Р E Ш Е Н И Е

№ 362

гр.Плевен, 25 Юли 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря А. П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 485 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 349 от 27.04.2017 г., постановено по нахд № 285/2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 223994-F247265 от 08.11.2016 г. на Директор на ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен, с което на П.Д.Б., с ЕГН **********, в качеството му на Изпълнителен директор на „ПИПРА“ АД, ЕИК 824106361, със седалище гр.Червен бряг, обл.Плевен, ж.к. „Индустриален“, с адрес за призоваване гр.София, ж.к. „Красна поляна“ бл.337Б, вх.Г, ет.7, ап.69, на основание чл.53 ал.1, във връзка с чл.27 /чл.83/ и чл.3 ал.2 от ЗАНН и чл.74 ал.1 от ЗСч е наложена глоба в размер на 1000 лева за извършено нарушение по чл.38 ал.1 от ЗСч за това, че във връзка с получена информация от Агенция по вписванията и извършена проверка е установено, че като представляващ предприятие по смисъла на Закона за счетоводството не е изпълнил задължението си да публикува годишния финансов отчет в законоустановения за това срок – до 30 юни на следващата година.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от П.Д.Б., който счита същото за несправедливо, неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че в решението на съда е записан размер на глобата от 1000 (хиляда) лева, различен от наложеният му с оспореното НП. Твърди, че не е длъжен да доказва пред съда своята невинност по наложеното му наказание, а съдът е следвало да изиска от АНО да докаже, че нарушението е извършено умишлено и не е имало законова пречка за предотвратяване на евентуалното нарушение, ако изобщо е извършено такова нарушение. Оспорва извършване на нарушение от негова страна, като навежда подробни доводи в тази насока. В заключение моли съда да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно – да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да постанови решение, с което да потвърди НП.

В съдебно заседание ответникът ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен се представлява от юрисконсулт Г., който оспорва жалбата, моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че във връзка с получена информация, с писмо вх. № 12-00-410/11.07.2016 г. от Агенция по вписванията и извършена проверка е установено, че като представляващ „Пипра“ АД, гр.Червен бряг - предприятие по смисъла на Закона за счетоводството не е изпълнил задължението си да публикува годишния финансов отчет в законоустановения за това срок до 30 юни на следващата година. Като задължено да публикува финансов отчет лицето е следвало да заяви за вписване и представи за обявяване в търговския регистър финансовия отчет за „Пипра“ АД за 2015 г. в срок до 30.06.2016 г. При извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че „Пипра“ АД е подало декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, вх. № 1500И0070565/31.03.2016 за финансовата 2015 г., в която е декларирало осъществяване на дейност и нетен приход от извършените продажби в размер на 27230,32. На лицето е изпратена покана за съставяне на АУАН, с изх. № 6389-401-1/05.08.2016 г. получена на 17.08.2016 г. АУАН е съставен на осн. чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление № 223994-F247265 от 08.11.2016, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези посочени в АУАН и на Б., на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството е била наложена глоба в размер на 1000 лева.

Съдът приел за установено, че актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и самото наказателно постановление, съдържат подробно описание на всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, както и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са подведени и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.

Въз основа на събраните доказателства съдът приел, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 38, ал. 1 от ЗСч. Посочил, че дружеството- жалбоподател е търговец по смисъла на Търговския закон, поради и което същото е адресат на задължението по чл. 38, ал.1 от ЗСч, съгласно която правна норма всички търговци по смисъла на Търговския закон публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Дейността на дружеството не е прекратена и по отношение на него не са били налице изключенията, предвидени в чл. 38, ал. 9 от ЗСч.

Според решаващия съд правилно е била определена и санкционната норма, доколкото именно в разпоредбата на чл. 74, ал.1 от ЗСч е предвидено налагане на наказание за предприятие, което не публикува годишен финансов отчет в сроковете по чл. 38 от ЗСч, каквото е налице в случая. Според съда правилно е бил определен и размера на наложената на дружеството имуществена санкция, доколкото нормата предвижда това наказание да е в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликувания финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. В случая наказващият орган е взел предвид, че за 2015 г. дружеството реализирало приходи в размер на 27230,32 лева, поради което и правилно е определен минималния размер на санкцията, а именно - 200 лв.

Относно възражението на касатора, че причина за неподаване на годишния финансов отчет в Агенция по вписванията е непровеждането на събрание на акционерите на дружеството и на практика, няма приет годишен финансов отчет в законовия срок и поради тази причина не е подаден годишния финансов отчет в  срок до 30.06.2016 г., съдът приел това за „ несъставомерно с оглед наложената санкция за извършеното нарушение от страна на АНО“.

На тези основания ПРС потвърдил наказателно постановление № 223994-F247265 от 08.11.2016 г. на Директор на ТД на НАП – Велико Търново, офис - Плевен, с което на основание чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 27 /чл.83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 74, ал. 1 от ЗСч на П.Д.Б. в качеството му на Изпълнителен Директор на „Пипра“ АД, е наложена глоба в размер на 1000 лв., за извършено нарушение по чл. 38, ал. 1 от ЗСч.

Така постановеното решение е неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено на основание чл.348, ал.1 вр. ал.3, т.2, пр.1 от НПК.

В мотивите на постановеното решение ПРС е обсъждал оспореното наказателно постановление № 223994-F247265 от 08.11.2016, но е излагал мотиви и разсъждения, свързани с ангажирана отговорност на дружеството, чийто ГФО следва да бъде заявен за вписване и е коментирал и като резултат-потвърдил НП, издадено на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството за наложена глоба в размер на 1000 лева. В оспореното решение е сочил дружеството като жалбоподател, изложил е мотиви, че именно то в качеството му на търговец е адресат на задължението по чл. 38, ал.1 от ЗСч. Според ПРС правилно е бил определен и размера на наложената на дружеството имуществена санкция, доколкото нормата предвижда това наказание да е в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликувания финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. Изложил е доводи, че наказващият орган е взел предвид, че за 2015 г. дружеството реализирало приходи в размер на 27230,32 лева, поради което и правилно определен минималния размер на санкцията, а именно - 200 лв. В крайна сметка , с диспозитива на оспореното решение ПРС е потвърдил наказателно постановление с правилно посочен номер, дата на издаване и адресат, но за наложена глоба в размер на 1000 лева.

Тези разсъждения на ПРС са абсолютно неотносими обаче към отговорността на касатора. Видно е от всички материали по административнонаказателната преписка, че е била ангажирана отговорността на физическото лице П.Б. в качеството му на представляващ АД, а не отговорността на самото дружество. За вмененото нарушение на ФЛ е наложена глоба в размер на 200 лева, а не на 1000, както е посочил съда. Освен това размерът на така наложената санкция е минималния такъв предвиден в закона за лицето, задължено да представи за публикуване ГФО, и размерът на тази санкция за физически лица не се определя като процент от нетните приходи от продажби за отчетния период , както е приел решаващия съд. По посочения от ПРС начин се определя санкция, когато е ангажирана отговорността на предприятието, т.е. , на ЕТ или ЮЛ, какъвто не е настоящия случай. При това положение ПРС е постановил своя съдебен акт при липса на решаващи мотиви, относими към отговорността на ФЛ, като при това е потвърдил НП с размер на санкция, какъвто не е налаган на касатора.

Ето защо оспореното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да разгледа и да се произнесе по законосъобразността и правилността на конкретно оспореното пред него НП, издадено срещу физическото лице-представляващ АД, като обсъди всички събрани доказателства, в т.ч. представените пред касационната инстанция и отговори на всички възражения, изложени в жалбите и в хода на устните състезания пред съда. 

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 349 от 27.04.2017 г., постановено по нахд № 285/2017 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.