно текста на чл. 12 ЗИНЗС
в приложимата му редакция към датата на смъртта на сина на ищеца (обн. - ДВ,
бр. 25 от 2009 г., в сила от 1.06.2009 г.). прякото ръководство и контролът
върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се
осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН),
която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, а затворите са териториални
служби на ГДИН. Въпросът с допустимостта е решен и с оглед Определение
№1830/14.02.2017 г. по дело 14431/2016 на ВАС, с което е прието, че
прекратително определение №1198/23.11.2016 г. по настоящето дело /л.л.109-111/ поради
недопустимост на ИМ от страна на настоящия съд е неправилно.
От
фактическа страна въз основа на събраните по делото доказателства, включително
от приобщените затворническо досие и досъдебно производство по разследване на
смъртта на П. с включените в него експертизи, се установява следното:
На 20.12.2010 г. М. Н. П., роден на *** г., е постъпил в
Затвора – Плевен за изтърпяване на присъда „лишаване от свобода“ за срок от 1
г. и 6 месеца. Видно от свидетелството за съдимост в затворническото досие, към
20.06.2011 г. същият е осъждан общо 12 пъти. При постъпването си е бил настанен
за две седмици в приемно отделение, находящо се на четвъртия етаж в корпуса на
затвора. Като новопостъпил е преминал на психологическо изследване от психолога
на затвора, като резултатите от него били обективирани в заключение от
психологическо изследване от 20.12.2010 г. На 06.01.2011 г. бил разпределен на
втори етаж, трета група. През този период на този етаж наказание лишаване от
свобода изтърпявали Т. Г., С. Ш. Б. /по прякор „М.“/, П. Е. Г. и Е. В. А.. П.
влязъл в нерегламентирани отношения с последните, изразяващи се в придобиване
на забранени вещи – мобилни телефони и СИМ карти за тях, за които заплащал с
кутии цигари. Във връзка с това, както и поради игра на хазарт, натрупал
дългове към тези лица. Поради размяната на вещи, установена в резултат на
извършена проверка от инспектора социална дейност, на П. и другите лица били
наложени дисциплинарни наказания. Във връзка са направените дългове П. искал
пари от баба си – Я. Л., като казвал, че е тормозен в затвора и спешно трябва
да му прати пари. Л. на няколко пъти изпращала различни суми чрез пощенски
запис до него в затвора, като и до роднини на лишени от свобода за погасяване
на дълговете му. Поради невръщане на дългове възникнало спречкване, при което
на П. били ударени два шамара от л.св. С. Б.. С цел откъсване от тези лица, на 18.04.2011
г. П. бил преместен на четвъртия етаж, трета група за доизтърпяване на
наложеното му наказание. На този етаж обаче отново влязъл в контакти с други
затворници, воден от желанието си да се сдобие с мобилен телефон и СИМ карти,
за да провежда разговори с приятелката си А. В. С.. За тази цел взел назаем 30
броя кутии цигари от л.св. Н. В. А., като за получаване на заема получил
съдействие от л.св. И. М., който гарантирал, че заемът ще бъде върнат.
Уговорката между А. и П. била да се изпрати паричен запис за сумата от 150 лева
на името на Т. Ж.. Тъй като П. не разполагал с тази сума, накарал баба си – Я. Л.,
за изпрати сумата на Т. Ж., който от своя страна поел ангажимента да предаде
парите на приятелката на А.. На 26.04.2011 г. Л. изпратила сумата, видно от
копие на пощенски запис. С получените кутии цигари П. придобил от неизвестно
лице мобилен телефонен апарат „Моторола“. На 15.05.2011 г. в килията на П. била
извършена проверка от служители на затворническата администрация, при която бил
намерен придобитият от П. мобилен телефон. Като забранена вещ същият бил иззет
и конфискуван, а на П. било наложено дисциплинарно наказание – извънредно
дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 3 дни. Притеснена
от постоянното изпращане на пари и от твърденията на П., че е тормозен, Л. и
съпругът и П. Л. /дядо на П. и баща на ищеца/ подали жалби до главния прокурор,
окръжния прокурор /2 броя/ и министъра на правосъдието. За случая бил уведомен
и началника на Затвора – Плевен. На 20.05.2011 г., със заповед на последния, П.
бил настанен в изолационно помещение, находящо се на третия етаж в зона с повишена
сигурност, където пребивавал до 01.08.2011 г. Инспектор социална дейност и възпитателна
работа /ИСДВР/ Й., която започнала да отговаря и за него при престоя му в
изолация, провела срещи с него на 19.07, 22.07, 25.07, 26.07, 01.08.2011 г.,
като преценила, че поведението му е променено в положителна насока. На
29.07.2011 г. същата изготвила рапорт за извеждането му от изолация, като при
срещата на 01.08.2011 г. /осъществена след извеждането му от изолация/ П. е дал
обещание, че от негова страна проблеми няма да се очакват. Пред същата
служителка е казвал, че лъже баба си и дядо си, че е тормозен и бит, за да може
те да му изпращат пари, с които да си набавя забранени вещи – телефони, СИМ
карти. На 01.08.2011 г. П. бил преместен в обща килия на четвъртия етаж, като в
килията били общо четирима лишени от свобода. След преместването си е споделил
с други лишени от свобода, че иска да се върне в изолация или да бъде преведен
в друг затвор. На следващия ден П. около 13.30 часа е поискал чрез дежурния
надзирател Г. Р. среща с ИСДВР Й., но дежурният не е могъл да се свърже с нея.
Установил е, че служителката е на събрание при началника на затвора, за което е
съобщил на П., и че след свършване на събранието същата ще бъде уведомена да
дойде. На въпроси на надзирателя дали е бит, закачан или някой иска нещо от
него не е дал отговор и не е споделил проблем. П. около 14.40 часа, по време
когато двама от съкилийниците били на физически занимания на открито, а третият
пушел в коридора с друг лишен от свобода, се обесил на панталона си в
тоалетната на килията, като примката била завързана за решетката на прозореца.
Опитите за оказване на помощ от страна на лишените от свобода, надзирателите и
повиканите лекари от медицинския център на затвора били безуспешни. За
инцидента били уведомени органите на полицията, като дежурен разследващ полицай
извършил оглед на местопроизшествието. Назначена била съдебномедицинска
експертиза /СМЕ/, която установила, че при огледа и аутопсията на П. се
установява трупна картина на бързо настъпила смърт – оток на мозъка и белите дробове,
петна на Тардьо, охлузвания на шията от стрингулиращия предмет. Причината за
смъртта е механична асфикция настъпила по механизма на обесването, за което се
съди по аутопсионната находка и местонамирането на трупа, както и поради
липсата на друга причина за настъпването и. Не е установен типичен вид на стрингулационната
бразда на шията, което се обяснява със сравнително малкото време, в което
трупът е висял на импровизираната примка и с широката му повърхност. При
изследването на трупа не са установени други травматични увреждания или
болестни промени, които да са в причинна връзка с настъпването на смъртта. Назначена
била и психолого-психиатрична експертиза /ППЕ/, която установила, че П. не е
изоставал умствено и не е боледувал от психично разстройство в тесния смисъл на
думата. Касае се за смесено личностово разстройство, което го е затруднявало в
адаптацията в широк кръг от лични и социални ситуации. Показвал е непостоянство
в намеренията и целите си, имал е необмислени и несъобразени с негативните
последици асоциални постъпки, ръководен от моментни авантюристично ориентирани
подбуди и импулсивни подтици с хедонистични нагласи в поведението. Бил е
неспособен да си извлича поука от минал опит, в това число и от наложени
наказания, с предположения да се себеоневинява при липса на инсайт за собствено
причинна роля за възникнали конфликти, приписвайки вината за тях върху другите.
Бил е с консумативно и манипулативно ориентирано отношение спрямо околните.
Егоцентрично е изисквал от тях да се съобразяват с претенциите му и е реагирал
регресивно – инфантилно с по детска своенравност, когато се е отлагала перспективата
да се реализират желанията му. Посмъртно очертания по писмени данни личностов
профил при М. П. е с характеристики на абнормна /дисхармонична/ личност с
прагматично ориентирани интереси, меркантилна ценностна система и неефективни
стратегии за решаване на проблеми, които са го дезадаптирали дори в средата на
лишени от свобода. С поведенчески тенденции да действа импулсивно без оглед на възможните
последствия. Предвид личностовата структура на П. и динамиката, както и
диапазона на проблемите му, е малко вероятно да е обмислил собствената си смърт.
Промените в настроението му преди суицида, раздразнителността му, която се
засилва след отлагане на перспективата „сега, веднага и на всяка цена“ да се
удовлетворят претенциите му да бъде преместен от килията, в която е върнат след
престой в изолационно помещение, липса на индикации, че ще предприеме такива
действия насочват към импулсивно самоубийство, при което в момента на
реализирането му не се обмислят възможни последствия и не се обсъждат
алтернативи. Такава постъпка е изводима от особеностите на личностовата
структура и реактивност при П. приживе. При този механизъм на реализиране на
самоубийството е много трудно да се предвиди подобен акт, тъй като подбудата
моментално се реализира в действие и околните не биха могли да се досетят, че
съществува такъв риск. Действително проблеми и отношение на околните могат да
доведат до чувство „за празнота“ и моментно преживяване на безперспективност с
импулсна автоагресивност, но при този механизъм на реализиране на самоубийство
не би могло да се обсъжда повлияване на решението за постигане на собствено
смърт, тъй като не се касае за формирана цел, а за импулс.
Съгласно показанията на свидетелите по досъдебното
производство, П. е имал връзки с две жени, от които има родени две деца
/второто дете е родено по време на престоя му в затвора/, но не е имал брак и не
е припознал децата.
По
делото са разпитани трима свидетели. Свидетелят Д. Б. Д. познава ищеца П. от 15
или 20 години, комшии са, живеят къща срещу къща. Свидетелства, че е имало
добри отношения между баща и син, помагали са си. П. се е движил с някаква
групичка момчета и е попаднал в затвора. След това св. е разбрал от дядо му и
баба му, че в затвора го изтезават. Водил е дълги разговори с тях, чели са
му писма от внука им, споделя че
възрастните хора са били много разстроени от тези сведения и са плакали и
искали внука им да бъде преместен в друг затвор. Самият свидетел е препоръчал
на ищеца да направи, каквото е възможно да премести момчето в друг затвор,
поради всичко което е разбрал от оплакванията на бабата и дядото. Но незнае
дали ищецът е направил нещо по този въпрос. Свидетелят споделя още, че лично е
карал ищеца до затвора Плевен. Спомня си още, че както бабата и дядото, така и
ищецът са казвали, че М. им е казвал че другите затворници искат от него много
неща – пари, цигари, но не знае дали ищецът ги е изпращал. Казва още, че смъртта на сина му М. се е отразила лошо на
ищеца. Последният не е могъл да понася музика от мъка дълго време, усамотявал
се е, свидетелят го е подкрепял през цялото време, прибрал е дрехите на
починалия от затвора, защото ищецът е нямал сила. След смъртта на сина му, се е
наложило свидетелят да придружава ищеца в ходенията му до Плевен, защото той е
бил объркан, не е знаел къде ходи, какво прави и говори. Повече от година след смъртта
на сина си не е нямал желание да празнува. Често дълго е седял на пейката пред дома си и казвал: „Не мога да намеря
място, за мен живота е свършен, не мога”.
Свидетелят
М. М. О. познава ищеца от доста време, комшия му е, купил е къща до него, на
една ограда живеят от 18-20 години. Счита, че семейството му е много добро,
познавал е сина му от малко момченце, добро дете е бил. Свързал се е като
пораснал с лоши момчета и е попаднал по затворите. Не е придружавал Н. в
затвора на свиждане на М.. За престоя му на последния в затвора знае от дядо
му, който му се е оплаквал, че М. го бият и тормозят старите затворници и му
искали да праща пари на семействата им. Дядото на М. даже му е показвал
документи в тази връзка. Свидетелства, че смъртта на М. се е отразила на ищеца пагубно
според свидетеля – ищецът ходел все с наведена глава и вече нямало бял ден за
него.. Много пъти св. му казвал: „Н., няма да се върне сина ти, не така”, но
той е казвал: „Не мога” и до днес е така. Казва още, че М. има дете, което е
при майка си, идвало е при бабата, стои и при ищеца от време на време.
Свидетелят
П. А. К. познава ищеца от десетина години и са семейни приятели. Семействата им
се познават много добре и се уважават, познава и децата му от малки. Свидетелства,
че откакто се е случило това нещо с М., родителите му вече не излизат никъде.
След случката е ходил да види Н. и той само е плачел. Не знае подробности за
престоя на сина в затвора, но свидетелства, че ищецът е посещавал редовно сина
си.
Съдът
кредитира посочените показания с доверие. Те установяват, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди от смъртта на сина си, но не установяват, че спрямо
последния са извършени, твърдените в ИМ незаконосъобразни бездействия на
служителите на затвора Плевен. Показанията установят само, че ищецът и неговите
родители са получавали сигнали от М. П. за тормоз и изнудване и в тази връзка
са търсили начин за разрешаването на този проблем. От събраните други
доказателства по делото, който съдът също счита за достоверни се установява, че
служителите от затвора Плевен са предприели необходимите марки в доказаните
проблемни ситуации при престоя на П. в затвора.
Така
установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:
Към
периода, посочен в ИМ, както и понастоящем, действа ЗИНЗС. Съгласно последния,
местата за лишаване от свобода се създават и закриват със заповед на министъра
на правосъдието, т.е. с акт на държавен орган в рамките на неговата
компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗИНЗС общото ръководство
на местата за лишаване от свобода и контролът върху тяхната дейност се
осъществява от Министъра на правосъдието. Министърът на правосъдието определя
структурите и щатовете, създава и закрива структурни служби в рамките на утвърдения
бюджет и числен състав в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
и териториалните й служби (чл. 10, ал. 2, т.8 ЗИНЗС), а прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (чл. 12, ал. 1 ЗИНЗС).
Съгласно изричната разпоредба на чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС тази дирекция е юридическо
лице към министъра на правосъдието със седалище София и е второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити, а затворите, поправителните домове и
областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби
на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС).
Следователно ГДИН е администрация, която следи дейността по изпълнение на
наложените наказания да бъде изпълнявана в съответствие с установените в
нормативните актове изисквания, и следва да носи отговорност за неизпълнението
на задълженията, възложени на нейните служители в тази насока.
Съгласно
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на гл.ХІ от АПК, а
за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг.
от чл.203, ал.2 от АПК).
Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ
предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Искът за вреди може да се предяви след
отмяна на административен акт по съответния ред или заедно с оспорването му
(чл.204, ал.1 и ал.2 от АПК), а в случаите на незаконосъобразни действия и/или
бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е
предявен искът.
Искът се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът по
настоящето дело - ГДИН, е юридическо
лице. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. В конкретния случай ГДИН-София е пасивно
легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на ищеца П..
Искът за обезщетението за неимуществени
вреди в случая е предявен за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия
на длъжностни лица от администрацията на Затвора – Плевен, който съгласно
чл.128, ал.1, т.5 от АПК е в подведомствеността на административния съд, а
местната подсъдност е съобразно чл.204, ал.4 от АПК.
В
контекста на посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с
искова претенция по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. Н. П. – син на
ищеца Н.П.П.. Твърди се, че смъртта на последния при самоубиство е настъпила в
резултат на неизпълнение на задълженията на администрацията по опазване на
вътрешния ред в затвора, което е довело до системни побои, извращения,
психически тормоз, създаване на клип с извращения, изнудване за пари и цигари.
Твърди се още, че не са удовлетворени молбите за преместване на П. в друг
затвор за доизтърпяване на наказанието.
Претендираната
основателност на иска предполага кумулативно (едновременно) наличие на три
предпоставки, а именно настъпила вреда в правната сфера на ищеца-имуществена
или неимуществена, която включва реално причинени вреди и пропуснати ползи;
незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностно лице при или по повод
изпълнение на административна дейност и пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилата вреда.
Тежестта на доказване на последните в съдебното производство е на ищеца, а
тяхното отсъствие води до неоснователност на исковата претенция. По конкретно
казано, отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и бездействия при или по повод изпълнение на административна
дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на горните
елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1 от
ЗОДОВ. При липса на който и да било от трите елемента на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността, като следва да се
посочи, че наличието на незаконосъобразно действие, респ.бездействие не е
достатъчно обаче за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ.
Отговорността не се презумира от закона,
а в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите
се предпоставки за отговорността.
Не е налице и отменен административен
акт – отказ на главния директор на ГДИН по искане за преместване в друг затвор,
доколкото отказ не е оспорен от баба и дядото на П. по съответния ред и е
влязъл в сила.
Не е налице и твърдяната дискриминация
в ИМ, доколкото липсват сочените в ИМ системни побои, извращения, психически
тормоз, създаване на „клип” на извършено спрямо него сексуално насилие и изнудване
за пари и цигари. Доказателства, за посочените не са събрани нито в досъдебното
производство, нито са ангажирани в пред настоящия съд.
Със
своите действия служителите на Затвора – Плевен са изпълнили своето
административно задължение при изпълнение на наказанието на лишените от свобода
да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането на физическото и
психическото им здраве и зачитане на правата и достойнството им. Съгласно
заключението на ППЕ, която заедно с цялото досъдебно производство е приета като
доказателство и не е оспорена, самоубийството е било в резултат на импулсивно
решение, а не на формирана цел. Освен това е било много трудно да се предвиди
такъв акт, тъй като подбудата моментално се е реализирала в действие. По тази
причина контактувалите с П. ИСДВР Й. и дежурен надзирател Р. не са могли
да вземат превантивни мерки срещу самоубийството, доколкото е липсвало
твърдение за проблем и дори споделяне за наличие на някакъв проблем. Служители
на затвора са предприели, мерки след всеки от доказаните случай на проблем –
сбиването, изземването на забранена вещ, като са преместили своевременно сина
на ищеца, а в последствие и са го поставили в изолация, осигурили са му срещи в
ИСДВР.
Налага
се извод, че липсва незаконосъобразен акт, действия или бездействия на
длъжностни лица, от който да са произтекли твърдените вреди и поради това,
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде отхвърлен и
акцесорния иск за лихва.
За
пълнота съдът отбелязва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от смъртта
на сина си, което е доказано от свидетелските показания, но тези вреди не са
причинени от служители на ГДИН, доколкото самоубийството не е настъпило поради
техни незаконосъобразни действия или бездействия. Вредите не са настъпили по
начина, описан в ЗОДОВ, при който юридическото лице следва да носи отговорност.
Самоубийството на П. е било в резултат на лично импулсивно решение, което не е
могло да бъде предвидено и предотвратено от служителите на ответника, нито
същите са създали условия, за да бъде взето това решение от П..
Поради
липсата на първия елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ липсва и
причинна връзка между дейността на служителите на ГДИН и настъпилите
неимуществени вреди от смъртта на сина на ищеца, и искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С
оглед изхода на делото, частично основателно се явява искането на процесуалния
представител на ГДИН за присъждане на разноски, каквито са поискани в размер на
300 лева. Доколкото упълномощеният юрисконсулт не се е явявал в съдебно
заседание, а само е подал отговор на ИМ, правил е възражения, следва да се
присъдят разноски в размер на 50 лева – минимално юрисконсултско възнаграждение
съгласно чл.25а, ал.3 на НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, вр.
чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144
АПК. В частта над 50 лева искането следва да се отхвърли.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от
АПК, Административен съд Плевен, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Н.П.П. срещу Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” – гр. София с цена на иска 100 000 /сто хиляди/ лева, като
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, от незаконосъобразната
дейност на служители на администрацията на затвора Плевен, довела до смъртта на
сина на ищеца – М. Н. П..
ОСЪЖДА Н.П.П., ЕГН ********** да заплати на Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” 50,00
лв. /петдесет лева/ разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” –
гр. София за присъждане на разноски в частта му над 50 лева до 300 лева.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: