РЕШЕНИЕ

№ 426

гр. Плевен , 4 Октомври 2017  г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември   две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                                          

                                                            Председател:  Катя Арабаджиева

при секретар Ц. Д.  и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №497  по описа  на Административен съд-Плевен за 2017 год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е въз основа на  искова молба от З.А.А. в качеството му на управител на „Омникар Рент” ООД с ЕИК 202307797 с адрес на управление с.Труд, общ.Пловдив, ул „Карловско шосе” №42, чрез адв.Р.И. със съдебен адрес ***, оф.1, против Областна дирекция на МВР-Плевен, ул „Сан Стефано” №3, с правно основание на иска чл.1, ал.1 от ЗОДОВвъв връзка с чл.203, ал.1 и чл.204, ал.1 от АПК и цена на иска 616 (шестстотин и шестнадесет лева),  с която претендира вреди от отменен с влязло в сила съдебно решение електронен фиш, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на ЕФ  и такси за заверени преписи от съдебни решения, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски.

В исковата молба твърди,   че с електронен фиш, серия К №1289074, издаден от ОД на МВР-Плевен  на З.А. в качеството му на управител на „Омникар“ Рент“ ООД е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. С решение на ПРС по анд №2442/2016 год. ЕФ е бил потвърден от съда, но срещу цитираното решение е подадената касационна жалба до АС-Плевен, който с решение по канд №964/2016 год. е отменил решението на ПРС и вместо него е постановил отмяна на ЕФ. Сочи се в исковата молба, че вредите са настъпили в резултат на административна дейност, каквато е дейността по издаване на ЕФ, в който смисъл се съдържа позоваване на т.1 от ТП №2/19.05.2015 год. по т.д. №2/2014 год. на ВАС. Като последица от незаконосъобразния и отменен по съответния ред ЕФ за ищеца са настъпили имуществени вреди  в размер на 600 лева, представляващи адвокатски хонорар, заплатен за процесуално представителство пред РС-Плевен и Административен съд-Плевен. Твърди, че заплатеният хонорар представлява пряка и непосредствена последица от увреждането, тъй като  ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не е издаден незаконосъобразният ЕФ. В този смисъл се позовава на ТР №1/15.03.2017 год. по т.д. №2/2016год. на ВАС. Твърди, че незаконосъобразността на фиша е установена от съда с влязло в сила съдебно решение. Настъпилата вреда е безспорно доказана от приложените по делото  договори за правна защита и съдействие и платежно нареждане, каквото е изискването съобразно ТР №1/2013 год. по т.д. №6/2012 год. на ВКС. Според ищеца е налице и пряка причинна връзка между незаконосъобразния ЕФ и платената сума за адвокатски хонорар. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 616 (шестстотин и шестнадесет лева),  представляващи вреди от отменен с влязло в сила съдебно решение електронен фиш, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на ЕФ  и такси за заверени преписи от съдебни решения, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски.

Ищецът е представил по делото писмено становище с вх.№№3190/1.09.2017 год. и 3427/20.09.2017 год., в което се излагат подробни писмени съображения за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати направените разноски по водените съдебни производства, представляващи вреди от отменения ЕФ, ведно със законната лихва върху сумата, както и направените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание ищецът  не се явява и не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

 Ответникът- Областна дирекция на МВР-Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ф. с пълномощно на л.20 от делото, която взема становище за неоснователност на предявената претенция, алтернативно за частична основателност, като счита, че размерът на претендираното обезщетение следва да  бъде редуциран, предвид, че в производствата пред РС и АС  жалбите са били подписани лично от жалбоподателя, не от адвокат, същият не е бил представляван в съдебните заседание от адвокат. Единствено по делото е постъпило писмено становище от адвокат, представено след разглеждане на делото и невзето предвид от съда при постановяване на съдебен акт, тъй като в последния не се съдържа позоваване на това становище. По отношение на претендираните разноски за преписи от съдебните решения счита иска за неоснователен и недоказан, тъй като платежното нареждане за същите е приложено в незаверено копие и не следва да се приема по делото. В заключение моли съда да отхвърли исковата претенция, респ. да я уважи частично по размер.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен Иван Шарков дава заключение  за основателност на исковата молба и за доказаност на същата по основание, но счита, че размерът на същата следва да бъде редуциран.

Административен съд гр.Плевен, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

            От решението по приложеното към настоящото производство анд №2442 по описа на Районен съд град Плевен за 2016 год. се установява, че с Електронен фиш за нарушение, установено с автоманизирано техническо средство серия К № 1289074 на ОД на МВР-Плевен, на  З.А.А. в качеството му на представляващ „Омникар Рент“ ООД е наложено административно наказание на осн. чл. 189, ал. ІV във вр. с чл. 182, ал. ІІ, т. 2 от ЗДвП – глоба в размер на  50,00 лева за това, че на 21.07.2016  година в 11:53 часа на път І-ІІІ, км. 83, МПС „РЕНО КЛИО”, с рег. № СА 4834 ХМ – собственост на „Омникар Рент“ ЕООД, представлявано от З.А.  е било управлявано със скорост – 105 км/ч при разрешена - 90 км/ч (превишение на разрешената скорост от 15 км.).   Недоволен от издадения ЕФ  е останал А., който го е обжалвала пред Плевенския районен съд, където е образувано анд №2442 по описа на съда за 2016 год. По делото е постановено решение  №836/14.11.2016  год., с което съдът , на основание чл. 63, ал. 1 от  ЗАНН е потвърдил Електронен фиш за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1289074 на ОД на МВР-Плевен, с който на  З.А.А. в качеството му на представляващ „Омникар Рент“ ООД е наложено административно наказание на осн. чл. 189, ал. ІV във вр. с чл. 182, ал. ІІ, т. 2 от ЗДвП – глоба в размер на  50,00 лева. Решението е обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен съд-Плевен, който се е произнесъл с Решение №24/27.01.2017 год. по канд №964/2016 год., с което  е отменил оспореното решение на РС-Плевен и вместо него е постановил друго, с което е отменил Електронен фиш за нарушение, установено с автоманизирано техническо средство серия К № 1289074 на ОД на МВР-Плевен на  З.А.А. в качеството му на представляващ „Омникар Рент“ ООД, с който е наложено административно наказание на осн. чл. 189, ал. ІV във вр. с чл. 182, ал. ІІ, т. 2 от ЗДвП – глоба в размер на  50,00 лева. Решението на АС-Плевен е окончателно.

В развилото се пред Районен съд Плевен съдебно производство по обжалване на издадения електронен фиш, жалбоподателят е упълномощил адвокат  Р.В.И. *** с пълномощно на л.27 от делото на РС, с оглед осъществяване на процесуално  представителство пред Районен съд град Плевен по анд №2442/2016 год. По делото се е провело едно съдебно заседание на 1.11.2016 год., на което не се е явил нито жалбоподателят, нито упълномощеният от него адвокат. След приключване на съдебното заседание по делото  е постъпило писмено становище от упълномощения адвокат. Към становището са приложени  договор за правна защита и съдействие и пълномощно, в които е  отразено договорено и платено възнаграждение за адвокат в размер на 300 (триста ) лева. Непосредствено след съдебното решение на РС е приложена молба от  упълномощения адвокат, с която е поискал  да му бъде издаден заверен препис от решението по делото, като е заплатил държавна такса за преписа в размер на 16,00 (шестнадесет) лева, за което по делото на РС на л.39 има приложено преводно нареждане, заверено с печата на представляваното от жалбоподателя в това производство  дружество, като в  същото е посочено основанието за плащане-ДТ за заверени преписи от книжа по анд №2442/2016 год..Сумата е платена по сметка на РС-Плевен. В развилото се пред Административен съд-Плевен съдебно производство по обжалване на постановеното от РС решение, касаторът не е бил представляван от адвокат на проведеното едно редовно съдебно заседание на 20.01.2017 год. След приключване на съдебното заседание е постъпила писмена защита от адв.Р.И., към която има приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, но последните са изготвени  за процесуално представителство по канд №981/2016 год. на АС-Плевен, т.е. за процесуално представителство по друго дело пред АС-Плевен, не пред развилото се между страните канд №964/2016 год.

 При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменен електронен фиш, изразяващи се в направените в хода на анд № 2442/2016 год. по описа на РС – Плевен и канд №964/2016 год. по описа на АС-Плевен разноски за адвокатско възнаграждение и такива за заверен препис от решение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд по мястото на увреждането. 

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е частично основателен по размер по отношение на претендираната главница от 616 (шестстотин и шестнадесет ) лева. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на Областна дирекция на МВР-Плевен. 

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ  е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. 

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт са задължителни, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност. За настоящия съд няма съмнение, че електронният фиш се приравнява на наказателно постановление по отношение на правното му действие, като съдът изцяло възприема развитите в този смисъл мотиви на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.

            Електронният фиш следва да е отменен по съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и  се установява от приложеното анд №2442/2016 год. на ПРС и канд №964/2016 год.на АС-Плевен, че ЕФ е отменен с решението по касационното административнонаказателно дело и съдебното решение на касационната инстанция, като окончателно, е влязло в законна сила.  Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на Областна дирекция на МВР-Плевен, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК  предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая  НП, бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо повече, в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.   

В хода на анд № 2442/2016 г. по описа на РС - Плевен е представен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. е заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване в  договора за правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата от 300 лева е реално изплатена на упълномощения адвокат. Досежно размера на сумата, която ищецът претендира да се присъди за производството пред РС, процесуалният представител на ответника в хода на устните състезания е направил възражение, че в договора е уговорено възнаграждение за процесуално представителство по делото, каквото адвокатът не е осъществил, единствено е депозирал писмено становище, постъпило след приключване на съдебното заседание, поради което е поискал намаляване размера на възнаграждението до сума в размер от 50 до 80 лева, дължима за правен съвет или консултация. Настоящият състав на съда намира, че претенцията за заплащане на обезщетение за вреди за производството пред РС-Плевен е изцяло основателна до пълния претендиран размер от 300 (триста) лева, по следните съображения: Делото, по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, не се отличава с фактическа или правна сложност, касае се за административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата, което в РС е приключило в едно съдебно заседание. Тъй като упълномощеният адвокат не е осъществил процесуално представителство, а е представил единствено писмено становище, което се приравнява на „изготвяне на жалба“ по смисъла на чл.18, ал.1 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към датата на сключване на договора, бр. 84 от 2016 г., то приложим текст за определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение се явява именно чл.18, ал.1, а не ал.2  от Наредбата, съгласно който текст, за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв. Наложената с ЕФ санкция е 50 лева, поради което дължимото възнаграждение се определя по реда на чл. 7, ал.2, т.1 от цитираната Наредба № 1 , както следва: базата за определяне на възнаграждението е половината от наложената санкция с ЕФ, а именно 25 лева, която сума попада в предметния обхват на чл.7, ал.2, т.1 и интересът е до 1000  (хиляда) лева, поради което дължимият размер на възнаграждение е 300 (триста) лева. Ето защо съдът намира за доказана претенцията за имуществени вреди, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв. по анд № 2442/2016 г. по описа на РС - Плевен.  

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издадения незаконосъобразен електронен фиш. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на незаконосъобразния електронен фиш, издаден от ОД на МВР –Плевен,  ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на ЕФ анд 2442/2016 год. по описа на РС – Плевен. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия. Сумата в размер на 300 лева , платена за адвокатско възнаграждение по анд №2442/2016 год. на РС-Плевен, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва,  начиная от датата на подаване на исковата молба в съда-16.07.2017 год., от която начална дата е претендирана, до окончателното й изплащане.

Заплатената  държавна такса в размер на 16 (шестнадесет)лева за издаване на заверен препис от постановеното съдебно решение на РС, което плащане е надлежно удостоверено с преводно нареждане на л.39 от делото на РС, не съставлява пряка и непосредствена последица от отмяната като незаконосъобразен  на ЕФ, тъй като за подаване на касационна жалба против решението на РС е било достатъчно  снабдяване с обикновено ксерокопие на същото, като следва да се има предвид още, че всички съдебни актове се публикуват на официалния сайт на съответния съд. А за иницииране на производство пред съда от типа на настоящото е необходимо и  достатъчно прилагане на делото, на основание чл.86, ал.3, т.1 от Правилник за администрацията в съдилищата. Ищецът не е доказал и наличието на друга причина, обуславяща необходимостта от снабдяване със заверен препис от постановения съдебен акт. Ето защо липсва причинна връзка между отменения като незаконосъобразен електронен фиш и настъпилата конкретна вреда, представляваща заплатена държавна такса за снабдяване на страна със заверен препис от решение, поради което искът в тази част, за тази претендирана вреда следва да се отхвърли като неоснователен.

Исковата претенция е неоснователна и в останалата част-относно претенцията за заплащане на обезщетение за вреди, представляващо платено възнаграждение за един адвокат в производството пред АС-Плевен по канд №964/2016 год. В развилото се пред Административен съд-Плевен съдебно производство по обжалване на постановеното от РС решение, касаторът не е бил представляван от адвокат на проведеното едно редовно съдебно заседание на 20.01.2017 год. След приключване на съдебното заседание е постъпила писмена защита от адв.Р.И., към която има приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, с отбелязване за договорена и заплатена сума  за процесуално представителство в размер на 300лева. Приложените обаче на л.18 от канд №964/2016 год. договор за правна защита и съдействие и пълномощно,  са изготвени  за процесуално представителство по канд №981/2016 год. на АС-Плевен, т.е. за процесуално представителство по друго дело пред АС-Плевен, не пред развилото се между страните канд №964/2016 год. Депозираното в този случай становище от  адвокат не е в изпълнение на договорни отношения между страните, обусловени от образуваното конкретно съдебно производство, по повод на което се претендира обезщетение за вреди. Ето защо ищецът не е доказал настъпването на вреди по конкретното производство- по канд №964/2016 год., тъй като договореното и заплатено възнаграждение за адвоката е по друго дело, според записа в самите документи на л.18 от делото на АС-Плевен. На това основание исковата претенция за обезщетение за вреди от отменения ЕФ в размер на 300 лев, представляващи договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат по канд №964/2016 год. на АС-Плевен, следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Отговорна по иска за вреди е Областна дирекция на МВР-Плевен като издател на отменения ЕФ от една страна, и от друга, поради  качеството й на юридическо лице, на основание чл.205 от АПК във връзка с 37, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР.

Следователно, и при наличие на всички елементи, предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан по основание, и частично основателен по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата  му по анд №2442/2016 год. по описа на ПРС. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 616 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В настоящото производство се претендира и заплащане на разноски общо в размер на 310 лева, от които 300 лева възнаграждение за един адвокат по адвокатско пълномощно за образуване на настоящото административно дело и процесуално представителство и 10 лева заплатена държавна такса за образуване на делото. В ЗОДОВ е регламентиран въпросът с присъждане на разноските, като съгласно чл.10, ал.3 от с.з., ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед на изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за воденото исково производство общо в размер на 160 лева, от които 10 лева държавна такса за образуване на делото съгласно  преводно нареждане на л.4 и договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат съразмерно с уважената част  на иска, в размер на 150 лева, съгласно адвокатско пълномощно на л.3 от делото  и с оглед чл.10, ал.3 от ЗОДОВ във връзка с чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 год. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер на възнаграждение искането за разноски по настоящото производство следва да бъде отхвърлено.

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Плевен, с адрес гр.Плевен, ул „Сан Стефано“№3, представлявана от Директора К. В. Н. да заплати на З.А.А. в качеството му на управител на „Омникар Рент” ООД с ЕИК 202307797 с адрес на управление с.Труд, общ.Пловдив, ул „Карловско шосе” №42 сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №2442/2016 год. по описа на ПРС,  ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба от З.А.А. в качеството му на управител на „Омникар Рент” ООД с ЕИК 202307797 с адрес на управление с.Труд, общ.Пловдив, ул „Карловско шосе” №42, чрез адв.Р.И. със съдебен адрес ***, оф.1, против Областна дирекция на МВР-Плевен, ул „Сан Стефано” №3, с правно основание на иска чл.1, ал.1 от ЗОДОВвъв връзка с чл.203, ал.1 и чл.204, ал.1 от АПК за останалия претендиран размер от 316 (триста и шестнадесет лева),  както следва: 300 (триста) лева, представляващи  вреди от отменен с влязло в сила съдебно решение електронен фиш, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по канд №964/2016 год. на АС-Плевен по обжалване на ЕФ  и 16 (шестнадесет) лева, представляващи заплатени държавни такси за заверени преписи от съдебни решения, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Плевен, с адрес гр.Плевен, ул „Сан Стефано“№3, представлявана от Директора К. В. Н. да заплати на З.А.А. в качеството му на управител на „Омникар Рент” ООД с ЕИК 202307797 с адрес на управление с.Труд, общ.Пловдив, ул „Карловско шосе” №42 разноски по настоящото дело в размер на 160 (сто и шестдесет)  лева, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, представлявал по пълномощно ищеца в настоящото съдебно производство, съразмерно с уважената част от иска, и държавна такса за образуване на делото,  като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер отхвърля искането за присъждане на разноски като неоснователно.

            Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок от съобщаването му, чрез АС-гр.Плевен,  пред Върховния Административен съд на Р България.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: