Р E Ш Е Н И Е

№ 405

гр.Плевен, 28.09.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 486 по описа за 2017 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №412 от 18.05.2017г., постановено по НАХД №985 по описа за 2017г., Районен съд-Плевен е изменил Наказателно постановление №1471/03.11.2016г. на Заместник кмет на Община Плевен, с което на Д.Е.П. ***, на основание чл.28 ал.1 във вр. с чл.3 ал.3 от Наредба №14 на Общински съвет-Плевен за търговска дейност на територията на Община Плевен е наложена глоба в размер на 2000лева, за извършено нарушение на чл.3 ал.3 от Наредба №14 на Общински съвет-Плевен за търговска дейност на територията на Община Плевен, като е намалил размера на глобата на 200лева.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Д.П., чрез адв.М. ***, с надлежно пълномощно, в която са наведени доводи, че постановеният съдебен акт е неправилен, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че в решението не се обсъжда факта, че отговорността на П. е следвало да бъде ангажирана за нарушение на чл.5 от Наредба №14, а не за чл.3 ал.3 от същата. Твърди се, че последната норма не съдържа състав на нарушение, нито конкретно правило за поведение. Счита се, че неспазването на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН води до ограничаване правото на защита на наказаното лице и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Моли се за отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът Д.Е.П. не се явява, представлява се от адв.М. ***, който счита решението на районния съд за неправилно и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание ответникът – Община Плевен се представлява от юрисконсулт Петкова, която счита касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна при удостоверена представителна власт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното наказателно постановление на Д.П. е реализирана административно-наказателната отговорност в качеството на продавач-консултант, за това, че на 13.10.2016г. около 01.50часа в гр.Плевен, бул.”Христо Ботев” №98, клуб в магазин „ЕХ” собственост на фирма „Тониджи груп” ЕООД, упражнява търговска дейност след 23часа, без да има издадено разрешение за удължено работно време от кмета на Общината или упълномощено от него лице – нарушение по чл.3 ал.3 от Наредба №14 на Общински съвет-Плевен за търговска дейност на територията на Община Плевен.

За да постанови своето решение районният съд е приел, че при в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочил е, че нарушението е правилно квалифицирано като такова по чл.3 ал.3 от Наредба №14 и не представлява маловажен случай. По отношение размера на наложеното наказание, съдът е счел обаче, че същото не съответства на чл.27 от ЗАНН, тъй като по делото няма данни за извършване на други административни нарушения от П. и предвид липсата на данни за по-добро материално положение. Воден от тези мотиви, районният съд е изменил размера на наложената глоба на 200лева.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателна отговорност на Д.П.. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.

Единственото възражение в касационната жалба е за това, че посочената като нарушена норма на чл.3 ал.3 от Наредба №14 не съдържа състав на административно нарушение, нито конкретно правило за поведение, поради което не може да бъде правно основание за възникване на административно-наказателна отговорност за лицето. Това възражение е неоснователно. Видно от съдържанието на разпоредбата е, че в последната са описани правилата и процедурите, при спазване на които търговските обекти, разположени в жилищни сгради с режим на етажна собственост могат да упражняват търговска дейност след 23.00часа, а именно само след получаване на разрешение за удължено работно време, издадено от Кмета на Община Плевен или упълномощено от него лице, при условия и ред посочени в Наредба №14 за търговската дейност на територията на Община Плевен и след заплащане на цената, предвидена в Наредба №17 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Плевен. Т.е. касае се за правна норма с описателна диспозиция, която описва всички съществени признаци на определено поведение така щото отклоняването от това поведение се квалифицира като административна простъпка. Така в нормата на чл.3 ал.3 от Наредба №14 се поставя изискване за извършване на определена търговска дейност до определен часови диапазон безусловно, след който дейността също може да се извършва, но само при условие, че извършителят на дейността получи разрешение за удължено работно време. Съответно, извършването на регламентираната в нормата дейност в отклонение или при неспазване дори на едно от описаните в нея изисквания, автоматично води до нарушаване на разпоредбата, за което се следва санкция на основание чл.28 ал.1 от Наредба №14. Докато нормата на чл.5 от същата наредба запретява извършването на каквато и да е дейност в часове извън разрешените, като не отчита предоставеното от нормата на чл.3 ал.3 изключение, а именно възможността и след работно време да се извършва дейност, но при определени предпоставки. Ето защо правилно извършеното нарушение е квалифицирано като такова по чл.3 ал.3 от Наредба №14 и районният съд е достигнал до извод за правилно реализирана административно-наказателна отговорност на П.. Решението следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №412 от 18.05.2017г., постановено по НАХД №985 по описа за 2017г. на Районен съд-Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.