Решение по Административно дело 492/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 513 / 06 Ноември 2017г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На осемнадесети октомври 2017г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М. К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 492/2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на В.Д.М. *** и по жалба на Е.К.М. *** срещу Заповед № 17-0938-001218/20.05.2017г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 12 месеца, затова че със съставен АУАН № Г967840/20.05.2017г. е установено, че на 20.05.2017г. около 23:05ч. в гр. Плевен, жк Дружба до бл. 313 с посока на движение бензиностанция „Шел“ В.Д.М. управлява лек автомобил „Пежо” с Рег. № ЕН***КВ под въздействие на алкохол 1,92 % промила, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер“ 7510 с фабр. № 0254, на водача издаден талон за мед. изследване № 0003343, изпробван в 23:30ч., проба 2679 – нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП – водача управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред; отнети са СРМПС № 007258835 и 2 бр. рег. табели ЕН ***КВ.

Жалбоподателите оспорват заповедта като незаконосъобразна и искат отмяната й, поради това, че автомобилът е придобит по време на брака на жалбоподателите и е в режим на семейна имуществена общност. С прекратяване на регистрацията е отнета възможността и на съпругата, която е правоспособен водач, да управлява съсобствения автомобил, с което неправомерно със заповедта са нарушени и нейните права.

Ответникът – Началникът на Сектор ПП към ОД на МВР – Плевен, чрез юрисконсулт Ф. изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че от събраните доказателства е безспорно доказано, че жалбоподателят е управлявал МПС под въздействието на алкохол, поради което заповедта за прилагане на ПАМ на посоченото в нея основание е законосъобразна. Факта, че МПС-то е в режим на семейна имуществена общност не може да обоснове отмяната на заповедта. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 05.06.2017г. Жалбите са подадени на 07.06.2017г., в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт.

Адресат на заповедта е В.Д.М. и затова той единствено е активно легитимиран да я оспори. Подадената от него жалба е процесуално ДОПУСТИМА.

Жалбоподателката Е.К.М. не е адресат на заповедта за ПАМ, тъй като издаването на заповедта не се свързва с констатирането на извършено от нея нарушение на ЗДвП в качеството й на водач на автомобила. Затова подадената от нея жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Разгледана по същество жалбата на В.Д.М. е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със съставен АУАН ф. № Г967840/20.05.2017г. е установено, че на 20.05.2017г. около 23:05ч. в гр. Плевен, жк Дружба до бл. 313 с посока на движение бензиностанция „Шел“ В.Д.М. управлява лек автомобил „Пежо” с Рег. № ЕН***КВ под въздействие на алкохол 1,92 % промила, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер“ 7510 с фабр. № 0254, на водача издаден талон за мед. изследване № 0003343, изпробван в 23:30ч., проба 2679.

Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, който в приложимата редакция съдържа забрана водача управлява МПС под въздействие на алкохол.

При съставянето на акта е иззето СУМПС на водача, СРМПС и табелите с регистрационния номер. М. е подписал акта без възражения. На водача е издаден талон за медицинско изследване, но той е отказал да го получи, както и да даде кръвна проба за изследване в медицинското заведение, което е отбелязано в талона. Употребата на алкохол от водача е установена с годно и изправно техническо средство, с което е доказано, че е управлявал автомобила след употреба на алкохол - с концентрация на алкохол в кръвта от 1,92 на хиляда.

С влязло в сила Определение по НОХД № 1377/2017г. по описа на Плевенски районен съд, приключило с одобрено от съда споразумение, В.М. се е признал за виновен в това, че на 20.05.2017г. управлявал МПС – лек автомобил марка „Пежо 206“ с рег. № ЕН *** КВ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,92 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № 0254 – престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, за което е осъден на четири месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено с тригодишен изпитателен срок, наложено е и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца, считано от датата на фактическото отнемане на СУМПС.

Жалбоподателят не оспорва гореизложените факти. Със съставения АУАН по безспорен начин се установява, че на 20.05.2017г. жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол – с концентрация на алкохол в кръвта 1,92 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство в нарушение на законовата забрана на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

Поради което е издадена процесната заповед за ПАМ на осн. чл. 171 т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 12 месеца чрез отнемане на регистрационните табели.

Видно от справката за регистрация на автомобила, същият е собственост на В.Д.М.. Автомобилът е придобит след брака на М. с Е.К.М. и затова е в режим на семейна имуществена общност. За прилагане на принудителната административна мярка е без правно значение дали автомобилът е съсобствен, в какъвто смисъл са изложените доводи.

Съгласно чл. 171 т.2а от ЗДвП – за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – за срок от 6 м. до 1 година.

В случая са налице материално-правните предпоставки за прилагането на принудителната административна мярка, а именно жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,92 на хиляда, което е установено по безспорен начин.

Мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, за определен срок от 6м. до 1 год. Определения със заповедта срок от 12 м. е максималния, предвиден в закона, при съобразяване на обстоятелството, че установената концентрация на алкохол в кръвта на водача е над 1,2 на хиляда, за което се предвижда наказателна отговорност. Поради това този срок е съобразен с целите на мярката за постигане на дисциплиниращ по отношение на водача ефект, както и фактически да се възпрепятства управлението на МПС с цел преустановяване на нарушението.

Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По силата на ал.2 т.3 от същата разпоредба, налагането на ПАМ се извършва чрез отнемането на документите по чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, свързани с управлението на МПС и чрез отнемането на табелите с регистрационния номер. Съгласно чл. 172 ал.4 от ЗДвП в случаите на чл. 171 т.2а от ЗДвП със съставянето на акта за административно нарушение се изземва СРМПС и табелите с регистрационния номер, както е процедирано в случая.

Заповедта е издадена от Началника на Сектор ПП при ОД на МВР – Плевен, който има правомощия по силата на закона като ръководител на службата за контрол, определена и съгласно Заповед № 316з-1612/19.05.2017г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, да издава мотивирани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т.2а от ЗДвП.

Мотивирана е със съставения АУАН, чието съдържание е възпроизведено в мотивите на заповедта като фактическо основание. Последното обосновава издаването на заповедта с правно основание по чл. 171 т.2а от ЗДвП за прекратяване на регистрацията на собственото на водача МПС за срок от 12 месеца, поради управлението на МПС от него след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда. Съдържанието на заповедта позволява да се разбере правното и фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка, вида и срока на действието й и в този смисъл е мотивирана, а обосноваващите я факти и обстоятелства са доказани с приложените по делото доказателства.

Налице са правните и фактически основания за прилагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС – собственост на водач, управляващ МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, налице е преследваната от закона цел - преустановяване на нарушението. Мярката е временна, за определен срок. Максималния срок на мярката - прекратяване регистрацията на МПС е 12 месеца и той е приложен в случая от административния орган и в този смисъл е законосъобразно определен. Принудителната административна мярка се прилага по отношение на собственик, който управлява МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда. В случая процесното МПС е регистрирано като собствено на водача, който и следва да понесе неблагоприятните последици от мярката, които имат за цел да окажат върху него дисциплиниращ ефект и да препятстват реално възможността да управлява МПС, след като е нарушил забраната на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Без правно значение е дали тази мярка ще създаде затруднения и за другия съсобственик, когато автомобилът е съсобствен, както е в случая, или и за други близки лица, които по този начин са лишени от възможността да ползват автомобила. Това е неизбежна последица от прилагането на принудителната административна мярка по отношение на водача, извършил нарушение на ЗДвП.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.

Затова жалбата на В.М. е неоснователна и следва да се отхвърли.

А жалбата на Е.К.М. следва да се остави без разглеждане като недопустима и производството по делото в тази част да се прекрати.

При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК вр. чл. 144 АПК в минимален размер 100 лв. съгласно наредбата по чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.М. *** срещу Заповед № 17-0938-001218/20.05.2017г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 12 месеца.

ОСЪЖДА В.Д.М. *** да заплати на Областна Дирекция на МВР – Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е.К.М. *** срещу Заповед № 17-0938-001218/20.05.2017г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я :